Събота, 17 Ноември 2018, 11:31
Frognews
22| 4668 |10.03.2009

Поредната електорална драма

.
Парламентарните избори са един от най-интересните инструменти на демокрацията: способстват за освобождаване на натрупаното обществено напрежение и недоволство от управляващата класа, но вдъхват и надежда за промяна, за нещо ново.

 

Остават само няколко месеца до шестите поред избори за Обикновено народно събрание след демократичните промени. Правителството, което бе съставено през 2005 г. от на пръв поглед несъвместими политически сили, се оказа повече от стабилно и е на път да изкара пълния си мандат. А иначе, парламентарните избори са безспорно един от най-интересните инструменти на демокрацията. Те способстват за освобождаване на натрупаното обществено напрежение и недоволство от управляващата класа. Вдъхват надежда за промяна и за нещо ново сред върховете на властта и носят поне малка утеха за обикновения човек, че възмездие все пак може и да има. Затова е време да се анализират предизборните процеси, за да се предвидят и следизборните събития, така че да знаем какво можем да очакваме след няколко месеца у нас в политическо отношение.

На първо място прави впечатление, че партията, която гледа с най-голямо отвращение на партньорите си от тройната коалиция, а именно Националното движение за стабилност и възход (НДСВ), всъщност предизвика сериозен отлив сред избирателите. Затова и те се стопиха до под 4-процентовата изборна бариера. Другите две управляващи партии си поддържат относително стабилни дялове сред гласоподавателите. Въпреки компрометирания си лидер и обгърналата го корупционна мараня, ДПС отдавна е доказало на българската политическата сцена, че умее да се възползва виртуозно от присъщата му турска пресметливост и търговска хитрост. А електоратът му е неспасяемо верен „до гроб”. При БСП положението не е толкова розово, но въпреки това, партията на бившите комунисти успява вече 20 години да съчетава изключително успешно лозунгите на прашния социализъм с реалностите на скандално капитализирания си елит и така в крайна сметка да заведе до урните неколкостотин хиляди зомбирани „материала” (по думите на Бойко Борисов). А това почти винаги им е отреждало ролята, ако не на властимеющи, то поне на управляващи в сянка. Последните социологическите проучвания не дават основания да очакваме големи отклонения от наложилите се през годините електорални практики.

И така, изводът е ясен. НДСВ е големият губещ от тройната коалиция, а предсмъртните гърчове на царистите в стил „2 в 1” или под сурдинка обсъжданото сваляне на изборната бариера едва ли ще възкресят линеещата партия. Сливане на изборите няма да има, така че ако царят не се коалира с някого, непреминаването на твърде високата бариера на евровота ще демотивира напълно за парламентарните избори малкото останали привърженици на партията.

Сегашното разпределение на политическите сили в 40-тото Народно събрание няма почти нищо общо с началния му вид от 2005 г., така че едва ли е останал някой от електората, който да не се чувства, както обичат да казват, с подменен вот. Отделните привърженици на партиите от тройната коалиция едва ли са особено ентусиазирани от безпринципното управление с политически противници. Изключение може би правят само част от турските гласоподаватели, които в общия случай не знаят за какво гласуват. Те просто го правят по заповед.

В „Атака” подмяната на вота започна още през 2005 г., когато в новия парламент се гласуваше съставянето на правителство. Тогава лъснаха поредните внедрени агенти на бившите комунисти, които авторитарният Сидеров изгони без колебание от парламентарната си група.

В ОДС разцеплението започна с Праматарски и компания, премина през все по-актуалния Яне Янев и може би завърши с „Гергьовден”. Част от групата на вспихналия БНС се върна отново в ОДС, а друга отиде в новосформираното движение „Напред” (или Напред-Назад – както обича да казва един политолог).

В парламентарната група на ДСБ подмяната на вота се прояви сравнително късно с напускането на трима от нейните депутати, олицетворяващо тежкия компромис на неуморимия Иван Костов, влязъл в сношение с доскорошния враг Бойко Борисов.

Какво да кажем за 16-те бивши царисти от Българска нова демокрация? Тяхното отцепване в края на 2007 г. бихме могли да окачествим като връщане към вота на избирателя. Те се обявиха против безпринципната, след влизането в ЕС, коалиция на царя с БСП, в резултат на което напуснаха НДСВ. Според някои анализатори истинската причина за това тяхно действие е, че царят им е „спрял кранчето”. Аз бих казал, че от БНД дойдоха някои добри политически идеи, но липсата в нея на силни и харизматични лидери обрича тази партия на пълна липса на обществена популярност. Шансът им да влезнат в следващия парламент се крепи единствено на подкрепата на ДСБ (вероятно в резултат от лансираната коалиционна схема “cash-and-carry”). Така или иначе, членовете на БНД едва ли могат да разчитат на повече от формално присъствие в следващия парламент с един-двама депутати. Това би било успех за новата партия.

Положението в старата десница продължава да е висящо, въпреки многото уроци, които тя получи през последните осем години и въпреки вчерашната заявка за обединение. Там има два центъра, които са непримирими помежду си за това кой е по-по-най. Единият център е марката „СДС”, която продължава да привлича повече привърженици от втория център – Иван Костов. Вече и на децата стана ясно, че бившият премиер е готов да съсипе и малкото останало доверие в старата десница само и само да не преклони глава пред бившата си партия. СДС и ДСБ анонсираха реална готовност за общ десен проект. Все пак всички са наясно, че окончателното обединение на двете СДС-та и оттеглянето на старите лица е единственият им път в дългосрочна перспектива. Въпреки че и вариант с две отделни десни коалиции около СДС и ДСБ изглеждаше напълно допустим. СДС щеше вземе под крилото си Мозер, Софиянски и „Новото време”, а Костов да се съедини с БНД (и може би РЗС). Другите десни джуджета като „Демократическа партия”, радикални и други подобни движения биха се присламчили към една от двете коалиции според личните отношения между лидерите на партиите. Ако се случи провал на евроизборите, десните избиратели ще се разбягат съвсем, за да се стигне до пълно отсъствие на старата десница в следващия български парламент. Това ще е още по-сигурно, ако се осъществят идеите за вдигане на бариерата за коалиции на 6 %. При подобен апокалипсис, свързан със старата десница, вероятността да се получи „тапа” в следващото Народно събрание е твърде голяма. Т.е. ще имаме две непълни мнозинства, които няма да могат да съставят правителство. От едната страна ще стои Бойко Борисов с 90-100 депутата, а от другата ще са БСП и ДПС също общо с около стотина. Бройката ще запълнят прогресиращата „Атака” с 20-30 и може би движение „Напред” с 10-15 депутата. Новосформираното движение е много вероятно да влезе в парламента след включването и на „Гергьовден” – може би малката брънка, която не достигаше за преминаване на 4-процентовата бариера. А не е изключено „Напред” да се подсили и с още някой друг самотен аутсайдер като „Единна народна партия” на Капон, например. (При 6-процентова бариера за коалиции обаче, ще трябва да минем и без „Напред”.)

Вероятността в 41-вото ОНС вездесъщата БСП да успее да внедри поне 5 човека сред депутатите на ГЕРБ не бива да се пренебрегва, което ще усложни още повече задачата пред Бойко Борисов за сформиране на парламентарно мнозинство. Единствената възможна опция ще е коалиция с „Атака” и „Напред”. Ако тя не се получи, на Бойко Борисов ще му се наложи да сдаде мандата за съставяне на правителство на лидера на БСП, който ще преговаря с „Напред” за формиране на нужното мнозинство, ако цифрите позволяват. Все пак трябва да е ясно, че присъствието на Гергьовден, ВМРО и евентуално на ЕНП поставя под съмнение успеха на преговорите, да не говорим за парламентарната стабилност на такъв кабинет.

Има и друг, донякъде допустим вариант. Ясно е, че „Атака” няма да участва в преговори за правителство с партията на Доган. Но ако от „Напред” са склонни в преговорите с БСП да поискат ДПС да бъде заменено с хората на Сидеров, тогава е възможна и тройна коалиция БСП-Атака-Напред. Безспорно и тук ще има много условности, особено по линията ВМРО-Атака, но в условията на световна икономическа криза всичко е възможно. Но ако старата десница се консолидира, за което дава ясен сигнал, и успее да вкара 15-20 депутата, тогава може би процесите, свързани с формиране на стабилно парламентарно мнозинство около ГЕРБ, ще протекат далеч по-безболезнено. Което обаче без „Атака” или „Напред”, едва ли ще бъде възможно.

Лъчезар Лисицов  

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Властта като божествен перформанс 23| 5401 |07.03.2009 . 58 мажоритарни депутата 25| 4405 |03.03.2009 . Частните колекции - трънчето в петата на Закона за културното наследство 8| 6365 |03.03.2009 . Мутрополит 29| 5083 |01.03.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах