Понеделник, 19 Ноември 2018, 19:55
Frognews
1| 5818 |01.03.2007

Отвратен съм от беззаконието в държавата ни, твърди звездата на Военния театър Иван Радоев

.
Иван Радоев обича хубавата народна музика и студената гроздова ракия.
 

  снимки Вяра Йовева

- За млад актьор, на 34 години, имаш много награди, коя от тях смяташ, че може би не си заслужил, но си я получил?

- Не бих казал, че не съм заслужил спечелените награди досега. Честно съм защитавал своята работа. Получаването на награди за един актьор е нещо много хубаво,свързано е с приятни емоции. Но не бива човек да лежи само на това, факта, че си спечелил награда е моментно състояние. В актьорската профисия се защитаваш с всяка нова роля, трябва непрекъснато да се доказваш. Аз се надявам да получавам още награди и те да са все заслужени. Наградите все пак са комплимент за добре свършена работа, нищо повече.

- С какво никога не би искал да излезеш на сцената?

- Май няма такова нещо. Не знам как е при другите, но аз мисля,че актьора трябва да излиза на сцената с пълно себеотдаване, така както излиза там със своите достойнства и комплекси.

- Какво според теб липсва на българското кино, за да говори на универсален език, така че всеки обикновен зрител по света да разбере един наш филм?

- Много се е говорило по този въпрос. Струва ми се, че разсъждавайки генерално, проблемите са в темата на даден филм. Така се случи, че мутрите и подобни типажи, които населиха българското кино, имам пред вид като герои, не са тема ,интересна за останалия свят. Всеки филм, за да бъде разбран, не само по света, но и в България би трябвало да се занимава с нормални човешки проблеми, с човешката любов и омраза, с преследването на някаква висша цел, с нормални човешки взаимоотношения. З това например американския филм „ Мостовете на Медисън” е толкова хубав, защото се занимава с човешки взаимоотношения, които са валидни по цялата земя. Българското кино би трябвало да излезе от омагьосания кръг на битовите въпроси, с които се занимава.

- Изпитвал ли си вътрешни съмнения, за да участваш в някой театрален проект на Крикор Азарян?

- Определено не. С Крикор Азарян съм работил много пъти, сега отнови ми предстои да работя с него в „Чайка” на Чехов. Той е голям режисьор и с него винаги е удоволствие да се работи, а като човек е много артистичен и общуването е много приятно.

- Твоят баща, големият български поет Иван Радоев, остави сърцето и душата си в българската литература, тежи ли ти по някакъв начин неговото наследство?

- Аз се гордея с баща си. Не ми е тежало и не съм се потискал, че съм негов син, понеже се занимавам с нещо по- различно от поезията. Нямам никакви амбиции в писането и знам, че нямам талант за това. Ако се изявявах на литературното поприще, безспорно щеше да е далеч по-трудно за мен, но съм актьор и се изразявам чрез ролите си. За мен е най-важно човек да намери начин да се изразява и смятам,че съм намерил най-подходящия за себе си чрез театъра. Баща ми беше един от големите българи на миналия век, по времето на социализма беше забраняван, а след това позабравен.Убеден съм, че тепърва той ще бъде оценен като поет и драматург.

- Кое е най-голямото ти откритие досега?

- Надявам се,че още не съм го направил, защото в такъв случай живота ми щеше да стане безмислен. Баща ми бе написал в своята пиеса „Чудо”- „Ако разберем какво е жената, този свят трябва да престане да съществува”!

- Какво е твоето мнение за родните ни политици?

- Въобще не искам да говоря за тях!

- Музиката, заради която би изпил две водки без да се замисляш?

- Бих изпил не две, а повече, и не водки, а ракии, защото съм българин на фона на нашата прекрасна народна музика и на запален огън.

- Чия пиеса те е накарала да не заспиваш до рано сутринта?

- Да, случвало ми се е. Имало е доста пиеси, които не са ми давали покой.Но всъщност стана много силно усещането, когато преди време гледах филм по едноименната пиеса на Питър Шафър „Амадеус” След като го гледах, дълго време нямаше какво да кажа, а ако бях казал нещо, щеше да е глупаво. Филмът и пиесата ме разтърсиха дълбоко и до ден днешен нещо по- силно в тази посока не ми се е случвало. Преди три години имах щастието и удоволствието в Младежкия театър да играя в същата пиеса ролята на самия Моцарт.

- Кое е безумието на днешния ден?

- Пълното духовно обезличаване на нацията, на всеки един от нас! Бездуховността води след себе си омразата между хората, егоизма. Процесът тече в световен мащаб и мисля, че е невъзможно да се преодолее.Но въпреки всичко, за нас, които добре си знаем дереджето на което сме, влизането в Европейския съюз е нещо положително, аз се радвах истински, макар че,малко незаслужено рано ни приеха по мое мнение. Ако всеки от нас си върши добре работата, с положителна амбиция, то може и да се опитаме да преодолеем това безумие и ще оцелеем като държава. България е затънала в тотална корупция, кражби, пълно беззаконие, тази ситуация ме дразни искински и отвращава напълно. Вероятно постепенно с влизането ни в Европийския съюз някакви законови механизми, които важат и в другите държави, ще започнат да важат и за нас. Очевидното беззаконие, царящо по всички етажи на властта трябва да се прекрати. Сам с очите си виждам, че размерите на корупцията у нас са пагубни!

- Достътъчен ли ти е театърът като изкуство, като начин на живот?

- Е, ако бях гений като Леонардо да Винчи, сигурно щях да се занимавам с още много други неща, щях да рисувам например.Като начин на човешко изразяване ми е дастатъчен. Тетърът е толкова сериозно и трудно занимание, с всяка роля научаваш нещо ново, той е на ръба, така, че да ти е леко в повече. Но действително ми е достатъчен,защото знам, че ще има още и още.<!--[endif]-->

Известният актьор от Театъра на Българската армия Иван Радоев обича да слуша народна музика, да пие ракия и вярва, че можем да се опитаме да преодолеем безумието на днешния ден.

- За млад актьор, на 34 години, имаш много награди, коя от тях смяташ, че може би не си заслужил, но си я получил?
- Не бих казал, че не съм заслужил спечелените награди досега. Честно съм защитавал своята работа. Получаването на награди за един актьор е нещо много хубаво,свързано е с приятни емоции. Но не бива човек да лежи само на това, факта, че си спечелил награда е моментно състояние. В актьорската профисия се защитаваш с всяка нова роля, трябва непрекъснато да се доказваш. Аз се надявам да получавам още награди и те да са все заслужени. Наградите все пак са комплимент за добре свършена работа, нищо повече.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Слатински: Протестите са ръката, която удря по масата и казва Баста на корупцията! 2| 2706 |19.11.2018 . Веселина Седларска: Отвращението на хората е по-голямо от негодуванието им 6| 6883 |18.11.2018 . След ходене по мъките вицепремиерът Валери Сименов подаде оставка /Обновена/ 36| 4487 |16.11.2018 . Йонко Иванов за Фрог: Само Русия е ползвала системата „малус-бонус”, но и там е паднала 5| 8412 |15.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах