Вторник, 20 Ноември 2018, 00:46
Frognews
11| 17099 |05.10.2011

Ст. Даскалова: Проблемно ли е детето, вината е у родителите

.
Стела Даскалова
Много послушните деца, често когато пораснат, не могат да излязат от границите на посредствеността, казва за Frognews. Bg авторката на новата книга „Всичко започва от детството”.

Авторката на новото заглавие на издателство Сиела „Всичко започва от детството” Стела Даскалова е майка на три деца, социален педагог и филолог. За написването на книгата са анкетирани над 300 деца на различна възраст, които споделят  откровено за своите мечти, страхове и проблеми в отношенията с родителите. Децата искат демокрация вкъщи, повече забавления и щастливи, любвеобилни, разбиращи родители – приятели...

 

интервю на Ана Кочева

 

- Стела, казваш че всичко започва от детството, т.е. модифицираш максимата за „първите седем години”. Означава ли това, че генът не е толкова важен, колкото възпитанието на едно дете, за да се превърне то впоследствие в добре осъзната личност? Питам тъй като има теории, че срещу гена не може да се рита, образно казано.

 

- Гените са  материалния носител на нашия неограничен потенциал  и  нашата уникалност. Ако не си правим експерименти с тях, тяхната посока на развитие е еволюционна. Но няма ген, отговорен за нашето щастие или за начина ни на мислене, който е определящ за личностното ни развитие.  Иначе мисля, че вторите седем години не са по-малко важни от първите. Всеки етап от детството има своето значение за личностното развитие. През първите години от живота си детето по-лесно се поддава на дресировка и манипулации, вярва безрезервно на възрастните. Затова първите седем години са „най-важни” за авторитарните родители, които държат да направят децата си „послушни”. Но тези родители е добре да знаят, че много послушните деца често когато пораснат не могат да излязат от границите на посредствеността. Не защото нямат потенциал, а защото не си позволяват да го реализират. Не си позволяват да изявят своята уникалност и не вярват  в себе си. Защото не са научени сами да вземат решения, да поемат рискове и да отстояват мнението си. Обикновено в тийнейджърската си възраст децата настойчиво започват  да търсят своята идентичност, намирането на която е особено важно за тяхното щастие и  превръщането им в успешни личности...Затова е толкова важно ние, родителите, да ги подкрепяме, да уважаваме тяхното мнение и лично пространство, правото им на избор както и  правото им на грешки. Нека им позволим да бъдат такива, каквито искат и да напишат сами сценария на живота си...

 

- Специална глава си посветила на най-честите родителски грешки при възпитанието. Би ли ги обобщила накратко? 

 

- Няма безгрешен родител. Но е важно да не допускаме груби грешки с трайни последици, които ще съпътстват детето през целия му живот. Най-често срещаните родителски грешки са неосъзнати и се дължат на повторение на негативни поведенчески модели, предавани от поколение на поколение. Разбира се родителската агресия е най- недопустимата грешка. Психическа или физическа, агресията винаги поражда обратна агресия.  Затова, ако искаме да овладеем детската агресия, първо трябва да овладеем родителската. В книгата са включени над 150 детски мнения, включително и за родителската агресия. Оказва се, че боят и наказанията, някои от които ми напомнят за средновековната инквизиция, все още  са  факт.  Повечето от анкетираните деца пожелаха да останат анонимни, което е достатъчно ясен знак, че се страхуват. Нямам намерение да осъждам агресивните родители, защото съм убедена, че те също са били бити или унижавани в детството си. Моята цел е да им помогна да осъзнаят, че нараняват най-скъпите си същества и губят любовта им. Да осъзнаят грешките, които родителите им са допуснали към тях и да не ги повтарят спрямо децата си. Други  често срещани грешки са манипулативност, негативизъм, липса на одобрение и любов, теми- табу, консерватизъм, предразсъдъци, суеверия, прекалено обгрижване  и тотално нарушаване на личното пространство. Всяка една от тези грешки сама по себе си пречи на успешното личностно развитие на децата.

 

- В нашето общество е обичайно да се говори за здравословния пердах, за възпитателния бой...  Ще те разберат ли българските родители-„възпитатели”?

 

- Тези, които не биха ме разбрали, изобщо няма да прочетат книгата. А родителите, които си купят тази книга и я прочетат, няма как да не се замислят поне... Много ми се иска тази книга да помогне на колкото се може повече деца и техните родители да постигнат хармония в отношенията си, да изградят истинска духовна връзка помежду си.

 

   

- Как и в какво виждаш ролята на родителската санкция?

 

- Ако имаме силна духовна връзка, често разговаряме с децата си и разчитаме на убеждението, а не на авторитарните забрани, няма да има нужда от санкции. Целта е да помогнем на детето от най-ранна възраст да развие самоуважение и самоконтрол, които са много по-ефективни от родителския контрол. Колкото повече показваме на децата си, че им имаме доверие, толкова повече те ще го оправдават. Когато едно дете сгреши (моето убеждение е, че ние, възрастните грешим не по-малко от децата), то се нуждае от разговор, разбиране и подкрепа, а не от бой и наказания. Санкциите само влошават нещата. Санкциите пречат на духовната връзка и комуникацията, а това са двете най-важни условия за хармонията в отношенията между родители и деца. Когато едно дете създава проблеми, обикновено  истинският проблем е в родителите. Най-често той е неосъзнат и по тази причина детето понася съвсем несправедливо последиците от него.

 

- Интересуваш се специално от темите - табу. Кои са те?

 

- Това са темите, за които родителите имат страхове, предразсъдъци и негативни убеждения. Също така това са въпроси, на които родителите не са намерили за себе си отговори и не знаят какво точно да кажат на децата си, затова ги заобикалят и бягат от тях. Най-често това са темите за смъртта, за любовта и секса, за взаимоотношенията  между възрастните, но със сигурност има и други. Детските ”неудобни” въпроси  ни  провокират да намерим дълго отлагани отговори. Нашите деца са хората, които в най-голяма степен ни подтикват към духовно и личностно развитие.

 

- Ти кога започна да говориш на своите деца за любовта и секса?

 

- Още когато бяха много малки... Никога не съм се притеснявала да говоря с децата си по тези теми и никога не е било планирано. Разговорите са възниквали спонтанно по повод на някакви ситуации. За мен любовта във всичките и форми, е най- голямата ценност в живота ни, а сексът като проявление на любовта е нещо много красиво. Мисля, че децата ми са възприели тази моя романтична нагласа и това много ме радва. Естествено, обсъждали сме и рисковете, но винаги съм внимавала да не им насаждам страхове.

 

- Можеш ли да очертаеш с няколко думи собствената си житейска философия?

 

- Забелязали ли сте, че когато сме щастливи, не си задаваме въпроса за смисъла на живота? За мен щастието е смисълът, а личностното и духовното развитие са пътят към него. Вярвам в силата на позитивното мислене. Вярвам в съвършенството на Вселената и съм убедена в съществуването на Вселенско съзнание. Доказателство за това са  удивителните хармония и съгласуваност в природата. Харесвам  учението на Дънов и будизма. Не ми харесва в религиите, че са много консервативни и внушават страх от наказание. А знаете вече моето отношение към наказанията...

 

- Отговори на онези, които ще кажат „Всяко семейство е различно, коя е тази, да ми дава акъл”?

 

- Уважавам правото на избор на всеки човек да приеме или не приеме различна от неговата гледна точка.

 

- На какво те научиха собствените ти деца?

 

- Благодаря ти за този страхотен въпрос. На толковяа много неща са ме научили децата ми и продължавам да научавам от тях нови и нови неща...! Помолила съм децата си винаги, когато мислят, че не съм права да ми го казват, дори когато се отнася за отношенията между мен и татко им. И те го правят. Винаги след това мисля сериозно върху думите им... Благодарна съм им, че ме научиха на търпение и толерантност, научиха ме да изживявам стопроцентово мига в сегашно време, да се забавлявам и да не се ядосвам за глупости, научиха ме на безусловна любов... Много често си казваме „Обичам те”, което ме кара да се чувствам истински щастлива.  

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Драмата в Катуница - две гледни точки 26| 8433 |03.10.2011 . М. Ризински: Свободомислещите в Македония ги заплашват с линч като предатели на държавата 89| 10088 |30.09.2011 . Земеделецът Ценко Барев: Човекът "X" стои зад Първанов, АБВ и БСП 61| 15920 |28.09.2011 . Политологът Татяна Буруджиева: Доган печели изборите на първи тур 63| 14449 |26.09.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах