Петък, 21 Септември 2018, 19:20
Frognews
15| 8098 |17.02.2009

Кога употребата става злоупотреба

.
Защо ако пиеш по 62 грама алкохол на ден ставаш зависим или чиновническите абсурди в националната програма на здравното министерство за злоупотребата с алкохол в България.

 

Националната програма за предотвратяване на злоупотребата с алкохол в република България (2009-2013), която е  публикувана на сайта на Министерството на здравеопазването, ме провокира да си задам няколко въпроса:

1. Защо жените отново са онеправдани и могат да пият два пъти по-малко от мъжете? 2. Ако пиеш по 62 грама на ден, как така се озоваваш директно в последния стадий - зависим III-то равнище? 3. Ако от понеделник до петък не пиеш нито грам алкохол, можеш ли в събота да си изпиеш допълнително събраните 300 гр. и отново да останеш в групата на зависимите II-ро равнище? 4. В последния ред на програмата пише, че "финансовият разчет на програмата е даден като Приложение №2". Да, ама е дадено само Приложение №1 за дейностите. Защо? 5. Защо под формата на "бобра срещу злоупотребата с алкохол" чиновниците отново употребяват наши пари? И то непрозрачно! Иван Бедров    Frognews.bg публикува част от доклада на министерство на здравеопазването и припомня знаменитата мисъл на Стайнбек - "Душата на непиещия е изсушена и свита, непорочната му поза на трезвеник е прикритие за анонимни и отвратителни постъпки".
  История на употребата и злоупотребата с алкохол в България
  Употребата на алкохол е вкоренена в бита, традициите, обичаите, културата на българския народ. Алкохолът се е ползвал и продължава да се използва като лечебно средство. За добрата и недобрата страни на употребата на алкохол от човека, българският народ съхранява притчи и легенди. Българинът продължава да произвежда домашно вино и ракия до днес. В периоди на тежко социално бреме консумацията на алкохол се увеличава. През последните 40 години проблемът с рисковата и вредната алкохолна употреба се задълбочава и затова е в центъра на вниманието не само на развитите държави и общества, но и на България. Особен риск за нас крие домашното производство на високоалкохолни напитки. То не подлежи на контрол и не може да бъде обхванато от официалната статистика, а това води както до фискални, така и до здравни последици. Характерна тенденция от 90-те години до днес у нас е разрастването на нелегалното производство на силно токсични алкохолни напитки, като се злоупотребява с добре известни български или вносни марки. По традиция отношението към употребата и злоупотреба с алкохол в България се отличава с толерантност, което води до висок риск за общественото здраве.
През 2006 г. са регистрирани 15 779 болни с психични и поведенски разстройства, дължащи се на злоупотребата на алкохол, които са под наблюдение на психиатричните заведения и кабинети. Това са 205.5 човека на сто хиляди българи, като най-голям брой от тях са в областите Бургас (2781), София (1500), Перник (1117) и Ловеч (1071) . Приема се, че в България алкохолиците са многократно повече.
Повечето млади хора опитват алкохолни напитки в твърде ранна възраст. Юношите експериментират различни поведенски роли, характерни за зрелите хора. Увеличават се лицата, които губят контрол върху приема на алкохолни напитки, независимо от вредите, които той нанася на тях или обкръжението им. Все още малко внимание се отделя на синергичния ефект от едновременната употреба на цигари и алкохол, алкохол и наркотици. Необходима е база данни и в това отношение, за да е възможно негативните последици да бъдат изпреварвани, не да се върви след тях. Показателно е, че при лицата, системно консумиращи алкохолни напитки, ракът на дебелото черво се появява 5.2 години по-рано, а при комбинацията от пиене и пушене - 7.8 години .
В национално представено научно анкетно изследване ESPAD 2003 г. с 1400 ученика от 9 до 12 клас (708 момчета и 692 момичета) от 75 училища в страната, се установяват твърде тревожни данни. Около две трети (68 %) от учениците са пили алкохол през последните 30 дни, а повече от половината от учениците (51,8 %) са пили спиртни напитки. Повече от една трета (38,4 %) от учениците са изпили първото си самостоятелно питие (поне една чаша) преди 12-ата си година, като не е регистрирано значимо различие между половете. Средната възраст при първата употреба на алкохол е около 12,5 години. statistika.jpg
Голяма част от учениците смятат, че нямат проблеми с достъпа до алкохолни напитки: 92,2 % от тях отговарят, че много лесно или сравнително лесно биха могли да се снабдят с бира, 89,4 % правят същата оценка по отношение на виното, а 83,5 % - по отношение на спиртните напитки. Всеки четвърти (28,0 %) има впечатлението, че всички или поне повечето от приятелите му се напиват поне веднъж седмично. Около 45 % от учениците в средните училища са пили ексцесивно поне веднъж през последния месец - по 5 или повече питиета дневно, като около 5 % от учениците са го правили 10 или повече пъти през последния месец. Около 7 % от учениците в средните училища са се напивали повече от 5 пъти през последния месец. Около 4 % от учениците признават, че последният път, когато са се напили, са били тежко натровени, до степен „да не могат да се държат на краката си”. Около 5 % от учениците (9 % при момчетата и 1 % при момичетата) споделят, че за да се напият им трябват повече от 10 обичайни питиета. Всеки трети ученик (36,6 %) е имал поне веднъж някакви проблеми, дължащи се на употребата на алкохол – лични, междуличностни, сексуални, с полицията.
Международно проучване през 2006 г., част от международната програма „Младежта в Европа”, в рамките на проекта „Европейски градове срещу наркотиците” (ECAD), в което са участвали 9 европейски града: Вилнюс, Каунас и Клайпеда (Литва), Осло (Норвегия), Рейкявик (Исландия), Рига (Латвия), Санкт Петерсбург (Русия), София (България) и Хелзинки (Финландия), е обхванало в София 2814 ученици на възраст 15-16 години от 156 паралелки в 80 училища. Основните изводи са: около 1/3 от учениците (32,0 %) са се напивали поне веднъж последния месец; приблизително всеки шести от анкетираните ученици (16,5 %) е пил алкохол за първи път на възраст под 12 години; близо половината от анкетираните ученици (43,4 %) са се напили за първи път на възраст до 14 години включително; измежду участващите 9 европейски града - учениците в София са на първо място по признака “напиване поне веднъж през последните 30 дни” (33,8 %).
При епидемиологично изследване на употребата на алкохол през 2006 г. в Европа са отчетени и нерегламентираната алкохолна продукция и консумация, а средногодишният алкохолен прием е изчислен не върху цялото население, а спрямо броя на пиещите лица в съответната страна. Резултатите от изследването сочат, че България е на първо място по алкохолна консумация – 22.4 литра абсолютен алкохол (АА) средногодишно на пиещ човек. Следователно всеки пиещ гражданин на България поема среднодневно 61 мл АА и средно седмично – 427 мл АА . Национална програма за предотвратяване на злоупотребата с алкохол в Република България 2009 - 1013 година
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. К. Парамов: Еврокомисията насърчава крадците в България 79| 6844 |16.02.2009 . Бойко хвърли камък в блатото 114| 7126 |08.02.2009 . Каква България показва Първанов от руските ширини? 37| 4823 |03.02.2009 . Правосъдие с хелий 10| 4750 |27.01.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах