Гого Лозанов за ФрогНюз: Либералната демокрация започна да губи своята водеща роля, за сметка на автократски режими

Това каза за ФрогНюз Гого Лозанов.

Ето го цялото интервю:

Г–н Лозанов, каква е вашата равносметка след края на редовното правителство и какви са очакванията ви от служебния кабинет на Главчев?

Това е така да се каже петото участие във властта на градската десница. Като започнем от правителството на Филип Димитров, минем през най-сериозното участие във властта, това на Иван Костов, след това Реформаторския блок, правителството на Кирил Петков и сега това на Денков.

Това е трудно занимание, защото в повечето случаи на градската десница й се налага през годините да участва с политически сили, на които няма особено доверие, като БСП, ИТН, ГЕРБ и ДПС. 

Тези участия за мен винаги са били в посоката на това България да се развива като западна държава, с всички трудности, спънки и политически последствия, които се понасят по време на управление на властта в една усложнена конфигурация. 

Последствията са свързани с разочарование на електората, пренос на граждански ресурс, който демократичната десница винаги е носила със себе си към партньорите, с които бива в някакви коалиционни взаимоотношения.

Това, както вече казах се случва вече пет пъти и тук няма изненада, нито причина да смятаме, че този случай е кой знае колко по-различен, освен ако не броим сменящия се доста драматично геополитически контекст, при който либералната демокрация започна да губи своята водеща роля, за сметка на едни авторкатски режими.

Това заплашва и в България да се се случат промени в тази насока. 

Очаквате ли с евентуалния отлив на електорат от ПП-ДБ на следващите избори в България либералната демокрация да започне да губи своята водеща роля?

Не, не смятам, че това ще стане съвсем скоро. Ако Доналд Тръмп спечели в САЩ, тогава вече има опасност да тръгнем в тази посока. 

ПП-ДБ и въобще демократичната десница са изразителите на либералната демокрация. Когато тя е в слабо време, естествено отслабва и тяхната подкрепа. 

Как ви се струва като състав кабинетът "Главчев"? Прави впечатление, че единствената промяна е свързана с външния министър Стефан Димитров. 

Аз познавам само Стефан Димитров композитора, този не го познавам. Иначе в тази ситуация, в която правителството трябва да организира преди всичко честни избори, най-важни са министър-председателят и министърът на електронното управление.

В този ред на мисли как ще коментирате решението на Главчев да запази крайно компрометирания вътрешен министър Калин Стоянов, въпреки че той беше може би най-големия препъни-камък и по време на преговорите за съставяне на кабинет. 

Около него имаше напрежение и при "сглобка номер 2”. Една от причините преговорите да не се получат може да е точно този. Мисля, че този проблем дойде доста на фокус и заедно с главния секретар на МВР, който би могъл да бъде един доста добър контра-баланс вътре в министерството, бихме могли да се надяваме, че няма да има големи рискове за честността на изборите. Всичко по-скоро зависи от гражданския и медиен контрол. 

Как ще коментирате всички тези компромати, снимки, нападки, въобще скандалите, които ескалират в МВР?

Проблемите, които са свързани с правосъдната сфера, не бива да замъгляват политическата система. Когато се появят обвинения, сблъсъци по време на предизборна кампания, особено в началото й, когато започва политическата надпревара за властта, защото не бива да забравяме, че точно за това става въпрос -кой ще упражнява властта и каква власт ще упражнява и от коя страна от гледна точка на геополитически план на фронта ще застанем.

Това е много важен въпрос и в българското общество тази битка за властта е доста напрегната, а в нея най-важна е политиката. Проблемът при градската десница и, затова я давам като пример, има някакви пробиви във видимата власт, но много по малки и незначителни в невидимата.

Всяка власт има видима и невидима страна, като не е задължително невидимата да е задкулисно. 

Ще излезе ли губеща в крайна сметка градската десница след всички компромиси и трусове, които понесе?

Електоратът им е много по-чувствителен по отношение на такъв тип взаимодействия с партньори, на които нямаш доверие. Има два вида вот: граждански и корпоративен. 

Гражданският вот винаги е много по - и морално и социално чувствителен, за разлика от корпоративния вот, който преследва определени цели в посока собствените си интереси, така че тези неща не са от толкова голямо значение.

Въпросът е градската десница, в каквато конфигурация в момента се намира, дали може отново да мобилизира този граждански вот и разбира се да може по честен начин да се изброят гласовете. 

Губи ли България, в частнот ние гражданите от това, че отново отиваме на избори?

Това са ни хората, ние сме ги сложили там, какво значи да губим? Това не е една част или друга част, това е цяло едно общество, което е конфигурирано от вътрешни противоречия и колкото и повече да се пречи на една реформаторска власт да превърне България най-после в западна държава, като геополитическа ориентация, минимизиране на корупцията, повишаване на благосъстоянието, толкова по-бавно стават нещата. Градската десница, както казахме, вече е успяла пет пъти да се намеси във властта, а нейната намеса е част от пътя на България към западния свят, към демократичния свят и да се надяваме, че оттук-нататък сама или по някакъв друг начин ще има потенциал да се намесва във властта, защото това е шанс либералната демокрация да продължи модела, по който България се развива, независимо от всички трудности.

Интервю на Констанца Илиева