Реклама / Ads
Frognews
12| 8289 |18.07.2009

Васил Левски: Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме

.
Източник: Неделчо хазърбасанов
Днес България празнува 172 години от раждането на Васил Левски. "От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.", завеща Апостола на свободата!

Днес е един от най-големите празници за българската нация. Преди 172 години се ражда синеоко русо дете, което оставя най-дълбоката следа в българската история. То израства в Карлово, в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Учи в градското взаимно училище, след което две години в класното училище в Стара Загора. Изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. През 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

Васил Левски!

Човекът, който се роди на днешния ден и загина за онова, което не успя да доживее – „Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република”. Не успя да види и „Днешният век е век на свободата.”, което май и към този момент е толкова актуално, както преди. Апостола отправи апела си до Данаил Попов през 1871 г., който трябва всеки политик да си напише в личната карта – „Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.” Левски преди 137 години постави основите и на правилния етнически модел – „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.”, което ще се постигне с „Дела трябват, а не думи.”, но „Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица.” За предателите – „Оръжие, оръжие и пак оръжие.” и „Предателите трябва да се убиват.” ТОЙ не пропусна за краткия си живот да завещае на всички народни разбойници, които и до днес не чуват думите му „От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.” Нима не се случи онова, което Апостола каза през далечния 19-ти февруари 1872 г. и сега се гърчим в собственото си блато само за това, че никой не го чу? Нима финансовите структури прочетоха „заповедта” на Дякона „Строга и редовна отчетност.” до Сливенския комитет от април 1872 г.? Или народът за всички тези пропилени лета не научи четмо и писмо и подмина мъдрото „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.”

Ако продължим дългата нишка на исторически цитати от краткия му житейски път, останали за жалост на хартия, и се замислим до къде сме стигнали, днес може би сами трябва да си слагаме черното османско въже, което погуби Левски.

Въпросите, които Апостола поставя преди толкова години, все още зависят от нас. И поне веднъж, всеки да се опита да преброи до 10 и да помисли – „какво направих аз, за да сбъдна неговите мечти и идеали?”, на днешния ден, ако е останало поне малко обич към тази родина, за която той живя и пожертва всичко, което имаше - своя честен живот...

Така или иначе, датата 18-ти юни е една от най-светлите за българската история, защото се ражда светец, когото Българската църква упорито не иска да провъзгласи. Защото той не е пример за изключителна святост според Канона и „не е правил чудеса, а мощите му "Там близо край град София..." нямат чудодейната сила на Свети цар Петър Български".

И в контекста на църквата, припомняме ви, че в историята на страната ни има един литературен Патриарх – Иван Вазов, който написва най-хубавите стихове, посветени на Васил Иванов Кунчев в „Епопея на забравените” и поемата „Левски”.

"Левски" - Иван Вазов


Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.

Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.

Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.

Девет годин той

скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.

И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!

Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.

Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
.................................
.................................
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.

Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: "Фанете тогоз!"
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!

Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена.

Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.

Той биде обесен.

О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що "робство" се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Честват Яворов край едноименните му скали 4| 6011 |16.07.2009 . Възпитаници на НХА с обща изложба 0| 4899 |14.07.2009 . Facebook става киногерой 1| 5774 |15.07.2009 . Владимир Висоцки и любовите му 9| 34791 |25.01.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ