Петък, 16 Ноември 2018, 09:47
Frognews
8| 6055 |16.03.2007

На 17 март 80 млн. ирландци по света празнуват Свети Патрик. Да се поучим от тях

.
Свети Патрик е най-големият ирландски празник. Все едно у нас Свети Трифон Зарезан да е на Великден. Днес всички с ирландска жилка, а те са над 80 млн. души по света, участват в паради, пеят, танцуват и поглъщат огромни количества огнена вода. Ирландците са войнствени само на пръв поглед. Те са много сърдечни, а на днешния ден можете да им поискате всичко.

Свети Патрик е най-големият ирландски празник. Все едно у нас Свети Трифон Зарезан да е на Великден. Днес всички с ирландска жилка, а те са над 80 млн. души по света, участват в паради, пеят, танцуват и поглъщат огромни количества огнена вода. 
Ирландците са войнствени само на пръв поглед. Те са много сърдечни, а на днешния ден можете да им поискате всичко.

Какъв е празника? Свети Патрик е “светецът-патрон” на Ирландия. Той е един от най-популярните образи в християнският свят. Житието на светеца тъне в догадки и днес, но това въобще не се отразява на популярността му. Според някои писания той е роден в богато семейство във Великобритания, някъде в края на IV ти век. Смята се, че е починал на 16 март 460 г.

На 16- годишна възраст Свети Патрик е взет за заложник от ирландски нашественици, атакували семейната къща на родителите му. Той е отведен е като пленник в Ирландия, където прекарва 6 години. Помагал на овчари в планините. Именно там, самотен и изоставен той се обръща към вярата. Свети Патрик успява да избяга от пленничеството, като изминава пеша повече от 200 мили от графството Майо. Повод за бягството му е божествено откровение, което светецът е получил. Според поверието той е чул божи глас, който му казал, че е време да напусне Ирландия. След връщането му в Англия обаче, той получава ново божествено откровение, в което разбира, че трябва да се върне. Цели 15 годинио учи за свещеник, и след като е ръкоположен, заминава на мисия в Ирландия. 

Свети Патрик, който освен, че говори ирландски език, познава и местните обичаи. Затова той се захваща с това да приспособи традиционните келтски ритуали с християнското учение. Например той използва големите открити огнища, като част от ритуала за празнуване на Великден, защото ирландците в този период за свикнали да почитат келтските си богове със запалване на големи огнища.

Нещо подобно се случва по нашите земи по времето на Борис Първи, когато българите приемат християнството.

Освен използването на огъня, Свети Патрик въвежда и един от най-почитаните келтски символи слънцето, в комбинация с християнския кръст. Така почитането на Христос и християнската вяра съчетават традиционните символи на вярванията на келтите. В резултат християнската вяра става по-лесна, разбираема и привлекателна за ирландците. От съчетанието на християнският кръст и келтското слънце се ражда прочутия Ирландски кръст.

Традиционната ирландска култура съчетава в себе си много митове и легенди. Затова не е чудно че историята е преплела различни тълкувания за живота и делото на Свети Патрик. 

Ирландците празнуват денят на Свети Патрик на 17 март, като религиозен празник. На този ден, който е част от 40-те дни до Великден, ирландските фамилии традиционно ходят сутринта на църква, а следобед празнуват. Великденските пости не важат в деня на Свети Патрик, когато ирландците завихрят луд купон, на който традицията позволява и дори повелява да се пие и танцува. Яде се и традиционно ирландско ястие, което включва бекон със зеле.

Първият парада в чест на деня на Свети Патрик, не се провежда в Ирландия, а в САЩ. Столицата на ирландските чествания на Свети Патрик е Ню Йорк. На 17 март 1762 г., ирландци, които служат в британската армия провеждат марш в центъра на Ню Йорк. На парада се свири традиционна ирландска музика, изпълнявана с гайди.

След деня на първия парад, ирландците в САЩ започват да се интегрират и създават т. нар. „Irish Aid”, общности, които имат за цел да възстановят ирландските традиции. От тогава насам всяка общност води собствени приготовления за парада, който се провежда в деня на Свети Патрик.

В първите десетилетия след пристигането си в САЩ, те са презирани от американските протестанти заради акцента си и заради религиозните им убеждения. Дошли в новия свят, за да избягат от глада, за мнозинството нови ирландски емигранти е трудно да се намерят работа дори като прислужници. Затова когато, в първите години след 1845 г. ирландските емигранти в САЩ излизат да празнуват историческото си наследство по улиците на американските градове, те са осмивани и окарикатурявани от местната преса като. Вестниците в САЩ ги представят тенденциозно като „пияни и агресивни маймуни”.

Скоро обаче ирландската общност осъзнава, че големия брой ирландци в САЩ дава възможност за влияние в американската политика. Затова ирландците започват да се организират политически и скоро стават известни като „зелената машина” - една от на-важните политически общности в страната, която решава накъде да се наклони изборния резултат в политическото съревнование между Републиканската и Демократическата партии. Та са формира в Ню Йорк мощна ирландска общност „Тамани Хол” в края на ХІХ век. Това е организация, която е по-близа до Демократическата партия и без нейната подкрепа до средата на ХХ век е почти невъзможно да бъде избран кмет на Ню Йорк.

Влиянието на "Тамани Хол" отслабва някъде през 40-те години, по време на кметския мандат на легендарния кмет на Ню Йорк Фиорело ла Гуардия, но остава в историята с вързано с възхода на политическото влияние на ирландските общности в Америка.

Америка започва да уважава честванията на деня на Свети Патрик. През 1948 г. в парада в Ню Йорк участва президента на САЩ Хари Труман, което дава политическо признание за важността на ирландската общност за съвременна Америка, която повече от 100 години е принудена да се бори за своята интеграция в американското общество.

В последните 20 години парадът на Свети Патрик е един от най-колоритните и весели празници в САЩ, а Ню Йорк се превръща в световна ирландска столица.

Поучителна история за нас българите. Над душите ни все още тегне индивидуализма, спасяването поединично. Да се поучим от храбрите ирландци. Да си подадем ръка, където и да сме, да се сплотим, да се превърнем в юмрук. Тогава няма да ни мачкат политици, да ни мамят социолози, да ни се подиграват в очите сатрапи като Муамар Кадафи. Който уважава себе си, го уважават всички!

По ирландски, към българско обединение!

С Бог и трикольора - напред!

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Световните лидери честват 100 години от края на Първата световна война 0| 2988 |10.11.2018 . 29 години от началото на Прехода 3| 3267 |10.11.2018 . Днес е Международният ден за борба с фашизма и антисемитизма 0| 2709 |09.11.2018 . Голям парад в Москва за 7 ноември - маршируваха ”бойци от 1941” 1| 3613 |07.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах