Сряда, 19 Септември 2018, 04:37
Frognews
23| 15400 |03.03.2016

93 Harbi - 1877-78 - една непозната Освободителна война

.
Наемници в отоманската войска за 93 Harbi
Руско-турската война от 1877-1878 г. е известна още като 93 Harbi - така я наричат турците и Освободителна за нас българите. В турските учебници тя е описвана като патриотична защита от панславянските имперски амбиции на руснаците на Балканите. Пълното название на турски е 93 Harbi - 1877-78 Osmanlı-Rus Savaşı.
Причина за започването на 93 Harbi (война, която съвпада с датата от 1293 г. по календара на Хиджри, "деветдесет войни", пише там.) турците смятат ортодоксалната религия на населението от Османските Балкани - гърци, българи, арменци, сърби и румънци, за главна причина за войната. Християните се стремели да засилят своето влияние и се обърнали към Русия с апел да започне война. Въпреки това много от тях не искали Русия да властва на Балканите и поддържали османците, Англия и Франция, които са съюзници на Високата порта.

Въпреки, че царска Русия била агресор Османската империя загубила тази война. Турците бяха изгонени от Румелия, а там се настанили българите, които дотогава били малцинство. Пътищата към Анадола били препълнени с бежанци. Много от тях били избивани от руснаците и от българите.

 

Сан-Стефанския договор бил подписан на 3 март 1878 г., но не влязъл в сила веднага. Гениалният наш султан Абдул Хамид Хан заявил, че подписаният документ е "повече диагноза, отколкото договор". По това време влиянието на Русия в Европа рязко спада. Така се стига до Берлинския договор от 13 юли 1878 г., който смекчава много от договореното преди това. Все пак Османската империя трябвало да заплати 800 милиона златни франка репарации.

 

По време на 93 Harbi много сърби, арменци и българи помагали на османската армия. В боевете за Плевен Осман паша въвел за първи път нова тактика за водене на обранителни боеве, която влязла в златните страници на историята на военното изкуство. Три пъти той побеждавал руснаците и българите, но не получил подкрепа и бил принуден да предаде града. Осман паша е велик воин и империята ще му е признателна вечно.

 

Ето такива неща пишат турските историци за Руско-турската Освободителна война. Те обаче признават, че войната е започнала в следствие на въстанията в Сърбия, Черна гора, Войводина и България. Специално за Априлското въстание от 1876 г. турците признават, че са загинали около 30 000 християни, но и около 18 000 мюсюлмани. Причина за избухването те посочват престъпленията, които извършвали преселилите се по тези земи черкези след Кримската война. Няма и дума за башибозука, безчинствата над мирното население, четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, четата на Христо Ботев и пр.

 

Споменаването на турската версия за Освободителната война е просто запознаване с една друга гледна точка.

 

 

Руският император Александър II - Освободител

 

Султан Абдул Азис II

 

 

Генерал-майор барон Ямадзава Каран е командир на войскова част и участва в боевете за Плевен. Той се счита за първия японец стъпил на българска земя. Завършил е юнкерско училище. За заслуги в освобождението на Плевен е награден с орден "Св.равноап. Владимир". Заслужил е и ордена на "Хризантемата".

 

Казаци и руски офицери пред къщата на Иван Стойков - Трончанина в село Пордим, където е била щаб-квартирата на руския император от 25 октомври до 15 декември 1877 г.  Иван Стайков е дядо на поета Иван Радоев.


Корица на турска книга за Руско-турската война


Турски част се изтегля от Плевен.



Великият княз Алексей в село Пордим 1877 г.


Турски изселници по време на войната.


Български доброволец (вдясно) предава пленен от него турски офицер на руското командване - 1877 г.


Български опълченци помагат на свой ранен другар.


Разрушена от турците църква в София 1877 г.


Един от паметниците на Осман Паша в Турция, наричан "Защитникът на Плевен".


Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. На една крачка сме от диктатура на прокуратурата 22| 9236 |30.03.2015 . 10 куплета за смъртта на една баба в Овча купел 36| 12449 |02.01.2014 . Земята – последната българска ценност 46| 17381 |20.10.2013 . 9 юни 1923 г. – една история за несвобода, кукловоди и типично българска корупция 45| 22872 |09.06.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах