Неделя, 23 Септември 2018, 07:57
Frognews
1| 5704 |26.04.2016

Истината за Чернобилското бедствие у нас се заменя с митове и легенди

.
На 29 април 1986-та гигантският радиоактивен облак от Чернобил над Европа завива на юг, на 30-ти по обяд нахлува в България. Тези два дни са рождена дата на куп митове и легенди, сътворени във високите етажи на властта и използвани по-късно от някои като индулгенция. Първата от тях гласи, че не сме узнали навреме за онова, което ни очаква. Истината обаче е далеч по-различна.

Едно денонощие след аварията, в Швеция, после в Центъра за радиационен контрол в Кайван (Финландия) установяват замърсяване на околната среда. На 27-ми по различни (разбирайте секретни) канали нашите власти са информирани за случилото се в Чернобил. 28-ми април – вечерта е съобщението на Телеграфната агенция на Съветския съюз (ТАСС). Същият ден в България се появяват първите симптоми на бедствието – слабо повишение на специфичната активност на приземния въздух, последвано от спад. На тази дата, после на 29-ти и след това в тогавашния Комитет за мирно използване на атомната енергия (КИАЕМЦ) при Министерския съвет приемат съобщения за замърсяванията в Европа. Пак на 29 април в 23,45 часа министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов информира щаба на Гражданската отбрана. На следващия ден нейният началник генерал-полковник Папазов подписва заповед „ във връзка с възникналата авария и ОЧАКВАНАТА ПРОГНОЗА ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ВЕТРОВЕТЕ“. (Тук и навсякъде курсивът е мой – б. Д.А.).

 

Започват измервания на радиоактивността в Северна и Източна България, а в 13 часа – и в останалите райони на страната през половин час. В същия ден отговорните ведомства са НАЯСНО: облакът се насочва неизбежно към нас. Тук легендата, че не сме узнали навреме, рухва. А на 1 май генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр съобщава на журналистите в Ню Йорк: „Съветското правителство е информирало редица европейски страни, които могат да бъдат засегнати от аварията, с цел правителствата им да вземат необходимите мерки за гарантиране здравето на хората и опазването на околната среда“.

 

Т. нар. управляващ елит у нас имаше собствено разбиране за „необходимите мерки“, заложено в императива: „Максимална секретност!“... В 15 часа на 2 май при министъра на народното здраве се провежда съвещание с представители на „съответните държавни органи и специалисти“. Темата: радиационната обстановка в страната. Въпреки че стойностите са завишени и „не може да бъдат направени точни прогнози“, участниците в съвещанието не смятат за нужно обявяването на аварийна ситуация в страната. Същото заключение впрочем прави и щабът на Постоянната правителствена комисия за борба с природните бедствия и крупните производствени аварии (ППК) в сводка от 3 май, когато положението у нас става все по-драматично. Указанията за пълна секретност се изпълняват безусловно. Така разискванията в МНЗ приключват с един уникален документ, подписан от зам. министъра и началник на ГО генерал Папазов, здравния министър акад. Радой Попиванов и зам. председателя на ППК Георги Белички. В него една ръка е зачертала цинично и хладнокръвно последното изречение: „Оперативката смята за целесъобразно да предложи на правителството да одобри текст за съобщение чрез средствата за масова информация“...

 

Така е зачеркнато най-ефикасното средство срещу радиацията: ПЪЛНА ГЛАСНОСТ И НЕЗАБАВНИ ХИГИЕННО – ЗАЩИТНИ МЕРКИ за населението. Незабавни мерки се вземат, но за охрана на истината. А на 4 май са подписани две прословути заповеди – Р-65 и 148. Първата създава експертна комисия за анализ и оценка на изследванията и определяне на защитните действия, втората – за създаване на „по-стройна организация“ в проучванията на радиационната обстановка. Тези документи слагат началото на друг мит, според който у нас е направено всичко необходимо за предпазване на населението.

 

По-късно ще се появи нов оневиняващ „аргумент“- не сме били подготвени за аварията. Само по себе си твърдението е нелепо за страна, която развиваше масирано ядрена енергетика. Неподготвени бяха и страните в Европа, но правителствата им реагираха мигновено и ефикасно. Същото можехме да сторим и ние... На разположение на властите бе не само Експертната комисия. В онези майски денонощия десетки научни звена, институти и лаборатории работеха свръх силите си: Селскостопанската академия /ССА/, Главното управление по хидрология и метеорология (ГУХМ), Военно-медицинската академия (ВМА), Институтът по нуклеарна медицина, радиобиология и радиационна хигиена, катедрата по ядрена физика към СУ „Св. Климент Охридски“, Гражданската отбрана. Към МС, МНЗ, МНО, МВР, ЦК на БКП потекоха реки от информация, докладни, анализи, сводки – все по-тревожни, настойчиви и ... секретни.

 

На 3 май в поверително писмо (№ 86) ССА изпраща до председателя на ППК Григор Стоичков нормативни документи „за водене на производството при ТРАЙНО радиоактивно замърсяване; инструкции, методики и препоръки по радиационна, химическа и биологическа защита на селското стопанство и хранителната промишленост“. 4 май – (“Поверително“ № 87): „Съкратени указания да се ограничи до минимум употребата на листни зеленчуци, овчето мляко да не се консумира, а зелените фуражи да се изключат от дажбите на животните“. 5 май – (“Поверително“ № 95): Да се забрани използването на листни зеленчуци, овчето мляко от държавния и личния сектор да се насочи изцяло за производството на трайни продукти...И за пореден път: „Да се намери форма и начин за информиране на населението в страната!“

 

В същия дух са и препоръките на Експертната комисия. ППК обаче реагира с познатия си рефлекс: изпраща указания, заповеди и телеграми до столични или провинциални ръководители, без да контролира ефикасно изпълнението им. Или просто не се съобразява с апелите на учените. Затова пък наложената секретност се охранява внимателно и най-строго. Съобщенията в печата се цензурират, а краят на април е начало на безпрецедентна кампания за дезинформиране на населението.

 

Димитър Аврамов

 

още четете в специалната рубрика на Фрогнюз, посветена на 30-годишнината от Чернобилската катастрофа - ТУК

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Пет по-малко известни факта за Независимостта на България 0| 2425 |22.09.2018 . Обявяват Добрич и Тутракан за градове на Българската бойна слава 2| 2528 |21.09.2018 . Археолози вярват, че са намерили ”Индевър” 0| 3154 |19.09.2018 . Паметник на ген. Владимир Вазов ще бъде открит в Троян 0| 3147 |15.09.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах