Неделя, 18 Ноември 2018, 06:01
Frognews
0| 9702 |11.05.2008

Фил Филипов: Бизнесът по същество е боксов мач

.
„Кризисните ситуации изискват точни действия”, твърди световноизвестният български бизнесмен и предприемач, който се е посветил на съживяването на предприятия, озовали се пред фалит.

И макар да е гражданин на света, Фил Филипов не е забравил своето отечество и милее за страдаща България. Парадоксално е, но човекът, който е направил състояние извън Родината, лансира идеята за преоткриване и укрепване на българския бизнес. Тази си позиция защитава и превъплъщава в реалност и със своите съждения открива една парлива тема, която всички би трябвало да преосмислим.

Интервю на Ангел Георгиев, кореспондент на вестник "България", Чикаго

 

- Фил, след европейския чар на Париж и признателността към твоето гостоприемство, ето че пак сме заедно и пак на твой "терен" в Чикаго. Как се живее на няколко континента?

- Ангеле, всичко е въпрос на виждане. Веднъж излезли от България, ние сме постоянно чужденци и гости във всяка една страна. Така че ние трябва да свикваме с това, което намираме и да се адаптираме. В Америка по американски, в Париж по френски и съответно към всяка една точка на света. Не може в Париж да се търси Америка или в България - Франция. Живее се така, както условията позволяват и в зависимост от това какво човек търси.

- Имаш ли непостигнати мечти?

- Не мисля, че имам. Излязох от България като дете без нищо ... какво повече да търся?

ag-1.jpg- Бизнесът ли диктува начина на живот или ти диктуваш бизнеса чрез живота си?

- Животът не е лесен. Човек до 50 години се бори за постигане на своите цели, а след 50-те постигнатото работи за теб. И в бизнеса е както в личния живот, много е важно какви партньори са подбрани, за да може пълноценно да се работи с тях.

- В шоуто на Слави ти казваш, че държиш пределно на честността. А и на какво още?

- Не само на честността, но за мен точността също играе важна роля в човешките взаимоотношения. Държа и на качеството не само в работата и приятелството, но и във всичко, което правим.

Ние, българите, сме способни да направим доста неща, и то доста добре. Но когато се касае да поддържаме качеството на произведения продукт ежедневно, ежечасно, ние губим тази своя дисциплина и нарушаваме качеството си на работа. Обещаните срокове за изпълнение също не са силна страна в българския бизнес. Това неспазване на поетите ангажименти води и до другия критерий в моята класация - точността. Ако не си точен, не може да поддържаш и доверието на клиента.

Ако ти направи впечатление, най-видимото нещо, което отличава моите предприятия в България е чистотата на работното място. Не може да се работи качествено и мръсно. Чистотата в работата рефлектира и в отношенията между хората.

За мен, в живота и в бизнеса - честността, точността и качеството са определящи.

- Търсейки твоята помощ, машиностроителните гиганти изцяло ли ти предоставят контрола върху тях, върху тяхната дейност?

- От момента, в който аз поема една компания, тя е моя. Аз я купувам.

- Кое дефинира твоето желание да инвестираш в някоя фирма и да я закупиш?

- В сферата, която работя, първо започваме с цифрите и балансите. Какви са разноските и общите разходи. До колко добрите страни на компанията са конкурентоспособни на пазара и има ли потенциал за развитие и подобрение.

Като принцип предприятията за възстановянане и преструктуриране, които вземам, нямат пазарен дял, по-голям от 15 %. Така че от моята намеса трябва да се получи успешен завършек.

- С кои банки работиш?

- Банката, това съм аз. Банките винаги дават пари, които не ти трябват. Аз работя с мои пари и банки не използвам. Реинвестирам печалбите си и нямам никакви задължения към финансови институции.

- Когато помагаш, ти буквално хващаш за ръка, от първата стъпка до финала. И в бизнеса ли е така?

- Моите бизнеси са малко по-различни. Аз съм много добър в лошо време. Работя с бизнеси, които постоянно са в криза и за да бъдат те спасени, трябва да се направят точно определени стъпки. Кризисните ситуации изискват точни действия.

В бизнеса, както и в живота, трябва да има сигурни хора, на които може да се опреш. Не е нужно човек да има и много приятели, напротив, малко, но качествени. Малко приятели, но достойни и верни.

- Как подбираш хората, с които общуваш?

- Нямам цел да търся определен тип хора или да ги подбирам. При мен така са подредени нещата, че където и да отида, вече имам установени връзки и имам доверието към тези, с които сме общували през годините. С опита, персоналните контакти - мои, а и на моята съпруга, от средата на моето семейство и от средата на моите приятели, така е изграден моят кръг на общуване.

- Твоето умение да съживяваш упадащи бизнеси крие ли и други тайнства, за да се спасят те от фалит?

- В кариерата си съм съживявал малко над 40 фирми с много предприятия и клонове в тях. Почти навсякъде проблемът е в лошия мениджмънт, който не е позволил на фирмите да оцелеят в конкурентната среда. Моето качество е, че аз мога да режа излишното.

- До колко дълбоки и колко болезнени са твоите операции?

- Нали знаеш, хирургът реже до здраво. Трябва да се реже дотолкова, доколкото е необходимо за отстраняване на раковото образувание. Без сантименталност, за да няма разсейки, образно казано... и след това на строг режим! Защото в този смисъл борбата с натрупания негатив не търпи компромиси, иначе е само продължение на смъртоносната вече агония.

В болните предприятия режа дълбоко, за да ги спася от нови операции.

- И всички тези бизнеси са излекувани и бълват здраво производство?

- Никога и за никакъв бизнес не може да се каже, че са напълно здрави. Икономиката с нейните амплитуди влияе на пазара и производството, и нашите сетива трябва постоянно да са нащрек и да реагират според обстоятелствата. Аз имам едно мое мото: "Трябва да се направи повече утре, отколкото вчера". Повече да произведем утре, отколкото вчера. Обикновено ми отнема около 9 месеца, за да вдигна една фирма на крака. Ако едно дете се износва за 9 месеца, то аз мисля, че за толкова време и една фирма трябва да може да се оправи.

ag-3.jpg- От твоя "команден пулт" ти практически имаш поглед върху всички твои компании. Какви са твоите изисквания?

- Да, действително чрез съвременните технологии и с инсталирането на камери в предприятията аз мога да следя производствения процес 24/7. Така работата се вижда и се проследява директно. Съответно честното и качествено производство водят до по-малко мои посещения по обектите. Аз мога да посетя веднъж в годината дадено предприятие, а с друго да съм на телефона всеки втори ден в зависимост от тяхното изпълнение.

- Камерите са насочени към точки от цял свят. Колко бизнеса имаш в момента?

- Беше време, когато едновременно съм имал и лично управлявал 22 предприятия. Сега съм го свел до 12 пункта за наблюдение. Те са в България, Франция, Германия, Холандия, Мексико, Щатите, Китай и Япония. Това де факто ме прави активен пенсионер за моите 62 години.

- Бидейки не само консултант, а и инвеститор с над 10 милиона лева само в българския бизнес, практически ти не се пенсионира. Сега ли са твоите "златни" години?

- Не знам докога са златните години, Ангеле, но сега животът е различен. В корпоративния бизнес условията бяха други, сега пред никого не давам отчет, а мога да бъда навсякъде. Никой от моите фирми не знае къде съм утре. В момента съм свободен човек.

В България инвестирам с пари, с пазари, с консултации, подпомагам с идеи. Надявам се с опита си, с връзките си да помагам за всеобщия напредък.

- Видимо е удоволствието, което изпитваш в общуването с твоите български партньори. Това  от сантименталност ли е или има и още нещо?

- Винаги съм казвал и смятам, че чрез делата си доказвам, че в България могат да се постигнат много работи. Ти сам видя някои предприятия в Пловдив и какво е постигнато там. Чисти фабрики, качествени хора, качествен продукт. 95 % от производството е за износ. Удоволствието е, че дори и да не съм там, всичко се развива и се работи.

- Мисля, че не малка е твоята роля в изграждането на един нов манталитет. Филтрираш европейската култура у българина или работиш за изменение на неговото съзнание?

- Ние, като българи, трябва да знаем нашите стойности. Не трябва прекомерно да се прекланяме нито пред Европа, нито пред Америка. Способни сме. Трябва да сме малко по-горди и да доказваме, че и в България могат да се достигат върхове. Винаги съм действал с убеждението, че България може да се представя добре.

- От дългогодишния си опит в странство като "гражданин на света" какво би посъветвал недоволстващите в България"? Какъв е изходът за техните житейски несгоди?

- Всеки един строй е залъгвал мнозинството и мисля, че и недоволството във всеки един строй води към прогрес. Стремежът към повече от това, което имаш или си постигнал, винаги води до изменения и подобрения. Нека никой да не се отчайва. Всеки трябва да иска нещо повече за утре.

- Трябва ли да се търси вината в другия поради непостигнатите цели?

- Не мисля, че в живота чрез такива мисли или действия може да има някакъв успех. По-хубаво е да се гледа положително на нещата, да се търси вътрешният резерв.

Колкото човек да е богат, има и по-богати. Колкото и да е лошо, има и по-лошо, така че преди всичко не трябва да забравяме откъде сме дошли, а за накъдето отиваме да сме със самоуважение и позитивно настроение.

Хората трябва да са доволни от това, което са постигнали. Не всички могат да бъдат милионери и не трябва да се прави трагедия от това. Трябва да се вгледаме в себе си. Аз все още не мога да си отговоря на един парадокс. Сега вече, когато в България може да се правят много неща и за бизнесите е отворено, защо хората и сега търсят чужбина? Защо след като тук, в чужбина, работят по 2 работи или по 10-12 часа на ден и са преглътнали унижението, че са "висшисти", показват, че могат да успеят в делата си, плащат своите наеми и дългове, като в повечето случаи свободно време не остава. А в България сега при един такъв работен ден нима няма да се живее по-добре? Пресметнете сами. Пред над 85 % от хората в България угрозата от утрешния жилищен дълг не виси. Те си имат собствени домове. Тук, в чужбина, е обратно - от 35 до 50 % от заработеното отива за дома. Но в България понеже сме инженери, не може да караме такси, а в Америка може. Не разбирам тази гордост, която кара хората да работят до изтощение в чужбина, а в България не могат.

Разбери ме правилно, аз не отричам предимствата, които развитият свят дава, но нека не забравяме, че и в България възможностите не са малко. Много неща се промениха. Преди комунизмът ни прогони и аз едва 17 годишен трябваше да бягам нелегално, граници, затвори... да рискувам живота си, за да търся по-добър живот, като много млади хора. Но тогава за 20 долара цяла количка пълнехме и стигаше за цял месец. Навсякъде е скъпо, ти видя в Париж и още повече тук в Щатите.

Точно този феномен аз искам да разбера. Как може да има толкова стръв извън България, а в родината не?

Настанявах племенника ми в един апартамент и младежът, живеещ там, съвсем непринудено ми даде един неочакван поглед върху американския начин на живот. Той каза, че се намира в "работнически лагер с усилено хранене"!?

- За непозналите твоите "Философии" ще има ли и нова възможност?

- Една от най-трудните работи, които съм имал пред себе си е точно написването на тази книга. Вече 9 години от издаването, сякаш тогава имах много по-голям заряд, като към едно предизвикателство, което не е от моята сфера. Много малко хора, които се заричат, че ще напишат книга, са публикували. Аз като вече изпълнил това свое желание не мисля, че ще имам нови "философии". Аз не искам да ангажирам никого с моите мнения и не съм имал за цел тази книга да има поучителен характер или да изповядвам някакво верую.

"Философии" е само един труд - автобиография и гледам на него като на изложение на един 45 годишен емигрантски живот. Радвам се, че книгата е приета по начина, по който съм я замислил - житие и битие.

- Тези, които общуваме с теб от години знаем, че никога не отказваш помощ в труден момент. Само от богатите ли трябва да се очаква благородност?

- Аз не съм бил винаги богат. Всичко е въпрос на човещина. Мисля, че добрият човек независимо от неговия статус винаги намира начин да бъде полезен, както в бизнеса, така и в личните си взаимоотношения.

- Вярваш ли в Бог?

- Аз вярвам в Бог, но не практикувам по канонично устроените църковни традиции. Господ е силата, пред която сме задължени и следва да бъдем честни, да се радваме едни други и да правим добро.

ag-2.jpg- В Париж празнувахме един мил празник - рождения ден на твоята съпруга. До колко е нейното влияние върху теб, каква жена е тя?

- На всеки един мъж желая да си намери и да има жена като моята. Със съпругата ми Вероник, която е французойка, вече над 20 години сме заедно. Тя е мой постоянен спътник. Не само в живота, но и в бизнес пътуванията, във всяка една точка на света ние сме неразделни. И най-интересното е, че до този момент не е имало случай ние да се скараме за нещо. А кавгите стават поради следните причини: пари, деца и работа - ние нямаме нито един от тези проблеми. Хората около нас знаят това. Тя е моят отдушник, мое вдъхновение... моята истинска любов. Без нея животът ми не би бил същия.

Тя е толкова трудолюбива, че освен всички грижи поема и ангажиментите около семейството и домашните работи, а и помощник не търси. Не че не може да си го позволим, но тя е перфекционистка в това, което прави и не мисли, че някой друг би се справил по-добре от нея. А това наистина е така, досега никакви оплаквания. Всички приятели и  близки, които са ни гостували, изказват задоволството си преди всичко заради нейното гостоприемство и нейните кулинарни способности.

Пак казвам, всичко е Божа работа и съм пределно благодарен, че Господ ми е отредил такъв дар в нейно лице.

- В речта си не случайно използвам спортни термини, защото според мен, а и както казах по-горе животът е борба. До колко спортът и спортният хъс на човек помагат в индустриалния бизнес живот? Бизнесът вид спорт ли е?

- Спортният заряд, пътят към победата, всеотдайността в надпреварата, характерни за спорта са елементи на живота, характерни за всички сфери. Тази мотивация и хъс са задължителни и за всеки бизнес, ако искаме той да успее.

В спорта резултатите не във всички случаи касаят живота на човека в смисъла, в който те рефлектират в бизнеса. Ако загубиш едно състезание, не е краят на живота. Но ако бизнесът фалира, хората остават на улицата и сътресенията са много по-големи.

Животът ни зависи от това как ще си го построим икономически. В бизнеса, както и в спорта, има конкуренция.

Оставете елегантността и административните маниери настрана. Бизнесът по същество е боксов мач. По време на мача публиката и спортните наблюдатели харесват ефектните крошета, ударите в лицето на противника. Но как действително се печели мачът - това е постоянното забиване на удари, многократно, в противниковото тяло. Някои удари ще бъдат блокирани. Други съвсем няма да са в целта. Но ако се целиш в слабото му място, в точната цел, ще видиш, че твоите методични удари там неминуемо ще доведат до победа. Удряйки силно тялото, главата ще падне.

Всеки мач може да не е нокаут. Мачът може да не завърши във втория рунд, но в крайна сметка ще спечелиш.

- Спортувал ли си? А сега?

- И преди, и сега от 30 до 60 минути всеки ден съм във фитнес залата. Преди бях активен футболист. И в таблата не съм слаб.

- Какво обичаш да правиш през свободното си време?

- Да работя.

- Каква музика харесваш?

- От времето на Франк Синатра, мелодичната, да гали ухото... "I did it my way!"

- Как оценяваш себе си в житейските битки, като Робин Худ или Спартак?

- Аз съм закален със спартански дух и бих се олицетворил със Спартак.

- Какво би споделил в заключение?

- Когато правя бизнес, особено свързания с България, аз изпитвам национална гордост. Сигурен съм, че България може да бъде добър производител. Зад всички фирми, с които работя в България, стоят качествени българи. Имаме много, което да дадем на света и той да почерпи от нас. Бог да дава живот и здраве на всички!

 

Снимки: Личен архив 

 

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Герхард Щикел: Европа е застрашена от „МакДоналд-изиране” 1| 4951 |07.05.2008 . Д. Константинов: Като закопаем още някой милиард, ще се плеснем по челата 8| 4827 |17.04.2008 . Петър Софрониев: Румен Петков се самозаяде и самоизяде 12| 10091 |16.04.2008 . Психиатърът Георги Койчев: Още сме нормални 7| 12388 |14.04.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах