Четвъртък, 20 Септември 2018, 06:04
Frognews
12| 7132 |02.11.2007

(Не)случайното завръщане на Иван Чобанов

.
Всичко започна като в шпионски роман. Получих странен SMS към 10 часа вчера. В съобщението се казваше, че посланикът ни в Зимбабве Иван Чобанов пристига на ВИП летище София в 13,45 ч.
Пишеше също, че ще даде пресконференция и ще коментира номинирането си за шеф на Националната агенция „Сигурност", която е в напреднала бременност. Предположих, че подобен текст са получили много колеги от медиите. Съобщението бе кратко и ясно. Погледнах си часовника, след това се наведох да си „вържа" връзките на обувките и разбрах, че някой ме следи през мобилния телефон. Ясно, рекох си, японско следене (когато следящият не се крие от следения, напротив - притиска го). Реших да не ходя на летището, защото там щяха да се съберат всички медии и да задават въпроси, които после заедно с отговорите щяхме да четем като интервюта навсякъде. Тази сутрин станах в 6,30 часа. Облякох тъмен анцуг и под прикритието на софийското мрачно утро, се промъкнах на прибежки до РЕП-а. Предположението ми от предния ден се оказа вярно: Чобанов грееше от всички първи страници. Елементарно, Уотсън, щеше да изрече провлачено Холмс, имайки предвид, че ако на един човек прозвището е Манекена, най-логичното е да бъде сниман и показван. На тази логика не би репликирал дори инспектор Стрезов, който отдавна се спотайва в пенсия, тъй като бе действащо лице по времето на Държавна сигурност.

40banov-boiko.jpgМистериозното завръщане на Чобанов-Манекена (да не се бърка с Трайчо Манекена, който е една друга фигура, макар и като ресор да е свързана с работата на г-н Чобанов в контраразузнаването) бе отразено по всякакъв начин. Закопнялото за нещо друго, освен предизборни плакати, платени публикации и скрита реклама око на българския избирател, с охота ще обходи в петъчния ден (датата, часа и мястото на срещата никога не са случайни, това от Гарелов да го знаете, защото той ги разбира тези работи, нищо че сега е на прикритие в една реклама за някакво ставно мазило) всичко изписано за Чобанов. Отбелязвам си, че мигът е уцелен перфектно: балотаж, изморени и омерзени гласоподаватели, познати типажи по плакатите, кипеж на борсата за гласове. Как да се скрие тази нелицеприятна част от българската демокрация? Фокус-бокус - Чобанов се завръща! Номер, достоен за Худини и Копърфийлд. Хем се спуска завесата пред любопитните погледи на тълпата и никой не вижда какъв политически гювеч се забърква отзад, хем новото лице получава всички медии в краката си. Ювелирна акция, биха отбелязали някои наблюдатели, маскирани като обикновени клиенти в скъп ресторант в столичния кв. „Изток". Много находчиво, би допълнил достолепно поне един от тях след поредното „чиърс"...

След прегледа на печата въздъхнах тежко и отпих от чашата с мултивитамини в комбинация с минерали, както правех всяка сутрин от два дена насам. Загадката се заплиташе, комбинациите ставаха многоходови, накъдето и да се обърнех, пред очите ми проблясваше предупреждението „Мистерия", дякаш бе неонова реклама в Лас Вегас. Завръщане, некодирани съобщения, летище, ВИП, фотосветкавици, задъхани репортерски въпроси... Ситни капчици пот избиха по челото ми, въпреки всички усилия, явни и потайни, на „Топлофикация" да поддържа ниска, но затова пък постоянна температура в блока. Аз обаче не съм вчерашен, затова леко се подсмихнах, когато в ръцете ми вече бяха двете книжки за ФБР на Кристофър Уиткъм и Луис Дж. Фрий. Помислих си: „ФБР е като речник за нашенските шпионски планове". Прелиствах страстно страница след страница, а отговорът все не идваше. Тогава изведнъж ми просветна - МИ 6 ще ми подскаже отговорът на зимбабвийско-българската загадка. Но и тук ударих на камък. Прехвърлих по диагонал, както ни е учил Ленин, и наръчника на Джеймс Райзън - опять нищо. Викам си: „Тия номера няма да ми се опрат, та ако ще да закъснея за работа!" И точно в този момент ме връхлетя гениална мисъл. Грабнах телефона, и както Любо от БТК ни учи всяка вечер от екрана, набрах номера на моя стар приятел и колега от тихия фронт Виктор Островски. Витя знае всички тайни на МОСАД, та някакви си български мешавици ли ще го сбъркат. Разказвам му накратко, след това малко по-подробно, а накрая и всички детайли от газетите му прочетох, а той мълчи ли, мълчи на другия край на жицата. Сякаш не е Витята, а партизанинът Антон... В този миг чашата на търпението преля и аз вдигнах безпомощно ръце към тавана. Господи, предавам се, промълвиха напуканите ми устни, а пулсът ми запрескача като на участник в „Острова на изкушенията", попаднал в капана на греха. И изведнъж - о, чудо! Бог ми даде знак, че още има надежда да разплета колосалната загадка. Ами да, как не бях се сетил?! Трябваше да ползвам опита на КГБ. Милата стара школа! Естествено, че там е ключът от бараката. Трескаво запрелиствах писанията на генерал Бобков, на Литвиненко, лека му пръст, на Василий Митрохин, Бог да го прости, на Олег Калугин, на адаша му Гордиевский... Пред очите ми пробягваха парчета, които послушно заподреждаха картини от една изложба. Сърцето ми затупка, както вероятно е тупкало сърцето на Миочино Тахава, когато е разшифровал грамите на д-р Зорге. Пъзелът, не, този гордиев възел, се развързваше послушно пред изпълнените ми с топла влага очи. Скъпите братушки ми даваха златното ключе към тайната на деня. Чувствах се сякаш ме освобождаваха трети път. Освободители!

007.jpgДа слушат 007, МОСАД, цереутата и феберетата, британските шестаци и петици от МИ,  френските DGSE и цялото НАТО. Да слушат и да подслушват, както казва Светльо, агентът на Хиподил, за да разберат колко просто и гениално нещо са измислили няколко българчета.

Преди две години и половина по честен път на власт у нас дойдоха БСП, НДСВ и ДПС. След дълги прения, увещания, обещания и завещания, те измислиха формулата 8:5:3. Вътрешен министър стана Румен Петков. С това се даде големият старт на тихата битка за тайните в държавата. Един след друг си отидоха козирувалите с блеснал поглед на Бойко Борисов. Така един слънчев ден шефът на контраразузнаването ген. Иван Чобанов бе освободен от поста „по собствено желание". Известният като Манекена главен комисар едва ли е бил изненадан, защото преди това е бил съветник на Борисов и знае от собствен опит как стават тези работи. Нали той пък седна в стола на ген. Атанас Атанасов, който пък бе докаран от Костов от Разград, за да седне в стола на... и т.н. За да потъне цялата история в мъгла и за да не се мотка Чобанов в краката на новата власт, управляващите вкупом се сетиха за тарикатския номер на Тодор Живокв, да праща неудобните хора в чужбина. Така Чобанов стана посланик в Зимбабве. Знаейки, че ако откаже наградата, рискува много, генералът едва дочака указа на президента и скочи в самолета за Хараре. Всичко стана толкова дискретно и секретно, че на ВИП-а тогава нямаше нито един журналист. Нямаше и мистериозен SMS. Гледайки облаците през илюминатора, може в генералската душа да е пониквало семето на съмненията и тревогите, но все пак е надделял съвета на Феликс Едмундович: „Хладен ум и горещо сърце". Така смутен и мълчалив, той се настанил в дипломатическата мисия, в която има даже басейн и се е отдал на нерадостните си мисли.

Какво е правил, с кого е говорил, използвал ли е кодирани текстове, тъмни очила, предавал ли е тайни послания чрез дипломатическата поща, лепил ли си е мустаци за среща с пратеници от София - тепърва журналистиката ще научава. Както се казваше старшината на ротата "На малки порции, та да е по-сладко"...

Неочаквано преди десетина дни разказвачът на мистерии Жоро Милков, увлекателно описа в „24 часа" дипломатическите несгоди и неосъществени блянове на Иван Чобанов в Хараре. Стана ясно, че някогашният кадър на модния и тихия фронт, не се чувствал комфортно в африканската държава. Не му трепнало сърцето от приятния климат, от липсата на мухата це-це и всякакви други гадни насекоми, нито от хладния басейн и лазурния бряг... Морели го безсънни нощи, а трескавите мисли не му давали покой и през деня. Тогава генералът взел съдбовното решение да се върне в отечеството, което така нелюбезно го прати в посолско изгнание. Речено - сторено. Написал човекът молба, споменал някакви лични мотиви, които очевидно са били достатъчно трогателни, за да му позволят Първанов и Калфин да си вземе куфара и да хваща самолета. Дотук всичко е като в сапунка.

bond.jpgСюжетът обаче се накървави рязко с мистериозния есемес. И започна навързване на едни неща, майка плечи - грамофон свири. Къде си, учителю Емил Боев?! Къде сте славни разведки? Но да не изпадам в патетика. Все пак съм прочел един наръч криминалета, затова върнах обаждането на 0889/671 401, за да открия изпращача на съобщението. Даваше свободно, никой не вдигаше. Проверих тук-там и разбрах, че номера е на Петко Сертов, секретар на съвета по сигурност към Министерски съвет, което обясняваше защо никой не ме е уважил с "Ало". Посъветвах се с хора, врели и кипели в подобни ситуации. От тях разбрах, че Петко Сертов и посмъртно няма да признае, че от неговия телефон е пращано съобщение. Програмисти пък ме светнаха, че това може да стане през интернет, без Сертов да „усети", че някой го вкарва в сериала. След което почнах да се питам каква ли е ролята на премиера в тази игра. А на президента? А на вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин?  А на Румен Петков? А на Бойко Борисов? Стоп! Тук някъде е заровено кучето. Уотсън да внимава, за да не пита елементарно после. Заминалият тихо и кротко Чобанов, вчера се върна с гръм и трясък. Човекът, който, докато ръководеше НСС избягваше микрофоните и диктофоните, който бе принц на дискретността и цар на мълчанието, вчера се разприказва като изгонен от "Сървайвър". Нещо повече, и от самолет личеше, че е подготвен за всички въпроси, на които пускаше готови отговори. Сигурно този човек е получавал подробна сводка какво се случва на жълтите павета, докато е дишал въздуха на Хараре. Чобанов разкритикува МВР, министъра, полицията и бившите си колеги от контраразузнаването. Сравни методите им с тези на ДС, иронизира ренесанса на дружбата с руските тайни служби , пласира и няколко остри критики към новата агенция „Сигурност", но призна накрая, че идеята „не е лоша". Не били водени разговори с него да я оглави, но щом така и така се е върнал, можело да се поразсъждава и в тази посока. Гвоздеят в шпионското шоу заби накрая с думите: „Мога да работя и за Бойко Борисов, ще видим". Според мен няма какво да гледаме. КГБ и ДС са единодушни: „Може някой да бъде пратен някъде случайно, но да се върне случайно - никога!" Затова вероятният сценарий е следният:  

Първа версия: Чобанов се връща и става шеф на новата агенция. С това се постигат няколко ефект, подобни на този на Борн. Доволен е Станишев, защото Чобанов и Румен Петков няма да „мелят", което ще изнерви сегашният министър. Това пък води до грешки и гафове. Станишев може да е предлагал Петко Сертов да заеме поста, но пък ще преглътне компромиса с Чобанов, защото това ще направи Бойко Борисов по-лайтс към премиера, тъй като Чобанов е негов човек. Доволен ще е и президентът, защото хем няма да е Станишевата, а ще е Бойковата. Бойко който тепърва ще му е много нужен. 

Втора версия: Чобанов може и да не стане шеф на агенцията, но е сигурно, че ще работи за Борисов. Първоначално на прикритие, като професионал, който демократично критикува МВР. През втори сезон, трета серия обаче той сигурно ще заеме поста министър на вътрешните работи в правителство на ГЕРБ.

Ще попитате, защо е целият този шум? Ами точно заради това. Борисов може самоотвержено да отрича за връзки с Чобанов, може да не са се чували по телефона, но ще мине време и ще се разбере. 

Ето как се прави конспиративна приказка или активно мероприятие, ако щете. У нас тя винаги изглежда завързана в началото, но накрая завършва елементарно. Казва се борба за власт.

Очаквайте следващите епизоди със същите герои. С техните приключения няма да скучаем, но няма и да се обогатим. Интелектуално имам предвид.

Огнян Стефанов

 

Текстове към снимки:

1. Бойко Борисов и Иван Чобанов се знаят отдавна.

2. Номерът с джиесемите е показан от агент 007 преди 11 години.

3. Джейм Бонд се къпе спокойно, защото още никой не му е съобщил, че българските му колеги му бягат вече с една обиколка. 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Героят на нашето време (не по Лермонтов) 22| 5049 |31.10.2007 . Кметски избори 2007. Първата у нас политическа онлайн битка 2| 4564 |28.10.2007 . Защо дружбата ни с Оман би тази със СССР, а ордени се дават както Тато на Брежнев 16| 5080 |24.10.2007 . Броят на германските туристи у нас тревожно спада – втора част 2| 11974 |17.10.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах