Понеделник, 24 Септември 2018, 16:57
Frognews
64| 20225 |02.09.2013

Мира Радева: Трудно е да се покажеш по бели гащи

.
Мира Радева
Най-старите известни демократични общества са били реално цензурирани и ограничени до кръг от овластени хора. Социалната позиция винаги е била вързана със специфични форми на знания, достъп до които са имали само определени кръгове. С глобалната мрежа днес достигаме някакъв вид идеал. Всеки, който желае, може да бъде информиран за всичко, коментира за Фрогнюз Мира Радева.

Интервю на Ренета Попова

- Ще ви гледаме ли през погледа на „ВИП Брадър” тази есен или някой се шегува на ваш гръб?

- Това е жълта информация, която не считам за нужно да коментирам.

- Наблюдавани ли сме всички вече, при това доброволно, от Големия брат? Ако през 1949 г. концепцията за следене, описана в романа на Джордж Оруел, звучи като политическа фантастика, днес не е ли реалност чрез глобалната мрежа?

- Първо нека да кажем кой е Големият брат. Според мен това в крайна сметка е обществото. Защото съвременните средства за масова информация и най-вече глобалната мрежа, създадоха  гениална информационна технология. На практика информацията, която е могъщо оръжие, без всякакво съмнение, както казва и Алвин Тофлър в своята книга „Третата вълна”, променя изцяло облика на човешкото развитие. В прочутата си книга той описва, че ако до края на IX – началото на XX в. в списъка на най-богатите фамилии спадат представителите на тежката индустрия, притежаващи фабрики, заводи - все неща от сферата на материалното и видимото, то в края на XX век десетте най-богати личности са все от сферата на комуникацията, на мисловното, на това, което не може да бъде пипнато. Това е доказателството на Тофлър, че информацията е огромно богатство. Знанието в крайна сметка и информацията се превръщат в огромна икономическа сила.

- С какво промениха живота ни глобалните мрежи?

- Благодарение на глобалните мрежи, информацията вече не може да бъде съсредоточена в определени хора и от ресурса й да се възползват единствено отделни хора. Вече до нея имат достъп абсолютно всички. В този смисъл всички сме следени и непрекъснато наблюдавани. Всички сме под окото на всички.

В крайна сметка социалната позиция винаги е била вързана със специфични форми на знания, достъп до които са имали определени кръгове. Демократичните общества са били реално цензурирани и ограничени до кръг от овластени хора. Като се започне още от древногръцката агора. Това са били не робите - гражданите, които в крайна сметка са можели да владеят всички останали, защото са знаели механизмите, по които функционира обществото. Започва да се минава към всеобща демокрация чак в онези общества, в които възникват системите за масово осведомяване. Първата такава система е печатът, след това – радиото, телевизията и т.н. С глобалната мрежа, обаче, достигаме до някакъв вид идеал, в който всеки, който желае, може да бъде информиран за всичко. В този смисъл всеки е обект на непрекъснато наблюдение и следене също.

- Дава или ни взема повече новият глобален информационен ред?

- Нещата не са едностранни. Със сигурност ни дава, но от друга страна ни отнема. Положителното според мен е, че всички маски са свалени, всички кумири са съборени. Кога преди е било възможно в един и същи момент да се възхищаваме на някакъв идол, като например всички поп звезди, и в следващия момент да разбираме, че той е обикновен побойник, пияница или наркоман. Вече е невъзможно създаването на образи, на които само да се възхищаваме. В този смисъл някаква първична девственост на нашето съзнание е загубена. Заразени сме с недоверие от най-ранна възраст. Неслучайно най-младите, като че ли са най-малко склонни да мислят идеалистично. Напротив, те са заразени със скептицизъм от първия миг, защото това е смисълът в крайна сметка и на информацията – да виждаш нещата в тяхната многопластовост, а не еднолинейно. По този начин и хората стават по-трудно управляеми.

- Ако преди обществото е било контролирано чрез липсата на информация, днес правят ли се опити да бъде удавено в информационния поток и по този начин да бъде подвластно?

- Разбира се. В битката, специално за България, особено след последните избори, си пролича много добре. И преди това по време на предизборната кампания, битката от екраните на големите медии, се пренесе в интернет. Добре известно е, че симпатизантите на различните партии постоянно пишат постове във фейсбук, крадат профили, разказват небивалици. Информацията върви ръка за ръка с дезинформацията. Управленският модел става все по-сложен. В крайна сметка хората често са много объркани. Има обаче нещо друго. Социалните мрежи ти позволяват да се включваш и да се изключваш постоянно – ти да решиш, кога да си част от този поток на информираност, и кога да напуснеш. Неслучайно все по-често се срещат млади хора, които отиват на село, изграждат си разни еко комуни, откъсват се.

- Успяват ли политиците да се приспособят достатъчно бързо към информационната вихрушка, която самите те често завихрят?

- Според мен никой не е истински подготвен за това какво ни предстои. Ние всички в момента сътворяваме нещо, което се случва тук и сега, но последствията предстоят. Изграждаме представите си за нещата, след като те са се случили, а не преди това. Трябва да си даваме сметка, че всяко едно поколение гради представите си на базата на собствения си опит, а сега опитът остарява много по-интензивно, отколкото в други времена. Баща ми имаше един култов лаф: „Младите винаги имат право, защото те разбират бъдещето по-добре от нас.” Аз бих казала още, че днешното поколение, което копае гроба на телевизията, едва ли знае дали ще разбира един ден технологичното развитие, което гради. Човечеството няма абсолютно никакъв друг шанс освен да се адаптира към новостите. Не случайно в световен мащаб се развива идеята за непрекъснатото образование.

- Като че ли дори и напредничавите САЩ се оказаха неподготвени, допускайки разкритията, които направи Едуард Сноудън, да придобият световна публичност?

- Всички сме неподготвени във всеки един момент. Няма как да си подготвен за нещо, което се ражда толкова бързо. Давам простичък пример от политиката. Ние продължаваме, дори и в социологията да мерим с т. нар. скала ляво – дясно, защото това е най-елементарната скала за ценности. Тя обаче е абсолютно нелепа на фона на идеала за средната класа и на фона на разбирането, че белите якички определят общественото развитие. Не случайно най-големите икономически фалове станаха в Щатите, благодарение на това, че тези бели якички се оказаха най-обикновени мошеници, които опразниха джобовете на милиони като създадоха пирамиди. Да, пропуснали сме много неща, не сме видели точно какво се случва, в това число и САЩ, и след това го плащаме. Има и един друг световен процес. Обществото много се увлече от идеята всички да бъдем млади, богати, здрави, красиви. Всички се стремим точно към това, но реалността е по-различна.

- Може ли да наречем реалити форматите тип микро изследване на социалните слоеве?

- На мен са ми много забавни пуританите, които коментират „Биг Брадър” с думите, че това е воайорство. В този реалити формат виждаш как се случва животът. Как едни най-обикновени хора, събрани на едно място произвеждат социалната реалност с цялата й сложност. Тоест това е една лаборатория за изследване на социалните взаимоотношения. А пуританите казват: „Вместо „Биг Брадър” предпочитам да гледам хубав филм.” Хубавият филм какво е, нали е същото? Само дето се реализира от професионални актьори и действието е по-концентрирано. В тези реалити формати взаимоотношенията също понякога ескалират, тъй като хората са поставени в екстремални условия.

Реалити форматите, които завладяха цял свят, имат много важен механизъм, който е свързан с представата за управление на обществените процеси и с елемента на демократичната култура или модерността, както се изразяват философите. Голямата промяна, която прави философията на Ренесанса, е това, че тя издига в култ индивида – човекът като център. Докато преди това Бог, извън нас е онзи мисловен център, който ни контролира. В този смисъл сега минаваме през период, в който издигаме в култ някакви хора, показваме ги по екраните, превръщаме ги в специални, т. нар. ВИП. Но всъщност реалити форматите ни показват, че тези випове могат да са много долни същества. От друга страна показват, че всеки един човек реално е звезда. Всеки може да е интересен, да бъде и красив и грозен едновременно, както т. нар. випове. Това е естествено продължение на процеса на демократизация.

Джейкъп Морено открива през 30-те години на XX в., т. нар. социометрични звезди. Във всяка група в рамките на 8-10 души, има по една социометрична звезда. Това е човекът, с когото всички искат да дружат, тоест той е искан от всички. Първите експерименти на Морено са с деца от малките класове. Той ги кара да напишат с кой биха си играли, до кого искат да стоят на чин, с кого искат да се разхождат. Той открива логиката на естественото лидерство. Обществото не може да оцелява без т. нар. естествени лидери, те са онези, които да поемат отговорност. Затова и обществото изгражда много силни механизми, за да съхрани такъв тип хора и да ги изгражда. Обикновено социометричните звезди се раждат такива. Обществото често ги забелязва в най-ранна детска възраст и започва да ги доизгражда, като ги тласка към лидерски позиции постоянно.

Реална случка от преди около 10 г., която съм описала в книгата си, е когато 8-9 души хукват из Стара планина през май. Тръгват да обикалят от хижа на хижа, неекипирани и подпийнали. Хваща ги неочаквана буря. Кризата настъпва, когато умира първият, след като получава инфаркт. След това групата се пръска. Всички загиват с изключение на един. Това е типичен случай, в който в групата не е имало естествен лидер. Липсвал е човекът, който да поеме отговорността за другите и да каже какво да се прави. Затова на обществото са му нужни  лидери. Такива се намират на всеки 8-10 души, на всякъде около нас ги има и слава Богу. Тези реалити формати ни показват този интимен механизъм на човешките отношения. Показват ни, че кумирите, не са само продукт на масмедиите. Те са навсякъде около нас.

- Противопоставянето на типажите в реалити форматите е дело на умели сценаристи. Притеснявате ли се, че бихте могли да бъдете изкарани от равновесие, ако попаднете в подобен формат?

- Не може да не го е страх човек. Няма такъв, който да не може да бъде изкаран от равновесие. Никой не е железен. Всеки има тъмна страна, която не иска да показва на всички и всеки изпитва страх от това, че ще бъде видян по начин, по който не желае. Заради това и много публични личности заявяват, че никога няма да бъдат видени в подобно предаване, в случая цитирам Глория. Причината не е, защото се имат за много велики, а защото много ги е страх. Трудно е да се покажеш по бели гащи. Признавам си, че аз не съм нищо различно от всички останали.

- За финал, каква ви е прогнозата за предстоящата есен и доколко ще бъде гореща?

- Очаквам да бъде гореща. Ситуацията в България е много заключена. Управлението се базира на около 20% подкрепа от избирателите и то на гласовете на доста ретроградни слоеве от обществото. На хора, които не носят социалната перспектива на България. Младите, образованите, онези, които имат визията за бъдещото управление, не са във властта. Затова сблъсъкът е титаничен. Големият проблем на българския казус са личните амбиции. Нашата политика през тези 23 г. не се базираше на ценности, перспективи за държавата, на стратегическо мислене, а на това кой чий човек е. Ние сме в капана на личните взаимоотношения и амбиции.

- От кого мислите се държи ключът от тази заключена ситуация?

- Настоящото правителство, което реално държи ключа от това управление, хем взе властта, хем се оказа притиснато до стената. А от военната стратегия е добре известно, че винаги трябва да оставиш на противника начин да се измъкне, защото това разрешава ситуацията. В случая те сами се поставиха в такова положение. Нямат заден ход, а всичко останало е публично самоубийство. Единствения им шанс е да продължат да се отбраняват колкото се може по-дълго. От друга страна са притиснати от много силен противник, който също не е готов да се откаже. Затова според мен предстои мъчителна и бавна игра на нерви. За момента не виждам изход от ситуацията, точно защото тези, които в момента трябва да отстъпят, няма накъде да се измъкнат и всичко е погром. За съжаление тази ситуация предвещава тежки сблъсъци и конфликти, което ме плаши.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. В. Добрева: Днес се намираме в подобие на "военно положение" 20| 11526 |27.05.2013 . М. Радева: Публичното ми омаскаряване беше с цел сплашване на колегите 198| 15821 |02.05.2013 . М. Радева: Станишев няма смелостта да отиде при протестиращите 52| 13113 |19.02.2013 . Проф. Аврамов: Повечето в България умират не от рак, а от лечението 19| 65748 |17.01.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах