Сряда, 21 Ноември 2018, 22:37
Frognews
7| 8784 |11.07.2014

Тенчо Попов пред Фрог: БНБ заставя хората да изплащат вложенията в КТБ

.
Решението на БНБ е крайно неаргументирано. Прехвърлят се пасивите около 5 млрд., които представляват вложенията на гражданите, в „здравата” банка „Креди Агрикол- България". Срещу тях ще прехвърлят и активи на банката, които се третират като „здрави”. Те ще са в размер на милиард и половина - това са кредитите, които банката е раздала. Разликата между двете цифри трябва да се плати в брой, което означава, че правителството ще пусне държавни облигации, които БНБ ще закупи в размер между 2-3 млрд., коментира пред Фрог бившият главен секретар на Министерство на финансите Тенчо Попов.

 

Тези милиарди ще бъдат прехвърлени в банка „Креди Агрикол-България". Те може би ще бъдат дадени като кредит в КТБ срещу придобиването на „Креди Агрикол-България" и срещу записването на държавата като първи кредитор при една бъдеща несъстоятелност на банката. Това очевидно е замисълът, което означава, че държавата ще емитира нов дълг на вътрешния пазар в размер поне на 2 млрд., който дълг не може да бъде емитиран, защото лимитът по записания в бюджета дълг вече е достигнат и трябва да се промени Законът за бюджета. От друга страна ще се начисли в бюджета и ще доведе до дефицит от порядъка 4-5 процента. Това ще ни вкара в процедура по свръхдефицит от ЕК, вследствие на което лелеената мечта на ред български правителства да се присъединим към еврозоната, ще се отдалечи най-малко 10 години, предупреждава Попов.

 

Това, което можеше да направи БНБ, е да обяви КТБ в несъстоятелност,ако има достатъчно причини за това. При тази процедура се задейства законът за гарантиране на влоговете. Банката преминава под контрола на фонда за управление на влоговете, който трябва да изплати вложения до размер на 100 000 евро. Интересното е, че те са в размер на около 3, 5 милиарда лева, т.е. само около 1 милиард и 500 млн. лева са незащитените вложения в банката. Цялата тази операция на БНБ да прехвърля пасиви и активи в здравата банка чрез специален закон  цели именно тези  милиард и 500 милиона лева вложения, които са над лимита на гарантираните вложения от 100 000 евро, да бъдат изплатени. Пита се в задачата чии са всъщност тези пари? Действията на БНБ биха имали смисъл, единствено и само ако там има вложения на фирми, структуроопределящи в българската икономика и които ако не си получат обратно парите, биха изпаднали в ликвидна криза и биха запушили изплащанията на свои задължения към други фирми, което ще доведе до фалит. Такъв анализ до момента не ни е предоставен и би следвало да приемем, че действията на Централната банка са насочени само към изплащане на тези допълнителни милиард и половина милиона лева, които не е ясно на кого са собственост. Има и едно междинно решение, което според мен е най-правилното – да бъдат прехвърлени в здравата банка само тези пасиви - влогове, които са гарантирани от закона до 100 000 евро и тогава държавата ще плати много по-малко пари, изплащайки тези влогове. Сега вариантът, който се предлага, е всички от джоба си да платим на тези българи, вложили в банката над 100 000 евро, обръща внимание Попов.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Д-р Тотко Найденов пред Фрог: Гейовете да помагат в „Аспарухово” 20| 5981 |21.06.2014 . Изявление на ръководството на „ЧЕЗ разпределение България“ АД 5| 4735 |22.05.2014 . Горчив до смърт чай предлагат в хранителна верига 8| 5783 |21.05.2014 . Проф. Драганов пред Фрог: Пенсионират ме за възраст, а не заради скандалите 38| 7269 |07.04.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах