Четвъртък, 15 Ноември 2018, 15:20
Frognews
0| 4669 |16.03.2007

Йеросхимонах Серафим: Добродетелта не е круша - наведнъж не можеш да я изядеш.

.
Йеросхимонах Серафим e един от последните руски старци-отшелници, подвизавали се на Атон, в суровата Каруля. Като води високо духовен живот и постоянно въздига мисълта си към Бога, той достигна истинско богомислие. Напуска земния живот през есента на 1981 година. Плод на богатия му духовен опит са много записки и молитви, които днес се предават от ръка на ръка.

 

Йеросхимонах Серафим

В духовния живот, за да не изпадне човек в прелест, трябва да живее «просто» — да приема всичко такова, каквото е, т. е. изхождайки във всичките си постъпки от действителното положение на нещата и от своята мяра. Преподобни Серафим за това е казал: «Добродетелта не е круша — наведнъж не можеш да я изядеш», т. е. желаното от човека духовно постижение не може да се достигне по друг начин, освен по този, по който се постига изобщо, според духовните закони (по пътя на «законния подвиг»), а това в голяма степен е свързано със следното — да познаваш своето състояние и своята мяра и от нея да изхождаш в своите трудове и усилия в стремежа към желаното. Ако човек не постъпва така, оттук водят началото си на всички «прелести»!
Когато човек не познава себе си и по тази причина не се ръководи в духовния си живот от своето реално състояние и от своята мяра, той встъпва на лъжлив път, което именно е начало на «прелестта».
Ако човек не познава своята мяра и не изхожда от нея, тогава той «не стои в истината» (както Господ е казал за дявола, срв. Иоан. 8:45) и следователно навлиза в областта на фантазиите и мечтите, а това именно е началото на «прелестта». «Прелестта» е загубване на истината, според определението на еп. Игнатий (Брянчанинов). И това загубване на истината има за свое начало загубването на истината именно за своето действително вътрешно състояние; именно тогава човек започва да греши в своите сметки и планове за духовния си живот, поставя си цели, които не съответствуват на вътрешното му състояние и на неговите потребности (в истинното , правилното и редното, според неговото състояние и според духовната му възраст), а се хваща за това, което му се иска и му се струва нужно. Младото дръвче, посадено наскоро, не може веднага да даде плодове — трябва първо да порасне, после да разцъфне и едва тогава ще даде и плод, т. е. когато му дойде времето!
По същия начин определя «прелестта» и преподобни Григорий Синаит: «Ако някои, след като се увредиха в ума (което всъщност представлява «прелест», загубване на истината), се отклониха от пътя, знай, че пострадаха така поради самочиние и високо мнение за себе си». Какво е това «самочиние и високо мнение за себе си», които преподобният сочи като причина на «прелестта»?
Това са неправилните подбуди в духовната дейност, поради които човек прави не това, което действително му е нужно за правилното му духовно възрастване; т. е. когато човек, воден от самочиние и от високоумие, започва да действува в несъответствие със своето реално вътрешно състояние — необходимо му е едно, а той върши друго.
И така, непознаване на своето вътрешно състояние е налице, когато човек не вижда какво става вътре в него, каква е неговата истинска духовна възраст (живее в «мрак» по отношение на тези неща) и не се замисля върху тях, не се старае преди всичко друго да разбере точно това; тогава той си мисли (т. е. има «мнение» за себе си), че във вътрешния му живот всичко е благополучно и затова обръща внимание само върху описанието на външните дела, които са извършвали светиите за своето духовно преуспяване и спасение. Но работата е в това именно, че светиите са виждали какво става вътре в тях, а следователно и какво им е нужно, затова са си избирали дела в съответствие с вътрешното си състояние — избирали са това, което им е било необходимо за поправяне на собствените недостатъци и за допълване на недостигащото за тяхното съвършенство; а който не вижда себе си и не познава своето вътрешно състояние, той си поставя цели, каквито сам си измисли, без всякаква връзка с това.
Така че причината за самочинието и високоумието е непознаването на самия себе си.
Човек, който не познава себе си, мисли, че може да се захване за всяко духовно делание2, което си пожелае и избере — и ето, че си избира — «най-доброто»! — И се напряга с всички сили да го постигне, а всъщност за него то изобщо не е нужно, защото не ще го доведе към истинско израстване. Обикновено дори е точно обратното — то му вреди.
На някого, например, му се е запалила къщата, а той се е захванал да прекопава градината си или да прави нещо друго, което — макар и да е полезно, но съвсем не му е времето да го върши, когато къщата му гори. Така и непознаващият себе си (а нали, докато не се изцели, човек се намира на земята в състояние на падение и духовен мрак), като не знае какво му е необходимо, върши онова, което сам си намисли, макар и да избира измежду нещата, които са вършели светиите. Но те са познавали себе си и са ги вършели, защото са им били необходими, а такъв, без да познава себе си, прави, каквото си поиска. Ето в това се състои разликата.
В състоянието на падение е присъщо на всеки човек да има високо мнение за себе си, тъй като той си мисли, че всичко в него е изправно, а мисли така, защото не вижда какво става вътре в него.
И щом смята всичко за изправно, значи, може да прави, каквото си избере. Така щеше да бъде, ако той беше вътрешно здрав, но точно това липсва. Кога се е лекувал, щом не вижда болестта вътре в себе си и не знае какво лекарство му е нужно за нея?
А болестта на падението е такава, че човек постъпва във всичко според любовта към себе си и оттук действува пристрастно — и във всичките си житейски дела, и в духовното.
Като не се вижда какъв е в действителност, той си изгражда «мнение» за себе си, че е добър и че всичко му е наред. Затова, като си избере каквато си хареса цел, се стреми към нея с всички сили, мислейки, че цялата работа се състои в това да действува по-силно и по-упорито, без да отстъпва. Така от неправилното мнение за себе си (именно това светите отци наричат «мнение»3), човек поради себеугодие и пристрастие действува самочинно и с високоумие и оттук в него започва да се развива «прелестта».
Затова човек, който иска правилно да напредва в духовния живот, трябва най-напред да опознае себе си! Разбира се, ако човек още не е готов за това, как може да опознае себе си? Самопознанието е присъщо на една вече достатъчно висока духовна възраст и не се появява отведнъж, само от желанието да го постигнем. Затова, като научаваме от светите отци, че се намираме в състояние на «падение»4, трябва точно тук да спрем вниманието си: «Внимавайте над себе си» — казва Господ в Евангелието (Лука 21:34). Трябва да следим своите неправи дела, думи и дори мисли и така да опознаваме «падението» в самите себе си. И понеже все още не го виждаме ясно и подробно, трябва просто да вярваме5, че сме повредени, че в нас се крие много зло и че в живота си почти винаги действуваме под неговото влияние. Трябва да вярваме, че е така, да помним, че е така, и да внимаваме над своите думи и постъпки. Като вярваме, че е така, като изхождаме във всичко от убеждението, че злото се крие в нас и действува в нас много силно, като отчитаме винаги това, трябва да се стараем и да го забелязваме в себе си; едва тогава — след като човек сам се убеди, че е така — той на дело «стои в истината», смирява се и се самоукорява, отчасти — защото вижда своите лоши дела и мисли, а отчасти — защото вярва, че е така, макар все още и да не го вижда достатъчно ясно. Тогава той не ще има вече «мнение» за себе си, нито самочиние и високоумие, и не ще бъде застрашаван от «прелестта».
Когато човек опознава своите недостатъци, той се старае да ги победи и вече действува, като не ги забравя и им противодействува. Тогава в него започва правилният духовен живот, далеч от «прелестта» — живот в смирение, в скърби, в борба със злото в себе си, а оттук — в истинско духовно преуспяване, защото, борейки се със злото и греха в себе си, човек става угоден на Бога, Който иска да го спаси (а от какво да го спаси? — от злото, и от греха и от произтичащите от греха мъки и смърт). И тогава човек става достоен за Божията милост и помощ, и му се изпраща благодат, просвещаваща го и лекуваща в него болестта на падението.
«Бог се противи на горделиви (на изпълнените с високо «мнение» за себе си), а на смирени дава благодат». Тогава започва правилният духовен живот, защото човек е познал своята болест, лекува се и върви към оздравяване, а именно това е и правилният духовен живот — да се приближаваш към Бога, побеждавайки злото в себе си. Тогава и Господнето благословение пребъдва върху делата на такъв човек и «прелестта» е далече от него. Във всичко, що върши, ще успее... защото в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем (Пс. 1:3,2), и като вижда в себе си нарушаването на този закон, той се бори. Затова и Господ благоволи към него и му помага.
Така че бедата не е толкова в това, че човек се намира в мрак и падение, колкото в това, че той не го съзнава, не изхожда от вярата, че е така, за да забелязва в себе си проявите на криещото се зло и да му противодействува, а си остава неизцелен. Във всички светоотечески писания намираме, че причината за злото и греха е в самия човек и се гнезди в непознаването на самия себе си. «Познай себе си» — е казвал в този смисъл преподобни Серафим, казвал го е на ония, които се захващали с дела, несъответствуващи на вътрешното им състояние. «Преди всичко ни е нужно смиреномъдрие» — пак същото основно нещо ни се сочи много пъти у светите отци. «Няма друг път, освен самоукорението» — а това идва от познаването на самия себе си, откъдето идват и смирението, и покаянието.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. ”Атака” подкрепя протеста на майките 2| 2345 |14.11.2018 . ВМРО иска държавата да блокира сайтове и лични блогове 0| 2613 |13.11.2018 . Пилоти видели НЛО край Ирландия 1| 2588 |13.11.2018 . Бившият македонски премиер Никола Груевски изчезна 4| 3675 |12.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах