Четвъртък, 20 Септември 2018, 00:05
Frognews
40| 14233 |05.08.2011

Здравствуй, моя Мурка

.
Някои родни магистрати си представят правителството и "ЛУКойл" като Чапаев и Петка, които продават акциите на „Червения Октомври” на Уолстрийт
Някога, не толкова отдавна, се възхищавахме на съветските филми. Съветски – не шведски. Такъв беше „Чапаев” например. Василий Иванович и дясната му ръка Петка заедно с картечарката Анка защитаваха революцията с всички сили и средства. Дори не ги беше страх, че ще умрат. Уж се задаваше нов и щастлив живот с колхози и заводи, пък не бяха против да се преселят в отвъдното. Нещо като камикадзетата в Япония и терористите самоубийци от джихада.

Нещо подобно се случва и в пиесата на Всеволод Вишневски „Оптимистична трагедия”. Героите изпадат ту в комични сцени, ту в състояния на тъга и трагизъм, когато моряците на „червения Октомври” загиват. Не ви припомням тези неща, защото се е сбъднало желанието на социалистите, посетили онези дни Бузлуджа. Не, а и те самите знаят, че връщане назад няма, дори и златната рибка да хванат. Просто в живота много често веселото преминава в драма и обратно. Докато се усмихваш – и се озъбваш, казваше един приятел.

Преценете сами. Медиите съобщават: „Нова пернишка трагедия, жена се хвърли от прозорец”  Майка и дъщеря се скарват, щерката си тръгва, а след час чувството за вина кара майката да търси спасение в полета към асфалта. Че е драма, драма е, но определението „пернишка трагедия” предизвиква тук-там иронични усмивки. Защото сме свикнали в Перник да се случват понякога абсурдни неща, които наричаме „пернишка трагедия”.

Случаят с майката и дъщерята уж е частен, но всеки, прочел дописката, се кръсти: „Дано не ни стига...”.
Далеч по-мащабна изглежда сагата с лиценза на "ЛУКойл". От БСП избързаха да се изгъбаркат: „Всичко е спектакъл!” Точно те би трябвало да са по-предпазливи в коментарите си, знаейки, че електоратът им още сънува „Катюша” и чака да се качи на „Влака на дружбата”...

С неща като лиценза на компания от ранга на "ЛУКойл" никой не се шегува – нито у нас, нито където й да било. Само за 2010 г. нетната печалба на "ЛУКойл" е 9 милиарда долара! Без коментар. Сигурно помните аварията с платформа на „Бритиш петролиум” в Мексиканския залив. Бедствието с цена над 32 милиарда долара. Нито правителството на САЩ, нито компанията си позволиха нападки. Чест прави на Бойко Борисов, министрите му Симеон Дянков и Трайчо Трайков и шефа на митниците Ваньо Танов, че се държат на положение. "ЛУКойл" - също. Изведнъж, сякаш от засада, съдът развали въздуха, отсъждайки връщане на лиценза. Аргументира се с това, че можело да се стигне до криза, а оттам до застрашаване на националната сигурност, а след това... апокалипсис. И магистратите решили да спасяват отечеството.

Ако приемем тази логика, може да ни се привидят още по-причудливи сюжети. Защо да не допуснем например, че „Наглите” след поредица успешни отвличания решават да отвлекат синовете на президента Първанов Или първата дама - Зорка? А понеже са си нагли, защо да не посегнат и на президента, а срещу освобождаването му да поискат процент от АЕЦ "Белене"? Може да са фантазии, но засягат националната сигурност и похитителите трябваше да са вече с доживотни присъди.

А защо уважаемите магистрати не допуснат също така, че Алексей Петров, който се хвали наляво и надясно с връзките си в Израел, е издал на Тел Авив важни държавни тайни? Нали посолството на Израел го покани на официалния си празник, значи има нещо? Това не касае ли националната ни сигурност? Все едно някой от спартанците да бе разказал на Ксеркс къде и как ще защитават Термопилите... Какво пречи на съда още сега да реши за Трактора?

Ще кажете какво общо има "ЛУКойл" с „Наглите” и „Октопода”? Общото е съдът. Не е нужно да имаш орлов поглед, за да видиш, че някои магистрати взимат смущаващи решения. Може съдът да е независим от много неща, но не и от закона! Макар животът да показва друго...

Някои медии също се шашнаха. Една телевизия се опита да внуши, че хиляди нефтохимици умират, по бензиностанциите се трупат тълпи, граждански организации се вдигат на бунтове, а "ЛУКойл" затваря държавата. Нескопосаният пиар сигурно е отвратил дори собствениците на въпросната медия плюс тези на руската компания. Други обвиниха премиера, че предал интересите на народа, който, макар и безработен, бил тръгнал масово на море и в чужбина със самолет. Появиха се и дежурните „тайни разкрития”: Валентин Златев и Борисов били на лов, но Златев ударил едър екземпляр, премиерът завидял и решил да си върне. Втори вариант: Златев бил Борисов на карти и той бил бесен.

Трето: Златев обещал подкрепа за Кунева... Не, не – за Калфин и това обидило Борисов, Дянков и Трайков. Слушаш и не вярваш на ушите си – все едно са вицове за Чапаев, Петка и Анка. А то ставало дума за външния дълг на САЩ, да речем. Петка вече е брокер (Вълка - Джордан Белфърт) на Уолстрийт и продава акциите на Великата октомврийска революция. Или пък Джордан Белфърт залюбва Анка, купуват имот в Слънчев бряг и се преместват да живеят в България Раждат им се деца, които „Наглите” отвличат, а Трактора ги спасява срещу 2 млн. евро на калпак. Съдът е доволен и се разпуска за лятна почивка в хотели, построени на парцели за малоимотни. Малоумните гледат и се чудят какво става. Познахте: така и не можем да излезем от матрицата на селския идиот. Роля, която може да изиграе всеки българин, без репетиции.

В увода споменах за „Оптимистична трагедия” на Вишневски. В пиесата незабравимият Петър Слабаков играел Анархиста. Когато големият актьор почина, негов почитател написа в блога си: „Като се напиел Слабака, все на песен го избивало. "Здравствуй, моя Мурка" от "Оптимистична трагедия" му била любима. Пеели анархистките песни от спектакъла преди всяко представление в гримьорните, за да се настройват. Настройвайки се, трошели огледала и столове…”

Не знам дали е вярно, но ми звучи оптимистично. Не знам колко е дълбок кладенецът на сюжета „Правителство – "ЛУКойл”, но също ми звучи оптимистично.

Здравствуй, моя Мурка...
П.П. Забравих да предупредя в началото, че текстът не се препоръчва на деца под 21 години, ветерани от битката при Термопилите и хора със смело сърце. Прощавайте.

На Уострийт
-
Ти си никой! Абсолютно нищожество! Пълна утайка! - каза новият ми шеф, докато ми показваше борсовата зала на „Л. Ф. Ротшилд”. - Разбра ли, Джордан?
- Няма проблем! - отвърнах.
- Чудесно, защото ти си едно нищо!
Из „Вълкът от Уолстрийт”

Предателство
Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля.
- Недей, - отговаря Чапаев - тя е нашето бактериологично оръжие.

Огнян Стефанов
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Четвърти километър 12| 13625 |31.07.2011 . ВОТ, ЖИВОТ, НАРОД 28| 10708 |29.07.2011 . Четвърти километър 23| 12812 |24.07.2011 . КОЙ ИЗБИВА РИБАТА? 22| 10761 |23.07.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах