Събота, 22 Септември 2018, 12:33
Frognews
14| 10602 |29.07.2009

Ив. Ласкин: В културата всичко е "на ти - дай ми"

.
Иван Ласкин Източник: Вяра Йовева
"Да вадят УАЗ-ките и към Белене, ако не им харесва мнението ми. На министерската врата ще похлопат първо блюдолизците, от които Вежди Рашидов трябва най-много да се пази.", заяви актьорът Иван Ласкин.

Срещата ни с артиста Иван Ласкин стана на първи перон - гара "Подуяне", тъй като преди това имаше ангажимент в района. След кратък разговор се уверихме, че едва ли ще се намери свястно кафене, съдейки по натрапчивата смрад на банички и мекици около гарата. А да говорим за театър на по тутманик с боза изглеждаше най-малкото цинично. Той директно предложи да седнем на една от пейките на перона, която специално избра с неподправено чувство за хумор - с надпис "Ленин" върху облегалката.

Иван Ласкин още в ранна възраст става сред най-популярните актьори в България, след като изиграва главната роля в приключенския филм "Васко да Гама от село Рупча". Успехът на минисериала начертава и последвалата шеметна кариера на артиста. Завършва НАТФИЗ през 1994 г. в класа на проф. Здравко Митков. Филмографията му е изключително шарена за актьор от нашите ширини - "Честна мускетарска","Вагнер", „Хайка за вълци“, „Дунав мост“ и „Магьосници“, "Колобър", "Наричаха ме чичо","Църква за вълци", "Най важните неща", " Грях", "Стъклената река" и в около над двадесет европейски и американски продукции от периода 1989-2007. Обиколил е всички софийски театрални сцени, но най-голямата му любов остава театър "Българска армия".

- Като човек на бунта и личност, която не се съобразява с мухъла, вие подкрепяхте ГЕРБ открито. След като вече Бойко Борисов стана министър-председател, срещу какво бихте излезли с юмруци в джобовете?


- Не знам още за какво ще се боря и срещу кого, защото нямам основание за това. Минали са прекалено малко дни от мандата на това правителство. Що се отнася до това, което се случи на България с него, аз изключително много се радвам, следя всекидневно електронните и печатните медии и общо взето ми харесват хората, които заемат главни ръководни длъжности, както се казва във висшия ешелон, т.е. министерствата. Много добро впечатление ми направи министърът на финансите Симеон Дянков, изключително компетентно и завладяващо звучи. Перлата Йорданка Фандъкова също е сред моите фаворити, още повече, че дъщеря ми е ученичка. Тя е един достоен човек, защото е може би един от малкото български политици, които знаят що е да си подадеш оставката. Това стори тя след проблема в детските градини. Не знам дали е било от кумова срама, но ме впечатли и мисля, че в нейния ресор нещата ще се наредят. Радвам се, че има промяна, че в парламента има ново мнозинство, защото, както обичам да казвам, тройната коалиция беше като „орел, рак и щука”, „автобус с три волана”.

- Представителни ли са интелектуално и визуално новите депутати и как ви се струва решението на Бойко Борисов да вкара повече дами?

- Не ги познавам все още добре, но относно това, как изглеждат – човек никога не си купува сам външността. Относно жените, в миналия парламент, като имаше повече мъже, да не е станало нещо добро?! Да не говорим и какви жени имаше, от които откровено ме е срам как се държаха. Но да не говорим за миналото, за мъртвеца – или добро, или нищо. Относно внушителното женско присъствие в Народното събрание, смятам, че е добро начало.

- Смяната на Стефан Данаилов с Вежди Рашидов ще доведе ли към по-добро българската култура?


- Първо искам да ви споделя мнението си за Стефан Данаилов, който вече не е министър. Аз съм изказвал известно недоволство и то не против личността му разбира се, тъй като ние сме приятели, а относно самата структура и разпределение. Културата е на последно място. Не може шофьор в Изпълнителната агенция по лекарствата да взима премия 14 000 лева и заплата 1 300 на месец. Той е един шофьор, той не е имал нито моята амбиция, нито има моето образование. Аз се опитвам също да бъда полезен, да бъда по някакъв начин будител на нещо. Не може държавата да му отделя повече пари, защото има шофьорска книжка. И аз мога да карам кола. С това не искам да обиждам ничий труд, а да поставя въпроса за справедливостта. Ето в това се надявам да бъде промяната. Моят съвет към г-н Вежди Рашидов е да не се обгражда с блюдолизци. Тепърва ще му се раззвънят онези, които са близали задниците на предишното правителство, първи ще дойдат с новите си „проекти”, първи ще дойдат да го уверят колко е гениално, че е избран за министър. Трябва да се пази най-вече от такива хора, защото това е заложено генетично у нас българите – да сме подмазвачи и себеотрицаващи се хора, безхарактерни, без достойнство, безбунтарствени. Винаги избягваме честността така, както се заобикаля лайно на пътя.



Хората на културата са започнали да се държат като местен дерибей, който краде пари от фондове по „Сапард”. Надявам се хората да се оценяват според онова, което са оставили зад гърба си и според всичко, което предстои да оставят. Надявам се Министерството на културата да има очи, вързани като на Темида и да се прекланя пред обективната истина – кой и за какво се е появил в изкуството.
То трябва да поощри желанието на хората да гледат театър! За онези трима души, които са тръгнали от Люлин, за да видят представление и дават 50 лв. общо с транспорта. Министерството час по-скоро е длъжно да направи една „ревизия” – от къде може да вземе пари и от къде само ги губи, за да направи едно обективно финансиране и толериране на всичко, от което народът има нужда.

В министерството всичко е „на ти – дай ми”. Моля се да се тегли една черта и да се види кой театър има най-много зрители. В нашето изкуство важи принципа на капитализма. В края на краищата дори когато едно куче роди 10 малки и види, че 2 от тях не стават за нищо, ги изяжда, за да има повече мляко за другите 8. Всичко е заложено в природата, ние не можем да вървим срещу нея. Същото трябва да стане и в изкуството – да се наложи естественият подбор на Дарвин. Моля г-н Рашидов да се довери на този подбор! Защо едни, които не правят нищо и само пилеят държавни пари, да прибират колкото други, които имат по 70 хил. зрители на сезон?!

Държавите, които са оцелели толкова векове, като една Гърция, винаги са имали изкуство. В други са съществували винаги кралица или местен феодал, който да се грижи за изкуството. При нас такова нещо няма. При нас е по-важно да откраднем едни пари.

- Самият Вежди Рашидов подходящ ли е за министър?


- Не мога да преценя, не го познавам. Единственото нещо, което мога да неправя е да му давам съвети. Въпреки че доста хора се страхуват от моите съвети по простата причина, че казвам каквото ми е на сърцето, като йерихонска тръба. Доста колеги се страхуват от това мое поведение, смятат го за враждебно. Напротив, когато истината си е истина, трябва да се назовава гласно.

- Първото предложение на Вежди Рашидов е да се създаде „съвет на старейшините”, в който попаднаха имената на Антон Дончев, Светлин Русев, Валери Петров и пр. Нужно ли е такова явление в българската култура?


- Това лично за мен е израз на лека уплаха от страна на министъра, за да не се стовари всичко на плещите му. Тези хора имат доста сериозна история с отминали години под егидата на „сърп и чук”, в което няма нищо лошо. Творецът си е творец. Но не смятам за нужно да се правят каквито и да е съвети. Нещата трябва да се водят еднолично. Всеки има нужда от съветници, но в края на краищата точно за това Бойко Борисов ми допадна, защото сам изразяваше мнението си.

- В този контекст, съществува ли приемственост между стари и млади?

- Не, категорично няма такова нещо, не мисля, че трябва да има. Времената се менят, а приемствеността е доста сложно явление, особено в тези географски ширини. Всеки смята, че светът е тръгнал от него.

- Приемственост няма, а война?

- След като няма приемственост, е нормално да има война. Разбира се не казвам старите хора да стоят в кьошето и да не правят нищо. Трвябва да се дава път на младите, макар че аз дълбоко поставям под съмнение компетентността и познанието на някои от тях. Поне в политиката виждам, че те са дефицит. Ако се започне кампания за събиране от кол и въже и назначаването на някакви некадърници по агенциите, ще стане лошо за България.

- Има ли в изкуството млади таланти, поне според вашите наблюдения?

- Разбира се, в България има толкова много талантливи хора, и стари, и млади. Поколението се развива. Впечатление ми прави обаче, че начинаещи артисти, които току-що излизат от НАТФИЗ, моментално влизат в политическа формация и имат убеждения към някого. Да речем класовете на Стефан Данаилов. Те са като „Хитлерюгенд”. Нищо лошо няма, те получават това, което той им е обещал, както виждаме. Но липсва свободният дух. Той отдавна е умрял в България. Всички са зависими от тъпата си счетоводителка. Аз също не се чувствам свободен, защото съм зависим от човек, който в административната среда ми прави забележка за нещо, от което си няма никакво понятие. Човекът на изкуството трябва да е свободен. В България той е принуден да търси други начини, за да не живее на ръба на оцеляването.

Има си определени мафиотски структури – в дублажа, директори, които взимат само свои хора, чийто талант поставям под въпрос. Аз не казвам, че съм гениален, стремя се към едно средно ниво. Фактът, че мисълта „какъв живот живея” започна да изпреварва творческото в мен, определя моето поведение, което някои нарекоха бунтарско. Казвам си мнението. Ако то ги дразни, да извадят сините УАЗ-ки и да ни натикат в Белене, ако това им е идеята. Да не говорим за реваншизма към хора като мен. Наскоро имаше някакъв скандал с един театър, след което се обаждаха на директора ми да ме накаже. Чакай малко, живеем в 2009 г., защо да ме наказва? Именно тези хора ще отидат първи в министерството, ще се обърнат като палачинки като някакви мазни плазмодии. Както са лизали гъза на комунисти, сега ще обърнат глава към задниците на десни, сини и пр. Езикът им е станал като знамето на гей формациите – по него има всякакви цветове.



- Нужни ли са скандалите в българското изкуство?

- Не, скандалите в България обикновено са просташки и са на някаква лична основа. Всеки се мисли за меродавен, велик и лице на киното, на театъра и пр.

- В момента се подготвя нов проект, който има претенцията да стане българският „Оскар”. Поканен ли сте да участвате под някаква форма?

- Българският „Оскар” ще е сравнен с американския, колкото наш самолет с Боинг. Нямаме никакъв потенциал за такова нещо. Един режисьор докато направи филм, минават 4 години, за да измоли 5 лева от българските институции. Андрей Слабаков стана на маймуна докато си намери пари за филм, който не изискваше висок бюджет. Това го прави всеки. Що се отнася дали съм поканен, хората, които ходят по 6-7 и правят общо един мозък не ме обичат...
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. И. Беновска: В България всичко е корупция 32| 8816 |13.02.2009 . Симеон Сакскобургготски: Дългът преди всичко! 42| 4385 |05.11.2008 . Д-р Д. Тенчев: Ако всичко ви е наред, значи сте за психотерапевт 14| 13005 |13.07.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах