Понеделник, 24 Септември 2018, 18:46
Frognews
10| 23752 |20.11.2012

Разсекретиха досието на дъщерята на Сталин

.
Светлана с баща си Източник: Уикипедия
ФБР разсекрети материалите в досието на Светлана Алилуева, дъщерята на Йосиф Висарионович Сталин, която имигрира в САЩ през 1967 г., съобщава агенция "Асошиейтед прес", позовавайки се на копие на един от разсекретените документи.

В него се изтъква, че след като пристига в САЩ Алилуева казва на агенти на ФБР, че се страхува от евентуално наблюдение от страна на КГБ. Въпреки това служителите на контраразузнаването не предприемат нищо, за да я защитят. В материала фигурира и твърдението на съветския дипломат Михаил Трепихалин, който заявява, че СССР има опасения, че американските власти могат да използват бягството на Алилуева за свои "пропагандни цели".

Документите били предадени в понеделник на АП по силата на закона за свобода на информацията. Разсекретяването стана възможно, след като Лана Питърс - името, под което Светлана Алилуева е живяла в САЩ след брака си с четвъртия й съпруг Уилям Уесли Питърс - почина миналата година на 85-годишна възраст в дом за възрастни хора в Уисконсин.

От паметна бележка от 1967 г. става ясно, че бившият посланик на САЩ в СССР и в Югославия Джордж Кенън предупредил ФБР, че съветски агенти могат да направят опит да се свържат с нея. Според разсекретените 233 страници, отнасящи се до Светлана Алилуева-Питърс, САЩ са се интересували основно какво влияние ще окаже емигрирането й в САЩ и публикуването на знаменитите "Двайсет писма до приятеля" върху отношенията между Вашингтон и Москва.

Дъщерята на Сталин напуска СССР през 1967 г. и заминава за Индия. Алилуева е лишена от съветско гражданство, в СССР остават двете й деца, а тя успява да се върне в родината си едва през 1984 г. Не се приспособила към начина на живот в родната си страна и през 1986 г. отново напуснала СССР, този път завинаги.

Тя неведнъж е казвала: "Където и да се намирам, аз винаги ще бъда политически затворник на фамилията на моя баща".

В своята книга “Двайсет писма до приятеля” Светлана Аллилуева пише, че се омъжила за Юрий Андреевич Жданов (вторият й мъж) без особена любов. Преди това тя вече е имала неудачен брак, от който останал синът й Йосиф. Живяла самотно – това искал баща й. А в дома на Жданови винаги имало много младежи.

Оженили се през пролетта на 1949 година, след една година се родила дъщеря им Катя, а след две години се развели. Тогава тя била на 26, а той на 33. Всеки заживял своя живот. Съдбата на Светлана Йосифовна се стекла като авантюристичен роман. В мемоарите си тя жалее своя баща, в края на живота си болен, самотен и нещастен човек, и осъжда кървавия диктатор. Юрий Андреевич не е променил възгледите си: Сталин продължава да му е кумир.

Почти преди половин век, веднага след смъртта на Сталин, от ЦК на КПСС  изпратили Жданов в провинцията – В Ростовския областен комитет на партията. Ето какво казва Юрий Андреевич в интервю за руски сайт:

- Не са останали много хора, които отблизо са познавали Сталин. Не ви ли беше страх да му искате ръката на дъщеря му?

- А аз не съм я искал. Светлана просто каза на баща си, че се омъжва, това е всичко.

- Но вие обичахте ли я?

- А как! Иначе не бих се оженил за нея. Запознахме се със Светлана още когато преместиха баща ми от Нижни Новград в Москва. Сталин покани баща ми, майка ми и мене на вилата си в Зубалово (тогава всичко беше просто – нито огради, нито охрана). Възрастните се занимаваха със своите работи, а аз гледам: бяга Василий, а до него някакво рижо момиченце. Това беше Светлана. Била е на осем години тогава.

После ние дълго не се виждахме и се срещнахме отново след войната. Аз я въведох в кръга на моите училищни приятели – ние бяхме забележителна компания.

Аз разбирах, че Светлана трябва да се откъсне от своя свят и я помъкнах вместо на сватбено пътешествие на поход с приятелите през Клухорския проход. Времето беше чудесно! Сега вече аз осъзнавам своята вина за нашата раздяла. Аз тогава не разбирах, че на нея й се искаше самоизява. Аз работех твърде много и я привлякох към техническата страна на своята работа: препиши от Хегел ето това, от Маркс – това и това. В сейфа ми са запазени листчета, написани от ръката й. Аз не усещах, че тя се стремеше към самостоятелно творчество.

- Но нали тя трябваше и да възпитава малките?
- Тя имаше бавачка, от тези грижи Светлана беше освободена.

- А Сталин как възприе вашия развод?

- Светлана по-късно ми разказа, че, научавайки за това, той й казал: “Глупачка!”. Но ние запазихме нормални човешки отношения. След ХХ конгрес на партията, като изслушах доклада на Хрушчов, аз отидох не у дома, а при Светлана, да я предупредя, че утре започва срутване, а възможно и гонения. Но не споделям жизнения й избор. Дъщерите не бива да пишат така за бащите си. Има определена граница, принципи, които не бива да се нарушават.

- Нейното бягство от Индия в Америка... Това не е лесно да се разбере, толкова повече, че на летището я чакат децата й: Ося и Катя. На тях никой не им съобщил къде е майка им, защо не дошла. Какво се е случило с нея? 

- Когато по-късно Светлана дойде в Съветския съюз, срещнахме се с нея в Москва в същата компания на моите приятели, но децата така и не й простиха.

- В книгите си Светлана се жалва от тяхната коравосърдечност, особено на Катя, която от Камчатка, където работи като геофизик, й изпратила едно единствено писмо: “Аз не ти прощавам, мамо...”. Вие не се ли опитвахте да повлияете на дъщеря си да стане по-отстъпчива?

- Катя е с характер, на нея не можеш да повлияеш. Това, което стана със Светлана и децата, Катя и Ося (отношенията ми с тях са прекрасни), на мене цял живот ми е забито в сърцето. И между Олга (по-малката дъщеря) и Светлана също настъпи разрив.

- А къде е тя сега?
- Не зная, беше в Англия, после в Италия.

- Вашето семейство, според спомените на Светлана, Сталин обичал много. Независимо от това, че преди смъртта си баща ви Андрей Жданов бил в немилост. А на вас лично това не ви ли се отрази?

- Мене ме търпяха, докато Сталин беше жив. А после... Берия би унищожил всички, ако Хрушчов не беше го надвил. Берия беше и националист, издигаше идеята за създаване на велика Грузия с граници до река Кубан. И частично той я осъществи: идеята с изселването на кавказците е дело на неговите ръце. А после той предаде териториите Балкария, Карачая и някои райони от Чечня и Ингушетия в състава на Грузия. Сега всичко това е забравено, но аз го помня.

- Излиза, че за всичко е виновен злодеят Берия? А самият Сталин – само в това, че му се е доверявал?

- Аз помня такъв епизод: ние с Йосиф Висарионович закусвахме на брега на езерото Риц. На Сталин му донесоха новия брой на “Правда” – от Москва ги доставяха със самолет. Той отвори вестника: “Какво пишат тук?” “Да живее вождът на народите на целия свят другарят Сталин”. И запокити вестника в храстите.

- Защо в такъв случай той не прекрати този култ?
- Вие цитирате майка ми. Тя винаги се удивляваше: Защо той не забрани? Но Сталин на тези неща гледаше иронично. Той знаеше психологията на народа и неговите вековни традиции. На Сталин принадлежат думите: “Руската нация – царска нация”. От такива традиции не можеш да се отървеш, не биваше да се чупят бързо. Днешните ръководители също отчитат тази народопсихология. Макар сега като че ли никой не разбира какво става – нито в страната, нито извън границите й.

Превод от: http://flb.ru/info/14419.html
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Какво е търсил Щраус в България? 7| 8837 |16.11.2012 . Стената в Берлин е зона на смъртта цели 28 г. 10| 8404 |09.11.2012 . Забранено за деца: Рахманинов развращава 4| 6904 |06.11.2012 . Честваме народните будители! Знаете ли кои са? 10| 11708 |01.11.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах