Сряда, 21 Ноември 2018, 12:01
Frognews
14| 27541 |29.01.2013

Д-р Йорданов: Повечето психично болни могат да са пълноценни хора

.
Йордан Йорданов, началник на отделение в Центъра по психично здраве и превенция във ВMA
Десет дни след като военен изби петчленното си семейство в столичния квартал "Гоце Делчев" и се застреля, сходно убийство, последвано от самоубийство, беше извършено и в Пловдив. Потърсихме за коментар психиатъра д-р Йордан Йорданов – началник на отделение в Центъра по психично здраве и превенция във Военномедицинска академия в София.

Интервю на Ренета Попова:

- Д-р Йорданов, в един месец 2 семейства бяха избити от бащите си, след което се самоубиха. Случайност или съвпадение е това?

- Когато се случи нещо за първи път, е случайност, когато стане за втори път, е съвпадение, при трети път си е направо нарочно - вражески удар, заговаря се за конспирация.

- Тоест сме на крачка от третата фаза?

- Точно така.

- Колко време е нужно на човек да вземе решение да избие цялото си семейство? Импулсивно ли е?

-  Един миг, просто на секундата. Конкретно по двата случая не мога да говоря, тъй като съм нямал контакт с тези хора и не съм запознат с материалите.

- Приема ли се от науката, че човек има психическо отклонение, щом е посегнал на живота си?

- Това е спорен въпрос, върху който няма яснота. Според мен има случаи, в които става дума за психично заболяване, и такива, за които това е изход, например за един терминално болен. Той страда от болки и е наясно, че няма да бъде излекуван. При психично болните с тежка диагноза, каквато е шизофренията, интересното е, че посягат на живота си, когато започнат да излизат от острата фаза на заболяването си, когато започнат да се подобряват. Обяснението за това е, че човек тогава си дава сметка за сериозността на заболяването, защото в острата си фаза той се смята за нормален. И по примера на терминално болния той се самоубива  често, за да не тежи на семейството си, защото се възприема като срамно петно.

- В България по-срамно ли е да си психично болен, отколкото в другите европейски страни?

- Да, защото това е нашата култура. Ние смятаме психично болните за инвалиди - безполезни и негодни за нищо. А това не е така! Повечето психично болни, когато се лекуват правилно и си вземат лекарствата, са съвсем здрави. Все едно да кажем, че диабетикът не е годен да работи. Действително, ако не се лекува, той, освен че не може да работи, и умира при по-тежките форми на болестта. Но когато си взема инсулина, той е нормален, здрав човек. За съжаление обаче хубавите лекарства за психично болните са скъпи и държавата не ги финансира. НЗОК въобще не покрива лечението в клиники на психично болни. Поема се от Министерството на здравеопазването по един странен начин – на всеки болен, приет в клиника на година, независимо от какво и колко е болен, му се полагат 650 лв. Тези пари естествено не стигат за нищо.

- Чия е отговорността за психично болните в държавата тогава?

- В момента – ничия. А трябва да се поема или от държавата, или от някаква здравноосигурителна система, независимо държавна или частна. На лекарите ли да е тази отговорност. Голяма част от тях вземат заплата по 500 лв., с които или умират от глад, или се корумпират, или бягат в чужбина. Колега от нашата клиника получаваше точно 500 лв. заплата и отиде в Норвегия, където стартово му плащаха 5000 евро, а след три години ще стигне 8000 евро.

- Къде е мястото на психично болните според вас? В мизерните институти, на улицата по кофите, или затворени и обгрижвани по домовете от близки хора?

- В момента в България това са възможностите, за съжаление. Но сроред мен трябва да има и четвърти вариант. Държавата трябва да инвестира  и те да бъдат приети в нормални институции. В Норвегия например се изгражда болница за рехабилитация на пациентите, тоест след като излязат от острия етап, ги приемат там. Получават нужните грижи, за да могат да се върнат в обществото, които не могат, остават там. А не нашите мизерни и полусрутени домове, в които някакви колеги получават мижави заплати и хич не ги интересува. И да не ми се цитира Хипократовата клетва, защото не съм я забравил, и то пълният й текст. Той заангажира лекаря, но и обществото. Записано е, че обществото трябва да осигури на лекаря всички необходими му средства за живот, и то безплатно. Според днешния стандарт това са поне прехрана, облекло, кола, дом, телевизор. Освен че не се осигуряват, човек трябва да се издържа семейство с 500 лв. заплата.

- Наблюдава ли се увеличение на хората с психологични и психични разтройства в последните години? До каква степен влияят средата и стандартът на живот?

- В България не толкова ниският стандарт на живот води до увеличение на психологичните проблеми, колкото отчаянието, липсата на ценности, на перспективи, на възможности, на надежда, което кара хората да прибягват към самоубийство, и случаите ще продължават да се увеличават, ако не се вземат мерки. А именно – да се инвестира в психиатрията и психологията. Психиатрията ще поеме вече проявилите се случаи, а психологията ще се занимава с превенцията срещу такива.

- Срамува ли се българинът да потърси помощ от психолог и психиатър?

- Да, това е така. Но за 20 години работа на нашата служба вече хората ни търсят спокойно и не се притесняват. Ако преди никой не ни е търсил и са ни ги водили принудително, сега 20-30% от хората идват по собствено желание.    

- Според слуховете причина за убийството на сем. Тепавичарови от Пловдив е дълг към банка. Кредитите ли се оказват непосилно бреме за мнозина?

- Банките разпространяват рекламни кампании колко е хубаво да се тегли кредит. Служат си с добри психологически методи за обработка на съзнанието. Убеждават  те да вземеш кредит, играейки си с желанието да живееш добре или да се почувстваш щастлив поне за малко. Това е причината и да се посяга към най-различни наркотични вещества и алкохол. Аз не намирам виновни хората, че са тласкани и обработвани от една мощна институция като банката. Обаче трябва да се съгласим и че не всички, които вземат кредити, затъват или стигат до крайности като самоубийство.

- За притежание на оръжие от цивилен е нужно през 5 години да се минава през психотест. При военните каква е практиката? И двете масови семейни убийства са извършени от военни – единият настоящ, другият – бивш.

- За да постъпи човек въобще в армията, първо минава на психологично изследване за пригодност при нас в Центъра по психично здраве и превенция към ВМА. За разлика от МВР в армията се борави със сериозни оръжия – автомати, картечници, танкове, артилерийски оръжия, ракетни установки, неща, с които можеш да избиеш доста хора. Охранителят от Стара Загора, който беше взел заложници, например е минал през някакъв частен кабинет, където срещу 50 лв. са му направили изследване и са му издали документ. Не мисля, че са много хората в България, на които им е отказан подобен документ. В нашия център доста хора определяме като психологично непригодни за военна служба.

- През годините как се следи промяната на психичното състояние на един военен?

- По решение на командира, ако види, че човекът не се справя, го изпраща на психолог. Окончателното решение за пригодността му е отново наше. Ако човекът е със сериозни нарушения, по член 162 от Закона за отбраната, при който се определя повторно психологичната му пригодност, ако не отговаря на изискванията, този човек се уволнява от армията.

- След пенсия военният запазва ли си правото да притежава оръжие?

- Ако по време на службата си е закупил служебното оръжие, то става лично. Тогава обаче то се регистрира по общия ред в управленията на МВР и там се минава по установената процедура, която изисква да заверява своето разрешително през 5 години.

- Национална служба „Охрана” подлежи ли на контрол от Центъра по психично здраве и превенция към ВМА?

- Съгласно закона за отбраната служителите на НСО и Националната разузнавателна служба са военизирани. Относно случая с Ахмед Доган хората от охраната му са военнослужещи – офицери и сержанти. Съгласно закона за отбраната, член 141 при назначаване те трябва да минават на психологически изследвания при нас по общия ред, както всички кандидати в армията. Такива изследвания за приемане на кандидати в НСО не са ни искани и следователно не са правени, откакто е приет този член в закона през 2010 г. В тази връзка сега си кореспондираме с НСО, ген. Тодор Коджейков писа на военния министър Аню Ангелов. От нашия център от името на ген. Тонев, началника на ВМА, изготвихме отговор и тази седмица очакваме да се създаде работна група, в която ще влиза ръководството на НСО, техни психолози, личен състав, представители на ВМА, юристи и ще се обсъди това положение. Но сега те не минават през нас. Никой от уволнените служители на НСО след нападението над Доган не е минавал. Ако се беше случило, може би нещата нямаше да стоят така.    

- Тези дни провеждате процедура за прием на кандидати за войници? Много желаещи ли има?

- Да, броят на кандидатите е огромен - и на момичета, и на момчета. Изследваме близо по 100 души на ден в продължение на повече от месец. Респективно и отпадналите са много. В един ден се попълват няколко психологични теста, има интервю и след това ние правим заключение на базата на събрания материал. Тъй като кандидатите освен психично трябва да са и медицински годни, ги изследваме в две отделни комисии – медицинска и от Центъра по психично здраве и превенция.

- Като психолог и психиатър едновременно как оценявате действията на покушителя срещу Ахмед Доган Октай Енимехмедов? Това действия на психично здрав човек ли бяха?

- Да, за мен това е психично здрав човек. Той съвсем внимателно и целенасочено е планирал всичко. От предсмъртното писмо включително става ясно, че е чел правилника на НСО, където пише, че ако въоръжен човек влезе в периметъра на охранявания обект, ще е  застрелян. Всеки си има право на идеологически, политически и религиозни убеждения, които обаче да защитава по законен начин, което беше явно, че не се случи. Според мен обаче това е една хулиганска проява, в която не може да става въпрос за опит за убийство, тъй като с подобен пистолет щеше да има повече успех, ако го беше ударил в главата.

- Адекватна ли беше реакцията на делегатите, които го помляха с шутове?

- Действията им показаха, първо, че имат високо ниво на агресия, и второ - че нямат никакъв контрол. За армията например имаме специален тест за агресия, в който търсим средно ниво, тъй като военният трябва да е все пак агресивен, тъй като утре може да му се наложи да убива. Обаче той трябва да покаже и средно ниво на контрол. При голяма агресия и висок контрол - това се трупа у теб и има опасност да се превърне в самоагресия. При висока агресия с нисък контрол – той ще се изпусне, каквото демонстрираха делегатите. На тях след този случай няма нужда да им се правят тестове. За мен най-приятният и лесен способ е на психологическото наблюдение. Не тестове, не интервюта - наблюдаваш реакциите на човек в реална ситуация. Ние правим обучения и за мисии и там използваме този метод. Самият аз съм бил и в Косово, и в Ирак, и в Афганистан.По време на подготовката аз наблюдавам кой как реагира, включително и след работно време. Дори и по заведенията ходих с тях. Когато човек прекали с пиенето, демонстрира скрити заложби, инстинкти и нагони, за които дори понякога сам не подозира. По този повод древните са казвали in vino veritas (от лат. - във виното е истината).
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Аврамов: Повечето в България умират не от рак, а от лечението 19| 66584 |17.01.2013 . Ал. Йорданов: Моралната поквара крещи от всеки ъгъл 77| 14352 |19.11.2012 . Александър Йорданов: Досието на Гоце е най-строго пазената тайна на прехода 206| 27907 |23.01.2012 . Ал. Йорданов: За лудостта на комунистическата номенклатура в Скопие не може да се мълчи 72| 15268 |17.10.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах