Селският летен туризъм: Звън на чанове, дъх на история и ... зейнали порти

Ковачевица в Западните Родопи е златото в броеницата от прекрасните села с история, легенди и къщи за гости. През XVII век в селото живеел майстор-дюлгер Марко Ковача. Той бил със златни ръце и всичко добивало този вид, който той желаел. Неговата съпруга се казвала Гина. Тя била уважавана и търсена от местните за помощ. Често хората казвали: Отивам при Ковачевица. Оттам постепенно се наложило името Ковачевица, останало и до днес.

Селото е запазило автентичния си вид от XVIII – XIX век и е обявено за архитектурно-исторически резерват. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво.  Бялата черква „Св.Никола“ е направена от камък и никога не се е реставрирала.

Дебелите дувари, надвисналите над пътя чардаци и еркерите напомнят, че тук са бродили войводите от филмите "Мера според мера" и героите от "Мъжки времена"

Криещо се в западната част на Родопите е и село Лещен, в което сякаш времето е спряло. Слънчевите лъчи се стелят по каменните покриви и проникват в тесните калдаръмени улички. И тук старите родопски къщи са съхранили архаичния дух на българското село.

Архитектурни паметници, запазили автентичността и величието на отминали векове са църквата „ Св. Параскева“ и Килийното училище. Близо до село Лещен се намират и други природни забележителности, като резерват „Тъмна гора“ и скалните образувания познати като – „Тракийските съкровища“, които туристите обикалят. Една от атракциите е глинената къща.

Село Гела е райско кътче в сърцето на Родопите. Историята свидетелства за основаването му от траките, още в древността. Според една от легендите тук е бил домът на Орфей, а в пещерата „Дяволското гърло“ е търсил любима си Евридика.

Други легенди разказват, че Патриарх Евтимий е бил погребан в манастир, на мястото на който днес е построена църквата „Св. Троица“. Гайдари от цялата страна се събират тук ежегодно за радост на турустите. Така е итози август.

Скрито в горите на Южен Пирин село Делчево процъфтява в свой, пирински архитектурен облик. Около тридесетина от културните паметници пазят красотата на възрожденската къща. Много от тях са тъпкани с гости.  В центъра на Делчево е църквата „Успение Богородично“ построена през 1838г. Калдаръмени улички, старинни къщи и дивен Пирин омайват мало и големо.

Село Ганчовец събира от близо и далеч знайни и незнайни ценители на може би най-голямата слабост на българина – ракийката.  В селото се провежда фестивал, който се казва “Ракия-магия” и който събира от близо и далеч почитатели на огнената радост всяка година. На него се надпреварват  гроздовици и сливовици от всички краища на България. Победителя печели 50 литрово буре, пълно с благодатния елексир.....

Бръшлян в Странджа, Войнежа на север, Граница край Кюстендил, Побит камък край Велинград, Рибарица, Ягодина, Орешак и още десетки и стотици села, в които все още тупти българско сърце .

Но в 205 села в България то е спряло да тупти. В тях не живее никой към края на 2022 г. Това показват публикуваните от Националния статистически институт (НСИ) данни за административно-териториалното деление на страната. Няма хора, няма и туристи. Останали са само прекрасна природа, история, традици и белези за любов и живот. И зейнали порти и прозорци на къщите, като тъжни очи на надеждата.....В очакване на  любители на приключението, наречено селски туризъм.