Вторник, 25 Септември 2018, 04:35
Frognews
14| 5377 |06.07.2008

Джеси Джексън - борецът за правата на хората

.
Опит за портрет на човека, политика, лидера на движението за човешки права в САЩ и съратника на д-р Мартин Лутер Кинг - Джеси Джексън, който непоколебимо вярва, че Америка ще се промени към по-добро.

 

Симеон Гаспаров, в. "България", Чикаго

 

jessejackson.jpegДжеси Луис Джексън (Jesse Louis Jackson) е роден на 8 октомври 1941 г. в бедно семейство в Грийнвил, Южна Каролина. Той е един от най-големите активисти за граждански права в САЩ и по света. Г-н Джексън живее в Чикаго, където служи и като баптистки пастор. Кандидатира се за президентската номинация на Демократическата партия през 1984 и 1988 г. В периода 1991-1997 е "сенатор в сянка" във Вашингтон, окръг Колумбия. Джексън е основател на People United to Save Humanity (PUSH) и National Rainbow Coalition, като и двете са организации с нестопанска цел, които се сливат през 1996 г. Баща е на Джеси Джексън-младши (р. 1965), който се занимава също като баща си с политика.

 

Най-голямото богатство на Чикаго се таи не в небостъргачите, не в музеите, не в миналото на този град, а в хората, обвързали името и живота си с него. С Чикаго се свързват имената не само на едни от най-известните интелектуалци, творци и актьори в света като Ърнест Хемингуей, Уолт Дисни, Харисън Форд, но и с едни от най-мрачните фигури на подземния престъпен свят като Ал Капоне, Джон Дилинджър и Бъгси Моран. Музикантите пък, произлезли от него, просто нямат край. С Чикаго са свързани имената на едни от най-влиятелните хора и политици на съвременна Америка. От тук е бившият секретар по отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд, бившият началник на войските на НАТО генерал Уесли Кларк, от тук са даже и Хилъри Клинтън, и настоящият кандидат-президент от Демократическата партия на САЩ - Барак Обама. От Чикаго е и най-големият, все още жив защитник за правата на онеправданите, на беззащитните, на имигрантите, на работниците и на всички хора, изпаднали в беда, не само в САЩ, но и по света, който е и един от съратниците на лидера за човешки права и свободи в Америка, д-р Мартин Лутер Кинг - г-н Джеси Джексън.

Джеси Джексън е може би една от най-дълбоко и неразривно свързаните със съвременната история на САЩ личности, ако мога така най-общо да го нарека. Според мен, ако целият живот и дело на един човек можеше да се събере в една изказана или написана мисъл, то всичко, което представлява делото на Джеси Джексън, може да бъде събрано в една от мислите, които той изрече преди време: "Когато погледнем някого отгоре надолу, единствената причина, за да го направим, трябва да бъде тази, че искаме да помогнем на този човек да се изправи." Това е всъщност Джеси бунтарят, мислителят, журналистът, свещеникът, активистът - човекът, който през всичките години не изневери на своите принципи и не се поддаде на конформизма, в който много от политиците по света след време попадат.

jesse_jackson__1973.jpgКолкото и да го отричат някои, колкото и да не го вземат на сериозно, Джеси Джексън е човекът, който посвети целия си живот в помагането на другите да станат. Да се изправят на крака и да помогнат този свят да стане малко по-добър. Преди няколко години Джеси не се поколеба, отиде лично при Муамар Кадафи и издигна своя глас за защита и освобождение на българските медици, осъдени на смърт в Либия. Жест, който ние, българите, никога не бива да забравим.

Първото нещо, което човек би изпитал, като види Джеси Джаксън е, че той носи в себе си едно особено излъчване, подобно на някой от старозаветните библейски патриарси. Поне така аз го усетих, когато го наблюдавах как разговаря и общува с обикновените хора. Където и да отиде Джеси Джексън, по улицата или на среща, край него винаги има група от почитатели, които искат да се снимат с него, да го докоснат, независимо дали те са бели, черни, латиноси или азиатци. За хората той е просто Джеси. Те го обичат и той също им отвръща на уважението.

Преди да се срещна с Джеси Джексън по работа преди няколко месеца, аз (както обикновено става!) се загубих из улиците на Чикаго с колата. Бях малко притеснен, че ще изпусна срещата си с него и се обърнах за помощ към работниците, които поправяха улицата. Те също не знаеха адреса, който търсех, но един от тях ме попита дали няма нещо забележително на този адрес. "Не знам", безпомощно вдигнах рамене, "знам само, че имам уговорка на този адрес да се срещна с Джеси Джексън".

"Ей, човек, така кажи бе, каза зарадван един от работниците и след малко цялата бригада ме наобиколи, надвиквайки се един с друг, да ми покажат правилния път до адреса, където беше Джеси Джексън. Преди да потегля, един от работниците, огромен, двуметров, рус мъжага, пристъпи към мен, усмихна се и ми каза "Хей, и не забравяй да изпратиш на Джеси много поздрави от нас!"

Преди да започна да правя интервюто за вестник "Труд", казах на Джеси Джексън следните няколко думи, които винаги съм мечтал да му ги кажа:

"Г-н Джексън, искам да ви кажа от името на моите колеги журналисти и всички хора от България, че ние винаги сме изпитвали голямо уважение към вас като човек и борец за справедливост и човешки права. Вашето дело не е забравено и днес ние, хората от България и Източна Европа, имаме в нашите страни свобода на словото, на печата, свобода да изразим свободно своето мнение, свобода да гласуваме, свобода да бъдем част от голямото световно семейство". Когато чу това, Джеси кимна леко с глава, усмихна се и каза: "Благодаря ви!"

Както всеки един човек, живеещ не само в САЩ, но и по света, аз поисках да знам какво бе неговото мнение по предстоящите президентски избори в страната.

jesse_jackson.jpgДжеси каза, че тези избори са едни от най-важните в историята на САЩ, защото ще помогнат да заздравят и подобрят имиджа на страната. „Американската външна политика, водена в момента от правителството на САЩ, ограничава американското влияние по света", каза той. Джеси добави също, че войната в Ирак е трагедия с необичайни размери. „САЩ изгубиха пари, човешки животи, но най-вече своето достойнство в нея", добави г-н Джексън. „Изгубихме доверието на света в нас, като нация, като народ", повтори той. „Продължаващите войни, на които краят не се вижда в Ирак и Афганистан, опасността, идваща от Пакистан, неразрешените конфликти в Близкия Изток и Африка, които са напълно изоставени, са също причините, заради които ние всъщност се нуждаем от външна политика, която не е чужда на нашите етични принципи и има за цел да помогне на хората по света така, както ние направихме след Втората световна война", каза още той.

С голяма тъга и загриженост Джеси Джексън разказа, че другото, което прави тези избори едни от най-важните в историята на САЩ е, че ние се превърнахме от страната с най-големия излишък в историята на човечеството в държавата с най-големия недостиг. Даже в момента ние, в Америка, имаме дълг не към кой да е, а към Китай. Китай обслужва нашия дълг, като със своя излишък реинвестира обратно в американската икономика, ми обясни той.

Джеси не подмина и ситуацията на стоковата борса. "Уолстрийт е в панически хаос", каза той. Вече може да се каже, че имаме икономическа криза тук, у дома, в Америка. Според него другата голяма трагедия на Америка е, че е настъпило голямо отчаяние сред хората. Жителите на страната не се чувствали вече защитени и ставали все по-цинични и арогантни. Хората губели своята надежда и затова се нуждаем повече от всякога от нов президент, който да поведе Америка в нова посока, добави той.

Джеси Джексън преди време беше първият в историята на САЩ чернокож кандидат за президент. Днес сенатор Барак Обама, който той горещо поддържа, върви по неговите стъпки. Какъв съвет би дал той на младия Обама, поисках да узная от Джеси Джексън.

"Моят съвет към него е следният - каза той - Обама веднага да започне директни преговори с всички страни по света, дори и с тези, с които ние не сме съгласни. Това е моят съвет и повече директна външна политика. Време е да се сложи край на заплахите и обидите, които отправяме по отношение на другите народи". „Следващото, не по-малко значимо нещо, е незабавно да се пристъпи към стимулиране на вътрешната икономика на страната. Трябва да помогнем на обикновените хора, а не само на тези по върховете. Ние в Америка се нуждаем от построяването на нови пътища, на нови мостове, на нови пристанища, на нови ж.п. линии, нуждаем се от отваряне на нови работни места", каза Джеси Джексън.

Докато обсъждахме наболелите въпроси, аз попитах Джеси Джексън как може да бъде победена тази невероятно огромна бедност, ширеща се в такава богата страна като Америка? "Тя може да бъде победена само и единствено като инвестираме в образованието и в здравното осигуряване на хората", отговори той. „Няма друг начин и ние категорично трябва да го направим!"

Не издържах тогава и го попитах: "Г-н Джексън, навремето д-р Мартин Лутер Кинг каза в своята безсмъртна реч - "Аз имам мечта", че един ден хората ще заживеят като братя, в мир и разбирателство. Коя е вашата мечта - мечтата на Джеси Джексън, борецът за човешки права и свободи, но и на Джеси Джексън, обикновения гражданин на Чикаго?" „Моята мечта е да преминем вече от борбата за свобода към борбата за равнопоставеност и даване на равен шанс в живота на всички хора", отговори без да се замисля. Той разбра, че го изгледах с малко невярващи очи, че това може да стане и добави, че това ще стане, когато тук, в Америка, започнем да харчим повече пари за училища, отколкото за затвори, когато инвестираме в здравеопазването на хората, в образованието на младите и социалното развитие на страната. И не на последно място, когато имаме външна политика, изпълнена с надежда за нашите партньори по света. Тогава нямаше как да не го попитам, мисли ли, че расизмът е преодолян в Америка?

jesi_jekson.jpg"Расизмът дълго време беше като смъртоносна отрова за Америка - каза тогава Джеси Джексън - но и Америка стана също по-малко смъртоносно отровна. Когато Мартин Лутър Кинг беше арестуван за това, че се опита да седне на място отпред на автобуса, което място не беше за черни, аз бях арестуван заради това, че се опитвах да вляза в обществената библиотека. Нас ни убиваха преди четиридесет години само заради това, че се опитвахме да си издействаме право да гласуваме. Д-р Кинг беше ударен в главата с тухла, хвърлена от прозорците на къща, ето тук в Чикаго, по време на протестен марш. Него го изолираха заради това, че говореше за войната във Виетнам, но ето днес четиридесет години по-късно хората в тази страна говорят свободно относно външната политика. Днес, четиридесет години по-късно, ние имаме правото да гласуваме. Д-р Кинг наистина би бил впечатлен от нашия прогрес. Д-р Мартин Лутер Кинг определено би останал впечатлен колко много Америка е израснала през последните години".

Времето беше напреднало доста и аз поисках да попитам Джеси какво мисли за ситуацията на Балканите. Джеси Джексън беше преди време в бивша Югославия заедно с настоящия губернатор на щата Илиной Род Благоевич, по време на кризата в Косово, за да освободят тримата пленени от сръбските власти американски войници. (По време на кризата на Балканите през 1999 г. от вестник Дейли Хералд (Daily Herald) публикуваха няколко мои остро критични коментари към САЩ и НАТО срещу бомбардировките над невинните граждани на Югославия, б.а.) Днес напрежението в този район на Балканите, който също е и много близо до България, започна отново да расте. Каква би трябвало да е позицията на САЩ по този въпрос, поисках да разбера?

"Ние в Америка трябва да намерим някакъв начин да помогнем на страните, засегнати от конфликта, да преговарят, а не да се сбият отново. Ние не можем да разрешим конфликт, след като вече хиляди хора са избити в него. Но ние трябва да помогнем на хората да изберат пътя на съвместното съществуване вместо пътя на съвместното изтребление и да дадем шанс на мира и просперитета", обясни Джеси Джексън.

Преди да се разделим той ми каза, че Америка ще се промени и че тя ще се промени в правилната посока. Нещо като Западна Европа в момента ли, полюбопитствах аз. "Да!", отговори ми той.

Докато пътувах по магистралата обратно към дома си мислех за Америка. Мислех си през колко много трудности, успехи, падения и премеждия тази страна е преминала и как въпреки всичко е намирала сили да се изправи, да ги превъзмогне и да продължи напред.

Как мислите, можем ли да повярваме на думите на човека, който лично е написал едни от най-вълнуващите страници от историята на съвременна Америка - Джеси Джексън, борецът за правдата и свободата на всички хора по света, че Америка ще се промени към по-добро?

Аз мисля, че можем да му се доверим, нали?

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Алекс Алексиев и Станишев договорили идването на Кондолиза Райс 19| 7325 |04.07.2008 . Хей, транспорт, здравей, здравей! 7| 4970 |30.06.2008 . Невероятната история на кичевския „Изкормвач” 13| 4800 |23.06.2008 . ТЕСТЪТ ПО БЕЛ - гимнастика за ума 9| 6518 |20.06.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах