Понеделник, 19 Ноември 2018, 17:57
Frognews
17| 4763 |12.10.2007

Кой употребява учителите?

.
Многохилядният национален протест на учители от цялата страна, който те проведоха вчера, както и неадекватните реакции на управляващите, разбуниха духовете не само сред опозицията и медиите, но и сред блогърите.

Sulla, Blog.bg

Мисля си, че някой употребява учителите. Всеки път, когато на власт е социалистическо правителство и настъпи втората година от неговото управление, нещата започват да се скапват.

Инфлацията расте, лъжат, че не расте и после вероятно започват да  печатат пари, като държат това в дълбока тайна, но от него инфлацията расте още повече. По същото време се появяват и тенденции за сваляне на правителството. Тези тенденции са свързани с конкретни мероприятия, които струват скъпо. Да събереш миньори, комбайнери или учители от цялата страна, за да се държат за ръце пред парламента, не е евтино. Транспортът струва пари. Вещо създадените агитационни материли струват пари. Трудът на професионалните организатори, агитатори, активисти и координатори на местно, регионално и централно равнище, струва пари. Знам даже, че ако не на всички, то на не малка част от протестиращите се заплаща в брой, за да дойдат и да негодуват активно.

Доста разточително от страна на хора, които крещят, че гинат в бедност. Явно протестиращите не се финансират сами. Следователно, ако е така, то ги финансира някой друг и аз, като едно любопитно шимпанзе, копнея да науча кой е той и защо го прави. Може би това са самите синдикати. Учителите членуват в тях, плащат членски внос и с този членски внос после синдикатите им наемат автобуси, организират им национални акции, произвеждат им нагледни материали и т.н. Разбира се, това се прави след като с въпросния членски внос са платени заплатите на всички професионални синдикалисти, платени са разходите по поддръжката на всички синдикални сгради в страната, начело с приличащата на небостъргач сграда на централата ва КНСБ срещу Министерство на земеделрието. Е, ако учителите могат да заделят от заплатите си такъв членски внос, какво повече искат? Очевидно, отговорът не е тук и финансиращата сила трябва да се търси другаде. Ето още едно доказателство за това:

 Какво стана със стачката на лекарите?

 Съвсем неотдавна в центъра на вниманието бяха протестите на лекарите от „Пирогов", които искаха абсолютно същото, което искат и учителите сега - по-големи заплати. Защо тогава националният протест не се разгърна така мащабно? Защо не заприиждаха тогава автобусите? Защо лекарите не се тълпяха пред парламента и Министерски съвет? Защо синдикатите ни оставиха с впечатлението, че са зарязали своите членове от здравеопазваненто да се оправят сами и в крайна сметка протестите срамно стихнаха с някаква козметична промяна в ръководството на болницата и всичко се забрави?

Съсловието на лекарите, ако пожелае да покаже гражданско неподчинение, е способно да разтърси обществото много повече, отколкото учителите са способни да го направят, защото едно е да не работят училищата, едно е дори да се обяви нулева учебна година, но съвсем друго е да не работи „Пирогов" дори един единствен ден, да не говорим, ако към този бойкот се включат и други болници. Но тогава не се уплашихме от лекарите така, както се мъчат да ни уплашат с учителите сега. Ето защо си мисля, че сега помага някаква тайна сила, която тогава не е помагала. И индикации за това свое подозрение виждам и в

 Поведението на медиите

 Забелязва се един смислов център, около който гравитират всички информационно-идеологически конструкции, които се градят, за да се осмислят и доведат до знанието на публиката обстоятелствата около учителските протести. Това са „изтърваните" реплики между Орешарски и Даниел Вълчев. В няколко електронни медии ясно  се каза, че ако не бил този случайно хванат разговор, стачката щяла да отмре от само себе си, защото всички осъзнават, че исканията й са несериозни. Какво се каза в този разговор? Помни ли някой? Мисля си, че ако беше този разговор толкова скандален, щяха да го превъртат непрекъснато по телевизиите и вече щяхме да го знаем наизуст. Но изглежда, а и аз помня, че в него нямаше нищо особено - затова на него се позовават много повече, отколкото го цитират. А и това ли е единственият неформален разговор, уловен от микрофоните преди началото на някоя пресконференция? И по какъв начин този разговор променя официалните доводи и аргументи и на двете страни? По никакъв.

Сигурен съм, че, да речем, адвокатите не говорят за клиентите си така в тяхно отсъствие, както говорят в тяхно присъствие. Сигурен съм, че и бояджиите вкъщи говорят по различен начин за стопаните, когато ги няма, в сравнение с говоренето им, когато са там. И в двата случая обаче това не променя параметрите на договореното, нито качеството на неговото изпълнение. Но пък „хванатият" разговор е много удобен от друга една гледна точка. Той много прилича на скандала Дюрчани в Унгария, скандал, който все още не е забравен и лесно се правят асоциации, съзнателни или подсъзнателни, с него. Затова и разговорът Орешарски-Вълчев вече е митологизиран, утвърден като аксиома, на която всички се позовават, забравили необходимостта да си припомнят от време на време съдържанието й.

Поведението на тандема Коритаров-Лора в сутрешния блок на Нова телевизия също е много показателно като илюстрация за дисциплинирано изпълнение на медийна политика и редакционна директива. Дали от престараване или от недостатъчен професионализъм, но ясно се вижда как двамата са си разпределили ролите и всеки от тях си изпълняава своя лайт-мотив - Лора грубо прекъсва всички зрители, които се опитат да поставят под съмнение святата правота на учителите, а те не са никак малко. Същевременно Лора не забравя да подчертава „своето" мнение, което по принцип не би трябвало да бъде натрапванто на аудиторията. Коритаров пък непрекъснато говори за криза в държавата и всяка къде по-близка, къде по-далечна от учителските протести тема той припознава като пореден щрих в картината на тази задълбочаващата се криза. И го прави толкова методично, че започва да прилича на заклинание. Истната е, че в държавата криза няма (за сега), макар че присъствието на социалистите в управлението е дразнещо и лично аз бих предпочел те да не са там. В този смисъл е добре общественото мнение да бъде пообработено в посока да приеме по-лесно идеята за едно предсрочно падане на правителството. Добре е обаче и да се говори за методите на това обработване, за да не си помислят тези, които го прилагат, че могат да го прилагат по всички въпроси и за всички цели.

През 1997 г. Джордж Сорос наля солидна сума на Дарик, за да отразява протестите срещу Виденов. Всъщност, това беше и началото на възхода на Дарик, което до тогава беше едно повече от посредствено радио, на което малко хора обръщаха внимание, а още по-малко рекламодатели. Тогава Националното радио се държа повече от неадекватно, сякаш на улицата не се случваше нищо, а за радио „Витоша" пък знам, че на журналистите им беше забранено да работят по темата за протестите срещу правителството на Виденов и даже имаше случаи на уволнения за неподчинение. Дарик успя да яхне вълната и съответно петелът му снесе. И понеже знам за тези неща, бих предположил, че има и такива, за които не знам, но които са част от същата кампания - впрочем похвална кампания и много ще се радвам, ако в момента сме свидетели на нещо подобно, което ще доведе до падането на третото социалистическо правителство след 1989 г. Но не това ме занимава, а въпросът:

img_7442.jpg
снимки на Вяра Йовева

Защо, впрочем, точно учителите?

 Днес (вчера - б.р.) по радиото слушах някаква учителка, която се изказваше за протестите на съсловието си. Останах изумен, когато тя нарече „комсомолски подход" идеята за диференцирано заплащане на учителите. Запитах се не е ли по-скоро пазарно, отколкото комсомолско, да се заплаща трудът според конкретната потребителна стойност, която създава и не е ли по-скоро комсомолско да се мисли обратното - че всички трябва да получават по равно.

Нима всички инженери трябва да са с еднакви заплати? Всички музиканти? Всички художници? Всички архитекти? Нали учителите са съсловие от интелигенцията - защо за тях да е различно? Пък и за интелигенцията, доколкото имам известни наблюдения върху нея, е характерен един индивидуализъм, който озадачено би повдигал вежди при лозунги от рода на: „или всички, или никой". Не искам да тръгвам по този ред на мисли, защото не това е темата на изложението: ако беше, вероятно текстът щеше да е още по-грозен. Въпросът не е дали са прави учителите, разумни ли са исканията им, качествен ли е трудът им и дължи ли им нещо повече обществото, а въпросът е защо поредното съсловие, въвлечено в клатене и сваляне на правителството, са именно те. При предишни акции от този род на предна линия са изкарвани миньори, комбайнери и таксиметрови шофьори. Защо следващите в тази парадигма са учителите? Вероятно, защото по манталитет и духовност приличат повече на миньори и комбайнери, без да обиждаме тези професии, отколкото на архитекти и художници. Тъжна констатация, но не може да не бъде направена.... Нека с прискърбие да изложа

 Своята прогноза за развитието на нещата

Тя е кратка. Ще сатне така: до пролетта на 2008 г. равителството ще падне и ще има предсрочни избори, които ще повторят съотношението на силите от местните избори в национален план. За да не се случи това, трябва или да се отложи леталният край с някакъв много основен ремонт на кабинета, който в условията на тройна коалиция дори и при наличие на желание няма време да се състои, или трябва да падне валутният борд, да започнат да се печатат пари и с тях да се отговаря на синдикалните искания, които ще започнат лавинообразно да се предявяват едно след друго от различни браншове. Мисля, че няма да се случи нито едно от тези две неща, така че остава третото, тоест първото, което казах - ще падне правителството.

Ще го смени друго правителство, оглавявано от политическата сила, която към момента се финансира от институции като фондация „Конрад Аденауер" - понеже не съм специалист по политика и политическо финансиране, не знам коя ще е тази сила. Мога обаче да предположа какво ще се случи със заплатите на учителите, откъдето е започнало всичко - нищо! Следващото правителство ще каже, че трябва да възстанови националното стопанство от щетите, нанесени в резултат от некомпетентното управление на предишното (сегашното) правителство и, разбира се, ще получи от обществото това, което медиите наричат „кредит на доверие", но аз няма да го нарека така, защото е тафтология, доколкото credo на латински значи „вярвам". И когато обществото остави следващото правителство да лиже раните от предишното, всички ще забравят за учителите. А най-гротескното е, че и самите учители ще забравят за себе си и ще продължат да живеят със средствата, за които твърдят, че не може да се живее с тях.

 Та затова си мисля, че някой употребява учителите...

 P.S. Докато пишех, ме посети мил приятел да изпием по бира и ми каза: "Според мен далаверата на синдикатите е комисионерска. Тръгват с искания за увеличение на заплатите. За да се удовлетворят тези искания, държавата трябва да извади примерно 500 милиона. Синдикатите започват да преговарят на фона на медийни циркове и накрая успяват да защитят интересите на стачкуващите на ниво, изискващо държавата да извади само 100 милиона допълнително, заради което държавата се отплаща на синдикатите, да речем, с 40 милиона." Не знам дали приятелят ми е прав. По-скоро не е, защото такова елементарно изнудване никоя държава няма да допусне. Но дори да е прав, учителите пак са употребени. Нали това ви казвам...

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Бойко Борисов и непознаването на законите 8| 4736 |07.10.2007 . Какво е това „пешеходец”? Въпроси за (не)умните българи 1| 4767 |05.10.2007 . Тиквен ден измислиха млади учени 6| 6341 |01.10.2007 . Бойко Борисов и общинската му листа 9| 4752 |27.09.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах