Сряда, 14 Ноември 2018, 17:48
Frognews
15| 12395 |11.11.2014

Създателите на „Опера” пред Фрог: БНТ веднъж не ни спомена

.
Инж. Апостол Апостолов (вляво) и инж. Живко Железов
Мистерия е кой е кръстникът на „Опера” – първото българско черно-бяло технологично чудо. Майката е българският социалистически народ. Относно бащата, както и в живота често се случва, има спорове. Екип на Фрог нюз тръгна по следите на противоречивата история за създателя на първия български телевизор.

На 7 ноември 1959 г. стартира дебютната пробна емисия на първия телевизионен канал. Миналата седмица БНТ навърши 55 г. Честито на юбилярите! Има ли обаче предаване без предавател. Сигнал без приемник. Тези въпроси зададоха инж. Апостол Апостолов и инж. Живко Железов – и двамата отдали живота си на развитието на българската електроника. 

 

През 1955 г. започват първите опити в полулегалната телевизионна лаборатория в слаботоковия завод „Ворошилов” под ръководството на старши научен сътрудник и министър на електрониката и електротехниката (1973-1978) Йордан Младенов и инж. Серафим Попов, началник на лабораториите. Към своя екип те присъединяват инж. Стоян Паунов – Пана, инж. Марин Николов и инж. Апостол Апостолов. „Ние тримата имахме задачата да изготвим първия прототип на българския телевизор. След близо 2-годишни усилия го създадохме”, разказа пред Фрог нюз инж. Апостол Апостолов, който днес е на 85 г. и е единственият жив сред доайените на първата „Опера”. Инж. Живко Железов се включва към екипа в по-късния стадий, когато телевизорите стават серийно производство.

Абсолютна лъжа е твърдението, че Христо Торнев е създателят на първия български телевизор, каквато слава си приписва той във водеща печатна медия, единодушни са и двамата инженери. Лъжливата статия дори е стриктно цитирана от сайта на Съюза на българските журналисти. Инж. Апостолов познава лично Христо Торнев. Идва на работа в слаботоковия завод, бил е измежду най-квалифицираните настройчици в цеха. Категорично Торнев се опитва да присвои чужда слава. Служи си и с явни лъжливи твърдения. Той посочва като рождена дата на първия телевизор "Опера" - 1969 г., което е с 9 години по-късно от истината. Дори бил питал дали инж. Апостолов бил още жив, коментира самият той. Той няма нищо общо с разработката на първите телевизори. Той е бил просто част от производствения колектив в един много по-късен етап, единодушни са инж. Апостол Апостолов и инж. Живко Железов. Днес обаче е трудно да си търсят правата. Навремето патентът се наричал авторско свидетелство, което обаче е за отделни схемни решения. Тогава не е имало практика да се патентоват названия и разработки. Освен това Христо Торнев няма как да е изобретил телевизора „Опера”, тъй като той е конструиран и разработен по вече съществуващи прототипи.

Вълко Гочев (министър на индустрията и занаятите 1949-1950 г.) влиза една вечер в лабораторията и ги пита какви са те и с какво се занимават. Кой им е позволил да правят телевизори? Малко по-късно започнаха да ни приветстват за свършената работа, продължава разказа си инж. Апостолов. Въпреки това от БНТ още никой не ги е потърсил толкова години. Димитър Цонев, който превърна телевизора „Опера” в запазен символ на предаването си „В неделя с...”, веднъж дори не се е заинтересувал от създателите му. Само артистично седеше върху него, припомнят двамата инженери.

Във Военния клуб през 1958 г. представили официално първия прототип на „Опера”, който бил с обли форми. В един момент на гостите на тържественото събитие им прави впечатление, че на кутията отпред някой бил залепил лепенка с надпис „Опера”, колкото да има нещо на голото място. Журналистите го отразиха като новина и оттам си остана името. Не сме го обсъждали предварително. Името се роди от народното творчество, коментира инж. Апостолов. Този прототип на „Опера” така и не влиза в производство, тъй като технологията се развива бързо. Първите масови телевизори били с 90 градуса ъгъл на отклонение, а по-късно го усъвършенствали до 110 (колкото е по-широк ъгълът, толкова е по-добра видимостта отстрани – бел. а.).

Истинското предизвикателство дошло, когато трябвало да започнат масовото производство. В този втори етап трябвало да се технологизира процесът. Тогава ги изпратили в Германия, Чехия и Съветския съюз да се учат на производство. Главната апаратура за настройка била внесена от Съветския съюз. Казваше се КИТУ (Контролно изпитателна телевизионна установка) – телевизионен предавател, който работил по кабел и бил настроен за 12 канала. Благодарение на това устройство изпробвали всеки нов произведен телевизор дали работи, тъй като опитното излъчване на сигнал от предавател в МЕИ започва на 1 май 1954 г., и то само по няколко часа вечер. От този сигнал се възползвали малцина, които имали телевизори, закупени кой от Германия, кой от СССР.

Преди да се сдобият с КИТУ, инж. Апостолов разказа как им хрумнало да отидат до Русе, за да прихванат румънския сигнал от Букурещ. По това време съседите ни имали вече професионална телевизия и силен сигнал. Понеже искахме да разберем какво е качеството на нашия, натоварихме го заедно с вече продавания в България немски „Фаворит”. От Видин решили да пътуват по Дунав с кораб, тъй като били много натоварени. В Русе в една училищна стая сложили двата телевизора един до друг и направили допитване на кой се вижда по-хубаво, без да издават кой е нашият и кой - чуждият. Резултатът бил в полза на „Опера”, смее се инж. Апостолов.

Именно заради ограничения сигнал и станалата нарицателно фраза „проблемът не е във вашия телевизор” първоначалното търсене в България не било голямо. Приблизителната цена за първите български опери била 450 лв. при заплата на младши инженер – 76 лв. на месец. На 1 ноември 1959 г. започва излъчването на сигнал и от телевизионната кула в София. Ако през 1960 г. били произведени общо 400 нови телевизора, то през следващата година са 4600, през 1970 г. рекордните 192 900. Български телевизори са пътували и към Куба. Там изнасяхме обаче по-късна серия от телевизорите „Пирин”, които бяха приспособени за тамошните климатични условия. Работата по тях ни отне 2 години – от 1964 до 1966 г., спомня си инж. Апостолов. Кръстили ги „Сиера Маестра” и „Сиера Гранде”.

Проф. Живко Железов признава, че никога не е имал вкъщи телевизор „Опера”, но сега с удоволствие би си купил, ако намери отнякъде. Навремето си спомня, че приятели го питали как да се избере хубав телевизор, а то било до късмет. В Русия например се шегували за техните телевизори, че е важно да се гледа на кутията и да не е произведен в понеделник. Абревиатурата на телевизора КВН зевзеците разшифровали като „купил, включил, не работи”.

Навремето, спомня си инж. Апостолов, си представяли телевизора на бъдещето, монтиран на стената, като от приказката за Снежанка и седемте джуджета, когато царицата-мащеха питала: „Огледалце от стената, коя е най-хубавата жена на земята?” Ето го, посочва инж. Апостолов високо технологичната плазма в хола на колегата си проф. Железов. В заключение двамата професори с гордост си спомниха, че в периода от 1959 до 1989 г. в България са произведени близо 2 милиона телевизора.


Фидел Кастро разглежда щанда на електрониката на изложението в Хавана „България строи социализма” през 1965 г.                                Снимка: Архив




С тази таблица се тествало качеството и се настройвало изображението на телевизорите



Телевизор Опера беше продаде на търг в САЩ за рекордните 15 000 долара


Фрог нюз

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Откриха изчезнала преди 2 века соната на Моцарт 0| 4247 |26.09.2014 . Преди 45 г. режат лентата на "Албена" 3| 4828 |24.08.2014 . Същата градушка имало в София преди 73 години 5| 8891 |09.07.2014 . Гвардията умира, но не се предава! 1| 7152 |07.07.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах