Петък, 16 Ноември 2018, 22:49
Frognews
6| 20192 |24.09.2007

Шилер Парк – “Малката България” в голямата Америка

.
В Шилер Парк всичко е “на една ръка разстояние” - магазини, училища, детски градини, лекар, автомеханик, работа. Искаш българско сирене, бира, ракия, вестници? Влез в първия магазин. Там даже и английски не ти трябва, защото навсякъде работят нашенци.
  Симеон Гаспаров, в. „България”, Чикаго   Мислите си, че имате проблем? И вашият проблем изглежда така - спечелили сте в България “зелена карта” от лотарията и искате да дойдете и да се пробвате в Америка. До тук добре! Но, уви, имате няколко въпроса, на които отговорите им започват с думата...няма. Нямате достатъчно пари. Нямате близки в Америка, които да гарантират за вас и да рискуват името си пред правителството на САЩ, за да ви поемат и да обещаят, че ще ви намерят работа, нямате необходимото знание на английски език, нямате квалификация и професия, които да ви помогнат, за да се оправите в страната на неограничените възможности и бързо да си намерите по-добра работа. Т.е. нямате нищо! Но все пак искате да отидете в САЩ, за да си опитате късмета. Тогава какво правите? Отговорът е много лесен. Започвате да питате хората край вас за съвет и случайно (както винаги се случва) намирате някой приятел, който пък имал далечен познат в САЩ и същият този приятел ви предлага да се обади на човека си в Америка и да ви свърже с него, за да може онзи да ви помогне. Това, определено, ви вдъхва лека надежда, докато след няколко дни вашият приятел ви съобщава с леко неудобство в гласа, че “след като е говорил с неговия познат”, онзи му казал, че в момента бил “много, ама страшно много зает” и не можел да приема никакви хора от България... поне в близките няколко месеца. Бла-бла-бла!... Тия песни всички ги знаем. Вие обаче не се предавайте! Вашият проблем има решение. И това решение се намира край Чикаго. То се нарича Шилер Парк (Schiller Park – така се пише и това е уеб сайта на градчето : http://www.villageofschillerpark.com ) Шилер Парк , Илиной, е нещо като неписаната квинтесенция, символизираща българската имиграция в Чикаго. Защо ли?candlewood.jpg Защото ако някога в САЩ се обособи чисто български квартал, с магазини, ресторанти, бизнеси, които да са концентрирани на една улица, подобно на тези като на “Малката Италия” в Ню Йорк, то тази “Малка” България край Чикаго ще се роди точно тук - сред гъмжащия от народ, барове, магазинчета, ресторанти и 4-5 етажни, скрити зад сенчестите улички, червени тухлени блокчета, които са почти изцяло населени с българи и които почти никога не заспиват във вечно празнуващия нещо си Шилер Парк. Новодошлите от България в САЩ имигранти, ако се установят в Шилер Парк, могат безпроблемно да започнат живота си веднага. Тук даже и работа да си намериш не е проблем. Само да имаш желание! В Америка не се е оправил само оня, който не е искал, а пък в Шилер Парк просто и да не искаш да си оправиш живота, животът ти сам ще си се подреди, заради динамиката и заради това, че всички край теб са на същото положение като теб. И всички си помагат кой с каквото може. Според непотвърдени данни (непотвърдени, защото поне половината от нашенците са нелегални и няма как данните да станат потвърдени, т.е. документирани!) Шилер Парк е най-гъсто населеното с българи предградие на Чикаго. В Шилер Парк всичко, ама наистина всичко, е като в рекламата на „Загорка” – “на една ръка разстояние”. Там дори не ти трябва кола, защото всичко, което ти е нужно, е пред теб. Магазини, училища, детски градини, лекар, автомеханик, работа. Всичко е там. Искаш нещо българско като храна, сирене, бира, ракия, ресторант, български вестници? Влез в първия магазин пред теб и готово. Просто всичко ти е под носа. Търсиш си нова работа, по-нова кола, квартира – няма проблем. Търсиш българи – има колкото искаш. Има и да се напиете, и да се сбиете, и да се сдобрите, и пак да се напиете. Има ги всякакви и в изобилие, така да се каже. В Шилер Парк даже и английски не ти трябва, защото почти няма супермаркет, бар, фризьорски салон, хотел, ресторант, магазин, в който да не работи българин или собственикът да не е нашенец. Това е наистина най-подходящото място за новодошлите от България имигранти. Но удобствата, които Шилер Парк предлага на новите имигранти, са повече от очакванията, и то в положителен аспект. Тук например, можеш да избягаш през уикенда от градския шум и да се скриеш някъде в парка. Паркът, който граничи с Шилер Парк е голям почти колкото Борисовата градина в София и е идеално място за пикник, разходка на чист въздух, усамотяване сред природата, даже и за риболов, защото реката Дес Плейн минава от там. ( Трябва да се отбележи, че ако искате да ходите на риболов край Шилер Парк, гледайте да не сте около сърбите или мексиканците, защото по-вероятно е да хванете на Дядо Боже шлифера, отколкото някое заблудено сомче или шаранче. Много са добри в тази дисциплина, особено сърбите! ) hampton.jpg Шилер Парк не е някакво невзрачно предградие на Чикаго. Напротив, това е било и все още е място от огромно значение за икономиката и инфраструктурата не само на Чикаго, но и на северозападните предградия на щата Илиной. Намира се на около 12 мили – около 20 км от центъра на Чикаго. Основан е като населено място през 1829 г. Някогашното Федерално правителство на САЩ подарява 2 квадратни мили земя, върху които е започнало изграждането на Шилер Парк, на легендарния индиански воин, ловец и трапер, живеещ край горите на река Дес Плейнс - Че Че Пин Куа (Che Che Pin Qua). Причината, поради която Че Че Пин Куа е спечелил уважението и признанието на “бледоликите”, била безстрашието и храбростта, които легендарният индианец проявил, защитавайки и спасявайки беззащитните заселници, станали жертва в битка край днешно Чикаго, останала по-известна в историята като “Клането във Форт Диарборн”. Тогава най-неочаквано местните племена нахлули с канута откъм реката и езерото Мичиган, обградили и подпалили форта на заселниците, след което изклали повечето от тях. И тук, ама точно като по сценарий в сцена от филм с участието на (бате) Гойко Митич на преден план излязъл Че Че Пин Куа, който само с един гол в ръката нож, една томахавка, лък и кочан стрели повел самостоятелна битка с “лошите” и спасил бедните заселници. (Случката е описана детайлно в Библиотеката на Конгреса на САЩ, който не вярва - да я провери!) Че Че Пин Куа обаче не е бил само индианец - майка му била от племето Отауа (пише се като столицата на Канада – Отава), но баща му е бил шотландски търговец. След като правителството на Америка го дарило със земя, храбрият индиански войн Че Че Пин Куа станал улегнал и респектиращ фермер, който по-късно приел името Алексадър Робинсън. Около неговия дом започнало изграждането на Шилер Парк. Дори и днес гробът на Александър Робинсън - Че Че Пин Куа, може да се види в гората, където се пресичат шосетата на Lawrence and River Roads. Богатата и плодородна почва край басейна на река Дес Плейнс около Шилер Парк бързо започнала да привлича нови и нови заселници, фермери и търговци. През 1881 г. Уйлям Колзи купил 105 акра (1 американски акър е около 5 дка наши) земя в района и построил огромна къща, която станала страноприемница, по-известна като “Бялата къща”. Бързото развитие на индустрията, капитализма и икономиката на Америка не подминават и романтичното късче земя край бреговете на река Дес Плейнс. Железницата, свързваща Илиной с Уисконсин, откупува част от земята на Колзи и прави ж.п. гара през 1886 г. Гледката в околията била толкова пленителна и приказна, че заселници от близките градчета идвали в днешния Шилер Парк да се наслаждават на чистия въздух, реката и вековните гори. И така дошло и първото наименование на днешния Шилер Парк – Феървю (Fairview), който бързо станал популярно място за излет. Край алеите покрай реката бързо започнали да никнат площадки за танци с оркестри и салони за пиене. И както винаги става, че където са кръчмите и веселбата първи са германците, същото се случило и тук във Феървю. Председателят на Обществото на пеещите германци – Шилер Лиедертафел (Schiller Liedertafel), станал толкова известен сред местните с неговите певци и оркестър, с които те веселели хората в околността, че всички започнали да наричат Феървю Шилер Уудс ( Schiller Woods), т.е. “горите на Шилер”. Така през 1926 г., близо 100 години след Че Че Пин Куа, се родил днешният Шилер Парк, чието население според данните от 2000 г. е около 12 000 души, повечето от които са с германски, ирландски, италиански и полски произход. lincoln.jpg Добре де, но откъде идва този магнетизъм на Шилер Парк, който дърпа толкова много българи към себе си? Само лесната достъпност и близост до основните нужди на току-що пристигналия в САЩ имигрант? Не само това! Магнетизмът на Шилер Парк се нарича... международно летище О`Хеър. Тук, в този град на самолети, транспортни и товарни коридори и халета работят поне 40 -50 % процента от българите в Чикаго. Работата на летището е сигурна, там имаш застраховки, социални и медицински, а и имаш шанс да се издигнеш някой ден в йерархията на едно от най-натоварените и красиви летища в света – летище О`Хеър. Тук винаги има работа и тя е сигурна. Шилер Парк граничи с летището и до там се стига лесно. Къде като виц, къде като една тъжна имигрантска равносметка, още се разказва из коридорите на летището за един случай с нашенец, който бил директор в България, но предприятието му фалирало и той дошъл в САЩ да си търси късмета. Чул за работата на летището, отишъл нашият, подал документите си и хората го поканили на интервю за работа. По време на интервюто за работа на летището го попитали какъв опит имал нашият човек. Какъв пост е заемал в България, какво е работил. «Директор бях, си признал нашият, а бюрото ми беше 3 пъти по-голямо от твоето», казал той на инспектора от «Човешки ресурси» къде със знаци, къде на развален английски, докато останалите българи, които подавали с него документите си за работа, едва се удържали да не избухнат в дълъг и продължителен смях. Американецът като чул това, погледнал го и поклатил тъжно глава... Хайде, сега да се опитаме заедно да си представим какво ли си е помислил човекът от отдел «Работа» на летище О`Хеър. Сигурно е било нещо от сорта «Олеле, още един директор, още един началник от България!», бас хващам, че е било това. Но историята все пак има хепи енд, защото оня му дал работа на нашия директор. Ами какво да го прави, човещинка!
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Кметски времена и нрави - eдна поредица на Frognews.bg 6| 4686 |24.09.2007 . Елтън обикаля Русия с концерти, а Бритни – съдебните коридори 0| 11192 |19.09.2007 . Китаец умря след тридневен интернет маратон 2| 4962 |17.09.2007 . Коне и дим от изгорели кабели посрещат учениците във „Факултето” 1| 6600 |15.09.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах