"Гардиън": САЩ и Украйна дават на задна!

Във Вашингтон и Киев изглежда цари истерия, защото новият украински премиер заявява: "Ние сме на ръба на катастрофата" и започва мобилизация на армейския резерв в отговор на придвижването на руските войски в Крим.

Ако той говореше за икономическите неблагополучия на своята страна, в неговите думи щеше да има смисъл. Но вместо това той заедно с много американски и европейски медии излишно драматизират събитията на Изток, където рускоезичното население по разбираеми причини е разтревожено от факта, че новите власти в Киев отмениха закона, според който руският език беше официален в техните региони. Те виждат в това доказателство, че антируските ултранационалисти от Западна Украйна, превърнали се в доминираща сила през февруарското въстание, както и преди контролират столицата. Източна Украйна се страхува, че подобна тактика на завземане на държавни здания може да бъде използвана и при тях, срещу избраните от тях ръководители.

Бързият стремеж на Кери да накаже Русия и решението на НАТО да се отзове на призива на Киев за провеждане на заседание на представителите на страните-членки на Северноатлантическия алианс в Брюксел бяха грешка. Украйна не е член на този съюз, така че никакви ангажименти за колективна отбрана не могат да бъдат приложени. Но стремежът на алианса към участие показва, колко непохватни са неговите опити. В основата на Кримската криза и ожесточената съпротива на Русия срещу потенциалните промени стои неприкрития стремеж на НАТО да продължи започната преди 20 години експанзия, да прониква на Изток, в сферата на постсъветското пространство. Това движение беше оглавено навремето от Бил Клинтън /1993-2001/ и продължено от следващите американски администрации. Няма съмнение, че Пентагонът мечтае някой ден ВМФ на САЩ да замени руския Черноморски флот в кримските градове Севастапол и Балаклава.

След като Украйна получи независимост всички допитвания до общественото мнение показаха, че мнозинството от населението е против членството на страната в НАТО; но управляващият елит, властващ в страната до 2010, а сега отново дошъл на власт, неизменно игнорираше волята на народа. Съблазнено от щедростта на НАТО и почувствало своята съпричастност към този глобален и високотехнологичен клуб, украинското правителство взимаше участие в съвместните учения и даже изпрати свои войски в Ирак и Афганистан.
Гардиан:САЩ и Украйна дават на задна!


Сваленият Виктор Янукович, въпреки своята некомпетентност, корупция и злоупотреба с власт, първи по време на своята предизборна кампания се обяви против членството в НАТО, а след това убеди парламентът да положи в основата на своята стратегия за сигурност принципа за неприсъединяване по примера на Финландия, Ирландия и Швеция. НАТО отказа да приеме това. Съвсем неотдавна, на 1 февруари, когато последната криза в Украйна едва започваше, генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви на конференцията по сигурността в Мюнхен: "Украйна трябва да има свободата сама да избере своя път без външен натиск". Намекът беше ясен: ако не са тези противни руснаци, Украйна отдавна щеше да бъде една от нас. Ако Расмусен бе казал: "Украйна избра неприсъединението и ние уважаваме нейния избор", щеше да бъде далеч по-мъдро.

Днес все още не е късно да появим поне малко мъдрост. Придвижването на руските войски в Крим по нареждане на Владимир Путин, който е подкрепен от мнозинството руснаци, едва ли може да бъде наречено законно по условията на договора за мир и дружба, подписан между Украйна и Русия през 1997. Но тази незаконност е по-малко очевидна на фона на нахлуването в Ирак под ръководството на САЩ, или в Афганистан, за което Съветът за сигурност на ООН санкционира интервенцията няколко седмици след нейното начало. И ако кризата постепенно затихва, Русия може да изведе своите войски. За това е необходимо да се възстанови закона за езика в Източна Украйна и решително да се пресекат действията на въоръжените групи от антируски националисти, заплашващи с превземане на държавните учреждения на Изток.

Рускоезичното мнозинство в този регион е също толкова възмутено от корупцията на елита, безработицата и икономическото неравенство, както и народът в Западна Украйна. Но то също така чувства, че го обкръжават и провокират, а неговото културно наследство е поставено под заплаха. Отговорността за разсейването на тези страхове в Изтока лежи не на Вашингтон, не на Брюксел и не на Москва, а единствено и само на властта в Киев, пише в заключение "Гардиън", цитиран от utroruse.com.