Другата страна на монетата: Животът в Мадагаскар не е толкова лъскав, колкото в „туристическите оферти“

„Нямаме нито какво да ядем, нито какво да пием“

В Бетанти в Южен Мадагаскар, където сушата среща морето, не е останала почти никаква зеленина.

„Вече ни е страх да живеем тук, много хора напускат това място. Опасяват се, че дюните ще се разрастват. Вече не можем да правим нищо тук", казва местният жител Анри Клод, цитиран от DW.

Малко пò на север се намира селището Циомбе. И то попада в един беден регион, в който много хора гладуват. Там все още има дървета, но те постоянно оредяват. Хората ги секат за дървесина, която използват за огън или за производството на дървени въглища, които продават. Те знаят, че унищожават природните ресурси, но са напълно безпомощни.

„Нямаме нито какво да ядем, нито какво да пием. Принудени сме да сечем дървета заради кере“, казва един от местните жители.

„Кере“ на местния диалект означава глад. Хората в този регион са свикнали с трудностите, но не помнят някога да е било толкова зле.

„От пет години не е падал дъжд“

Маси Целестинеа наближава петдесетте. Жената събира кактусови цветове - и споделя, че просто не може да чака горчивите плодове да узреят.

„Това ядем. Това е всичко, което имаме в селото. От пет години не е падал дъжд. Хората останаха без добитък, бяха принудени да го продадат. Погледнете каква реколта имаме само - и едно листо не можеш да видиш. Тук ясно личат последиците от засушаването. Има само ветрове, които носят пясък във въздуха“.

Хората вече са изяли всичко, което става за ядене. Яли са скакалци и хлебарки, яли са трева, шума и кал. Който извади късмет, намира някакъв зеленчук или малко ориз. Но това съвсем не стига, за да нахрани хората.

„Днес ще трябва да дам половината от дневната си надница за малко вода, а другата половина - за ориз. Всичко е за бебето, останалите в семейството няма да ядем“, разказва една продавачка.

„Тези хора плащат най-високата цена за климатичните промени“

Много хора в Южен Мадагаскар се хранят само веднъж на три дни. Хуманитарни организации работят на място, за да помагат. Но дори служителите на Световната програма по прехраната към ООН не могат да бъдат навсякъде.

„Цените на хранителните продукти експлодират, защото реколтата е много слаба. Хората нямат достатъчно храна, нито пък имат пари, за да си купуват хранителни продукти. Недохранването се разраства. Тези хора не са допринесли с нищо за климатичните промени, но навярно плащат най-високата цена“, казва Ардуини Мангони от Световната програма по прехраната.

В Мадагаскар гладуват вече над 1 милион души. От Обединените нации предупреждават, че до края на годината броят им може да се удвои.

Едно от най-нещастните места в света

Според Доклада за световното щастие, Финландия Дания е най-щастливото място на земята от 149 страни, следвана от Швейцария, Исландия, Холандия и Норвегия. Мадагаскар е петнайсетата най-нещастна държава в света, според доклада. По-нещастни от нея са страни като Сиера Леоне, Йемен, Танзания, Руанда, Зимбабве и Афганистан.

Като едно от най-бедните места с БВП на глава от населението от 1500 долара (188-о място от 198 страни) и средна продължителност на живота от едва 65 години, не е изненадващо.

Луксозен туризъм, въпреки бедността

Въпреки бедността, на острова се развива луксозен туризъм. На остров Носи Акао, най-големия от петте острова край североизточното крайбрежие на Мадагаскар, се намира супер луксозната вила Миавана, която е достъпна само с хеликоптер.