Вторник, 25 Септември 2018, 00:59
Frognews
14| 6850 |08.09.2011

Българинът психяса, жегата го довърши

.
Психичните разстройства отдавна са престанали да бъдат личен или семеен проблем.

 

Д-р Николай Василев е роден през 1974 г. в София. Средно образование завършва в родния си град, а висше – в Московския държавен медицински университет „И.М.Сеченов”. Провежда курсове и специализации във Франция, Полша, Германия, Швейцария. Има частна практика. В момента пише книга, посветена на социалния стрес като отключващ фактор за шизофрения.

 

Срещата ни с д-р Василев е провокирана от тревожната статистика, поставила страната ни начело на черната класация на успешните опити за самоубийство сред всички страни в Европа. „За съжаление България е сред водещите европейски държави по суицидни и депресивни състояния. Причината за този факт не е една. Трябва да говорим за комплекс от причини, предизвикващи разстройства на психиката. Ако се спрем конкретно на опитите за самоубийства, чиято възрастова граница застрашително пада, ще видим, че най-честите мотиви са депресия, междуличностни, семейни, финансови проблеми. Отдалечеността, липсата на общуване и споделяне на личните проблеми, ненамирането на опора, разбиране и съпричастност, също могат да се превърнат в мотив и да отключат крайни състояния.

 

Много от хората се чувстват изолирани и „притиснати в ъгъла” от проблеми, които им се струват нерешими и катастрофални. А от това състояние до следващата критична крачка разстоянието не е голямо”.

Има ли национална програма за превенция на психичното здраве, питаме нашия събеседник. „Такава цялостна програма на национално ниво липсва. Баналното обяснение за недостиг на средства не е оправдание и не може да е отговорът, който непрекъснато да чуваме. На хартия са изписани много добри намерения, но истината е друга. У нас психичните заболявания са близо два пъти по-чести от тези в Европа. В развитите европейски държави, които трябва да са ни еталон, един от всеки десет души има психично заболяване, а у нас - един от пет души. Налага се усещането за прехвърляне на отговорности, за липса на истинска ангажираност. Нещата у нас се случват постфактум – когато дойде бедата и когато се случи най-лошото.

 

Тогава се появяват и специалистите, и политиците, и коментаторите. А истината е, че трябва превенция и постоянно наблюдение  на хората с психични разстройства”. Факт е, че у нас има негативна обществена нагласа към психично болните. „Обществото ни не е склонно да приема различните, независимо какви са те – физически или психически. Крайностите варират от присмех до грубост и жестокост. А хората с психични проблеми се нуждаят най-вече от съпричастност и доброта. Преди време с екип от професионалисти и доброволци работихме по европейска програма за социализация на младежи с лека форма на шизофрения. Резултатите бяха невероятно добри. Тези млади хора имаха своя професионална среда и контакти, чувстваха се значими. Този терапевтичен модел не успя да се наложи. Средствата по програмата бяха спрени и всичко, над което се трудихме месеци наред, се обезсмисли”. С д-р Василев разговаряме и за мястото на психодиспансерите у нас. „По своята същност тези звена трябва да осъществяват диагностика и лечение на лица с изразени социални дисфункции,  да извършват фамилна психотерапия. Там се изследват невротични и афективни разстройства, логоневрози, шизофрения. В модерните психодиспансери има и сектори за борба с наркомании, които осигуряват превантивна, лечебна и психотерапевтична помощ. В детско-юношеските кабинети се извършва проследяване, диспансеризация, лечение, фамилна и индивидуална психотерапия, както и социално-правна помощ за деца и юноши до 18-годишна възраст с психични разстройства и умствена изостаналост. В този смисъл да обобщим работата на тези звена, означава да игнорираме конкретни факти. Сами преценете дали психодиспансерите в многомилионна София например са в състояние да поемат всички случаи и окажат професионална помощ на отделния болен. Не искам да правя паралел между психиатричните клиники на запад и ситуацията тук. В българските психодиспансери има различни типове психично болни пациенти. Едните имат съзнанието, че са болни, но заради недостига на средства от страна на здравната каса  не могат да си пият хапчетата в достатъчни за поддържането на състоянието им дози.  Другият тип пациенти не осъзнават психичното си състояние и не вземат никакви лекарства след излизането си от болничното заведение. Третият тип попадат в диспансера за пръв път – буйстващи и агресивни, доведени с полиция за установяване психическото им състояние”.

През последната седмица отново станахме свидетели на случаи на агресия, заради която бе отнет човешки живот. Имат ли връзка тези крайни състояния с летните горещини. „Факт е, че през лятото се отключват депресивни и агресивни състояния. Нивото на серотонина (наречен хормон на щастието) рязко пада. Поради тази причина в жегите се повишава броят на самоубийствата. Но едва ли можем да стоварим вината върху сезонните горещини. По-скоро нека погледнем на суицида и агресията като резултат от личностни и социални натрупвания

 

Усещане за самота, нереализираност, безизходица, любовни разочарования, употреба на алкохол и наркотици, финансови и професионални проблеми могат да отключат крайните състояния дори и у психически здрави хора. Моят съвет е да не пренебрегваме и най-малките признаци на тревожност, затвореност и неувереност у близките ни. А самите ние да се опитаме на намерим онзи баланс у себе си, който да ни носи самочувствие, увереност и оптимизъм. Най-лесно е да се поддадеш на унинието и безверието. Трудното, но и интересното идва, когато се съпротивляваш и постигаш своите ежедневни малки победи”.

Жега + смог = самоубийство


Факт е, че непосилните горещини са вредни за здравето във всяко отношение. Ако сметнем за „пренебрежими” тривиалните оплаквания: главоболие, умора, нарушен сърдечен ритъм, нека помислим върху неоспоримия факт – през лятото зачестяват случаите на самоубийство. Учени от Руската академия на науките (РАН), анализирали 50 000 самоубийства за периода 1999-2009 г., са установили, че суицидите значително се увеличават, когато средноденонощната температура се повиши с 10 градуса по Целзий. Увеличаването само с още един градус водело до покачване с 4% на случаите на доброволно напускане на живота. С 5% се повишават и случаите на жестоки убийства. Според учените от РАН мъжете по-често слагат край на живота си през летните горещини. Повечето от самоубийствата стават в понеделник. „Горещините влияят на всички системи в човешкия организъм”, казва Борис Раевич, ръководител Лаборатория за прогнозиране здравето на населението. „На първо място се провокират сърдечно-съдовата и еднокринните системи. Затова срещаме случаи на остър на диабет, спонтанни суициди, дори алкохолна психоза”. Според специалиста задушливият смог и непоносимата жега влияят върху здравето най-вече на децата, бременните и възрастните хора. Борис Раевич вижда пряка връзка между високите градуси, степента на замърсяване на въздуха в големите градове и суицидните настроения. Факт е, че при тежкия смог и непоносимите жеги леталните изходи в руската столица са надвишили средностатистическите показатели. Два пъти се е увеличил броят на починалите. „В нормално време в Москва умират по 360-380 души на ден, сега средно са около 700, а моргите буквално са препълнени”, казва Андрей Селцовски, директор на Департамента по здравеопазване.

 

Frognews.bg

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Българинът - напомпан и зъл 9| 10313 |21.09.2010 . Българинът бил трудолюбив? Митове и легенди! 4| 5263 |13.04.2008 . Българинът все по-често посяга към марковите стоки 3| 6150 |22.11.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах