Фрогоко: Турското знаме се развя над българско читалище по време на религиозен ритуал

Името на района е също интересно – тя е кръстена на основателя на Османската империя султан Осман I Гази.  

Дали това събитие може да бъде прието като нормално и добросъседско сътрудничество между две държави  или всъщност зад този „общ проект“ се крие нещо друго? Години наред Турция „работи“ над населението от Югозападна България, а и не само там, за да се чувства то по-близко до „душевните граници“, пропагандирани от неоосманската идеология на Анкара. В случая става дума точно за това. Иначе защо един религиозен ритуал ще бъде финансиран от светско лице, при това представител на местната власт в Турция? Защо в едно чисто българiко село, в което никой не разбира и дума турски, се слагат надписи на турски и защо на едно уж „религиозно“ мероприятие се вее огромен флаг на Турция, няколко пъти по-голям от скромното българско знаме, като при това турското знаме е закачено върху сградата на българското читалище?

За важността на събитието говори и присъствието на високопоставени гости от българското мюфтийство, начело със самия главен мюфтия Мустафа Хаджи. Припомняме, че Хаджи е избран на поста с огромен скандал през 2005 г., при неодобрението на голяма част от мюсюлманската общност и с решителната подкрепа на Движението за права и свободи. Мустафа Хаджи е завършил докторантура по ислямска социология в Турция. Присъствието му на това събитие е мил жест или връщане на стара услуга?

Южната ни съседка от десетилетия ползва меката сила не просто за проникване, а и за налагане на своето влияние чрез официалната доктрина на Турция, която в общи линии гласи следното – щом изповядваш ислям, значи си турчин. Ето защо отговора на въпроса за присъствието на турските знамена на религиозния ритуал е ясен – за Турция нация и религия съвпадат. Има ли България обаче някаква политика спрямо българските мюсюлмански институции, а и спрямо българските мюсюлмани най-вече, или ги е дала под аренда на Турция? Съдейки от пълното безразличие на българските власти по отношение на подобен тип акции, очевидно е второто.

През 1963 г. жителите на близкото с. Корница  решават да се обявят за турци и развяват турското знаме на центъра на селото, надявайки се по този начин да избегнат смяната на имената си. Днес мюсюлманите нямат този проблем и свободно изпълняват религиозните си ритуали, но не трябва религията да се смесва с националността и това разграничаване трябва да се възпитава у децата още от ранна детска възраст. Само че това е работа на българските държавни институции, а те явно не се занимават с това. И резултатите са налице. Защото в крайна сметка жителите на Корница заменят българското знаме на кметството с турско през далечната 1963 г., докато в Рибново то се развя само преди няколко дни – на 14 април 2018 г.

Андрей Башев