Четвъртък, 20 Септември 2018, 15:45
Frognews
3| 7143 |17.01.2018

Проф. Ал. Маринов пред Фрог: Борисов и клакьорите му си въобразяват, че могат да са парламентьори

.
Каква е цената, която плащаме за европредседателството ни и струва ли си тя, за това имаме ли полза от този висок форум тук или само европейските и нашите чиновници си разхождат костюмите за сметка на данъкоплатците. Отговор на тези и др. въпроси „Фрог нюз“ потърси от проф. Александър Маринов, социолог, политически анализатор, преподавател в Алма матер.

Без европейските чиновници и техните костюми няма как се мине, защото сме част от тази система. Пък изглежда на нас и ни харесва, защото други европейски държави не горят от желание да посрещат и прегръщат тези разни администратори.

Пролемът обаче се свежда до това как да се формулира идеята за, грубо казано, ползата ни от това домакинство и в съотвествие с нашия национален интерес.

 

Директна полза от едно европредседателство никоя държава, не само ние, няма как да извлече. Но има различни начини на провеждане на председателството, които могат да доведат до увеличаване на репутацията на влиянието, на статуса на дадена държава в ЕС.

 

Първо, трябва да кажем, че официално досега нуеспешно европредседателство няма.

В много страни са си правили самооценка, но не от гледна точка на това дали са се изложили пред чужденците, а дали чрез този инструмент са утвърдили статуса на своята държава. Дали е увеличен капацитета на администрацията, на националното управление и дали то влияе на европейските политики.

 

Има и формални критерии за това дали председателството е успешно или не е. Най-известният такъв са т.нар.“европейски досиета“ – многократно разработвани и дискутирани политики, които преминават от ръце в ръце и в един момент се закриват с определени нормативни актове. Ние наследихме от Естония такива над 120 досиета, вероятно по време на нашето председателство ще бъдат отворени още 20-ина. Но дали и колко ще бъдат затворени, не може да ни се запише като актив. Това зависи от много други фактори, които са извън нас, по-силни от нас, най-вече в съображение с интересите на големите страни, сложността на проблемите и т.н.

Борисов и клакьорите покрай него – политици и анализатори, си въбразяват, че можем да играем ролята на посредник и парламентьор между големите държави и интереси. Много обидно е обаче такова самоопределение, защото кой уважава моста, ползват го, но не го уважават.

 

Приоритетите ни в председателството са общо взето волната програма, дават възможност на държавата да постави някои въпроси, които отразяват както нашите така и чуждите интереси. Естествено никоя страна няма пълна свобода, защото председателството върви в тройка и приоритетите се съгласуват с останалите две страни.


В този аспект съм убеден, че си вкарахме автогол с извеждането на темата за сигурността на Западните Балкани. Това е сложна и неосъществима задача, представена с много голямо самомнение, с нереалистична оценка на нашите възможности. Виждаме как от вчера, след убийството на сръбския политик Оливер Иванович, ситуацията в региона се промени. Според мен този акт на насилие не е случаен, той е продукт на целенасочена политика на насилие извън ЕС. Затова мисля, че се нагърбихме с нереалистична задача и дори я изведохме като приоритет. Като капак и много спорно приеман от много европейски държави. Големите държави се отнасят много предпазливо и не споделят американската стратегия за активизиране на Западните Балкани за възпрепятстване на руското и китайското влияние. А ние сме едни дребосъци, които се пъхат там, където нямат работа.

 

Спрямо председателя на ЕК Жан Клод Юнкер, българското правителство си позволи нещо невероятно като цензурира официалното му изявление и оряза цял пасаж от речта му, за което писа и колегата Светослав Терзиев тези дни. Пасажът е бил негов разказ за това, че бил в добро настроение, когато гласувал за присъединяването на България в ЕС, иначе сме щели да останем аут. Разбира се че това е обидно за нас, ама как може да се цензурира реч на председателя на комисията, независимо колко критична е?!


Плащаме висока цена за европредседателството, но съм сигурен, че голяма част от разходите са раздути, всички знаем защо – за да се облажат и нашите ръководни чиновници. Тепърва ще става ясно дали тази цена е оправдана.

А и тя не е само в пари.


Записа Аделина Делийска

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Кантарджиев: Грипът дойде, носете си мокри кърпички 1| 3707 |15.01.2018 . Проф. Минеков: Речта на Туск - една патриотична виагра, ни дума за настоящето и бъдещето 6| 8020 |15.01.2018 . Андрей Райчев: Българинът мисли две неща за председателството - ще се изложим ли, ще изкярим ли 2| 4311 |11.01.2018 . Адв. Симеонов пред Фрог: Бизнесменът Петър Христов е убит заради обществени поръчки 7| 28512 |08.01.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах