Реклама / Ads
Frognews
0| 6859 |01.03.2012

МАРТ

.
Названието „март" идва от латинското „Мартиус", т. е. Марсов, посветен на Марс - богът на войната, син на Юпитер и Юнона. За римляните Марс е божествен войн, който води непрестанни битки със злото в света и демоните в природата, които господстват през зимата. Той е всеотдаен покровител на природата, съпричастен към нейното възраждане и прелестно обновление през март.

Българинът свързва март с началото на пролетта, а с нея - и с дните на голямата надежда. Земята почва да диша, стоплена от слънчевите ласки. Оживява природата. Пробуждат се всички животинки и излизат да се порадват на топлината и осъживлението. Пилците стават гласовити, а хората сякаш се събуждат за нещо ново, за нещо по-добро.

1 МАРТ
ДЕН НА СВЕТА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА ЕВДОКИЯ

Монах, на име Герман, се връщал от поклонение и спрял да пренощува в синайския град Илиопол. Нощта прекар в дома на беден християнин. По време на молитвите му го чула една непозната жена. Казвала се Евдокия и била известна в града със своята красота и греховен живот. Проповедите му били толкова искрени, че трогнали духа на грешницата. Тя сама поискала да се разкае, за да получи от Господ милост и вечен живот. Впечатлен от желанието й за поякаяние, св.Герман убедил Евдокия да се покръсти в Христовата вяра. Седем дни тя прекарала в усамотение, пост и молитва. На седмия ден светецът се върнал при своята послушница. Пред него стояла една млада жена, с бледо лице, сиящо от небесна радост. Изпълнена с надежда и безпределна обич към Бог, Евдокия била готова да започне нов живот. Раздала богатство си на бедни християни и станала монахиня в един манастир, в който я отвел св.Герман. По-късно била избрана за негова игуменка.

Жителите на Илиопол не забравили красивата Евдокия и скоро започнали да я преследват. Изправили я на съд, но със силата на божието слово тя убеждавала управниците в истинността на Христовата вяра. За тази дързост управителят на града подложил светицата на страшни мъчения. Чудото, което видял с очите си, го накарало да падне на колене пред нея, изричайки думите:”Направи и мене християнин, защото велик е Бог, Когото изповядваш”.

Преподобномъченица Евдокия доживяла до дълбока старост и била посечена с меч през 126 г.

Днес отбелязваме един от най-колоритните традиционни български празници
БАБА МАРТА

По стар български обичай на 1 март всички си подаряват мартеници. Пожелават си здраве и благополуче, щастие и късмет през годината. С мартеници се закичват вратите на къщите, дърветата в градините, агнетата и овцете в кошарите, телетата и кравите в оборите, за здраве и плодовитост.

Наричат го още Първа Марта, Стара Марта или Марта и го свързват с пролетното затопляне и възраждането на природата. За него има много легенди, свързан е с различни ригуали, в които неизменно присъства молитвата за здраве и берекет, надеждата за хубава и спорна година, за дълъг и щастлив живот.

В народния приказен форлклор Баба Марта била своенравна и доста капризна жена. Тя имала двама братя - Голям и Малък Сечко. Тримата гледали лозе. Една година то родило много грозде и от него направили три бъчви руйно вино. Разделили си го по равно – на всеки по една бъчва.

Всяка вечер двамата братя пийвали по чашка от чудния елексир, докато изпили своята част от виното. Тогава тайно започнали да пият от бъчвата на милата си сестрица, като се надявали Марта да не забележи това. Когато дошъл месеца март, Баба Марта решила и тя да се почерпи за здраве. Отворила своята бъчва и с почуда видяла, че в нея нямало и капка от виното. Разфучала се, разлютила се Марта и жестоко се разсърдила на двамата си братя. Много скоро гневът й преминал, разсмяла се от все съце, па казала: „Е, какво пък толкова, нали моите мили братя са го изпили, не са някои чужди хора...” Затова старите хора нарекли март „ женски месец” и вярвали, че времето се мени така, както и настроението на неговата именница, която ту се сърди, ту се смее.

Още призори стопаните палели голям огън в двора на къщата. Когата започнел да пуши, всички членове на семейството го прескачали по три пъти, вперили поглед към изгряващото слънце, за да се пречистят от зли сили, да се предпазят от болести.

След този ритуал жените изваждали от домовете си червени дрехи и тъкани, премятали ги на оградите на къщите, по клоните на дърветата, постилали ги на двора, за да ги огрее слънцето и прогонят всички болести. Едва тогава подарявали мартеници, приготвени специално за празника. Те били направени от бял и червен вълнен конец, който осуквали и връзвали в двата края. Белият цвят символизирал чистотата, невинността и красотата, а червеният – бил символ на здраве, жизненост и любов. В някои райони мартениците се изработвали от много цветове, най-често зелен и син. В народните представи зеленият цвят символизирал възраждането на природата, а синият бил белег на божествената вечност.

Мартениците връзвали винаги на дясната ръка на момченцата, на плитките на момиченцата и девойките, около врата на жените и на лявия лакът на мъжете. С мартеници стопаните закичвали и плодни дръвчета, връзвали на опашките и шийките на домашните животни. Обичаят се изпълнявал за здраве, щастие и плодовитост.

По традиция мартениците носели девет дена или през целия месец. Сваляли се, когато чуят кукувица, когато видят първия щъркел или лястовица. Мартениците криели под камък, в мравуняк или в полог – за да се плодят домашните животни. Връзвали ги на млади дръвчета с наричания за берекет . В други краища ги хвърляли във вода – за да си отиде злото като по вода.

На Първа Марта гадаели какво ще е времето. Вярвали, че ако месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно. Ако този ден някъде падне гръм – годината ще е плодородна. Тогава стопаните чукали с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите, за да са здрави и богати.

Изпълнявали се много ритуали, гарантиращи хубаво време, добра реколта и плодовитост сред животните. Ней-често оставяли на двора пъстри черги, червени престилки и пояси, за да измолят от Баба Марта топло и слънчево време. Стопанките не изнасяли на открито бели дрехи, за да не падат градушки през годината. За да е хубаво житото на полето, жените не тупали, не перели, не простирали, не предели, не плететли, не шиели с игли, за да не се изгние зърното на посевите.

В някои селища на Първа Марта допирали сито или крина до овошки, които не раждат плод, или ги заплашвали с брадва, като наричали: „Не го сечи, то ще роди”. Жените не режели с нож и ножица, не сечали дърва, за да се родят здрави и силни животни. За да предпазят добитъка от болести, изпълнявали ритуала добиване на млад огън. Извън селото, близо да река, двама мъже търкали две сухи хвойнови вейки. Когато хванели новия огън, през него прекарвали всички животни, за да не ги ловят болести.

Според народната митология на Баба Марта излизат от дупките си разни животинки – змии, гушери и смоци. Те били опасни за хората и животните, затова жените изтупвали всички тъкани и дрехи. Премитали къщата и двора и събраната смет запалвали. Най-напред жените прескачали огъня, за да не ги хапят лошите животинки. С пушека от добития огън кадяли стаите и стопанските постройки. Обикаляли по три пъти, от дясно на ляво, дрънкали с тенекии и метални предмети, като наричали: ”Бягайте змии, гущери и поганци, ча баба Марта иде с железния топуз и желязната патеричка и където удари, син сок пуска!”

В добруджанския край на този ден гонели бълхите. Две момченца заставали от двете страни на прага – отвътре и отвън, вземали по едно камъче. Първото дете почуквало по вратата и казвало:”Вън бълхи”, а второто му отговаряло:”Вътре е Марта”. Заклинанието се повтаря три пъти. След това камъчетата се изхвърляли във вода, за да прогонят бълхите от дома.

2 МАРТ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ТЕОДОТ, епископ Киринейски

Теодот бил родом от Галатия. В края на трети век той се преселил на остров Кипър, за да проповядва Христовата вяра. Много езичници чули неговите молитви, повярвали в проповедете му. Скоро го ръкоположили за епископ на Киринея. С мъдрост и разум св. Теодот управлявал църквата. Но по времето на император Ликиний, ревностен противник на Иисус, областният управител изправил епископа пред съда. Светецът останал непоколебим пред своите врагове и това предизвикало гнева им. Теодот бил подложен на нечовешки изтезания, хвърлили го в тъмница. Но вярата в Господ му давала сили да надмогне всички страдания. По време на мъчението му, имперотор Константин се възкачил на престола.

Св.Теодот бил освободен и се пиманал като еископ на Киринея.

3 МАРТ

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ: ЕВТРОПИЙ, КЛЕОНИК И ВАСИЛИСК

Евтропий, Клеоник и Василиск живели в град Амасия. Те били верни ученици и последователи на свети Теодор Тирон, мъченик за вярата Христова. Управителят на техния град бил езичник, който с невиждана жестокост преследвал християните. Един ден той пожелал да доведат при него двамата братя Евтропий и Клеоник и племенника на Теодор Тирон – Василиск. С голяма настойчивост поискал от тях да се откажат от своя Господ, но тримата светци били непоколебими. Управителят заповядал да бъдат подложени на мъчения, за да се разкаят. Но техните молитви били толкова искрени, че Бог им изпратил чудно видение. Сами враговете , удържани от невиждана сила, пожелали мъчениците да бъдат спасени, а народът – ликувал. Само управителят останал глух и сляп за чудото. Разгневен, той заповядал да хвърлят в тъмница Евтропий, Клеоник и Василиск. Бил объркан и сам не знаел как да постъпи с тях.

Тогава решил със силата на думите и лъжливите обещания да ги склони да се отрекат от Бог. Нито думите били толкова силни, нито златото, среброто и драгоценните дрехи били толкова скъпи на мъчениците, колкото обичта им към Иисус. Безсилен пред тяхната непреклонност, управителят на Амасия заповядал да пратят двамата братя в тъмница, а после ги разпънал на кръста пред очите на целия град. Свидетел на мъченическата смърт на Евтропии и Клеоник станал самият Василиск, който няколко години по-късно бил посечен с меч близо до град Коман.

Днес българската православна църквата чества свети Теодор Тирон, за да припоми чудото, станало десетилетия след мъченическата му смърт. В българския народен календар празникът е известен като

ТОДОРОВДЕН,

Тодорова събота или Тудорица. Отбелязва се в първата събота от Великия пост, като датата на честването му, подобно на Великден, се определя по лунния календар.

Тодоровден се празнува в чест на Свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци-конници. Поверие разказва, че на този ден св.Тодор стои на границата на времето, преди и след хаоса, и свързва два свята - нашия и този на душите. В един ден от годината той съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога, за да измоли за лято.

Заедно с това св.Тодор е покровител на конете и раждаемостта – мъжкото и женско начало в природата и обществото. Затова на Тодоровден нашият народ празнува за здравето на конете, откъдето идва и името му Конски Великден.

По стар обичай преди изгрева на слънцето всяка стопанка приготвя обреден хляб с форма на конче или подкова, украсен с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. От тях се слага по залък в храната на конете, а посля я раздава, като подскачат и бягат, имитирайки движението и цвиленето на конете.

През това време мъжете се готвят за кушията - традиционни състезания с коне. Преди надбягването всеки сресва и гизди своя любимец, та по-лесно да го разпознават. Чийто кон първи пресече финала, неговият ездач е победител в кушията. Конят кичат с пъстър мисал и зелен цветен венец, а на ездача дават специален амулет. Всяка кушия завършва с общоселска трапеза и веселба.

На Тодоровден обреди изпълняват и младите булки. Облечени в невестински носии, заедно със свекървите носят тепсия с варена царевица и специален колак в църквата. Свещеникът ги благославя. После връщат царевицата вкъщи и я разпръскват по градините, за да е плодовита годината.

Отколешна е традицията рано сутрин на Тодоровден майките да къпят децата, за да са силни и жизнерадостни, а младите булки да приготвяг малки хлебчета, които раздават на близки и роднини, за да се сдобият със здрави деца.

В древните вярвания конят е символ на небесното начало и на слънцето. А почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие.

За здраве днес да почерпят Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Тодорчо, Тудор, Тотко, Тошо, Тоша, Тошка, Таки, Тодорачка, Тодорица, Дора, Дорина, Дорка и др.

4 МАРТ

ДЕН НА ПРОПОДОБНИ ГЕРАСИМ

Герасим се родил в Ливия От младини се посветил да служи на Бог. След много години, преживени в отшелничество в Тавианската пустиня, той се заселил близо до Йерусалим, на р.Йордан. Там създал своя обител.

По това време /5 в./ Църквата била често смущавана от Евтихиевата ерес. Един от най-ревностните привърженици на лъжеучението бил един хитър монах на име Теодосий. Пристигнал в Йерусалим, той много скоро успял да стане патриарх на вечния град. Със своето красноречие новият патриарх увлякъл дори самия Герасим и го объркал в устоите на вярата. С помощта на на преподобниай Евтимий Велики и неговите искрени проповеди, праведникът Герасим превъзмогнал заблудата и се върнал към своя Бог. Заживял в манастир , като си наложил строг начин на живот – въздържание, труд и молитва.

Разказват, че със своята святост привличал дивите зверове. А когато умрял през 475 г., един лъв дълго време тъгувал по него и умрял на гроба му.

5 МАРТ

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК КОНОН ГРАДИНАР

Конон бил родом от Назарет , но живота си прекарал в град Мандон, Мала Азия, където работел като градинар. Той бил простоват и неук човек, но се боял от Бог и строго го почитал. Неговото мъченичество започнало при управлението на император Декия. Св.Конон бил хванат и принуден да принесе жертва на идолите. Заради непокорството му неговите врагове жестоко го мъчили. Забили гвоздеи на крата му и го заставили да тича. Изнемощял, мъченикът паднал на колене и с молитва към Бога издъхнал.

На този ден църквата почита още свети мъченик Йоан Българин.

6 МАРТ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ, ПОСТРАДАЛИ В АМОРИЯ

Днес църквата почита мъченическата смърт на четиридесет и двама християни военачалници, пострадали за вярата Христова през 840 г. в град Амория. Това се случило по време на император Теохил, когато градът бил обсаден от мохамеданите. Амория нямала да бъде завзета, ако не се намерил предател, на който враговете обещали голяма награда. Част от жители на града и войниците били избити или отведени в робство. А главните военачалници - хвърлени в тъмница, където били подложени на тежки изпитания. Победителите поискали от тях да се отрекат от вярата си и да признаят Мохамед.

Военачалниците християни приели с достойноство смъртта. Били публично посечени с меч пред очите на мюсюлманите.

7 МАРТ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИЦИ, ПОСТРАДАЛИ В ХЕРСОН
На този ден църквата почита паметта на свещеномъчениците Ефрем, Василий, Евгений, Елпидий, Агатодор, Етерий и Капитон. Тяхната съдба е свързана с град Херсон, чийто жители били все още езичници и юдеи, а християните - подлагани на жестоки гонения и нечовешки изтезания. Това не попречило на светите мъже да отдатат всичките си сили и знания, за да проповядват словото Христово. Заради непоколебимата вяра в Иисус, светците били благословени с чудотворството да възкресяват мъртвите, да надмогват страданията, да се борят с природните стихии. Ръкоположени в различно време за епископи на Херсон, със своите поучения и проповеди, те карали неверниците да се отричат от идолите и да вярват в истинския Бог.

От 7 март за българина започва времето, когато се подготвят за спасителното възкресение на Христос. Тогава заедно със съживяването на природата, се ражда и нова вяра в безкрайността на живота в пределите на един друг свят, който ние не познаваме, но вярваме, че съществува.


Празничен шум и веселие ще озвучат синагогите в цялата страна на 7 март. Еврейската общност у нас чества Празника на жребия

ПУРИМ,

за който деца и възрастни се маскират и пресъздават победата на царица Естер и Мордехай над злия Аман.


Във всяка синагога се чете историята на празника, описана в пергаментов списък. При всяко споменаване на злодея Аман, който искал да погуби еврейския народ, всички тропат с крака и вдигат шум.


адиционно за празника Пурим се приготвят триъгълни тестени сладки с пълнеж, които се наричат ушите на злодея Аман. Разменят се подаръци, а веселието на маскираните деца и възрастни продължава до късно през нощта.


8 МАРТ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ТЕОФИЛАКТ, епископ Никомидийски

Свети Теофилакт бил монах в малка обител на Черно море. Познавали го като добродетелен човек и верен последовател на Иисус . По това време иконоборческата ерес била осъдена от 7-ия вселенски събор. По предложение на цариградския патриарх, Теофилакт бил ръкоположен за епископ на Никомедия. Отдаден изцяло на Бога, новият епископ служил почтено на своето паство, помагал на бедни и болни, устройвал страноприемници и болници. Но скоро иконоборците отново се въздигнали, подкрепяни от новия император Лъв Арменеца. Много достойни епископи, между които и Теофилакт, се опитали да противодействат на ереста. За тази своя дързост били изпратени на заточения. Св. Теофилакт прекарал в изгнание 30 години, където понесъл много лишения и страдания. Починал в дълбока старост през 832 г.

9 МАРТ

ДЕН НА СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ, ПОСТРАДАЛИ В СЕВАСТИЯ
По времето на император Ликиний, в арменския град Севастия се намирали 40 войници, които изповядвали христовата вяра. Императорът, ревностен идолопоклонник, издал указ всички християни да се поклонят на езическите богове. Четиридесетте смели мъже отказали да се подчинят на царската повеля. Войводата Агриколай решил с ласкателства и щедри обещания да ги отвърне от Бога, но те останали непоколебими. Били хвърлени в тъмница.

Мъченичеството на 40-те светци започнало в нощта, когато ги хвърлили голи в ледените води на езерото край града. Искали да пречупят волята им. Само един не устоял и намерил смъртта си. Останалите твърдо понесли страданията. Тяхната смиреност пред Бог и непоколебимост пред врага били възмездени. Господ им пратил чудна светлина, която озарила лицата на мъчениците. Когато стражарят видял чудото, съблякъл дрехите си, влязал в езерото и казал: ”И аз съм християнин!”

Обезумял, импеторът поискал незабавно смъртта им. Светите мъже били омъртвени, като строшили костите им с чукове. После изгорили телата им на клада, за да не могат християните да ги погребат и почитат. Костите им хвърлили в реката. След три дни севастойския епископ Петър, заедно с християните в града, намерили костите на 40 мъченици огряни от божествено сияние. Погребали ги на видно място. Оттогава на 9 март църквата почита подвига на 40 войни християни от Севастия.

Светата православна църква отдава особена почит на светите 40 севастийски мъченици. След победата над епирския деспот Тодор Комнин при с. Клокотница, българският цар Иван Асен II построил в столицата Търново храм, в чест на 40 великомъченици от Севастия. Битката станала в деня на тяхната смърт – 9 март 1230 г. Цар Иван Асен II бил тържествено посрещнат като пабедител с.Мерданя. В отговор на отдадените му почести, край селото бил построен манастир „Свети читиридесет мъченици”, който съществува и днес.

Днес празнуват всички, които насят имената Младен, Младенка, Младуна, Валери, Валерия, Вивиан.

В народната традиция празникът се нарича
СВЕТИ ЧЕТИРСЕ
или Свето четирисе. В миналото е съвпадал с деня на пролетното равноденствие - 22 март. С него e свързано поверието, че на 9 март слънцето се „обръща на лято” и забива 140 нагорещени шиша в земята, за да я затопли. Старите хора вярвали, че всяко посадено цвете или дръвче на този ден цъфти красиво и дава много плод. А момата, която първа изметяла дома си , щяла да бъде най-хубавата и най-чевръста жена в селото.

Според преданията на 9 март излизат всички бубулечки от леговищата си и първото полязване от тях e лековито. Затова хората оставяли дреха , носена от болно дете, и се надявали змия да я пролази, за да прогони болестта. Помощ от змиите очаквали и тези, които дълго време не можели да се задомят. Те носели зърно от грах, провирали го през отсечена змийска глава и се надявали скоро да се оженят.

В празничната обредност на Свети четирсе трайно е залегнало числото 40, което има особен магически смисъл. В близкото минало един от най-разпространите обичаи сред българите бил да се раздават 40 кравайчета, намазани с мед - за здраве на хората. Някъде наричали обредния хляб младенец, боговица, кравай, квасник. По традиция той се правел от младите
невести, които обличали венчалните си дрехи специално за ритуала. На Свети четирсе момите изпреждали по 40 нишки или ушивали 40 конеца – за да са пъргави и жизнерадостни. Малките момичета, които още не знаели да шият, правели 40 вида бод с игла без конец върху парцалчета, които след това хвърляли в огъня, за да станат добри къщовници. В някои райони жените събирали по 40 рака или охлюви, от които приготвяли обредна храна. По други краища преброявали по 40 яйца, засявали 40 гнезда с картофи – за да е плодовита годината.

10 МАРТ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК КОДРАТ НИКОМИДИЙСКИ

Кодрат бил млад християнин от знатен род, богат и уважаван човек. Подобно но много християни по това време и той бил доведен в град Никомеде и хвърлен в тъмница, където понесъл много страдания заради вярата си в Бог. Без да се бои от смъртта, младежът помагал на слабите и утешавал иноверците си. Скоро християните били изправени пред градския съд, за да отговарят за делата си. Без страх, Кодрат застанал пред съдията Перений и категорично отказал да се подчини на царската заповед – да се поклони на езическите идоли. Впечатлен от красноречието му, съдията опитал да убеди знатния християнин да се откаже от Господа. Но Кодрат останал непреклонен.

Светецът завършил своя мъченически живот в град Кесария, където бил публично посечен с меч.

Днес именници са всички, с имената Галя, Галина, Галин, Гален.

11 МАРТ

ДЕН НА СВЕТИ СОФРОНИЙ, патриарх Йерусалимски

Софроний се родил в Дамаск, в знатно и богато семейство. От младини се прочул със своята мъдрост и красноречие. Привлечен от местата, свързани с Иисус, той дълго митарствал из Йерусалим, неговите околности и манастир. Там срещнал инока Йоан Мосх. Станал негов ученик и последовател. Двамата предприели далечни странсвания, по време на които Софроний написал книгата „Лиманар” (Духовна градина). По-късно се установили да живеят в град Александрия. Тук Софроний получил монашески сан от патриарх Йоан Милостиви. А Бог го възмездил с чудото болните му очи да бъдат изцелени.

През това време Йерусалим бил в ръцете на персите, врагове на правата вяра. Много различни лъжеучения смущавали християните. Прочул се със своята мъдрост и добродетелност, св.Софроний бил избран за патриарх на Йерусалим през 634 г. За да сложи ред в живота на своите съграждани, той свикал събор. На него ревностно защитавал православните канони, разобличавал идеите на монотелитите. Йерусалимският патриарх успял да се справи и с арабите през 636 г., склонявайки техния предводител Омар да запази града и помилва неговите жители.

Две години по-късно св.Софроний Йерусалимски се поминал. На света патриархът оставил поучителни слова, съборно послание и обяснения на литургия, няколко жития и много църковни песни.

12 МАРТ

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ТЕОФАН ИЗПОВЕДНИК

Теофан бил потомък на богато семейство от Цариград. Като малък го сгодили за дъщерята на почитан царски сановник, предначертали му охолен живот. Но Теофан останал равнодушен към земните наслади и изкушения. Обикнал Бог с цялото си сърце и усърдно изучавал закона Господен, помагал на болни и бедни. Когато се оженил, Теофан убедил съпругата си да заобича Господ като него и заживели смирено и благочестиво.

Това не се харесало на теофановия тъст. По негово настояване зет му бил изпратени в град Кизик, където имало големи размирици. Теофан успял с мъдрост и страведливост бързо да възстанови мира и спокойствието в града. През това време неговата майка и тъст се поминали. Теофан раздал богатството си на бедните и се отправил заедно с жена си към Сигренайската планина. Там заживели в труд, пост и молитва. По- късно той станал монах, построил няколко манастира, последният от които станал известен като „Велико село”. По време на своето отшелничество светецът преписал много книги, прочел мъдри проповеди, сторил неземни чудеса.

През 787 г., св.Теофан бил поканен да участва в 7 Вселенски събор в Никея.. Заедно с патриарх Тарасий ревностно защитавали светите икони и сторили много, за да има мир сред юдеи, езичници и християни. Но скоро еретиците отново се въздигнали, подкрепяни от новия имтератор Лъв Армеец. Опитали се да склонят св.Теофан на тяхна страна, но той твърдо отказал. Изпратили го на заточение, жестоко го изтезавали, но мъченикът бил непоколебим. Макар болен и стар, стогнал чак в Цариград, за да защитава православието. За тази негова дързост, по заповед на царя, манастирът му бил разрушен, учениците му- прогонени, а той – хвърлен в тъмница. По-късно изпратили измъченият старец на заточение на остров Самотраки, където скоро се поминал. След време уениците му възстановили „Великото село” и погребали мощите на св.Теофан, за да не бъде забравен подвига на техния учител.

На тази дата се почита още свети Григорий Двоеслов, папа Римски.

13 МАРТ
ДЕН НА СВЕТИ НИКИФОР ИЗПОВЕДНИК, патриарх Цариградски

Свети Никифор бил избран за патриарх на Цариград през 806 г. Като благочестив християнин той се опълчил срещу разврата и свободните нрави в града. С мъдрост и разум прекратявал размириците, които създавали еретиците. Доста време посвещавал на богословска дейност – написал историята на Църквата и много беседи в защита на православната вяра.
Но царят бил ревностен иконоборец и в лицето на цариградския патриарх виждал свой голям враг. Затова му отнел сана и го изпратил на заточение на остров Проконис. Там св.Никифор преживял много страдания и борби в името на православието. Цариградският патриарх умрял през 828 г. Дванадесет години по-късно мощите на светеца били пренесени в Цариград и тържествено погребани в църквата „Св.Апостоли”.

14 МАРТ

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ БЕНЕДИКТ НУРСИЙСКИ
Преподобний Бенедикт се родил около 480 г. в град Нурсия. В юношеска възраст бил изпратен в Рим, да се учи и възпитава в училище. Развратният живот във Вечния град възбудило у младежа голямо негодование. Отрекъл се от светския живот и отишъл в една пещера, където се отдал на пълно осамотение. Три години Бенедикт прекарал в пост и молитва. Бог го дарил с голяма духовна мъдрост и силата да лекува неизличими болести. С добродетелния си живот привлякъл много иноци и по тяхно желание им станал игумен. Но когато св.Бенедикт решил да въведе строги правила в доста разгулния им живот, иноците възнегодували и се опитали да го отровят. Пъкленият им план не успял – чашата с отровното питие се счупила в мига, в който светецът направил кръст над нея.

Бенедикт напуснал манастира и заживял в някогашната пещера. После въздигнал манастир, който управлявал с голяма мъдрост и духовен опит. Скоро се намерил един завистлив свещеник, на име Флоренции. Той посял ненавист в душите на част от иноците, които прогонили своя игумен в планината Касино. Там св. Бенедикт продължил да събирал много подвижници около църквичката „Св.Йоан Предтеча”, построена на мястото на езическо капище. Православната обител се превърнала в голям манастир – средище на цялото западно монашество. Преподобний Бенедикт, починал през 543 г. в Монте Карло при гр.Неапол. По-късно папа Грирогий Велики написал неговото житие.

15 МАРТ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК АГАПИЙ И ДРУЖИНАТА МУ

Публий, Тимолай, Ромил, двама Александровци и двама Дионисиевци живеели в Кесария през 4 в. Съвсем млади и още некръстени, станали свидетели на жестоките мъчения, на които били подложени християните в града. Горени в огън, бесени, разкъсвани от зверовете, посичани с меч, те достойно срещали смъртта . Впечатлени от тяхната смиреност, седемте млади мъже вързали сами ръцете си, изпрвили се пред жестокия управник Урбан с рекли:”И ние сме християни!”. Към тях се присъединил и знатният кесарийски гражданин Агапий, който обичал Иисус с цялото си сърце. Урбан се опитал да отвърне младежите от Христовата вяра с увещани и заплахи. Но те били непоколебими. Разгневеният управник поискал смъртта им. Посечени пред очите на целия град, светите мъченици получили своето кръщене в собствената си кръв.

На този ден се почита още паметта на св.Мъченик Никандър.

16 МАРТ
ДЕН НА СВЕТИ ОПАСТОЛ АРИСТОВУЛ, епископ Британски

Свети Аристовул и неговият брат св. Апостол Варнава били родом от остров Кипър. Църквата ги причислява към 70-те ученици на Иисус Христос. Аристовул станал последовател на великия апостол Павел и негов верен спътник в пътешествията и проповедническата му дейност. В годините на своята зрялост св.Аристовул бил ръковополен от апостол Павел за епископ на Британия. Там преживял големи изпитания, изтърпял много страдани. Но с праведния си живот и мъдрите си проповеди успял да утвърди християнското учение и слово в тази страна. Поминал се в дълбока старост.
Днес църквата почита и свети мъченик Савин.

17 МАРТ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ АЛЕКСИЙ, ЧОВЕК БОЖИЙ

Алексий бил единствен син на знатно християнско семейство от Рим. Още от дете обикнал Господа, тайно си налагал лишения, обличал се в обикновени дрехи. Горещо желаел да стане инок, но това било против волята на родителите му. Намерили му невеста и го оженили. В деня на сватбата Алексий дал своя златен пръстен на годеницата си, благословил я и тайно напуснал бащиния си дом. Качил се на един кораб и отплавал за Месопотамия. Установил се в град Едеса. Алексий раздал на бедни и болни златото и скъпоценните камъни, които бил взел със себе си. А той станал просяк и заживял пред храма на „Св.Богородица”.

Тежко понесли раздялата близките на Алексий. След седемнадесет години просия бил принуден да напусне Едеса. Качил се на кораб за Киликия, но съдбата го върнала в родния му град. Преподобни Алексий избрал да живее до бащиния си дом. Там прекарал още 17 години в бедност, презрение и оскърбления, без да бъде разпознат от близите си. Когато Бог известил на светеца близката му смърт, Алексий написал на лист хартия историята на своя живот. В това време папа Инокентий служел божествена литургия в църквата и всички вярващи чули думите: „Потърсеке Божия човек, който се готви да излезе от тялото!”. Господ говорел за преподобни Алексий.

Когато християните открили светия човек, той вече бил мъртъв. В ръката си държал листа със своята история. Лично папата прочел написаното. Развълнувани от разказа, който чули, близките на Алексий излези навън и с плач и ритание запрегръщали бездиханното му тяло. Папата поискал да бъде направен голям одър, на който положили мощите на Божия човек за поклонение.

18 МАРТ
ДЕН НА СВЕТИ КИРИЛ, архиепскоп Йерусалимски

Свети Кирил бил избран за архиепископ на Йерусалим при управлението на император Констанций. По това време в страната се ширела арианската ерес и смущавала живота на вярващите. Докато императорът се стремял да утвърждава лъжеучението, св. Кирил твърдо защитавал християнските догми, за което бил хулен и преследван. Една нощ в Йерусалим станало чудо – явил се на небето кръста Господен и озарил целия град. Докато хората гледали със страх и възбуда знамението, архиепископът се опитвал да възбуди в сърцето на Констанций вярата в истинския Бог.

Скоро след това събитие в Йерусалим настанал голям глад. Архиепископът раздавал богатството си на своите бедни съграждани. За да ги спаси от нещастието, продавал дори църковните скъпоценности. Благородното му дело разбунило духовете на неговите врагове. Те публично го обвинили в греховни дела. Повярвал на думите им, Констанций свикал събор, на който отнели духовния сан на св.Кирили и го изпратили на заточение.

Свободата си светецът получил по времето на Юлиан и станал свидетел на страшни неща. Императорът, който не криел презрението си към Иисус, лишил християните от училища и църкви. Като облагодетелствувал юдеите, той искал да възстанови езическия храм в Йерусалим. Когато всичко било готово за новия храм, силно земетресение разтърсило свещения град. Огън излизал от земята, обгарял работниците и оставял на телата и дрехите им знака на кръста. Ужасени от случилото се, юдеите признали силата на Бог и станали християни. Невярващ на чудото, разгневеният Юлиан прогонил завинаги от йерусалимския архиепископ от града.

Свети Кирил починал през 386 г., като остатавил на църквата 24 „огласителни слова”, в които, с голяма вещина и мъдрост, излага догматиката и смисъла на църковните обреди.

19 МАРТ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ХРИСАНТ И ДАРИЯ

Хрисанст бил син на Полемий от Александрия. Твърде малък го изпратили да се учи при най-добрите учители в Рим. Между другите книги маладежът попаднал и на светото Евангелие, което събудило желанието му да познае християнското учение. В търсене на истинския Бог, Хрисант се сближил с един благочестив монах, който го покръстил.

Това не се харесало на знатния му баща. За да отвърне сина си от Иисус Христос, той го затворил в една стая и го подложил на пълни лишения. Разочарован от упорството на Хрисант, Полемий го освободил от затвора и му предложил охолен живот. Довел в дома си младата и красива Дария, за да му внуши любов към светските наслади.

Много скоро девойката била запленена от добротата и мъдростта на Хрисант и сама пожелала да стане християнка. А когато Полемий умрял, Дария и Хрисант заживели в два отделни дома, подобни на манастири, където привличали много братя и обръщали езичниците в християни. За тези деяния били хванати и изпратени на съд, за да се отрекат от Бог. В този миг, пред очите на самия римски управител, яките въжете, с които ги вързали, се скъсали, а оковите на краката им – се счупили.
Разгневен, съдията Клавдий заповядал да приковат Хрисант на стълб и да го налагат с дебели чепати пръчки. Но пръчките омеквали в ръцете на мъчителите и се огъвали. Повярвал в чудото, Клавдий паднал в нозете на светия мъченик и приел христовата вяра. Последвали го и други езичници и юдеи. Когато императорът научил за измяната на Клавдий заповядал съдията да бъде удавен в морете, а семейството му и всички останали предатели – наказани със смърт. Хрисант и Дария извели на римския път Салария и живи ги закопали в земята. Те умреди в големи страдания през 284 г. А това място било възмездено със святост, много чудеса и изцеления ставали там.

20 МАРТ

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ОТЦИ, ИЗБИТИ В МАНАСТИРА „СВ.САВА”

През 7 в. околностите на Йерусалим често били нападани от сарацини. Те не щадели мирните отшелници и често създавали смут в добродетелния им живот. По време на нощното богослужение срещу празника Връбница, в манастира „Св.Сава” достигнал слух, че варварите се готвят да нападнат светата обител. Монасите решили да останат там и да се молят на Бог, да бъдат пощадени. Но на Велики четвъртък сарацините нахлули в „Св.Сава”. Убили няколко инока, останалите събрали в църквата и започнали да ги разпитват за богатствата, които крият в манастира. Монасите нямали нищо, освен простите си дрехи. Разгневени, варварите ги подложили на жестоки изтезания. Мъченичеството на бедните монаси започнало, когато сарацините ги затворили в пещерата на св.Сава. Натрупали пред входа й сухи клони и ги подпалили. Осемнадесет от иноците изгорели в пламаците на голем огън. А другите били посечени с меч.

Оттогава на 20 март църквата почита мъченическата смърт на монасите от манастира „Св.Сава”.

21 МАРТ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ЯКОВ ИЗПОВЕДНИК

Свети Яков бил епископ по времето на император Константин Копроним. Той бил боголюбив и мъдър човек. Целия си живот отдал в служба на хората, на които проповядвал учението Христово. Преживял големи мъки и страдания, причинени му от иконоборците, св.Яков умрял през 8 в. неизвестно къде.

22 МАРТ

ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ВАСИЛИЙ, презвитер Анкирски

През 4 в. в град Анкира се ширела арианската ерес. А император Юлиан жестоко преследвал християните, чийто пастор тогава бил св.Василий. Той се прочул като ревностен последовател на православната вяра. За тази своя дързост бил хвърлен в тъмница. Юлиан искал св.Василий да се отрече от Бог, като му обещал почести и слава. Но светецът бил непоколебим. Разгневеният император заповядал всеки ден да одират седем ремъка от кожата на мъченика. След няколко дни, когато изправили Василий пред Юлиан, светецът сам откъснал един ремък от кожата си и я хвърлил в лицето на царя. Унизен, Юлиан напуснал Анкира. Свещеномъченик Василий издъхнал в големи мъки в 363 г.

23 МАРТ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК НИКОН И 199 НЕГОВИ УЧЕНИЦИ

В 3 в. в град Неапол живял доблестен войн, на име Никон. Бил езичник, но майка му била християнска, която силна искала сина й да възлюби Бог. По време на голяма битка Никон попадна в плен. Тогава си спомнил Иисус и искрено му се помолил. Господ чул молитвите на война, вдъхнал му голяма сила и смелост, с коитосмаял врага и своите братя по оръжие.
Никон разказал тази история на майка си. С нейната благословия, той тръгнал да търси свещеник, който да го кръсти.

Стигнал до една планина, наричена Ганос. Там срещнал кизическия епископ Теодосий, който го посветил в божието слово и го направил дякон. После го ръкоположили за свещеник. Преди да почине, Теодосий му отстъпил епископския сан. Поверил му и неговите 190 иноци, като му заръчал да заминат за Сицилия, за да се спасят от обезумалите варвари.

Никон послушал своя учител. Върнал се в Итали и там съдбата го срещнала със старите му приятели. Като чули неговите проповеди, събратята му повярвали в божието слово и пожелали да станат християни. Скоро срещу тях започнали жестоки гонения. Били заловени и изправени пред управителят Квинтиан, който поискал да се разкаят за делата си. Заради проявеното непокорство, всички били публично посечени с меч, освен Никон. Подложен на страшни изтезания, светецът смирено приел своята мъченическа смърт.

Църквата почита още преподобния Лука Одрински.

Днес именден празнуват всички, с името Лидия.


24 МАРТ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ЗАХАРИЯ

Зарахий бил син на египтянина Каприон. Баща му скоро изоставил семейството си и отшъл в манастир, като отвел със себе си и Захария. Там малкото момче получило много земни дарове, но те му носеле единствено страдания. Захарий повече от всичко искал да стане монах. Един ден хвърлил своята килимявка, стъпкал я в нозете си и казал:”Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах”. Оттогава св.Захарий станал един от най-почитаните хора сред монасите в пустинята, сред които проповядвал словото Божие до края на живота си.
Именници днес са Захари, Захарина, Захаринка.

25 МАРТ
БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА И ПРИСНОДЕВА МАРИЯ
В днешния ден християните празнуват благодатната вест за раждането на нашия спасител – Иисус Христос.

Пресвета Дева Мария била дъшеря на благочестивите старци Йоаким и Ана. Още от раждането й те я посветили Богу. Едва тригодишна Мария загубила родителите си и заживяла в храма, където нейни настойници станал свещенослужителите.

Когато навършила годините, в които, според юдейския закон, девойките встъпват в брак, тя трябвало също да избере своя съпруг. Въпреки силното желание на девицата да се посвети единствено на Господ, тя избрала за свой годеник добродетелния старец Йосиф от Назарет, от рода на Давидов. Споделила живота си с него и децата му, Девата продължила усърдно да чете свещените книги. Изучила пророчествата за Месията, който трябвало да се роди от девица, тя най-силно пожелала да стане нейна робиня.

Един ден ангел се явил пред пресветата Дева с благадатната вест за скорошното раждане на Спасителя. А тя самата трябвало да бъде Майка на Сина Божий. Мария със смирение и неописуема радост приела тази блага вест. Това станало шест месеца след като архангел Гавраил известил на свещеника Захария за раждането на Йоан Предтеча.

Религиозният празник Благовещение в традиционния български календар е известен като
БЛАГОВЕЦ
Почита се като един от най-големите християнски празници и затова го наричат още половин Великден. Стара традиция е на този ден да се яде риба. Най-често жените готвели рибник – риба с ориз , или шаран, пълнен с орехи, много лук и домати. Задължително печали обредна пита с мед, която се раздавали на близки и съседи – за здраве и щастие на семейството.

В някои райони благовешкият хляб наричали лучник. Той се приготвял от две кори тесто, между които нареждали всякакви зеленчуци и много лук. На празничната трапеза нареждали още супа от прясно набрана коприва, салата от лук, джоджан и магданоз. Другаде печали сладък кравай, с формата на змия, от който трябвало да хапне всеки, за да се предпази от зловредните животинки.

Старо поверие е, че на Благовец идва пролетта. Тогава лястовичките се връщат от топлите страни, за да кажат, че зимата си отива. Мечките се събуждали от зимния си сън и отивали да се къпят в реката, а водата след тях ставала лековита. Кукувичките, които са орисани да бъдат неми, започвали да кукат. Затова, преди да чуят нейния глас, всички хапвали по един залък хляб и слагали дребна пара в джоба си, за да са здрави и сити през годината. Девойките пък, при първо кукукане на кукувица, обръщали няколко камъка и гадаели за кого ще се омъжат. Ако под камък видели скакалец – щяли да се задомят за орач, ако имало само пръст – съпругът им щял да бъде дюлгерин.

На Благовец от дупките си излизали всички змии и гущери. За някои те били истински благодат, защото вярвали, че първото полязване на змия е лековито. В този ден змиите изваждали и големи богатства от земята. А знахарите убивали животинките, отрязвали им главите и в тях засаждали босилек, от чийто малки цветчета правели магия за омайна любов.

За други змиите и гущерите били „жива напаст”. Затова още от сутринта започвало обредното гонене на зловредните гадинки. Стопанките метели къщите и палели голям огън в градината или на двора. Обикаляли три пъти дома си и всички стопански постройки, сипели пепел и просо, съскали с уста и удряли по метални предмети, за да прогонят змиите. В някои селища вземали малко жар и с него ръсели в градината, като наричали:”Бъжте зъми и гущере, че въ огън гони”. Огън се прескачал от всички в семейството, за да се прогонят и балхите. Някъде палели огън и под плодни дръвчета, за да няма гъсеници по тях.

26 МАРТ

СЪБОР НА АРХАНГЕЛ ГАВРИИЛ

Днес светата Църква празнува в чест на архистратиг Гавриил. Празникът е наречен е Събор, защото всички християни се събират, за да отдадат своята почит към небесния пратеник, донесъл на земята радостната вест за раждането на Спасителя – Исус Христос.
Според светите отци, Архенгел Гавриил принадлежи към първия и най-висок чин небесни сили- серафимите. Те са седем на брой – Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Ехудиил, Варахиил и стоят най-близо до Бога. Господ избрал Гавриил, чието име значи „сила Божия”, за да ни каже кой е и какъв ще бъде Онзи, който ще се роди от пресветата Дева – син Божий, всемогъщ крепък и силен.

27 МАРТ
ДЕН НА СВЕТА МАТРОНА СОЛУНСКА

Матрона била бедно сираче, което работело в дома на един евреин. Тя служела вярно на господаря си и тайно се молела на Иисус, без да натрапва никому своята вяра. Но нейната господарка постоянно хулела момичето заради вярата му в Христос. Често го водела в синагогата и настоявала да се отрече от Бог. Непокорството на слугинята разгневило еврейката. Тя вързала момичето в малка тъмна стая, лишила го от светлина и храна.

Но Бог чувал горещите молитви на своята послушница и облекчавал нейното страдание. Още много време продължили мъките за бедното девойче. Накрая побоищата и глада надвили добродетелната Матрона и тя умряла. Еврейката хвърлила безжизненото й тяло на улицата за порицание на вярващите.

Добри християни прибрали мъченицата и тайно я погребали. Впечатлен от чудесата, които ставали на гроба на св.Матрона, епископ Александър наредил да съградят храм в нейна памет.

28 МАРТ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ИЛАРИОН НОВИ ИЗПОВЕДНИК

Иларион Нови живял през 8 век, когато иконоборчеството било покровителствувано от византийските императори. От ранна възраст той приел монашеството и се посветил в служба на Бога. Въздигнал манастир близо до Хелеспонта, където проповядвал учението на Иисус и обръщал езичниците в христовата вяра. Господ го възнградил със способността да върши чудеса – да лекува глухи, слепи и недъгави, да измолва дъжд и благодат за своите бедни и беззащитни братя.

През целия си праведен живот светецът ревностно защитавал иконите. Затова иконоборците изгорили неговата обител. Монасите, които живеели там, били измъчвани до смърт. А преподобни Иларион – изпратили на заточение, където починал в големи страдания.

Днес църквата почита още преподобни Стефан Изповедник и св.мъченик Боян-Енравота, княз Български.

29 МАРТ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ МАРКО, епископ Аретусийски

Марко бил епископ на Аретуса по времето на Константин Велики. Силно привързан към учението Христово, той лично участвал в разоряване на идолските капища. Скоро в империята настанал смут – войниците искали смъртта на Константин и неговите близки. Пресвети Марко се застъпил за роднините на царя и ги скрил в своята църква.

След Константин на власт дошли управници, които покровителствували еретиците ариани. Император Юлиан, който епископът спосил, издал заповед всички разрушени от християните езически храмове да бъдат отново съградени. Св. Марко, вече болен и стар, отказал да се подчини. Заедно с другите християни бил гонен и жестоко изтезаван, но той повтарял своя отказ.

Предаден в ръцете на разярената тълпа, епископът бил бит, замерян с камъни, мъчен до смърт. Полужив го спасил го управителят на град. Впечатлен от смирението, с което преподобни Марко приемал униженията и страданията, той повярвал в неговия бог и станал християнин.

30 МАРТ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ЙОАН ЛЕСТВИЧНИК

Йоан бил едва седемнадесет годишен, когато се отдал на отшелнически живот. Подтикван от голяма любов към Бога, той се оттеглил в Синайската планина, където бил подстриган за инок. В продължение на 19 години, под ръководството на мъдър и добродетелен старец, Йоан изучавал божието слово. След смъртта на монаха, заживял на пустинно място, наречено Тола.
Отдаден на пост и молитва, преподобни Йоан не забравил братя си, които често наставлявал и предпазвал от опасности и неволи. След много години, прекарани в пустинята, Йоан се върнал при своите иноци. Станал игумен на тяхния манастир и се отдал на проповедническа дейност. Неговият голям духовен опит и мъдрост намирили израз в прекрасната му книга „Лестница към рая”, от където дошло и прозвището на преподобний Йоан – Лествичник. Св. Йоан умрял в 603 г.

31 МАРТ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ИПАТИЙ, епископ Гангърски

Свети Ипатий се прославил като добродетелен християнин, който Бог осенил с дара на чудотворството. Като епископ Гърнгърски, той участвал в I Вселенски събор през 325 г., където открито защитавал православната вяра. Предизвикал гнева на еретици и езичници, светецът бил убит в 326 г. в Галатия. Добри християни пренесли мощите на епископ Ипатий в Гангра, където го погребали.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Днес е Тодоровден - Конският Великден 5| 11112 |03.03.2012 . ЯНУАРИ 1| 13291 |01.01.2012 . АВГУСТ 0| 14332 |01.08.2011 . ФEВРУАРИ 1| 12970 |01.02.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ