Събота, 16 Февруари 2019, 20:05
Frognews
5| 4247 |27.02.2015

Сивата икономика владее черквите

.
Клир
Сивата икономика владее черквите в България от притвора до върха на камбанарията и напира да влезе в олтара. Българската православна църква масово не плаща осигуровки на клисари, продавачи на свещи, псалти и прочие. От това бюджетът на държавното обществено осигуряване е ощетен със 150 079 080 лв. за последните 14 години.
В него не са внасяни нито здравни, нито социални осигуровки за близо 12 хиляди „цивилни" църковни служители (без расо) в 13-те епархии в страната.

Сигнали за внушителната група неосигурени лица са подали свещеник от София и негови събратя от провинцията.

Наскоро Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание обсъди промени в Наказателния кодекс. „Идеята е неплащането на осигуровки да се криминализира, а на работодателя да бъдат наложени високи глоби", каза членът й Димитър Горов от БСП. Той се изненада, че Църквата не плаща осигуровки на светските служители.

През 2000 г., когато влиза в сила Кодексът за социално осигуряване (КСО), Българската православна църква започва да дължи осигуровки за своите служители. При различни минимални осигурителни прагове през годините сумите са разични, но до тази година натрупаните задължения надхвърлят 150 млн. лева., пише "168 часа".

Най-често причина да не се внасят осигуровки е липсата на трудови договори на църковните служители с настоятелствата, установява в. „168 часа". Експерт счетоводител, който изчисли, че общата сума на осигурителните вноски за едно заето лице в Църквата за периода 2000-2014 г. е 12 507 лева. Умножена по броя на цивилните лица, ангажирани в различни дейности на БПЦ, тя формира общото задължение от над 150 млн. лева.

Системно неосигурявани за трудова злополука, болест и пенсия са клисари, продавачи на свещи, псалти, църковни певци и иподякони в около 3 хиляди черкви и манастири. Според КСО те подлежат на задължително осигуряване, тъй като престират, тоест предоставят в полза на работодателя си - Църквата, своята работна сила, имат работно място и спазват работно време. Наличието на тези три елемента задължава Църквата да сключи трудов договор с всеки от тях и да ги осигурява (на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО).

През годините трудови договори със светските лица, които работят в помощ на храмовете, не са сключвани. А това освобождава църковните ръководства - предстоятел на храма, свещеник и църковни настоятели, от отговорността да им изплащат задължителните по КСО вноски.

Скандалът е още по-голям и защото в Националната агенция по приходите не са били внасяни и задължителните 10% данък върху общия доход на светските лица. Вноските по този данък се изчисляват на база на минималната работна заплата, която трябва да получават цивилните църковни служители.

БПЦ е най-големия притежател на имоти в България след държавата.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Плевнелиев: Съвременният прочит на републиката на Левски не е олигархична икономика 45| 5248 |19.02.2015 . КНСБ: Сред отличниците сме по сива икономика 7| 3687 |16.02.2015 . Калин Маринов: В началото на годината икономиката се развива мудно 0| 3668 |02.01.2015 . Икономика 2014 - смразяваща 7| 3185 |26.12.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах