Американска бомба с часовников механизъм за Бойко Борисов

Дж. Едгар Хувър обичал да се облича в женски рокли и да се оглежда в огледалото. Това е една от най-пикантните легенди, която се разказва за дългогодишния шеф на ФБР, още докато е заемал директорския кабинет на Бюрото. Намират се и очевидци, които залагат името и честта си, че са виждали Булдога накипрен с дантели и финтифлюшки. Доказателства за ексцентричните занимания на Хувър обаче липсват и до днес. Всъщност тази история излиза на бял свят, месеци след като агенти на ФБР са пуснати да душат за скандали и компромати буквално в спалните на редица американски политици. Събрани са толкова пикантни подробности и извратеняшки навици на хора от елита, че Хувър се шегувал колко тома могат да се напишат с пикантериите. Истината обаче е по-друга – ровенето в мръсното бельо е лост от първи род за натиск върху определени среди за взимане на решения от други среди. Една обикновена мръсна битка за влияние и манипулации.
Американското издание Congressional Quarterly хвърли атомна бомба в българското публично пространство с твърденията си, че властелинът на рейтинга Бойко Борисов е свързан с престъпни групировки, че е прикривал поръчкови убийства, като главен секретар на МВР е използвал служебното си положение, за да подпомага едни гангстери да ликвидират други гангстери и пр. Грехове. Списъкът е отчайващо хард и дълъг. Американски топ ченгета написали доклад за швейцарска банка, нещо като корпоративен профил на възможностите за инвестиции у нас. Написали го отдавна, но до България новината достигна едва днес. Разбираме също, че посолството ни във Вашингтон е знаело за въпросната публикация и пратило депеша до президента Георги Първанов и министерствата на външните и вътрешните работи. Те обаче, незнайно защо, си мълчали досега. Наложи се една храбра информационна агенция като БГНЕС да изстреля новината, която отекна като гръм в обществото. Няма никакво съмнение, че скандалът е без конкуренция за следващите поне десет дена. Първи реагираха от партията ДСБ, като поискаха президентът Първанов и главният прокурор Борис Велчев да вземат отношение по написаното от Congressional Quarterly. Друг е въпросът, че тези двама известни мъже вече е трябвало да го сторят, защото са имали информация за написаното, а не да чакат вдигането на медиен шум и тогава да вземат думата. Или пък може точно това да са чакали...
След като първият порив на завист към колегите от БГНЕС малко утихна, разговарях с 12 известни политици и бивши министри, които до един ми отговориха: „Стари работи, всичко това си го знаем отдавна”. Чувал съм и аз доста пиперливи разкази за „тъмния период” на Борисов. Но все в неофициални разговори, никой не е искал да застане с името си зад подобни твърдения. Например: В зората на демокрацията Жени Живкова се свързва с един от основателите на СИК и го помолва да помогне за охраната на къщата, в която тя живее с дядо си Тодор Живков, който по документи я е осиновил. Въпросният лидер на групировката праща тази работа да свърши Бойко Борисов с „Ипон”, фирмата, която е родена с пари на въпросния сикаджийски бос. Пръст в това добро дело имал и Големия Маргин. По същото време става убийството на доц. Цветанов, основател на формацията „Защита”, която претендираше, че дава отпор на организираната престъпност. По-късно небезизвестният бизнесмен и сътрудник на някогашното Второ главно, контраразузнаването, Маргарит Тодоров уредил „Ипон” да се грижи за сигурността и на Симеон Сакскобургготски. Тодоров плащал, като осигурил пари и от „винената царица” Роза Георгиева. Чрез Тодоров пък един от началниците в контраразузнаването тогава Минко Минков внедрява свои момчета в „Ипон”, за да контролират всяка стъпка на царя. Борисов, разбира се, знаел, но си траел услужливо. Нещо повече, Борисов успява по непринуден начин да свърже доня Маргарита с приятелката си Цветелина Бориславова, която пък работела в небеизвестната фирма „Инко”. Същата „Инко”, която от години е била трън в очите на американските служби, заради нечистите сделки и операции, които извършвала в ембаргови държави. Шеф на Цветелина бил Огнян Бозарев, който пък ЦРУ и ФБР издирвали за пране на пари. Бойко използвал случая, че прави услуга на Минков и го помолва да унищожи разработките в контраразузнаването, свързани с някои издънки на Цветелина по служебна линия. Което било и направено. Много интересни неща имало в тези папки, твърдят някои хора. Градски легенди, би ги нарекъл някой тези разкази. Дори подробния компромат срещу него от 2002 година не можа да наруши възходящата линия на неговия рейтинг и самочувствие. Излиза, че всички са знаели нелицеприятни неща за Борисов, но никой не е искал да изрече на глас обвиненията.
Ако потърсим отговора за избухналия скандал в „теория на конспирацията”, може да заподозрем български източници зад американското писание. Борисов има достатъчно влиятелни врагове, които услужливо биха информирали което и да е издание, за черната страна на неизречените тайни в неговия живот. Разправиите за боклука, за Вальо Топлото, за общинския бюджет, за „войната” с Гайтански-Вълка, за евродепутатите и какво ли още не, са добър мотив да бъде ударен опонентът по един такъв убедителен начин. Сили и средства винаги ще се намерят. Смущава ме само, че е прекалено логично. Така не става в живота. Подозирам, че тази теза може да се превърне в „сицилианска защита” за Борисов, което обаче не би му помогнало дори за реми. Тръгне ли в тази посока – е убит.
Друга версия за причините да се появи подобна публикация е, че Бойко е хвърлен от противниците на Буш в битката им с неговата администрация. Приемлив вариант. Но по-задълбочен анализ би открил слабости в него. Няма българин, па бил той и Бойко Борисов, който да е силен коз срещу господаря на света – американския президент. „Уотъргейт” от българския храст не може да изскочи. Това, че го докарват образа на генерала в публикацията до този на Ескобар, не е асо в ръкава. Не е убедително, колкото и да насочват погледа ни към компромисите, които направил Белия дом, като ни взел за съюзник. Те заради войната със Саддам и Фидел Кастро биха приели в дружинката, та камо ли натовска България. Не, не и това.
Има и трети вариант, който е съвсем простичък: екипът, който е писал въпросния доклад, просто се е добрал до някакви данни, твърдения и изводи и ги е написал в папка, дебела девет инча. Ега ти как са го изчислили. От ЕС ни повтаряха, че има нещо гнило в системата ни на противодействие на престъпността, но ние ги омайвахме поетапно и поединично, в резултат на което дойде величественият 1 януари 2007. Те знаеха, че сме ги послъгвали, ние също знаехме, че сме си измисляли успехи, но компромисът се случи, защото такава бе политическата логика на Евросъюза. Американците обаче са по-особени хора. Мине се не мине и току се изцупят, че прокуратурата ни не струва пет пари. Филчев и компания скачаха като ужилени и наричаха с обидни думи критикуващата страна. Иван Славков плю Америка и каза, че няма да стъпи там, защото му бавели визата. После се разбра, че я бавели, защото са знаели, че ще стане герой на филм за подкупи. Пак американците ни казаха, че си имаме мафия и назоваха имена. ФБР пък състави списък с бизнесмените, на които не им е чиста работата и са потенциални мишени в споровете за влияние, власт и пари. Не се мина и година – убиха банкера Кюлев на правителственото трасе, пред очите на стотици хора. Говорят янките, но кой да ги слуша.
Започнах обаче с примера за Фройдиските забежки на Дж. Едгар Хувър, легендата на ФБР, защото се говори, ама никой не го е доказал до сега. Скандалът около името на Борисов е факт с непридвидими последици за политическия живот у нас, но черно на бяло няма нищо. Имаме една публикация с изводи, но на какви доказателства се базират- не знаем. ЦРУ твърдеше, че Ирак произвежда ядрено оръжие, но това се оказа кьорфишек. Но го отнесе Саддам - люшна се на бесилото. Въпросът е, как да повярваме на американците. Защото обществото ни и така е разделено на „за” и „против” Бойко, което означава, че такава барутна „истина” може да ни докара повече бели, отколкото полза.
Начинът да бъдем мъдри в ситуацията е президентът и главният прокурор да се изкажат с нужната сериозност по въпроса. Това, че са мълчали досега, ще го минем в графата „неопитни били, не знаели”. Да се изкаже и вътрешният министър, ако има замазвания на общественоважни разследвания. Партиите ще се изкажат и без да ги подканят. Даже знаем всяка една от тях какво ще каже.
Думата има и Бойко Борисов. Генералът е свикнал с прожекторите и микрофоните. Този път обаче трябва да изостави витизчийските хватки. Народът чака.