Петък, 21 Септември 2018, 22:57
Frognews
75| 13109 |23.04.2008

„Ќе те бакнам и ќе заминам” – простил се Вапцаров на „македонски”

.
"Основоположникът на съвременната македонска литература" Никола Вапцаров творил на чужд език - български! Добре, че по-късно е преведен на „майчин”, та да усетим истинската сила на поетичното му слово!

             

            Ана Кочева

 

Преди дни научихме, че Никола Вапцаров бил основоположник на съвременната македонска литература, според издадена на френски език у нас поетична антология. Сборникът със заглавие "Антология на съвременната класическа българска поезия" съставил френският поет от български произход Ерик Караилиев. В предговора за всеобщо българско изумление Вапцаров е обявен за македонски поет. Без да се дивим много, научихме, че въпросната книга е издадена по спонсорска програма на Външно министерство. Коментар за този факт не е нужен; явно във Външно пак нещо са проспали. Или часовете по литература в средното училище, или пък във ведомството едната ръка не е наясно какво върши другата.

По-интересно обаче е как звучат стиховете на самия Вапцаров на "родния" му език. Горкият човечец, колко ли му е било трудно да твори на чуждия за него български език, след като е роден македонец, ще рече чужденец в България, подобно на Паисий, Миладиновци, Пърличев,  и прочие други "македонци", както твърдят комшиите оттатък границата. Зер, съгражданин е поетът не на кой да е, а на "самиот" Александър Македонски, че и на коня му Буцефал, които, разбира се, също са от най-автентичен македонски произход.

Та, неясно поради какви причини Никола Йонков, родом от Банско, както четем в македонската уикипедия, (по-точно „1909-та година е роден еден од најголемите МАКЕДОНСКИ поети, Никола Јонков ВАПЦАРОВ.”) е творил не на майчиния си език, а на чуждия, български. Рядкост са такива поети в световната литература, още повече че оригиналите му звучат къде-къде по-внушително, отколкото преводите им впоследствие.

Впрочем, сетих се! Нямало е как човекът да пише на „македонски jазик”, защото е създавал стиховете си преди "великата дата" 2 август 1944 г. Нали точно на този ден вследствие на специален коминтерновски декрет в манастира „Прохор Пчински” е измъдрен въпросният език (чудо невиждано и в световната история и в лингвистиката). По това време, уви, поетът Вапцаров вече е разстрелян (това става през 1942 г.), та не е имал възможност да продължи да пише, но вече на „майчин” език.

Все пак има смисъл да хвърлим поглед върху някои от преводите, които в Македония са направили на Вапцаровата поезия, за да придобием истинска представа за силата на поетичното му слово. Иначе стихотворенията му са преведени на над 90 езика и във всички предговори на стихосбирките, които могат да се намерят по целия свят, той е широко известен като български поет. Какъвто винаги е бил и за какъвто сам се е смятал.

Това, че в Скопие се опитват да си го присвоят, не ни изненадва въобще. Сефте, казваше баба ми! Изненадващ е единствено фактът, че у нас, във Вапцаровата родина, не обръщат особено внимание на този факт, нещо повече, от глупост толерират всевъзможни македонски измишльотини. А може и от неграмотност и от нечетене.

bansko.jpgВпрочем, за тези, които нямат навика да търсят и да четат, ето какво казва рождената майка на поета през 60-те години, докато е още жива във в. "Пиринско дело": „Нека цел свет да ме чуе: "Родината на Вапцаров е България, в която той работи и умря... в почудя бех как такъв поет да е писал своите стихове на чужд език и после чуждите хора да ги превеждат на родния му език. Това пиша аз майката на поета с немощната си ръка. Елена Вапцарова."

Точка по въпроса! Предлагам ви в добавка единствено преводите на три Вапцарови стихотворения, а вие сами ще прецените как ви звучат на „родния му език”:

 

БОТЕВ

Дойде кай мене
задишан и испотен
работник
и збори:

- Пишете за Ботев! -

"За Ботев ли? -
Седнувам.
Дойдете во среда
кон седум."

Но ете дека среда одамна премина...
Навъсен, аз пъшкам
и кинам ливчиня.
Над покривот горе
моторите спорат
со влажната пролѣт
во светот
и мѫглата.
И нищо не иде.
Беспѫтната мисла
во глава се мѫти.
В градите тревога.
Преставам да пишам,
захвърлям листата,
длабоко воздишам
и кажувам:

- Н е м о ж а м! -

Се соблекувам.
Легам в креветот.
Заспивам.
Но ете пристигнува
навъсен работник
и праша:

- Напиша ли песна за Ботев? -

За Ботев ли?
Чѣкай...

"Огрѣват звѣздите,
потоа на Балканот
излѣгува Месецот,
вьлкот сѣ ниши
во карпитѣ дебне
и свѣтѫт очитѣ му
во мракот."

Работникът бърчи си челото
и праша:

- Тоа ли е Ботев?

Пиши за жьтварите таму,
за тѣглото,
за цьрнитѣ кърви,
що пие земята,
за робската пѣсна
и мѫката во неа,
коя що люлее нивята.

- Що ке го бараш
во усои, кѫде
и дзвѣрот денеска не броди.
Не видиш ли? - Ботев
во очитѣ свѣти,
па Ботев е тука, кај народот оди.

- Ти падаш и Ботев кажува:
"Дигни го!
И дай му во рѫката знаме!"

Ти я давам моята рѫка,
ти се подигаш
и чекориме рамо до рамо.

- Тоа е Ботев.
Зощо го виткаш.
Мѣсто за витканье нѣма!
Види го животот,
и еве го Ботев,
и еве я цѣла поема.

 

 ЗЕМJА

 

Оваа земја,
сега што ја чекорам,
оваа земја,
која пролетен ветер ја буди,
оваа земја,
не е моја земја,
оваа земја
простете е туѓа.
В зори тргам.
По фабричен друм
безбројните
рубашки
минат.
Ние сме слеани со срце,
со ум,
но земјата... за своја не ја имам.
Над мојата земја
напролет
зраци
сеат
сјај
и грмат водопади
од сонце
над роден ми
крај
Чувствуваш длабоко
срцето на земната град
и гледаш цвеќа безбројни
скокум како раснат.
Над мојата земја
в небото

опира
Пирин
Облаците в бура
илинденски прикаски пејат,
охридскиот лазур е
бескрајно син и ширен,
а надолу уште
изгрејсонце Егеј го грее.
Си спомнам ли само –
и ете надојдува крвта
во срцето, кое
се топи од некаква нежност...
Земјо моја! Прекрасна земјо моја!...
Поена со крв,
лулеана
в метежи тешки...

 

ПРОШТАЛНО
На жена ми

Понекога ќе идам в твојот сон
Ко нечекан и далек гост...
Ти не ме оставај на патот, вон,
Од порти истај го лостот!

Ќе влезам тивко, кротко ќе си седам
Крај тебе, в мракот втренчен, да те гледам сам!
И кога наситен ќе запрам да те гледам,
Ќе ми те бакнам и – ќе заминам.

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Трик с капки за очи продава скъпа риба 4| 17949 |19.04.2008 . Легална секта издухва мозъци с Библия в ръка срещу „скромно” заплащане 495| 30163 |21.04.2008 . 4ateneto v neta skri topkata na bratqta Kiril i Мetodii 22| 6564 |09.04.2008 . Къде започва държавата и къде свършват бандитите 10| 8867 |02.04.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах