Адв. Екимджиев за ФрогНюз: Нашите "конституционалисти" изпитват погнуса от правата на човека, защото не ги познават

Това каза адвокат Михаил Екимджиев за ФрогНюз.

Вижте какво обясни той за критиките на Венецианската комисия по повод предложения законопроект за промени в Конституцията:

Добрата новина е, че Венецианската комисия категорично одобрява предложеното от самата нея окончателно разделяне на съществуващия в момента пленум на Висшия съдебен съвет на два отделни органа - Висш съвет на съдиите и Висш прокурорски съвет. Това е изключителн важна крачка в отграничаването на съдиите, които са истинските магистрати, независимите арбитри, които в най-голяма степен олицетворяват съдебната система и свързаните с нея понятия - върховенство на закона, интегритет, независимости. 

Прокурорите и следователите, макар формално да са включени в съдебната система, те са страна в процеса и изпълняват една обвинителна и разследваща функция.  

Юридически те трябва да бъдат категорично отделени и организационно и ценностно от съдиите, дотолкова, доколкото високите изисквания за морал, за независимост и гаранциите за безпристрастност са характерни преди всичко за същинските магистрати, за хората с черните тоги, които раздават правосъдие, а не тези, които повдигат обвинение, които разследват престъпление и чиято дейност се доближава до дейността на изпълнителната власт в лицето на разследващите полицаи например. 

Това е една изключително полезна крачка, защото за всички трябва да е ясно, че съдебната власт, истинските магистрати са преди всичко съдиите, и тяхната независимост се гарантира институционално, организационно и чрез независимостта на органа, който администрира тази власт, а именно ВСС, който ще се занимава само с проблемите на съдиите, няма прокурори и следователи да се набъркват в тази дейност. 

Това е съществена крачка към извоюване на фактическата и организационна независимост от страна на съдиите спрямо главния прокурор и спрямо прокуратурата.

Затова смятам, че докладът на Венецианската комисия е повече положителен, защото той положително оценява и индивидуалната конституционна жалба, въпреки че във вида, в който тя е предложена за Конституцията е изключително непълноценна и скопена като правозащитен инструмент.  

Там не е предоставено на гражданите най-важното право - да се обръщат към Конституционния съд и тогава, когато са жертва на съдебен или административен произвол, когато въпреки формалния достъп до две или три съдебни инстанции, те не са получили защита на основните си права и свободи и сега се налага заради това да търсят справедливост в Страсбург.

Ако им беше дадена възможност да се обръщат към Конституционния съд и тогава, когато техни конституционни права и свободи са нарушени от българските съдилища, тогава защитата би могла да бъде много по-ефективна и да се осъществява на национално ниво, каквито са препоръките и на Страсбургския съд и на Съвета на Европа и на самата Венецианска комисия, които от години апелира за по-ефикасна защита на национално ниво на правата и свободите на гражданите.

В България доминира разбиране, че конституционните съдии трябва да се занимават основно с държавната машинария, която по дефиниция е създадена, за да гарантира именно правата и свободите, да изчисляват кворуми, мандати, но не и да се занимават с правата на човека, които са едновременно цел и смисъл на държавата и всичките институции.

Нашите конституционалисти - в кавички, изпитват погнуса от правата на човека, защото не ги познават.  Като велможи на политически партии и институции, те предпочитат да се занимават с взаимоотношенията между тях, отколкото с еманацията на Конституцията, която представлява именно човешките права и свободи.

Конституцията, държавния апарат и институциите съществуват в демократичните и правови държави с единствената цел да гарантират човешките права и свободи. Затова смисълът на индивидуалната конституционна жалба беше да се даде пълноценна възможност за защита на тези права и свободи, а не възможност съдиите да се обръщат към Конституционния съд, а гражданите да могат да се оплакват само от действието на лоши закони, а не от отказ на правосъдие или съдебен произвол.

Венецианската комисия засяга един системен за българските условия проблем. Това е нежеланието на законодателния орган, Народното събрание и администрацията, да излагат ясни, разбираеми и детайлни мотиви за целите, които обслужва един законопроект за средствата, с които тези цели ще бъдат постигнати, да е ясна законодателната воля, да е ясно какво се цели, за да се прецени предлаганото средство, конкретния законопроект или конкретния проект за административен акт. 

Да се види на първо място дали той преследва легитимна цел и дали тя се преследва с адекватни средства, които в най-малка степен засягат основни права и свободи на гражданите. 

Липсва институционална култура и в българския парламент и в администрацията, да обясняват чрез мотивите към своите актове какво правят и защо го правят, така че съвсем резонно Венецианската комисия критикува този фрагментарен подход , който някакси прилича на законодателен произвол. 

В мотивите не пише защо един орган се създава, или защо съставът му е формиран по този начин, ние всички трябва да гадаем каква е била великата законодателна воля.

Това е системен, повтарящ се проблем. Нашият законодател не обича да обяснява защо приема един или друг закон, една или друга правна норма, а пък Конституционният съд услужливо си мълчи, когато види, че такова обяснение липсва. Аз поне не съм видял да има законова норма, която да е обявена за противоконституционна, защото в мотивите към законопроекта не е формулирана ясно легитимната цел. 

Така че, тази част е проблемна, но тук става въпрос за технология и аз смятам, че по-важни са достиженията на този конституционен проект, макар че можеше моментът да се използва и за по-радикални промени, като например изваждането на прокуратурата от изпълнителната власт, което генерално би решило проблема с желанието на главните прокурори да я продават като магистрална проститука на управляващите политици.

Но очевидно след станалото след последните четири предсрочни парламентарни избори е, че липсва мнозинство, което да настоява за такава радикална конституционна реформа, съответно и политиците нямат такъв категоричен мандат от своите избиратели да проведат такава конституционна реформа и затова сме обречени да приемем този палиативен вариант, който допълнително може да бъде спихант при обсъждането след 6 декември, както се случи през 2015г. 

Адвокат Михаил Екимджиев е основател на Асоциацията за европейска интеграция и защита на човешките права. Практикуващ адвокат е в областта на международното публично право, наказателно право и защита на правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Едни от първите решения на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз по „български” дела са по казуси на негови клиенти. Някои от тях провокират радикални законодателни промени и преодоляване на тоталитарни практики в правораздаването и административната дейност.