Коледни магии пазят дома от демони и прокоби

Във времето, когато се раждало небесното Слънце, а пророци в далечна и нечувана Юдея предсказали раждането на Спасителя, българите празнуват Бъдни вечер. Наричат празника още Мали Божич – време, изпълнено с тайнственост, в което гадателки и ясновидки се отдават на магии и заклинания за здраве, щастие и късмет.

Мъжете приготвят бъдник – дебело крушево дърво, в който палят големият огън – символ на небесното слънци. Жените месят обреден хляб – боговица, вечерник, светец, който слагат в средата на празнична трапеза, на която нареждат царевица, чесън, лук, боб, ябълки,ошав, пуканки, орехи и различни постни ястия. От всяка гозба оставят по малко за починалите близки, което на сутринта носят на гробищата.

В деня на големия църковен празник Рождество Христово - 25 декември, по стара обичай отбелязваме Коледа. Вестта за раждането на Исус донасят коледарите – момчета между 12 и 18 години, празнично облечени, с дрянови тояги, пишно украсени. Те обикалято къщите, пеят песни и благославят за здраве и късмет. В знак на благодарност стопните ги даряват с кравайчета, орехи, ябълки, сушени сливи.

По традиция във всяка къща се нарежда празнична трапеза, на която жените слагат много и разнообразни ястия, както след голям пост. На софрата винаги има пита, пача, свинско печено и пържолки, свинско месо с праз, баници със сирене или месо, пастърма със зеле, сърмички от зелеви лита, печена кокошка, млечна сладка баница, плодове, ошав, пуканки и бъклица със студено, руйно вино.

Българите благославят Христос и си пожелават здраве и живот, да е плодородна годината и всеки да намери своето щастие и късмет.

Именници днес са Христо, Христина, Манол, Емануил и други.

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!