Неделя, 18 Ноември 2018, 22:56
Frognews
8| 8305 |26.11.2015

Защо КТБ беше най – добрата банка в България?

.
Първо:Убийствените манипулации, с които медийният слугинаж на Делян Пеевски засипа през м. юни 2014 г. КТБ АД, доведе до масовотеглене на средства от банката и до депозиране на множество нареждания за изходящи преводи.
Въпреки това, банката успя сама да се справи със ситуацията и да потуши страстите, като приемаше и осчетоводяваше абсолютно всички постъпили заявки за теглене и преводи от 13 до 18 юни 2014 г. В следобедните часове на 18 юни 2014 г. помията започна да се отича в канализацията и напрежението сред вложителите започна да спада и салоните на банката се поопразниха.Стана ясно, че само една медийна атака е твърде безсилна да се справи с КТБ АД и на 18 юни 2014 г. прокуратурата отново се включи синхронно към медиите и към умишления погром на банката обръщайкиинформацията за обвинението срещу подуправителя на БНБ към КТБ. След тази поредна целенасочена акция на прокуратурата, на 19 юни 2014 г. офисите на банката осъмнаха сплътни и дълги опашки. КТБ издържа още малко, но на следващия ден помоли за съдействие и това беше краят.

Доста от тези медии все още дължат сериозни суми както към банката, така и към нейни клиенти, но величията, които „усвоиха” тези милиони (Тошо Тошев, Венелина Гочева, Петьо Блъсков, Славка Бозукова), отдавна са прехвърлили задълженията си към фирми-бушони и са чисти като сълза.

Второ: Няма банка в България, която за пет работни дни да акумулира КЕШ в размер на 15 % от активите си. Каквото и да говорят и пишат „експертите“ от БНБ, те са абсолютно наясно с този факт. Дори и след година и половина разграбване на КТБ, под „компетентното” ръководство на квестори и синдици, в момента в банката има над половин милиард по сметки и в брой, които ежедневно се топят с фиктивни договори и разпределяне „под масата”.

След година и половина „затворената банка“ няма проблем да изплаща от натрупаното през годините ежемесечните огромни заплати на квестори, синдици и помощник-синдици. Изплащат се и огромните административно–стопански разходи, които значително надвишават тези на работещата КТБ (72 млн.лв.за 2013 и 79 млн.лв. за 2014!!!). Активите на банката се топят главоломно, без тя да има каквато и да е дейност и без тези, които я управляват през последната година и половина, да се създали и един лев.

Дори и в момента реалнитепоказатели на банката са по-добри от тези на някои от работещите банки.Истинските цифри, а не тези, които бяха скалъпени в резултат от поръчковите доклади на трите „одитни” компании. Доклади без никаква стойност, но с неприлично висока цена – 3 млн. лева.

Трето:Взаимоотношенията между банка и клиент бяха на такова ниво, за което всички останали банки можеха само да си мечтаят, недостижими и до момента. Въпреки ежедневните реклами на банките за „взаимно доверие” и други подобни клишета, това което се постигна в КТБ АД беше запазена марка и не беше пи-ар пудра, а реален факт. Ако поискате отсто произволно избрани клиенти на банката да сравнят сегашното обслужване в новата им банка с това, което са получавали в КТБ АД, със сигурност ще принудите над една дузина пиарии мениджъри да си изядат дипломитеи да напуснат поради некадърност.

Четвърто:Подходът на КТБ АД към финансирането на клиенти беше различен от този на другите банки и строго индивидуален за всеки отделен клиент и сделка, като едновременно с това е бил винаги съобразен с всички действащи нормативни актове и регулации на БНБ. В момента сме свидетели как рекламните кампании на другите банки се опитват да внушат на горкия им клиент, че ще получат именно такова индивидуалноотношение. Това вероятно се прави с една единствена цел – да се опитат да заемат огромната ниша, която се появи след принудителния фалит на КТБ АД. Разбира се, това не се постига с реклами, но за съжаление тези банки ще го разберат по трудния начин - разочаровайки клиентите си. Една от големите банки пусна нова реклама няколко дни след поставянето на КТБ АД под особен надзор, в която се казва, че предлагали „Корпоративно банкиране”. Браво, сигурно по стара българска коледна традиция са го включили като пожелателно наричане за сбъдване на желание, но същата тази банка размотава клиентите си с месецидори при издаването насъвсем обичайни банкови гаранции. Дано да им се получи.

Пето: КТБ АД много преди БНБ разбра, че ипотека върху недвижим имот (например хотел) въобще не е бързоликвидно обезпечение, което години наред Централната банка вменяваше в своите наредби. Нямаше как да вменява обратното, защото щеше да обърка сметките на Булбанк и някои други специализирани в хотелиерско кредитиране банки, а от това щяха да пострадат огромните бонуси на ръководителите им.
Още преди 7-8 години ръководството на КТБ АД забрани да се отпускат кредити срещу ипотека на хотели в Банско и по Черноморието. Това, разбира се, не пожелаха да го разбрератнито БНБ, нито въпросните банки и резултатът вече е на лице. Може да се провери в регистъра на публичните продажби от ЧСИ, че средно на ден се продават по 2-3 ипотекирани хотела. Но, разбира се, това не пречи банките да не заделят достатъчно провизии по тези кредити, поради услужливо скроената в тяхна полза нормативна уредба на БНБ.

Шесто:КТБ АД приемаше като обезпечение далеч по ликвидни активи, отколкото определените като нискорискови в наредбите на БНБ. Все още другите банки се страхуват от понятието „особен залог на вземания по договор”. След като този вид обезпечение беше и публично анатемосано от двама-трима видни „експерти”, то съвсем изчезна от практиката на банките в България. Ако вземането е сигурно и надеждно, това е най-безрисковото обезпечение за една банка (след залог на парични средства и гаранция от друга стабилна банка). Всичко останало е пародия на кредитиране. Тъй като другите банки не искаха да си усложняват живота с ежедневно следене на паричните потоци и ангажиментите на своите клиенти, КТБ АД се възползваше от този вакуум и кредитираше с по-висока лихва. Кое е по-високото ликвидно обезпечение – ипотека върху хотел в Слънчев бряг или вземане по подписан сертификат да извършена работа по договор с АПИ, например? Според БНБ ипотеката е по-ликвидна от залога, с което КТБ АД отдавна не се съобразяваше. Не защото не уважава нормативната уредба, а защото отдавна залагаше на факта, че има и по–добри инструменти, по-гъвкави решения, по-смислено и полезно взаимодействие между банка и клиент.

Един пример: Дългогодишен клиент на КТБ АД след 20 юни 2014 г. е принуден да започне работа с друга банка. Десетките милиони левове оборот не са достатъчни да бъде третиран нормално. Обикновено искане за доста скромна за неговите мащаби сума го вкарва в „тунел на ужасите”. След 3 месеца размотаване му е разрешен така мечтания кредит, но не срещу залог на вземания по сключени и изпълнявани договори с достатъчно надежден партньор, а срещу ипотека на офис-сграда. За въпросната банка се оказва далеч по-важно да си има ипотека върху имот, вместо клиентът да продължи да насочва приходите си по сметка при тях. Интересно, какво би станало, ако този клиент пренасочи приходите си в друга банка и спре да си обслужва кредита?
Отговорът оставяме на Вас.

Седмо: КТБ АД беше първата банка и при прилагането на по-гъвкави подходи при приемането на депозити. Още преди 10 години стартира т. нар. „преференциален безсрочен депозит”, при който можеше да се теглят и внасят средства по всяко време. Достъп до средствата без оглед за дата на падеж, начисляване на лихви и най-важното и удобно условие на депозитите - без предварителна заявка за теглене. Много банки след това копираха този продукт и започнаха да ги прилагат, дори с по-високи лихви от предлаганите в КТБ АД. Копираха схемата, но не и философията и смисъла на тази услуга,защото не можеха да управляват така ефективно ликвидността си. Дори нееднократно са опирали до КТБ за свободни средства, за да могат да посрещат нуждите си от кеш. Опитайте се сега да изтеглите преждевременно, а в редица банки - дори и на падеж, суми от депозита си без предварителна заявка. Ще се видите в приключение.

Осмо:КТБ АД се осмеляваше да кредитира държавни предприятия. Всички дружно в хор пеят мантрата, че държавата си държала парите в КТБ АД. Не че това е вярно – парите на държавата са в БНБ. КТБ обслужваше няколко ключови за страната предприятия с държавна собственост. Никой не зададе въпроса „Кой кредитира държавните предприятия?”.Защото т. нар. „държавни предприятия“ не са куха конструкция – това е бизнес, който трябва да се обслужва динамично и гъвкаво, това са приходи в бюджета, това са работни места, източник на доходи за стотици хиляди семейства. Никой не се постара да провери какви са сумите, отпуснати от КТБ на държавните предприятия под формата на кредити и гаранции. Средно годишно раздадените средства на държавни предприятия варираха от 150 до 200 млн. лв. Но тази информация не беше в полза на тези, които атакуваха и затвориха банката. Още повече, че от страна на другите банки нямаще почти никакъв интерес през последните години да финансират държавата. На търговете, които държавните предприятия организираха, освен КТБ АД се явяваше най-много още една банка. Какво се случва в момента с исканото финансиране от БЕХ? Последно са се явили няколко кандидата, но забележете – за финансиране само срещу държавна гаранция. Разбира се, КТБ АД търсеше и т. нар. „левъридж” ефект от финансирането на държавните предприятия – финансиране на цялата верига от доставчици и клиенти на тези предприятия, което също не се разбира от останалите банки.

Късата памет не е добър съветник. Само ще припомним, че преди 5-6 години държавниятВМЗ-Сопот беше с блокирани от същата тази държава сметки, а имаше договори за милиони левове. За да изпълни тези договори, предприятието имаше нужда да ползва известна сума от блокираните си сметки, но държавата не пожела това да се случи. Постъпленията щяха да покрият многократно задълженията на ВМЗ към държавата, но това явно не влизаше в нечии сметки. Може би идеята е била да се ликвидира или приватизира на безценица предприятието, или и двете.Единствено и само заради гъвкавите механизми, с които действаше КТБ АД,се намери начин ВМЗ-Сопот да бъде подпомогнат и заводът успя да произведе и изнесе продукцията. Така предприятието продължи да работи и поминъкът на стотици семейства беше спасен. Не е ясно докога.

Девето:Заради коректните си взаимоотношения с водещи международни банкии нестандартния си подход, КТБ АД прилагаше  гъвкави, индивидуални схеми на външнотърговско финансиране. Факт, който други български банки така и не  преглътнаха, въпреки че не искаха и не можеха да ги прилагат.Така например, КТБ АД имаше одобрена линия без покритие от централата на Уникредит в Милано, а същевременно местното им поделение, Уникредит Булбанк, не приемаше ангажименти на КТБ АД.

Не е известен фактът, че стъкларският завод „Рубин“ в Плевен и предприятието за боеприпаси „Еловица“ в Габрово бяха докарани до технически фалит в резултат от мъртвата хватка на кредитора си „Булбанк”.

КТБ изкупи техните задължения и успя да възстанови дейността им.По този начин „пирамидата” КТБ плати на „великата” Булбанк и отърва двете предприятия от „гъвкавото” (като винкел)  и „индивидуално” (като къпане в обща баня) кредитиране, което бяха получили.

„Еловица” беше продадена на стратегически инвеститор от Испания и продължава да работи. Възстановилият дейността си завод „Рубин”, поради затварянето на КТБ и престъпната небрежност на квесторите, беше ограбен от кръгове, близки до властта.

Десето: Най-важният актив, който КТБ АД притежаваше,бяха служителите -компетентни и високо оценявани както от ръководителите си, така и от клиентите на банката. Коректните взаимоотношения и синхронът между различните отдели в банката, както и в отношенията с клиентите,бешеоще една запазена марка за КТБ АД.500 човека управляваха 7 милиарда лева активи – съотношение, което никоя друга банка в страната не успя да постигне, а и няма и да може да постигне. Ефективността на труда на тези прекрасни специалисти и хора позволяваше с относително по-малко разходи да се постигат високите резултати, на които се радваше банката. Ниското ниво на разходите позволяваше и да се дадат по-добри условия на клиентите – като лихви, такси и комисиони. Останалите банки продължават да прехвърлят огромната си административна тежест върхусвоите клиенти, като изплащаните лихви по депозити не успяват да компенсират реалната инфлация. Това изяжда спестяванията на вложителите, но увеличава бонусите на шефовете на тези банки.

Банка не се убива с вестник, няма такива вестници вече, сега стават само за биене на мухи, но скоро от хуманност към мухите може да забранят да ги трепем с такива нехигиенични средства. Банка се убива планувано, целенасочено, координирано с хъс, със злоба и воняща помия...

С уважение към КТБ
Васил Митаров
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Д-р Тотко Найденов за Фрог: Защо чакахме ООН да ни каже, че се стопяваме?! 0| 4577 |03.08.2015 . Защо всички къмпинги са се превърнали в „заден двор“ на хотели мастодонти? 1| 4921 |31.07.2015 . А. Славчев към жертвите на ЧСИ и банки: Защо ги търпите?! 12| 4582 |11.06.2015 . Защо няма нито една незаконна циганска нива? 15| 5648 |02.06.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах