Реклама / Ads
Frognews
7| 3115 |10.10.2019

С тревога и загриженост за общото ни бъдеще със Северна Македония

.
Източник: БГНЕС
Днес група български учени, юристи, религиозни, обществени и политически дейци с родови корени в Македония изпратиха до медиите Декларация по Рамковата позиция на българското правителство за Македония. Документът анализира Рамковата позиция на българското правителство, приета вчера, поставя редица наболели въпроси и дава полезни предложения за изграждане на стратегическо партньорство и за развитие на добросъседските отношения с Република Северна Македония.

Ние,
Граждани на Република България и Република Северна Македония, без разлика на политически пристрастия и национална идентичност, общественици, български граждани, потомци на родове с корен от Македония,

Изразяваме нашето разочарование и дълбока тревога от огласената Рамкова позиция на българското правителство по преговорите на Република Северна Македония за бъдещо членство в Европейския съюз. Смятаме това завръщане към езика на националкомунизма за абсолютно недопустимо.

 

Отчитаме като разумни залегналите изисквания за ускоряване работата на Смесената комисията по исторически и образователни въпроси и постигане на по-бързи резултати от нея, както и за по-голям обществен отзвук от работата ѝ. Смятаме наистина за удачно вече постигнатите договорености да се отразяват и в различни информационни табели с историческа насоченост, в учебни програми по дадени дисциплини в училище, при паметници, плочи, гробища и др., както и в изказвания и коментари на държавници, политически фигури и медии, свързани с отразяване на исторически събития.

 

Заедно с това не можем да не констатираме, че цялостният тон на т. нар. Рамкова позиция спрямо Република Северна Македония е недопустим. В нея се съдържат редица притеснителни и проблематични изисквания. Заложено е, при това неколкократно и като червена нишка, предварително и трудно защитимо от научна гледна точка недискусионно фундаментално разбиране за „общата ни история до 1944 г.“ Няколко пъти тя се загатва като история само на един народ – „българския народ“.

 

На практика се настоява македонската страна да препише досегашната българска история до тази година. Всъщност днешна България и днешна Северна Македония са равноправни наследници на вековна култура и цивилизация. Затова осъждаме често използваното от някои националисти и от двете страни понятие „кражба на история“.

 

Рамковата позиция съдържа в себе си и наивното разбиране, че по въпросите за идентичността на всички исторически личности съществуват лесни и еднозначни отговори от днешна гледна точка, поради което поставя въпроса върху плоскостта „или българин-или македонец“.

 

В нея се съдържа и едно дискриминационно спрямо македонските подрастващи изискване. То е свързано с настояването съответните „исторически и литературни извори от XIX в. и XX в., успоредно с адаптираните текстове, да се представят и изучават на езиковата норма, на която са написани оригинално“. Имайки предвид указаните хронологически рамки, в случая видимо не става дума за загриженост учениците в България и Македония да се запознаят с оригиналните исторически извори. То е насочено само срещу едната от двете държави с нескрити по-далечни цели.

 

В Рамковата позиция се съдържа категорично изискване, свързано с периода 1941-1944 г., без той все още да е бил подложен на сериозен научен анализ отвъд твърде идеологизираните българска и македонска (бивша югославска комунистическа) историографска гледна точка.

 

Пропуска се, че в Република Македония има множество вече реабилитирани жертви на югославския комунистически режим, репресирани не само поради българското им самосъзнание, а и като убедени македонци и привърженици именно на свободна и независима Македония.

 

Но най-притеснителното е, че в Рамковата позиция на българското правителство се препотвърждава изрично крайно необяснимото за международната общност неуважително отношение към политическата и културна идентичност на Република Северна Македония. Отричането и понижаването на създадената през последните десетилетия македонска култура може само да нагнети омраза към България. По този начин българската рамкова позиция вместо да засили връзките ни на база нашата обща история, ще се превърне в нова разделителна линия на подозрение и неприязън. Всичко това е дълбоко обезпокоително и поставя под съмнение цялостното развитие на преговорите в бъдеще.

 

Вместо да се поставяме ултиматуми, за пореден път искаме да обърнем внимание, че трябва да бъде формулирана по-активна българска политика спрямо западната ни съседка. Кога ще има кореспонденти на БНР и БНТ в Скопие? Кога ще има по-трайно културно присъствие на България там? Кога ще бъде възстановена успешната практика за побратимяване между градове от двете страни? Защо не се правят съвместни проекти, финансирани от България? Колко още ще чакаме да започне строителството на Коридор № 8, от който доказана полза имат България, Северна Македония и Албания? Още колко години трябва да минат, за да бъде построена ж.п. линията София – Скопие? Защо не се гледа българска телевизия в Скопие и македонска в София при положение, че това уж бе договорено?

 

Изказваме нашата дълбока тревога, че чисто конюнктурни и вероятно предизборни съображения и амбиции рискуват за пореден път да поставят пред
изпитание процесите, чието начало бе поставено през последните повече от две години.

 

За нас изграждането на стратегическо партньорство с Република Северна Македония е от изключително значение за утвърждаването на българските национални интереси и национална сигурност.

 

Обръщаме се към ръководните кръгове в двете държави, както и към участниците в Смесената комисия, да се издигнат на висотата, която им предоставя историята и да не позволяват шансовете за сближаване на двата братски народа и за бъдещ общ живот в Европейски съюз да бъдат пропилени.

 

Подписката е отворена за всички граждани на България и на Северна Македония.

 

Автори на текста са:

Атанас Шарков, ИТ специалист
Николай Василев, политолог
Кирил Чуканов, историк
Димитър Атанасов, етнолог
Даниел Пангев, икономист
Стефан Дечев, историк
Емил Георгиев, адвокат
д-р Васил Попов
Мирослав Ризински, журналист
Николай Стоименов (йеродякон Донат), духовник от БПЦ

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. От бранша бият тревога: задават се фалити на близо 60 хотела по Южното Черноморие 6| 3608 |09.10.2019 . Румен Радев ще говори пред Общото събрание на ООН 2| 3062 |26.09.2019 . Радев на откриването на общия дебат на 74-ата сесия на Общото събрание на ООН 2| 3323 |24.09.2019 . Президентът ще участва в 74-ата сесия на Общото събрание на ООН 1| 3267 |23.09.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ