Реклама / Ads
6| 10013 |09.04.2020

Охулят ли моята душа и плът, майчице моя… Срещу извънредното положение с Киплинг – 3

.
Младият офицер Ръдиард Киплинг
Често сме сравнявали животът – у нас и по целия свят – с джунгла. Заради житейските премеждия, капани, борба за оцеляване, стремеж към превъзходство. Един от първите учители в този маратон е Ръдиард Киплинг - чрез всичките си произведения, но най-вече с ”Книга за джунглата”.

Надяваме се, че с Киплинг борбата с коронавируса и изолацията в извънредното положение ще е по-резултантна. И по-приятна…

 

Ръдиард Киплинг е британски поет и писател, роден в Бомбай, Индия. Израснал е обаче в Англия и там получава образование. Когато се завръща в Индия на 17 години, той влиза в журналистиката и започва да пише кратки разкази и поезия. Тази литература за възрастни е добре приета и когато Кипинг се завръща отново в Англия през 1889 г., той вече е утвърдено име в литературния свят. Неговият роман от 1901 г. „Ким“, изобразяващ живота на ирландско сираче, се смята за литературен шедьовър и допринася за Нобеловата награда за литература, която Киплинг получава през 1907 г. Още тогава има спорове около неговата личност, защото някои либерално настроени кръгове, смятали, че Киплинг има расистки разбирания.






Киплинг обаче остро критикува английската колониална администрация и упреква английското правителство и военното командване в незаинтересованост към низшите чинове в британските колониални войски.

Киплинг е сред най-популярните автори в света, доказват множество международни проучвания.

 

МАЙЧИЦЕ МОЯ

 

Обесят ли ме на най-високия връх,
      майчице моя. О, майчице моя!
Аз знам чия обич ще ме следва без дъх,
      майчице моя. О, майчице моя!

 

Удавят ли ме в най дълбокия вир,
      майчице моя. О, майчице моя!
Аз знам чии сълзи ще капят безспир.
      майчице моя. О, майчице моя!

 

Охулят ли моята душа и плът,
      майчице моя. О, майчице моя!
аз знам чии жалби ще ме спасят.
      майчице моя. О, майчице моя! 

 

Превод: Венцеслав Константинов


.
Британските "червени куртки" в бой.

 

АКО

 

Ако владееш се, когато всички,

        треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на своето сърце едничко

        се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;

                наклеветен — не сееш клевети;

или намразен — злоба не спотайваш;

        но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

 

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

        ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш Краха — зъл предател —

        еднакво със Триумфа — стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

        превърнат в клопка — и го понесеш,

или пък видиш сринати нещата,

        градени с кръв — и почнеш нов градеж;

 

Ако на куп пред себе си заложиш

        спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак, и можеш

        да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани-

        и изхабени — да ти служат пак,

и крачиш, само с Волята останал,

        която им повтаря: „Влезте в крак!“

 

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

        в двореца — своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

                ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната Минута

        с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

        И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!

 

Превод: Стоян Медникаров

 





НОЩНА ПЕСЕН НА ДЖУНГЛАТА

 

На орлови крила нощта долетя

и прилепът Манг свободата откри.

Пастирът прибра морни стада.

Ще скитаме волни ний чак до зори.

Във тъмната нощ за сила и мощ,

за зъби и нокти час пак настава.

О, чуй този зов! „Всички на лов!“

Законът на джунглата тъй повелява.

 

Киплинг имал особено отношение към Русия и руснаците. Донякъде то е логично, защото по негово време Великобритания е имала силно влияние в Изтока, но към такова се стремяла и Русия. В разказа си „Бившият“ той пише: "Разберете ме правилно: всеки руснак е много мил човек, преди да се напие. Като азиатец е направо очарователен. И чак когато започне да настоява, че към него трябва да се отнасяме не като към най-западния от източните народи, а ако най-източния от западните, се превръща в етническо недоразумение, с което, признавам, е трудно да си имаш работа. Самият той не знае, в каква посока ще поеме неговата натура в следващия момент“.


.
Маугли от класиката "Книга за джунглата"

 

ЗАКОНЪТ НА ДЖУНГЛАТА

 

Това е Законът на джунглата — по-стар от

                                                        небесната твърд;

Със него Вълкът ще владее; без него — делът му е Смърт.

Подобно лиана, Законът се вие и сплита така;

Вълкът е с Глутницата силен, Глутницата —

                                                        силна с Вълка.

До блясък се мий ежедневно; пий жадно, но с

                                                мярка пийни!

Нощта е за лов — не забравяй! Денят е за сън — запомни!

 

Чакалът край Тигъра хленчи — Вълче, не поглеждай натам!

Вълкът е Ловец — запомни го! Убивай си плячката сам!

 

Не влизай във разпра с Царете — Багира, Балу и Шир хан![1]

Не джафкай край Хати Мъдреца; почитай добрия Глиган!

 

Когато Глутница с Глутница се срещне — легни и постой:

Водачите нека говорят — не бързай да скачаш за бой!

 

Уреждаш ли сметки със свои — идете сами, настрана,

че често се включват и други и почва позорна война.

 

Изрови ли своя бърлога, в Дома на Вълка занапред

не влиза дори и Водачът, ни даже самия Съвет.

 

Домът му е негова крепост. Но щом във Съвета решат,

че твърде небрежно е правен — веднага го сменя Вълкът.

 

Не вий сред гората, когато убиеш преди полунощ —

че братята дебнат наблизо и техният Лов ще е лош.

 

За теб и за своите малки — убивай във своя обсег.

Но не за наслада!… И нивга — и седем по „нивга“ — Човек!

 

Отнемеш ли плячка от по-слаб, недей я оглозгва докрай:

съгласно Закона — главата и цялата кожа му дай!

 

Глутничата плячка е обща. Иди и наяж се добре.

Но който примъкне от нея в бърлогата — той ще умре.

 

В Глутницата Вълчата плячка е лична. Вълкът е убил —

и друг не яде от месото, когато не е разрешил.

 

Храната и правото „ИСКАМ“ е право на Малкия вълк.

Когато Вълчето е гладно, да дава — за всеки е дълг.

 

Бърлогата с правото „ГРИЖА“ е право на майката. Щом

поиска за своите малки — доставя се в нейния дом.

 

Ловът и „СЕМЕЙНОТО ПРАВО“ е дълг на Бащата. Вълкът

в Лова е свободен. Единствен Съветът го вика на съд.

 

Водачът е силен и мъдър, и ловък, и страшен във бой…

Това са законите. Те са и много, и малко, но знай:

И плът на Закона, и кръв е — едно: „Подчини се докрай!“

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Борисов натри клюновете на мисирките за ББР 41| 15241 |08.04.2020 . Поклон пред Стоян Мавродиев, спасителят! Ние ще горим в ТЕЦ-а 50| 14451 |07.04.2020 . Свинщина по време на коронавируса: Излъгаха за ББР и помощта към бизнеса! Кой нареди? 47| 43459 |07.04.2020 . Момчета, знам, че вече ви дотегна: Срещу мрака с Ивайло Балабанов и Марлон Брандо – 2 10| 11637 |05.04.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ

    ДОБРО УТРО