Понеделник, 24 Септември 2018, 09:02
Frognews
4| 8569 |16.05.2007

Мълчанието на президента – близо до агнетата и далеч от Кенеди и Путин

.
Държавата е раздирана от скандали. Изстрели повалят бизнесмени и политици. Изборите в неделя, както никога досега, са почти без значение за партиите. Доган нарича Бойко Борисов „мухльо”, генералът го кани да му го каже лично, на една ръка разстояние... Президентът мълчи. Той предпочита да говори за жертвите в Батак, където го посрещат със заря.
Огнян Стефанов

„Когато сме толкова силни – кой отстъпва назад? Толкова весели, кой ще бъде уязвен? Когато сме толкова зли, какво ли ще сторят с нас?”

Артур Рембо


Вчера ви обещах да поговорим днес за мълчанието на президента: гузно ли е то или е тактика на политик. Аз ще изброя случки от живота, а вие преценявайте сами.
Преди това искам да споделя, че след като написах вчерашните редове, посветени на социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, получих повече поздравления отколкото за рождения ми ден и Коледа взети заедно. Благодаря. Наистина нямах представа, че толкова хора са се зарадвали да прочетат за двамата нещо по-различно от „Ода за СССР”. Благодаря за подкрепата.
Сега за президента Георги Първанов.
От началото на втория мандат поведението му се промени. Пред нас е един улегнал политик, който внимателно разчита сигналите на всички структури в обществото. Поне така е на пръв поглед. Повечето хора, пуснали бюлетина за Първанов, вероятно не съжаляват, че са го направили. Поне засега.
Какво обаче се крие зад фасадата „Първанов”, лъсната сякаш по програмата „Красива България”. Преди всичко мнението му по въпроса за връзките власт – политика – бизнес. Тази сутрин Андрей Райчев заяви пред тв-аудиторията, че българското общество било кръвожадно и който попаднел в лоша ситуация, рискувал да бъде изпапкан от канибалите-избиратели. Първанов очевидно не е в подобно опасно положение, но както пак Райчев твърди, понякога можеш да бъдеш сатанизиран, без дори да имаш конкретна вина за това.
Първанов пряко навлезе в териториите на другите власти - изпълнителна, законодателна и съдебна. Пример за това е избирането на неговия съветник Борис Велчев за главен прокурор – ясна декларация от страна на президента, че той ще контролира събитията в кръга на Темида.
Друг негов съветник, Ивайло Калфин, стана външен министър. Така Първанов сложи ръка на външната политика, заедно с кадруването в дипломатическия корпус, което и без това му беше дадено като право по конституция. Той се възползва твърде безцеремонно с това си право и към чуждите ни мисии заминаха не един и двама негови съветници. Направи и съвършено обмислени гафове като назначенията на главния прокурор Никола Филчев за посланик в Казахстан и почти нелегалното изпращане на несебърския кмет Николай Трифонов на работа в Одеса. Това бе демострация на сила и незаинтересованост дали обществото приема или не подобно поведение. Посланието е: „Аз командвам парада. Вашето мнение е без значение.”
Що се отнася до законодателната власт - парламента, там Първанов „притежава” силната част на червената група чрез свои кадри от времето, когато оглавяваше БСП.
За местната власт да не говорим. В нея Георги Първанов има силно лоби: смолянския кмет Дора Янкова, старозагорския Евгений Желев, варненския Кирил Йорданов и др. Разбира се и софийския Бойко Борисов. Тези градоначалници не един път са демонстрирали връзките си с него и са демострирали пренебрежение към изпълнителната власт в лицето на премиера Сергей Станишев.
Дотук става дума за неща, които са част от обичайния арсенал на всеки един обигран политик. За да омекоти реакциите на всички ни, да притъпи чувствителността към несправедливите решения той прибягва умело към шумните имиджови акции от сорта на „Българската Коледа”, фенклуб на Елица и Стунджи, студентски бригади на археологически обекти, безсмислени обиколки по села и паланки, участие в мачлета, връчвания на орден „Стара планина І степен”, помпозно откриване на обекти, които нямат дори местно значение. Поглеждайки се в огледалото, той вероятно открива образа на триумфиращия обединител на нацията.
Пиарският му образ обаче може да почне да погрознява, ако той продължи да бави отговора на въпроса, какво му е отношението към българските олигарси. Досегашното измъкване засилва впечатлението, че именно той е бащата на това явление.
Съдете сами. Президентът бе в добри отношения със собственика на Нове холдинг Васил Божков – Черепа. Това се знае отдавна, споделял го е и самия Божков. След акцията срещу частните колекции обаче върху тази връзка легна сянка. Божков разказвал пред свои приятели, че имал среща с Първанов на „четири очи”, на която поискал да разбере, какво е наложило да бъде публично атакуван като един от най големите колекционери на антични предмети. Президентът се измъкнал с неубедителното, че това е натиск от ЕС и САЩ. На което Божков отговорил: „Дали пък някой не е забравил какво съм направил за него?” Този израз може да означава много. Например да се свърже с мълвата за видеотеката на Черепа. В нея имало записи на хора в ситуации, които могат да сринат всяка власт?
Твърде странно бе поведението на Първанов и когато арестуваха пернишкия бизнесмен Людмил Стойков. Същият призна, че негови фирми са давали пари за кампанията на Първанов. Самият Първанов мълчи: нито признава, нито се разграничава. Припомням, че Стойков бе арестуван за източени 7,5 млн. евро по програма САПАРД. Пикантни неща се говорят и за манекенския бизнес на жена му, за безплатните софри и почивки на политици в частния му курортен комплекс „Дюни”.
Оръжейният бизнесмен Николай Гигов също е в приятелския президентски кръг. На него Първанов помогнал да реализира сделката с хеликоптери за армията ни. Цената е над 350 млн.евро, а официалните комисионни са десетки милиона. Кой е прибрал тези пари знаят Гигов, Първанов и още двама-трима облажили се.
Мистерия обвива и връзката на Първанов с фамилията Кюлеви. Преди да бъде застрелян в центъра на София Емил Кюлев бе дори съветник на президента. Първанов го запази дори когато американското посолство отказа да даде виза на банкера, за да се включи в официалната делегация на президента във Вашингтон. Междувпрочем визи са били отказани и на другия му близък приятел Георги Гергов и съпругата му Вили. От доста време из хайлайфните среди се носи мълвата за гореща връзка на Първанов със съпругата на Кюлев – Весела. Споменава се и някаква тайна квартира.
Връзката с Гергови също е много интересна. Меналата година само за два месеца Първанов е бил три пъти на гости на Гергови. Ще се запомни вихреното хора, което държавният клава завъртя пред мерцедеса, подарен на Вили за рождения й ден от нейния съпруг. Чист или сенчест е бизнеса на Гергови, не е моя работа да коментирам.
Знам самзо, че за друг Първанов приятел е разследван за източени близо 200 млн. лв.
И до сега нямам обяснение за поведението на Първанов, когато бяха убити сестрите Белнейски от Пазарджик. В момент, когато цялата страна беше потресена от ужасната новина, той предпочете да зарязва лозята на Тодор Батков в Любимец и да играе хоро с бъклица в ръка, вместо да отиде при родителите на убитите сестри и да им каже три топли. Но не го направи.
По същият странен начин се държа и когато катастрофираха два автобуса на авиобаза Каменец. Загинаха двама пилоти, други бяха тежко ранени. Лежаха два месеца във Военно медицинска академия, но той не ги посети нито веднъж. А по конституция е главнокомандващ.
Той мълчи и откакто скандал тресе държавата вече три седмици. Ограничи се с едно учителско мъмрене към Станишев, че се е забавил с мерките и потъна в мълчание. Министър от правителството е обвинен в какво ли не от шефа на Националното следствие. Оказва се обаче, че Ангел Александров е наговорил куп неистини. Имаше снимка – компромат от Боровец – вече няма такава. Бил го заплашвал Румен Овчаров, дори с физическа разправа, но и това се оказа кьор фишек. Овчаров обаче е пратен в отпуск. Реакция на президента няма.
Тук е мястото да се спомене, че Първанов е в топли приятелски взаимотношения с шефа на Лукойл – България, Валентин Златев. Това обяснява много неща. Първанов дава рамо на Златев и Румен Петков, за да бъде отстрелян Овчаров. Така парите в енергетиката ще се насочат към правилните фирми. Само че дали президента вярва, че информации като тази за общ бизнес на Златев с взривения в асансьор основател на СИК Стоил Славов е само мълва, която с времето ще отмре? Става дума за това, че Славов и Златев „печелели” наред най-апетитните обществени и държавни поръчки за снабдяване с петрол. Славов купувал горивата от Нефтохим – Бургас на занижени цени, а ги продавали на държавата на съвсем други. Печалбите били колосални, а с част от тях се поркивали предизборните кампании на Първанов?
Топлите прегръдки на Първанов и с друг бизнесмен, съпругът на Весела Лечева – Манол Велев също не се приемат еднозначно от обществото.
Стигаме и до убийството на кюстендилския бизнесмен Александър Тасев. Той се е познавал с Първанов от няколко години. Хора от БСП твърдят, че точно Тасев е човекът, който е платил тока на „Позитано” 20, когато централата бе затънала в дългове, а Първанов бе лидер на червените. Тасев е осигурявал и циганските гласове в Кюстендилско за кампанията на президента. На всеки ром давал по една обувка, произведена в собствения му завод. Ако гласува за Първанов, рома получавал и втората от чифта.
Зам.-шефа на СОС от БСП Мичо Райковски пък скромно призна, че имал обща метанстанция. Пропусна да каже само, че именно той е уредил имота, където тя е построена. Но президентът мълчи и за това.
Мълчи също за отношенията си със собственика на „Дума” Петър Манджуков. Последният е от явните спонсори на БСП и президентските мероприятия и кампании. Колко чист е неговият бизнес и какви са заслугите му пред българското общество, та да получи орден „Стара планина”, никой не казва. Най-силно е обаче мълчанието на Първанов.
Стигаме и до темата с досиетата. Новата комисия след изборите за Европарламент ще трябва да заработи. И откъде ще почне? От държавния глава, разбира се. Тогава отново ще се заговори за „Гоце”. Комисията ще трябва да каже, какво е съдържал доклада за института и колегите, който Първанов е написал за службите и който още тогава е бил пратен в Шесто управление на ДС. Водили ли са в Шесто Първанов на отчет? Защото знайно е, че различните управления в ДС са си прехвърляли агенти за ползване само с една докладна. Тази тема може да не интересува всички българи, но смърди. Иска не иска президентът ще трябва още веднъж да преживее подгряването на тази стара манджа.
Политолози казват за Джон Кенеди, че бил един от посредствените президенти на САЩ. Но притежавал едно безспорно качество: умението да събере подходящи хора в екип. Именно то го наредило до първите пет най-обичани и признати президенти на САЩ. Това засега не може да се каже за президента Георги Първанов. Поне, докато обкръжението му е това, което е в момента. А може би предпочита да бъде сравняван с Владимир Путин? Руският държавен глава обаче не мълча като риба, когато отровиха Литвиненко, нито когато убиха журналистката Анна Политковско. Колко убедителен е бил, е друг въпрос. Можеш да защитаваш грешна позиция, но имаш такава и това те прави мъж и политик.
Мълчанието те превръща в агне.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Втори кантон в Швейцария забрани носенето на бурка 0| 2291 |23.09.2018 . България ще има почетно консулство на остров Бали 2| 2475 |22.09.2018 . Данъчна проверка застигна граждани поискали обществена информация от варнески съд 0| 3026 |21.09.2018 . Само във Фрог: Цветлин Йовчев засечен да влиза в МВР преди избора на Маринов 11| 7594 |21.09.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах