Аню Ангелов се сбогува с МИГ-овете

Тази година министерството на отбраната получава 500 млн. лв. по-малко средства в сравнение с миналогодишния бюджет. „Надявам се поне от гледна точка на Министерството на отбраната това, което се предвижда за бюджета ни, да завършим успешно годината. В началото на годината имахме 156 млн. лева задължения към местни фирми. Сега тези задължения се разплащат през българската Банка за развитие. Натрупахме обаче нови дългове. Към 31 май имаме нови задължения към местни фирми за около 29 млн. лв. Очаквам тази сума да се покрие с актуализацията на бюджета”, посочи военният министър.

Той каза, че поръчки на предишното правителство товарят сегашния бюджет на министерството. ”Плащаме за вече доставени вертолети или планирани за доставяне, за самолети Спартан и т.н. Това води до източване на бюджета без да се отразява реално върху бойната подготовка и ще направим от следващата година така, че всичко, което е финансово осигурено, то да бъде осъществявано на практика.”

Аню Ангелов призна, че големият проблем е ВВС, тъй като изтича ресурсът на МИГ 27, а постепенно изтича и ресурсът на МИГ 29 и към 2013-2014 г. ще се наложи подмяна на самолетите. „Много е скъпа поддръжката на МИГ-овете и планираме да ги заменим с друг тип самолет, който да има много по-голям ресурс и по-евтина поддръжка. Вероятно ще организираме конкурс и ще изберем някоя марка.”
На въпрос дали евентуално сливане на цивилното и военното разузнаване ще ги направи по-ефективни, министърът на отбраната заяви, че не сливането е важно, а е важно „разузнаванията да действат да действат паралелно, координирано и информацията, която доставят да бъде в ръцете на изпълнителната власт, тъй като тя най-много се нуждае от нея. Президентът няма необходимия апарат и ще му е трудно да ръководи такава структура”.

Аню Ангелов заяви, че основната цел в стратегията за националната сигурност е да бъдат защитени националните интереси. „Анализът и подготовката на тази стратегия показва, че пренебрежимо малка е вероятността за опасност на сухопътните граници, но има опасност от ракетно нападение на стратегически обекти на територията на страната. Необходимо е укрепване на противозащитната отбрана, не само на България, но и на всички страни-членки на НАТО. Трябва да се използва новият подход на американското правителство по отношение на осигуряването на участието на САЩ в натовската система на ПВО. Така че ние искаме да активизираме и да превърнем ПВО в ключова мисия на НАТО за следващите 5 години. Аз предполагам, че това ще се постигне на срещата на високо равнище в Лисабон през ноември т.г.

Целта е България да бъде защитена от ракети със среден радиус на действие. Не е непременно това да стане чрез разполагане на елементи от противоракетния щит. Мястото на разполагането на елементите зависи от географската посока на заплахата. Въздушните ни територии са застрашени от страни в Близкия Изток. Заплахата идва не само от Иран, за който е ясно, че има такива технологии, но имаме информация, че и Сирия разработва. Целта е всички страни в Европа, включително и Русия да бъдем под един противоракетен щит.”