Неделя, 23 Септември 2018, 19:35
Frognews
19| 21188 |21.02.2018

Греховете, за които няма прошка

.
Васил Левски във военна униформа.
Странна държава сме. И странен народ. Около 19 февруари, датата, на която всяка година говорим за увисналия на бесилото дякон Игнатий, този път говорихме за друг човек. Левски мина в новините и някои публикации по инерцията. Какво се случи ли?
Случи се, че депутатът от ДПС Делян Пеевски цели два пъти ни „ощастливи“. Първо с писъмце до медиите, посветено на президента Радев и премиера Борисов, които нарече „големи момчета“ и им препоръча да си играят с пи…те и да не се занимават с него. Не го рече точно така, но то се подразбра. След това даде интервю за един от своите вестници. Уау – възкликнахме и Апостолът бе оставен на репортерите, които питаха премръзналите дечица пред паметника в София дали им харесват пушките, дето са ги нарамили. Мила картинка. През това време по телевизора втръсналите анализатори превеждаха какво искал да каже Пеевски за войната между Радев и Борисов, за собствеността на медиите и други перверзии.

 

Оттук до думите на Вазов е само една крачка:

 

Той беше невидим, фантом, или сянка.

Озове се в черква, мерне се в седянка.

Покаже се, скрий се без знак и без след,

навсякъде гонен, всякъде приет.

 

Разбира се, че иронизирам. Но не е ли Пеевски наистина фантом и сянка? Чуваме постоянно за него, но да сте го виждали на живо? Не ходи на работа, строга тайна е къде живее, охранява го тумба държавни и частни гавази. Пеевски тук, Пеевски – там… Невидимият – без знак и без след… А делата му се множат като зайци.

 

Левски някога е имал един ямурлук, пищов, кама и черно робство за преборване. Социално слаб, така да се каже. Пеевски на същата възраст е мултимилионер, медиен магнат, депутат N-ти мандат, олигарх, законотворец. Политиците обичат да се хвалят че са претворили заветите на Апостола в живота. Ако е така, излиза, че Васил Иванов Кунчев се е борил и умрял за държава, в която Пеевски да е най-богатият, Борисов да е най-личният, а Цацаров – най-безконтролният. Не бъркам, нали?

 

Левски изминава дълъг път от йеродякон до философията на свободата и мечтата за „чиста и свята република“. Тежък път, казват. Пеевски, като по-тарикат, се ориентира за нула време към тези, които поръчват музиката. Защото те събират данъците, бъркат в хазната, дават обществените поръчки, контролират контрабандата, държат службите на къса каишка. Лично и с помощта на други от неговата мозъчна група той създава Канун наме Делян I (собствена правораздавателна система – термин от османската империя). Освен това изведе борбата с турците на ново ниво: трови ги в родината им с контрабандни цигари. От което печели камари жълтици. Няма комитети, бъхтене по друмищата, страх от предатели и пр. И като стана дума за предатели… Левски първо бе предаден, после обесен и чак след това бе заобичан и обявен за икона. За нас, българите, само мъртвият герой не е опасен. Ботев, Левски, Караджата, Бенковски – любимите ни мъртъвци, които почитаме периодично с фойерверки и епични тостове. Патриотични мероприятия по линия на паметта, така да се каже. Да живеят мъртвите герои! Ако бяха живи, не се съмнявайте, щеше да е различно. Щяха да ни казват в очите какви боклуци сме, а ние щяхме да избираме техните душмани да ръководят държавата. Напук. Да им натрием носа. На Петко войвода му показахме. На други също. Правим го сто и кусур години… Даваме властта на простаци, за да се оправдаваме за несполуките си после с тях. Български патент.

За този човек ли дадохме Дякона?...

 

И с Пеевски е така. Уж го мразим заради делата му и натрапващата наглост, но търпим всичките му свинщини. Всеки ден се вадят доказателства за съмнителни и направо криминални негови далавери, но протести няма. Един път от страх, а втори път, защото Канун набе си е негова. Главният обвинител му е личен ибрикчия. Или беше обратното? Все едно – законът не важи за него.

 

Някои ще рекат: шизофренична ситуация. Може, но си е наша, родна. Големците се дистанцират от него през деня, а вечер му се кланят в х-л „Берлин“ като на икона и му се кълнат във вярност. Другаде това е задкулисие и лицемерие, но тук е политическа целесъобразност. Левски никога не е бил толкова важен. Ако беше, щяха ли да го оставят съратниците му на шепа заптиета да го влачат през половин България в каруца до София?  А Пеевски го пазят. Не е ясно от кого, но го пазят. Най-ценният. Безценният!

 

Почувствал се на вълната на националното мълчание, Пеевски превзема превзема наред. Завзе дори „отбора на народа“, най-върлата част от „синята агитка“, вкара в управата на ФК „Левски“ адвоката си, а след това прехвърли клуба на Спас Русев, комсомолският кадър, превърнал се в милионер по начина, по който си мислите… Завзема и активите на КТБ под лозунга за тяхното спасяване. Не е рекъл, не е взел и Къкринското ханче, за да го преустрои на крайпътен хотел с проститутки и казино. Или поне да го санира. Пред входа ще бучне задължително една „Лафка“, за да си купувате талони на късмета и да търкате докато от небето завалят пачки или ви откарат във фалиралата Ловешка болница. Щеше да го направи като нищо, ако имаше такава обществена поръчка. Лас Вегас в Къкрина! Включете се в играта „Пътят на Апостола до бесилото“ – джакпот 2 млн лева! Струва ви се прекалено? Наистина ли?

 

Та Пеевската пропагандна машина успя да ни вкара в главите, че да си прост е преимущество. Че морал и духовност са равни на нищета. Убеди ни, че Дякона е неудачник, увиснал на въжето край София, вместо да се къпе в басейн в сараите си, а кръшни курви да му поднасят шампанско и рахат локум на клечка. Научи ни, че е най-добре да се избират простаци за управници, защото можем да се сравняваме с тях и да им се присмиваме. Че краденето е висша форма на съществуване, а животът ни е низ от мъки, защото сме аутсайдери. Научихме също, че малката кражба е престъпление, а голямата – сбъдване на мечтите. Че да си продаваш душата на дявола, не пречи да палиш свещи пред олтара и да настояваш Бог да ти изпълнява желанията.

 

Много избягаха, други останахме. Не знам дали сме в държава, член на ЕС или кочина, член на ЕС. Не знам каква е разликата, щом грухтене заглушава дори вътрешния ни глас.

Не знам, не знам… Не знам, честно. Какъв грях сторихме само!...

 

Няма да има прошка, да знаете. И стига сме се правили, че не знаем какво е искал да каже Апостола с онова: Народе???? Знаем и затова сме гузни. Предадохме него, предаваме и себе си. Децата си сторихме курбан… Ако можехме да се самоубиваме масово като китовете поне щяхме да се надяваме на съчувствие. Надяваме маската с лика на Пеевски и се надяваме на пощада.

 

За какво ви е Левски – нека си виси свободно… Нали все за Свободата говорел.

Той е мъртъв, а ние сме живи.

Живи ли?

 

Огнян Стефанов


П.П. Опитайте се да си представите следната картина. Левски и Вутьо Ветьов влизат в магазина на Денчо Халача в Ловеч. В този момент към тях се приближава млад едър мъжага и почва да реве като нерез: Крадци, крадци... Едрото мъжле обаче не е Стойчо Гиргинов, както по-късно ще твърди Вутьо, а олигархчето... сещате се Кое. В задачата се пита: Какво щеше да направи Левски с камата?

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ако ще ни управлява мафията, по-добре тази страна да я няма 20| 18080 |24.10.2017 . Малта и България – конфузни прилики и разлики, които трябва да знаем 5| 15914 |19.10.2017 . Майки, пишете на Макрон и Тръмп, на Радев няма смисъл 7| 15499 |16.08.2017 . Поредно клане, но поуки няма 4| 13273 |04.06.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах