Вторник, 20 Ноември 2018, 14:24
Frognews
41| 21736 |16.09.2012

Л. Дилов: Националистите в петък вечер страдат за България, в събота сутрин-за вода

.
Любен Дилов Източник: Личен архив
Любен Дилов се занимава с какво ли не. Той е един от сценаристите на сериала „Седем часа разлика”, главен редактор на списанието „L’Europeo”, отскоро призовава „Удавете водещия” по Нова телевизия, а когато му остане време, е писател-гмуркач. Научил се е да спи по малко, но и да търси пътя, защото дори и да разполага с всичкото време на света, то пак няма да му стигне, ако не знае откъде да мине.

Интервю на Ренета Попова

- Г-н Дилов, вие сте политик, журналист, писател, сценарист. В коя сфера се чувствате най-добре? Набрали сте голяма скорост в медийното пространство, кое ангажира най-голяма част от времето ви?


- В писането, но за жалост имам все по-малко време за това. Напоследък откривам, че мога почти да не спя, което удължава голяма част от разполагаемото време. И все пак то си остава функция на пътя и скоростта. Ако не знаеш пътя, и всичкото време на света няма да ти стигне.

- Защо младите гледат сериали? Това не е ли бабешко занимание? Рейтингите на телевизиите не са ли в ръцете на пенсионерите?

- Не съм останал с впечатлението, че са се изпопребили да гледат сериали. Наистина оригиналната българска кинопродукция, в това число и за телевизия, внезапно избухна след дълга и мъчителна смяна на поколенията. Иначе още щяхме да чакаме руските сериали да дойдат да ни освободят от турските. В световен мащаб телевизионните сериали – особено минисериалите – диктуват модата на едно „преместване” на сериозното кино от Холивуд към няколко продуцентски компании и телевизии като HBO например.  Но вие сте права – бабите и лелите са основният „шермейкър” на телевизиите и това е разбираемо.

- В каква публика се целите със „Седем часа разлика”? Подобна динамика не е ли противопоказна за кръвното на възрастните?

- Въпреки че се посреща доста добре от аудиторията, нашият филм страда от един от пороците на българското кино – опитва се да разкаже всичко, сам си поставя свръхмисии – и съдебната система, и емигрантите, и мутрите от прехода, които се опитват да се „изперат” в бизнеса, освен традиционните поколенчески конфликти. Аз не се притеснявам от динамиката – тя е съобразена с аудиторията, по-скоро от възможността да се следят толкова сюжетни линии. В този смисъл третият сезон, чието излъчване ще започне съвсем скоро, е доста по-концентриран.

- Коя е по-успешната инвестиция в българските сериали - комичният или криминалният жанр?

- Все в духа на предишния ви въпрос, мисля, че рейтингите на сериалите дават категоричен отговор на въпроса ви. Преобладаващата част от аудиторията слабо се интересува от пазара на наркотици в кв. „Люлин”. Тя, дори порнофилм да гледа, пак очаква да види сватбата. Класацията на зрителския интерес е недвусмислена – на първо място са комедиите, после семейните саги. Криминалните драми са доста в дъното й. И това е оправдано – живеем в свят на криминална икономика, политика, всекидневие. На хората им писва. Искат да се разтушат, да се посмеят, да пострадат с любовите на героите си.

- На какво се дължи огромният интерес към турските сериали? Какво ги прави толкова успешни? Трябва ли да заимстваме нещо от тях?

- На твърде доброто познаване на аудиторията. Да не забравяме, че днешната телевизионна индустрия в Турция е плод на премислена и заложена отпреди 20 години държавна политика. Тя е създадена, за да решава конкретни цивилизационни проблеми в южната ни съседка – здравеопазването, влиянието на исляма, структурата на светското общество. Налага ценности. В крайна сметка обикновените българи не се оказват по-различни от обикновените турци и тези сериали им въздействат.

- Кой има интерес да купува турски сериали? Голям процент от ефирното време е заето с тях. По-евтини ли са, отколкото да се заснеме българска продукция?

- Разбира се. Не търсете някакъв заговор на телевизиите – просто срещу доста малко вложение те получават висок рейтинг, а оттам – сериозни приходи. Нищо друго няма в това. Преди турските бяха латиносериалите, но те са доста по-отдалечени от нашия бит и мисли. Турските съвсем основателно ги пометоха.

- Основателно ли е, че националисти се готвят за протестни акции срещу турския сериал "Великолепният век", който ще тръгне този месец по ТВ7?  Миналата година той предизвика критики и остри сблъсъци дори в родината си.

- Мисля, че не познават добре за какво става дума и се водят от елементарни пропагандни модели. Изобщо голяма част от българските националисти са от типа „В петък вечер страдат за България, в събота сутрин страдат за вода”. Със съзряването на обществото ни предстои да научим много-много интересни неща за османския период и годините на робството. Те и сега могат да бъдат прочетени – в книгите на Вера Мутафчиева например, ама кой да чете. Нали няма да има време да се вика по телевизиите и площадите.

- Задава се предизборна кампания. „Столичани в повече” например е зареден с много политическа сатира, а в „Седем часа разлика” са засегнати сериозно проблемите в съдебната система. Има ли политическа пропаганда и чрез българските телевизионни филми?

- Не мога да я открия пряко. Но ако трябва да сме честни – никаква пропаганда не може да скрие или да разобличи действията на управляващите повече от собственото им медийно поведение. И от присъдата, която хората издават, отваряйки хладилниците си. В тях, както се казва, за малко да има продуктово позициониране. Ама няма…

- Постоянно се говори за монопол на държавата във всякакви сфери. Възможен ли е феърплей в медийното пространство, както и в политиката?

- Съжалявам, ако категоричният ми отговор нарани някого – но не. Не и с тази власт в момента. Тоталитарният нагон й е втора природа. За първата още се колебая…

- Според вас младите, които се квалифицират в чужбина, ще се върнат ли да работят у нас?

- Да. Голяма част от тях. Но в свързания свят, в който живеем, това ще има все по-малко значение къде физически се намират. Моят приятел Владо Тодоров – художникът, не писателят, по три-четири месеца работи с часове всеки ден за Холивуд, без да мърда от София или Созопол. Какво значение има къде е? Но за мен, и за неговите приятели е много по-добре да си е тук. Безспорно.

- Говорите за нови професии в киното – showrunner, screen doctor. Обяснете ги най-общо. Къде човек може да ги овладее? Те имат ли място в българското кино?

- Те са нови за България. В световната индустрия съществуват и всеки, който се интересува, може да прочете много за тях. Става дума за друга организация на продуцирането, където човекът с оригиналната идея е поставен в центъра на взимането на най-важните решения – за режисьорския стил, за кастинга, дори за декорите и грима. Почти всички велики образци на жанра – от „Семейство Сопрано” до „Изгубени”, са направени по този начин. А втората професия - screen doctor – е много необходима, не само в киното. Когато един проект – независимо какъв – зацикли, има хора, специализирани в това да пренаредят приоритетите, да го погледнат на свежа глава и да спасят било сюжета, било режисьорските решения.

- Не е ли време да оставим темата за прехода в българската кинематография?

- Мисля, че изобщо не успяхме да го  разкажем истински. В това отношение не само киното, но и литературата е огромен длъжник. Аз също направих плах опит – в литературното продължение на „Тилт”, но там е доста откъслечно и крайно недостатъчно. Аудиторията ще каже кое й е интересно.

- На добро ниво ли са младите ни актьори? Как им се отразява бързата и ранна слава от сериалите?

- Не са. Още дълго ще дишат прахта на старата школа. Но трябва да сме честни – твърде малко са и добрите режисьори, които да ги водят. Трябва ни още поне пет-шест години с това темпо, за да създадем колективно продукт, с който да се гордеем на световната сцена.

- Споменахте, че постоянно сте в движение? С какво се занимавате в момента? Открихте ли нещо, гмуркайки се това лято - казвате, че трудно издържате повече от два месеца без акваланга си.  
 
- В момента съм зает основно с новия брой на „L`Europeo” – мисля, че с „Изгубената България” (темата на списанието за август-септември, б.а.) вдигнахме доста високо летвата на очакванията за следващия брой. В този смисъл Дими Стоянович и Пейо Колев, чиято е основната заслуга, ми направиха мечешка услуга.  Иначе се занимавам усилено и с писането на четвъртия сезон на „Седем часа разлика”, с „Удавете водещия”, където амбицията е да направим напълно оригинален български формат, както и с още един-два проекта, чиято реализация ще започне около Нова година. Изобщо – обичайното, не особено натоварено ежедневие. За гмуркане – ако е рекъл Бойко Борисов и Господ (в тази последователност) вероятно ще остане малко време през октомври.

- Освен четвърти сезон на „Седем часа разлика” замислили ли сте да снимате скоро още нещо? Какво става със сценария на "Заместникът"? По БНТ ли ще го гледаме и кога?

- Ооо, сюжетът на „Заместникът” се оказа труден залък за оценяващата комисия в БНТ. Това е историята за трима съученици от 12-и клас, в чийто дневен ред на последно място е романът „Под игото”. Обаче се натъкват на заместващ учител по литература. Той съумява да ги прехвърли директно в епохата и повествованието на „Под игото”. Намесата им предизвиква неочаквани събития и промени в съвременна България. Всеки път, когато те се връщат, заварват една друга България, променена от това, че поколения наред са чели друга книга „Под игото” заради собственото им присъствие в нея. Смятам, че този проект – ако не на кино, ще стане на литература, защото, освен че е много забавен, ще покаже в цялата му могъща прелест направо извънземния писател Иван Вазов. Съвсем сериозно ви казвам, когато пишех първите два епизода, не съм променил и ред от неговите думи. Освен всички жанрове, в които Вазов е основател (чак и във фантастиката), той пише по толкова кинематографичен начин, че направо смайва.

- Казвате, че не сте използвали продуктово позициониране в „Седем часа разлика”, защо? Това плюс ли е или по-скоро минус? Например интересът към марката обувки, по които си пада Милото, би бил огромен.

- Това е решение на продуцентите и Би Ти Ви. Мога само да кажа, че за сценаристите и актьорите е облекчение, а на хората, които обуват Милото и още 40 герои, мога само да кажа едно огромно „благодаря”. Бюджетът ни нямаше да стигне само за обувки – представете си 30 основни герои и още три пъти по толкова статисти с по два-три чифта обувки всеки.

- Как сте си разделили работата по "Седем часа разлика" със сценаристите? Кой е по-сантиментално настроен и чие дело са мокрите поръчки?

- Работим наравно с Милена и с останалите двама – Кевин и Елена. Нямаме строга спецификация, но всеки е специалист по някого: аз по Милото и Распутин, по съдебните и криминалните линии, Милена в личните отношения, женските образи, на първо място Таня Стоева. Много ни помага и адвокатската кантора „Рашев”, защото често имаме казуси, невиждани в практиката. Като този например - съдия да даде показания по дело, по което той сам е съдия.

- Работи ли ви се върху филм за голям екран?

- Откъслечният ми опит  с „Ла донна е мобиле” е доста горчив. Но - както казвал шопът на връщане от панаира в Елин Пелин, където го били, изнасилили и ограбили – от друга страна човек се учи.

- Какви са ви прогнозите за печатните медии? Колко време им давате още?

- В момента в България това не е важният въпрос. Важният въпрос е какво си мислят, че правят с професията днешните журналисти?! На път са да се превърнат в най-презряната обществена прослойка. За мен е удивително как мнозинството от тях за къшей хляб убиват смисъла и името на собствената си професия. Какво очакват да работят след това?!

- Блогър обществото заплашва ли позициите на утвърдените издания? Много от блогърите пишат интересно, свободно, освен това да ги четеш е безплатно.

- Колкото повече се скапват официалните медии, толкова повече нараства силата на електронните.  Имам познати, които от години не са отваряли вестник. Информират се само от сайтове, и то не от тези на официалните издания.

- Цитирате баща си Любен Дилов, който е казвал: „Компютърът има отговор на въпросите, но няма въпроси. А смисълът на човека е да задава въпроси на твореца, да провокира.” Какво е вашето мнение за новите технологии? Безспорно интернет информира, но не кара ли младите да помнят и разсъждават по-малко?

- Не. Новите технологии до момента предоставят една опияняваща свобода. Като всяка свобода тя има и своите опасни страни. Спокойно можем да сравним интернет и социалните мрежи с революцията, предизвикана от книгопечатането и откриването на зимните култури, т.е. индустриалното животновъдство. Наистина живеем в революционни за цялото човечество времена, когато знанието е общодостъпно. Разбира се, и глупостта е всезаразителна, така че нещата в известна степен се уравновесяват.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Божидар Димитров: Турция е страна за подражание 62| 12175 |12.09.2012 . Д. Горчева: И какво точно „празнуват” русофилите на 8 септември? Навлизането на окупационната армия на Сталин в България? 370| 31799 |08.09.2012 . П. Цанева: Българи от Испания поемат обратния път към дома 22| 17332 |31.08.2012 . Матей Казийски: Съжалявам, че пропуснах Олимпиадата 16| 9951 |28.08.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах