ISW: Путин се позовава на ядрени заплахи, за да всява страх и да отслаби западната подкрепа за Украйна

Агенция "Блумбърг" съобщи, че според вътрешни украински оценки руският напредък по фронтовата линия може да набере значителна скорост до лятото на 2024 г., ако партньорите на Украйна не увеличат доставките на артилерийски боеприпаси.

"Блумбърг" съобщи, че източници, близки до украинското ръководство, са заявили, че Украйна очаква руските сили да решат дали да продължат сегашния си фокус върху постепенния тактически напредък и да се подготвят за по-голям опит за пробив през лятото на 2024 г. в зависимост от резултатите от настоящите руски настъпателни операции.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 25 февруари, че руските сили се подготвят за ново настъпление, което ще започне в края на май или през лятото на 2024 г.

Понастоящем руските сили се опитват да използват тактическите възможности, предоставени от завземането на Авдеевка от руските войски, и се опитват да навлязат възможно най-далеч в района, преди украинските сили да установят по-труднопробиваеми отбранителни линии.

Руските сили могат да решат да коригират бъдещите си настъпателни операции въз основа на степента на успех, който имат при атакуването на последващите украински отбранителни линии западно и северозападно от Авдеевка, а украинската отбрана в района на Авдеевка може да повлияе на руските възприятия за по-широкото състояние на отбраната на Украйна по протежение на фронтовата линия.

Руските сили също така провеждат многоосова настъпателна операция по линията Купянск-Сватово-Кремина, но напоследък не са постигнали значителни успехи в района, а относителният успех или неуспех на тези усилия може да повлияе по подобен начин върху начина, по който руското военно командване разглежда руските перспективи за оперативно значим напредък.

Способността на Русия да постигне оперативно значим напредък обаче все още зависи до голяма степен от нивото на западната подкрепа за Украйна, тъй като добре осигурените украински сили са доказали, че могат да попречат на руските сили да постигнат дори незначителни успехи по време на мащабни руски офанзивни усилия.

"Блумбърг" съобщи също, че според оценки на украинското разузнаване руският президент Владимир Путин не се е отказал от първоначалната си цел да превземе големи украински градове като Киев и Одеса.

Неотдавна Путин лъжливо заяви, че Одеса е "руски град", а други руски официални лица приложиха този израз и към градовете Днепър, Харков, Николаев и Киев.

През последните месеци Кремъл възобнови експанзионистичната си реторика, която изрично призовава за окупиране и анексиране на допълнителни украински територии.

Кремъл умишлено формулира тази реторика, за да избегне определянето на граници за по-нататъшната руска експанзия в Украйна, и тази реторика може да има за цел да позволи на Путин да въведе нови цели за завладяване на Украйна, когато сметне за необходимо.

Руският президент Владимир Путин използва обръщението си към Федералното събрание на 29 февруари, за да убеди руската общественост, че следващият му президентски мандат ще бъде определен от руския военен успех в Украйна, но не за сметка на стагнация или намаляване на социалното и икономическото благосъстояние.

Путин заяви, че руският боен потенциал се е увеличил "многократно" и че руските сили "твърдо държат инициативата, уверено напредват в редица оперативни области" и завземат "още територии".

Характеристиката на Путин за руските настъпателни операции в Украйна е забележимо по-уверена от изявлението му от 14 декември 2023 г. по директната линия, че руските сили се намират в "активна фаза на действие".

Готовността на Путин да представи публично очевидната си увереност в руските настъпателни операции вероятно се дължи на неотдавнашното превземане на Авдеевка от Русия и продължителните дебати в САЩ относно военната помощ за Украйна. Путин прекара по-голямата част от речта си, като не се фокусира върху войната, а вместо това подробно описа спецификите на икономическите политики и социалните програми, които планира да стартира.

Русия увеличи разходите си за отбрана до рекордни нива през 2024 г. и Путин вероятно набляга на плановете си за икономически и социални политики, за да успокои продължаващите вътрешни притеснения относно последиците от войната на Путин в Украйна за обикновените руснаци.

Путин се опита да отговори на тези опасения, като заяви, че Западът се опитва да въвлече Русия в надпревара във въоръжаването, както Западът успешно направи със Съветския съюз.

По време на речта си пред Федералното събрание Путин използва изтъркана реторика за преговори и ядрена война, вероятно за да се възползва от вниманието на Запада към речта и да популяризира текущите информационни операции на Кремъл.

Путин повтори привидната си готовност за диалог със Съединените щати по въпросите на "стратегическата стабилност" и продължи да прехвърля отговорността за липсата на преговори върху Съединените щати.

Путин заяви, че ако Съединените щати искат да обсъждат важни въпроси на сигурността, то е необходимо да се вземат предвид националните интереси на Русия.

Путин продължава да преследва максималистични цели в Украйна, които са равносилни на пълна украинска капитулация, и се стреми да отслаби и разруши НАТО - цели, които той със сигурност разглежда като неразделна част от руските национални интереси.

Понастоящем Кремъл провежда информационна операция, като симулира интерес към преговори, за да предизвика изпреварващи отстъпки от страна на Запада по отношение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Путин също така подчерта, че Русия разполага с оръжия, които могат да ударят западните държави, и заяви, че ескалацията на Запада заплашва с възможен ядрен конфликт, който може да унищожи цивилизацията.

Путин и руските официални лица често се позовават на ядрени заплахи, за да всяват страх у западната аудитория и да отслабят западната подкрепа за Украйна.

Кремъл не е предприел значителна ескалация в отговор на предоставянето на нови западни системи на Украйна и ISW продължава да смята, че използването на руски ядрени оръжия в Украйна и извън нея е много малко вероятно.

По време на обръщението си към Федералното събрание Путин подчерта, че Кремъл се фокусира върху 2024 г. като "Година на семейството", за да се справи с продължаващата демографска криза в Русия. Путин заяви, че основната цел на семейството е да ражда деца, което е по-открито признание за продължаващата демографска криза в Русия, отколкото в новогодишното му обръщение от 31 декември 2023 г.

На 29 февруари Путин заяви, че всички нива на руското правителство, гражданското общество и религиозните лидери трябва да допринесат за обществените, икономическите, културните и образователните усилия за насърчаване на раждаемостта в Русия.

Путин обявява нов проект на руското правителство, наречен "Семейство", който има за цел да осигури социална подкрепа на семействата с деца и да повиши руската раждаемост. Инициативите включват разширяване и увеличаване на съществуващите социални помощи, включително предоставяне на капиталови плащания за майчинство на майките, предоставяне на преференциални лихви по ипотечни кредити на семейства с деца и предоставяне на данъчни облекчения за деца на семейства с повече от едно дете.

Путин не отговори на искането на Конгреса на депутатите от проруския молдовски сепаратистки регион Приднестровие от 28 февруари, но тази липса на отговор все пак дава на Кремъл няколко възможни начина на действие в по-късен момент.

Конгресът на депутатите на Приднестровието прие седем решения, които предоставят на Кремъл обосновка за голям набор от възможни ескалационни действия срещу Молдова, които Кремъл може да избере да предприеме в краткосрочен или дългосрочен план, като много от тези възможни варианти на действие не се изключват взаимно.

На 28 и 29 февруари украинските сили свалиха още три изтребителя Су-34 в Източна Украйна. Командващият украинските сухопътни войски генерал-лейтенант Олександър Павлюк съобщи на 29 февруари, че украинските сили са унищожили два самолета Су-34 през нощта на 28 срещу 29 февруари и още един Су-34 сутринта на 29 февруари в направленията Мариупол и Авдеевка.

Павлюк отбеляза, че самолетите са нанасяли удари с плаващи бомби срещу украинската пехота в Източна Украйна, когато украинските сили са свалили самолетите.

Говорителят на украинските военновъздушни сили полковник Юрий Ихнат заяви, че руските сили са разположили неуточнен голям брой самолети за нанасяне на удари с бомби в посока Авдеевка.

Украинското министерство на отбраната (МО) съобщи, че от 17 февруари насам украинските сили са свалили 13 руски самолета.

Международният институт за стратегически изследвания по-рано изчисли, че Русия разполага с около 300 различни изтребителя Сухой, което предполага, че въздействието на загубата на 13 самолета за почти толкова дни, а вероятно и на някои от висококвалифицираните им пилоти, не е пренебрежимо за руските военни.

Досега украинските сили са свалили и два самолета за далечно радиолокационно откриване А-50 през 2024 г.

Кремъл продължава да отстоява самонадеяното си право да прилага руското федерално право спрямо граждани на страни членки на НАТО и бивши съветски републики за действия, предприети на територията на собствените им държави. На 28 февруари руският Следствен комитет обяви, че руски съд е осъдил задочно латвийски гражданин за това, че се е сражавал като доброволец в украинската армия срещу Русия и е осквернил съветски паметник в Латвия.

Следственият комитет твърди, че латвийският гражданин е действал от "политическа и идеологическа омраза към Русия", а съдът задочно осъжда мъжа на 10 години затвор.

Руското министерство на вътрешните работи (МВР) по-рано включи няколко десетки държавни служители от страни от НАТО в списъка на издирваните лица в Русия заради предполагаеми нарушения на руското федерално законодателство, извършени извън юрисдикцията на Руската федерация.

Русия обаче не разполага със законови правомощия да преследва чужди граждани за предполагаеми нарушения на руските закони в чужди държави. ISW по-рано оцени, че руските наказателни обвинения срещу европейски длъжностни лица и граждани може да са част от продължаващите руски усилия за създаване на информационни условия, които да оправдаят евентуални руски ескалации срещу държави от НАТО в бъдеще.

Руски официални лица и рупори на Кремъл също така обвиниха латвийските власти, че "сплашват" руски граждани, които гласуват на руските президентски избори в Латвия на 29 февруари.

На 27 февруари латвийският министър на правосъдието Инезе Либина-Егере заяви, че латвийските власти не могат да попречат на руските граждани да гласуват в руското посолство, но отбеляза, че латвийският Наказателен кодекс счита, че "оправдаването на война" (в случая войната на Русия в Украйна) носи наказателна отговорност.

Руски източници се възползваха от изявленията на Либина-Егре на 29 февруари и невярно твърдяха, че латвийските власти могат да преследват наказателно руски граждани за гласуване на президентските избори.

Арменският министър-председател Никол Пашинян заяви, че ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) е заплаха за арменската сигурност, тъй като руски официални лица отказаха да признаят намаленото участие на Армения в ОДКС.

На 28 февруари Пашинян заяви, че ОДКС създава проблеми със сигурността, вместо да изпълнява задълженията си към Армения, и че "липсата на отговор" на ОДКС по отношение на задълженията ѝ към Армения "създава заплаха" за "сигурността и териториалната цялост" на Армения.

Пашинян по-рано заяви, че Армения "по същество" е замразила участието си в ОДКС, тъй като организацията "не е изпълнила задълженията си в областта на сигурността" към Армения, особено през 2021 г. и 2022 г.

Кремъл е създал високопоставени длъжности във всички федерални органи, за да популяризира патриотизма и историята във всеки орган, което вероятно има за цел да засили информационния и идеологическия контрол върху федералните служители.

Руското опозиционно издание "Медуза" съобщи на 29 февруари, че изтекли руски правителствени документи показват, че руският президент Владимир Путин е подписал указ през февруари 2023 г. за създаване на "заместник-ръководител на обществено-политическата работа" във всеки руски федерален орган и че президентската администрация трябва да одобри всяко назначение на тази длъжност.

"Медуза" съобщи, че Руската агенция за управление на околната среда е публикувала насоки за провеждане на социално-политическа работа, включващи укрепване на руския патриотизъм и гражданска идентичност и осигуряване на разбиране и подкрепа за вътрешната и международната политика на Русия.

Руската агенция за управление на околната среда е определила методи за обучение на федералните служители относно военната и политическата ситуация както в Русия, така и в света, а също и относно руската история, включително етапите на развитие на руската международна политика, историята на войните и военните конфликти и формирането на руската държавност.

"Медуза" съобщи, че от изтеклите документи става ясно, че тези мерки се смятат за необходими, за да се противодейства на "умишлено изопачената идеологическа намеса" от страна на медии, за които се твърди, че са финансирани от неприятелски държави.

Тези мерки вероятно са част от дългогодишните усилия на Кремъл да затвърди контрола си върху по-широката руска информационна и културна сфера, като се започне от служителите във федералните правителствени органи.

През април 2022 г. руското информационно издание "Комерсант" съобщи, че Кремъл е започнал да обмисля идеята за създаване на тези заместник-ръководители на информационната и политическата работа някъде през 2021 г. и е започнал да придвижва напред усилията през 2022 г., след като пълномащабната инвазия в Украйна е накарала Кремъл да приоритизира усилията.