Анализатор: Пълните европейски хранилища са знак, че ЕС ще устои на руския натиск

Оптимизмът за пълненето на хранилищата е основният фактор, който натисна надолу цената на газа на европейските хъбове. Само за първите два дни на седмицата тя падна с около една четвърт и вече е близо до 250 евро за мегаватчас при сделките за доставка през септември. Може да се предположи, че до началото на отоплителния сезон ще има времеви прозорец, в който търсенето ще бъде сравнително ниско, защото в хранилищата не остана много капацитет за складиране. Особено важно е, че в страната с най-голямо потребление – Германия, запълняемостта вече е 84%. България остава на предпоследно място в ЕС с 61%. А намаленото търсене вероятно ще доведе да спад и успокояване на цените, макар че те няма да се върнат на нивата от преди една година.

Русия обаче продължава своята енергийна война срещу ЕС. Или, ако използваме терминологията на Путин – това е специална енергийна операция. За Кремъл има една добра и една лоша новина. Добрата е, че енергийният шантаж на Москва доведе до изключително високи цени на газа на европейските хъбове и това позволи на „Газпром“ да реализира рекордни приходи, въпреки, че започна да намалява доставките за своите европейски клиенти, от края на април – постепенно и предпазливо, а от юли – ударно. Днес руският газов гигант обяви, че за първото полугодие на 2022 г. е спечелил 41 млрд. евро! Това става възможно, защото цените на руския газ за ЕС в много голяма степен са обвързани с котировките на хъбовете.

Лошата новина за Кремъл е, че неговата политическа цел за премахване на санкциите срещу руския енергиен сектор и отпушването на вече построения газопровод „Северен поток-2“ засега не е постигната и няма изгледи това да се случи. Пълните европейски хранилища са знак, че ЕС ще устои на руския натиск. С всяка изминала седмица заплахата за пълно спиране на доставките от „Газпром“ изглежда все по-малко страшна. Аз смятам, че в момента, когато окончателно стане ясно, че шантажът няма да успее, Русия ще обърне плочата и ще започне отчаяно да се бори за по-голям пазарен дял в Европа. Тогава ще се окаже, че нуждаещите се от ремонт турбини на „Северен поток“ изведнъж ще могат да работят нормално. А искането за непременно плащане в рубли тихомълком ще бъде заменено от компромисното – кой каквото дава, ще го вземем. Защото за Русия европейският пазар няма алтернатива. Максимум една трета от руския газ, продаван в Европа, може да бъде пренасочен по нов тръбопровод към Китай, и то само ако има добра воля от страна на Пекин (такава засега няма), това може да стане не по-рано от 2030 г. За по-кратък срок тръба с огромен капацитет и дължина от поне 5-6 хиляди километра не може да бъде договорена, планирана и построена.

Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество