Сряда, 14 Ноември 2018, 22:06
Frognews
2| 40527 |23.12.2012

Равносметка: Над 1,5 млн души в Топ-10 на Фрогнюз

.
Заедно...
В края на всяка година хората правят равносметка на свършеното. Разумните анализират грешките и търсят начини да ги преодолеят. В медиите единственият критерий за успех или неуспех е доверието на читателите. Те са на върха на медийния Олимп и посочват кое е написано добре и кое – не.
От техния глас се влияят и рекламодателите. Без едните и другите никоя медия няма шанс.

Фрогнюз не прави изключение. 2012-а бе трудна година. Имаше моменти, в които екипът си задаваше онзи гаден въпрос: „Ще оцелеем ли?”. Отстрани обаче вероятно нещата не изглеждат така драматични. Читателите търсят и искат да получат добро, точно, вярно, задълбочено, истинско четиво, новина, коментар, анализ... Те са стимулът, заради който си струват всички усилия и премеждия. Старали сме се да бъдем на ниво, да сме последователни, честни, храбри и да го даваме по-полека с компромисите. Не се оплакваме, знаем, че е трудно за всички.

Имаме своите успехи. Някои от тях са наистина приятни.  

Без всякакво съмнение през 2012 година най-четеният материал в нашия сайт е: „Няма по-прост народ от българския”, с автор Едуард Стърнс. 677 132 посещения! 1006 души са го коментирали! Това е уникален интерес към един текст въобще в българското медийно пространство в Интернет. Предоставяме го на вашето внимание, за да се убедите, защо точно тази тема е предизвикала океан от читатели.

Приготвили сме ви и една своеобразна класация ТОП-10 на най-четените материали във Фрогнюз. Текстът на Стърнс е извън подреждането, нещо като материал със специален читателски приз.

 

В ТОП-10 влизат предимно политически, криминални и исторически сюжети. Уникално, според нас, но и много радостно, е че разказ на Йордан Йовков, посветен на Балканската война е в сред първите три най-четени в нашата класация. Направо е велико! Класикът Йордан Йовков, позабравеният, тури в малкия си джоб всякакви „жълти” теми, писания за чалгари и напиращите пред микрофони и камери политици. Той доказва също, че умните, интелигентните и любознателни българи не само не са се свършили, но са и достатъчно много, за да променят нещата към по-добро.

Благодарим на всички наши читатели и приятели!

Те не са само в България. Имаме огромен брой посещения от САЩ (Чикаго, Лос Анжелис, Ню Йорк), Германия, Великобритания, Австралия, Франция, Испания, Италия, Русия, Македония, Австрия, Канада и др. Благодарим за писмата, които ни пращате!

Желаем ви от сърце здраве и късмет! Интелигентността ще спаси света, ще спаси и България! Чувството ни за хумор ще ни избави от униние и самосъжаление! Идват красиви и мили празници. Отдайте се на удоволствието да сте с близки хора, с любими хора! Понякога да се подхлъзнеш по наклонената плоскост не е голям грях... Всички сме го правили.

Щастие и успехи!

От нас зависи.

 

Те още не са казали последната си дума...

 

ЕДУАРД СТЪРНС: НЯМА ПО-ПРОСТ НАРОД ОТ БЪЛГАРСКИЯ

 

Посетители: 667 132

Коментари: 1006

20 Юни, 2012

 

“Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие „Невероятно инфо“ пусна материал, който, макар и фантастичен, решихме да публикуваме заради убийствената ирония в него. Той е неопределен жанр – очерк, есе или автоинтервю. Текстът на Едуард Стърнс, касаещ България, придоби огромна популярност сред англичаните.
Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава.

Текстът публикуваме от от eurochicago.com

 

”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!

Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости.

Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.

Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.

Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.

Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?

Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?

Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.

Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.

Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.

Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.

Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.

Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.

Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.

Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.

Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.

Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе.

И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:

“-Ми аз, какво мога да направя?”

Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.

Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.

Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.

Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш.

Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.

Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “

 

П.П. Това е само мнението на един англичанин. Пребройте до десет преди да го наплюете и оборвате. Звучи неприятно, но пък трябва да признаем, че много верни неща е казал. По-важно е да помислим как да се променим и да покажем добрите черти от националния характер. Такива има със сигурност.

 

 

ТОП – 10    на   Frognews.bg

 

№1

 

ЕКЗЕКУЦИИТЕ НА ЛУКАНОВ, ПАВЛОВ И КЮЛЕВ С ЕДИН ПОРЪЧИТЕЛ

 

Посетители: 143 098

Коментари: 105

22 Февруари, 2012

 

Тримата известни масони са убити заради бизнес и политически интриги и защото знаели мръсни тайни Андрей Луканов, Илия Павлов и Емил Кюлев са поръчани за екзекуции от един и същи човек или кръг. Сензационната версия разкри пред „Торнадо” човек, близък до разследването на изваденото от фризера убийство на банкера Кюлев.

Това е човек или група от хора, които били много високо в държавата и практически са били недосегаеми за разследващите органи и правосъдната система. Мотивите за ликвидирането на едни от най-знаковите имена на прехода били три: икономически, политически и това, че знаели мръсни тайни за т.нар. елит. Затова са и отстранени физически защото вече са били много силни, с влияние и са могли да разкрият в един момент истината за кукловодите, както и външните фактори, които влияели на развитието на България след 10 ноември 1989 г. Станали опасни и неудобни. Въпросният поръчител или поръчители били тясно свързани със социалистическата партия. В тази посока продължават да работят оперативни работници след възобновяване на разследването покрай разкритата група, нашумяла като „Килърите”.

Известни са скандалите между Андрей Луканов и Илия Павлов около Топенерджи. До 1994 г. Луканов толерирал Илия Павлов и му осигурил достъп до огромен ресурс в областта на енергетиката и химическата промишленост. От 1995 г. обаче, след като Луканов се заел лично с новосъздадената компания Топенерджи, между двамата назрял сериозен конфликт. Доста нашумяла теза от онези години е и неразбирателството на Луканов с премиера Жан Виденов. Спорът между двамата обаче бил принципен по отношение на самата партия. След като бил ликвидиран стратегът на прехода Луканов, а Жан Виденов дискредитиран като министър-председател, начело на партията застанал Георги Първанов, който по-късно бе избран за президент.

„Политическата сила, към която принадлежеше Андрей Луканов, нямаше интерес да излезе в общественото пространство фактът, че стои зад убийството на лидера си”. Това са думи на дългогодишния шеф на отдел „Тежки престъпления” в МВР Ботьо Ботев, изречени в предаването „Тази неделя” на бТВ. След това идва убийството на Павлов през 2003 г. Екзекуцията е изпълнена дни след завръщането на Павлов от Украйна и след срещите му с руския президент Владимир Путин в София. Близки на Илия Павлов твърдят, че в американското посолство в София са знаели, че около него се затяга обръч и
може да бъде ликвидиран Дори споменават, че месец преди 7 март лидерът на ДПС Ахмед Доган, близък приятел на Павлов, е бил предупреден да прекъсне връзките и срещите си с него.

Кюлев е убит през 2005 г., ден след излизането на убийствен доклад на ЕК за корупцията във властта у нас по време на тройната коалиция и за неработещата правораздавателна система. И тримата – Луканов, Павлов и Кюлев са били масони. И тримата са били сред политическите и бизнес лидерите след преврата на 10 ноември. Били са тясно свързани с БКП, а след това с БСП. И тримата са знаели много за т.нар. „червени куфарчета”. Илия Павлов става крупен капиталист от спортист в „Олимпийски надежди” и офицер в ЦСКА, а Емил Кюлев – от милиционер криминалист е обявен два пъти за „Банкер на годината”. Двамата са сред основателите на Г-13 първата формация на едрия капитал у нас. Ненавиждали са се, имали са открит конфликт, но и двамата са били продукт на един и същи кръг, свързан с БСП и властта. Оттам е дошла и поръчката за тяхното премахване. Не било изключено обаче в убийството на Кюлев да има и любовен към останалите мотиви. Говори се, че докато бил жив, съпругата му Весела е имала връзка с много високопоставен човек в държавата. Кюлев научил и можело да гръмне огромен скандал.

Тодор Велев

 


№2

 

ПРИ СТРУМА


Посещения: 103 187

Коментари: 12

10 Ноември, 2012

 

За всички, които честваха Балканската война, които се възхищаваха на подвига на дедите ни в онези трудни години. За наследниците на българския дух, които неосъзнават това. За тези, които искат „нов прочит” на войната. За онези, които заявиха, че Балканската война е била етническо прочистване.
За всички, които живеят и милеят за тази земя и я считат за своя родина предлагаме „При Струма” на класика Йордан Йовков. Той поне не се нуждае от коментар...

 

При Струма

 

Французката бригада, която е разбита при Струма, е бригадата Бротие. Всяка малка или по-голяма единица, в която и да било армия, си има своя номер, с които се именува, но у французите тоя номер обикновено се замества с името на началника. Това е една традиция, която има нишките си в миналото и в нея живее хипнозата на прочути имена.

Но не е само това. Говорят твърде много и другите подробности, колкото оскъдни и да са. Там е имало зуави, шасьори, кавалеристи. Неволно въображението си рисува ефектна картина, за която миналото дава разкошни краски и широки рамки. Разбира се, новото време е изменило много неща. Но ние си мислим за тия французки кавалеристи, които някога яздеха исполински коне, носеха кюраси и на каските им се развяваха космати гриви. Тия буйни ескадронн, които в битките се появяваха като буреносни облаци и хилядите сабли блещяха и се преплитаха като светкавици.Тъй беше запомнил светът тия железни центаври и атаките им при Шевердинския редут и при Ватерло.

Там е имало и зуави - тия екзотични фигури с широки шалвари и малки червени кепи, които напомнят Алжир, Солферино и Крим. Миналото на шасьорнте е по-малко известно, но сам Поанкаре е бивш офицер от тия полкове. Има много фотографически снимки, където той носи тяхната униформа и широкият с увиснали краища каскет стои върху главата му твърде кокетно и на бекрен.

Кирасири, зуави и шасьори - полкове на стара армия - сега извиха колоните си сред маковите градини и жълтите стърнища при Струма. Нека признаем, че нашите неприятели са калени и опитни войници. Но те никога не забравят и красивия жест. Вековете и традициите са стилизирали всичко: униформата и позата, мелодията на командите и патетичния боен вик. И зрелището, което водите на Струма са отразили, е било наистина ефектно и рядко: тук не са липсвали линии и краски, които сме навикнали да виждаме в картините на Мейсоние, не е липсвало и обаянието на тая старинна слава, която звучи в метафорите на Юго.

Легендата разказва, че Хронос изядал сам децата си. Той е жесток и жестоко се шегува. Времето разрушава днес това, което е било зидано с векове. Нови и паметни страници прибавя към историята нашето време. И може би тия страници някога ще будят само недоумение и учудване. Защото малко по-рано читателят ще е прелиствал страници, в които грее сиянието на една голяма слава. Бригади, дивизии и корпуси, които също тъй, наместо номера си, като единствен девиз, носят името на шефа си: Удино, Ней, Мюрат, Даву - и много, много още. Имена, които имат очарованието на мит, и подвизи, които приличат на легенди. Войници, които са обходили земята по всички посоки на хоризонта, знамена, които са се развявали и в горещите, пясъци на Египет, и в снежните полета на Русия. Съдбата довежда тия войски при бреговете на Струма. И външният вид, и заветите на миналото са запазени. Но бригадата на Бротие е разбита. Маковите градини и жълтите стърнища са покрити с трупове, разхвърляни оръжия и дрехи. Всички следи на поражение и паника. Логичният ход на историческите факти е грубо и неестествено нарушен. Нима е възможно това? Кой можа да нанесе тоя страшен удар? Кой е той? Кои са те?

За тях историята и миналото също пазят документи, макар и много по-малко. Но от четири години целият свят ги знае. Синове са на Балкана. И природата, която ги е откърмила, дала им е всичката си мощ и коравина. В мирните дни на труда - това са пастири из планините и жътвари по златните ниви край Дунава и Марица. У тях не всичко е тъй бляскаво, изгладено и изящно, не всичко тъй е подчинено на стила и на тънкия вкус. Униформите са скромни и кафяви, каквато е земята, лицата имат бронзовия цвят на пшеницата, но плещите са широки и ръката, която натиска палешника на ралото, знае да върти и меча. Тая ръка е груба, голяма и тежка като чук.

От урвите на Нидже, Беласица и Али ботуш тия полкове слизат, неудържими и буйни, като порои. У тях много нещо е необикновено и странно, подир тях се нижат обози, впрегнати с едри и тежки биволи, те вървят мудно и тежко, но късите нозе са като железни стълбове и на виторогите чела стои същата корава и упорита воля. Тия полкове имат по-малък блясък, но те идат с мрака и сенките на буря. Някога суровите солдати на Анибала удряха римските патриции право по лицата. Също като тях и тия войници са, може би, не твърде вежливи, но те обичат земята си и гневът им е свещен: техният удар е като мълния и в тяхното ура сякаш се люлеят и ечат вековните гори на Балкана.

Покрай Струма из маковите градини и пожънатите ниви лежат трупове на французки солдати. Кръвта изтича и пои чужда земя, очите, които вече смъртта закрива, в последния миг виждат чуждо небе и съзвездия, които не познават. Смъртта дохажда с болките на разкаяние и скръб.

Те са жертви, които нищо не изкупват.

Там - във водите на Струма - българските войници поят конете си; тежките биволи нагазват в реката с ленива нега. Но има нещо, което говори на сърцето, и песента на голямата река е разбрана реч:вълните на Струма носят хладината на снеговете от Витоша, влекат шума, която са отронили горите на Рила и Пирин.

 

 

Йордан Йовков - биография

 

Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в малкото балканско селце Жеравна, в многолюдното семейство на Стефан Йорданов – училищен и църковен настоятел. Детските и юношеските му години преминават в родното място, една година учи в Котел. Завършва Първа софийска гимназия. Същата година (1900) е назначен временно като учител в с. Чифлик Мусабей. Три години по-рано баща му и цялото семейство се преселват в Добруджа. Равнината очарова младежа и завладява сърцето му за цял живот. Отбива военната си служба в Школата за запасни офицери в Княжево, София. В края на 1903 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но го напуска поради смъртта на баща си и се връща към учителстването в различни добруджански села. През 1912 г. е мобилизиран и участва в Балканската и Междусъюзническата война, отначало като младши офицер. След раняването му в сражение край Дойран е награден с орден за храброст и произведен в чин подпоручик.
След войната за кратко време работи като редактор на сп. „Народ и армия”, където публикува документалния очерк за Балканската война „Утрото на паметния ден”. След като списанието спира, Йовков работи като библиотекар и редактор на сп. „Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве”. През 1915 г. е мобилизиран в Ксанти, а по-късно е изпратен в редакцията на в. „Военни известия”. През това време пише разкази на военна тематика и ги издава в два тома през 1917 и 1918 г. Академията на науките отличава първия сборник с наградата „Иван Вазов”.
След края на Първата световна война, когато Добруджа е окупирана от румънците, Йовков преминава нелегално границата и се установява във Варна. Потресен от националната катастрофа и особено от загубата на Добруджа, писателят написва повестта „Жетварят”, която е отпечатана от издателство „Просвещение” през 1920 г. По-късно българското правителство му предлага дипломатическа служба в нашата легация в Букурещ. Макар че изпълнява съвестно и старателно задълженията си на чиновник и дори малко израства в служебната йерархия, Активната литературна дейност остава за него единствена утеха и духовна опора. Изпраща разкази в сп. „Златорог”, „Демократически преглед” и „Литературна мисъл”. През 1926 г. издателство „Хемус” пуска сборника му с разкази „Последна радост”, а на следващата година – цикъла „Старопланински легенди”. От този момент нататък Йовков печата новите си творби в „Хемус”. Всичките му 15 книги получават общ външен вид, обмислян в най-малки подробности от самия автор. В края на 1927 г. по негова молба Йовков е освободен от легацията. Заминава за София, където е назначен за преводач към Външно министерство и сътрудник в  редакцията на в. „Ла Бюлгари”. През 1928 г. издава „Вечери в Антимовския хан”. На следващата година фонд „Берлинов” при Академията на науките му присъжда Кирило-Методиевска награда за цялостна литературна дейност.
Последните десет години от живота си, неизлечимо болен и зле платен, Йовков отдава всичките си сили и свободно време на литературен труд. Изтощителното напрежение се отразява още по-пагубно на здравето му. През 1930 г. издава драмата „Албена” и комедията „Милионерът”, а след две години – драмата „Боряна” и том трети на „Разкази”. Следват „Чифликът край границата” (1934), сборниците с разкази „Женско сърце” (1935) и „Ако можеха да говорят”, както драмата „Обикновен човек” (1936).
През есента на 1937 г. заминава на лечение в Хисаря. Състоянието му рязко се влошава и е откаран по спешност в Католическата болница в Пловдив, където е опериран. След 24 часа Йордан Йовков умира. Погребението му спонтанно прераства в манифестация на преклонение и любов към певеца на хармонията, душевната красота и моралната чистота.



 

№3

 

 

СЛЕД БУЗЛУДЖА: МАЙКА ПЛАЧЕ - ГРАМОФОН СВИРИ

 

Посещения: 96 714

Коментари: 211

30 Юли, 2012

 

На социалистическия събор на Бузлуджа бе издигнат плакат: „Върнете ни социализма”. Хит бяха и фанелките с надпис „СССР”. Хиляди се опияняваха от мечтата тези две неща да се материализират. Тоест, животът да се върне двайсетина и нещо години назад.

Лидерът на БСП и кандидат за лидер на европейските социалисти Сергей Станишев заяви в тази връзка, че партията ще се бори за властта, ще върне справедливостта и ще построи социално общество. Ръкопляскаха му много и скандираха след него: „О-став-ка”. Отнасяше се за ГЕРБ и Бойко Борисов.

Върнете ни социализма. Рефренът бе подет и повтарян от близо 40 000 души, изкачили заветния връх. Вероятно още толкова са го повтаряли пред телевизора, гледайки репортажите от почервенялата горска поляна. Може и да не им се иска на останалте партии да признаят на глас, но без БСП в близките годни няма да минем. Може тази партия да се топи, може да старее, но не умира. В интерес на истината забелязват се и доста млади попълнения в социалистическите редици.

 

Нека приемем, че теорията на британския писател сър Хърбърт Уелс за машина на времето се материализирана след събора на Бузлуджа. Събуждаме се една сутрин и през прозореца на панелката ни в столичния ж.к. „Люлин” трета част виждаме добрата стара социалистическа реалност. Ако погледнем още по-нататък, зад хоризонта, ще видим че „пред нас са блеснали житата, окъпани от топъл дъжд”...

 

ПЛЮСОВЕ

 

В блоковете ударно жънат съветски комбайни „Нива”. В близката фурна хляб „Добруджа” се продава за 35 стотинки. Има още бял и типов по 15 ст. Друг хляб няма, но на кого му е и нужен. В гастронома водка „Столичная” се продава за 1,79 лв (по цени от 70-те години). Има също водка „Търговище” с чер етикет, коняк „Плиска” и бренди „Поморие”. От рафта се усмихва и любимата на българския народ гроздова. Друго няма, но и на кого му е нужно. Бирата е „светло” и струва около 30 стотинки. Е, няма във всеки магазин, но който е упорит или има познат магазинер, ще намери.

Таксата за детска градина е 35 лева. Доста добра цена при средна заплата през 80-те години от 175 лева. Парното за двустаен също е около 35 лева на месец. 35 лева струват и дънките на черно (в магазините такава упадъчна капиталистическа стока не се продава), но на кого са му потрябвали дънки по време на социализма?

По кафенетата, доколкото ги има, няма безработни младежи. Няма и наркомани по градинките и входовете на блоковете. Младите при социализма са на средношколски бригади. Или на пионерски лагери в Галата, Обзор, Равда, Орешака, Сливек и др. Най-заслужилите пионери са в международния лагер в Артек, Съветския съюз.

 

Селяните по онова време се трудят в ТКЗС и Аграрно-промишлени комплекси, а думата фермер се свързва със загниващия капитализъм и американския империализъм. Дневната надница е около 2,50 – 3,00 лв. Здравеопазването е безплатно. Доматите са 15 ст. килото. Вифлите – 10 ст. Героите на социалистическия труд ги изпращат на безплатни екскурзии в Съветския съюз, откъдето се връщат с чисто нови шевни машини, прахосмукачки „Ракета” и автоматични писалки „Союз”. Армията ни е 120 000 души, член е на Варшавския договор и е готова за война с Турция и Гърция взети заедно. Образованието също е безплатно. В жеги като сегашните се разхлаждаш със сайдер и алтай - българският отговор на Кока кола и Пепси. С Кока кола американските войници се напиват като свине...

 

НЯКОИ МИНУСИ

 

Всичко това е така. Но... Има и едно досадно „но”, което няма как да бъде избягнато. По онова време за кола се чакаше 12-15 години. Можеш да избираш между „Москвич”, „Жигули” („Лада”), „Запорожец” и чат-пат „Шкода”, „Вартбург” и „Трабант”. Да ти ремонтират колата в сервиз трябва да даваш бакшиш или някой от монтьорите да ти е братовчед. Иначе чакаш с дни и седмици.

 

В месарницата ти дават свястна мръвка ако касапинът ти е роднина или му бутнеш нещо отгоре. Иначе кило месо съдържа задължително 200-300 грама сланина, кокали и четина. Луканка се яде по празници.

Бензинът е с купони. Имаш право на 20 л месечно. Държавните коли и камиони карат с оцветен бензин, за да не въртят далавери. Далавери обаче се въртят и милиционерите спират частни коли по пътищата, за да им проверяват бензина в резервоара. Ако си сипал държавно гориво ти взимат книжката и отиваш на съд.

 

На бензиностанциите се чака с часове, понякога с дни.

Не можеш да пътуваш в капиталистически страни освен с редки екскурзии на Балкантурист. Във всяка група има човек от Държавна сигурност, за да следи някой да не избяга на Запад. Който все пак успее да избяга е обявяван за предател и невъзрвращенец, а семейството и роднините му са подлагани на редица ограничания, а в някои случаи и на репресии. Полагат ти се 30 долара при излизане от България. За соцстраните – 30 лв. в съответната валута.

 

В страната съществуват само две партии – БКП и Земеделски народен съюз. В БКП членуват над 800 000 души.

 

За цветен телевизор се чака на опашка и ти дават номерче. Предлагат се български „Велико Търново” и „София”, както и съветските „Електрон”, „Огоньок” и „Юност”. Излъчват се две национални програми, а в петък се излъчва съветска телевизия.

 

За жилище също се чака, събираш и лихвоточки. Банани и портокали се продават само около Нова година в т.нар. „свободни магазини”.

Западни стоки се доставят само „на черно”, включително и лекарства.

След завършване на висше образование всеки абсолвент подлежи на задължително разпределение.

 

В София съществува режим на софийското жителство, бе което нямаш право да живееш в столицата. Можеш да придобиеш жителство, ако се омъжиш/ожениш за софиянец. Също ако си особено ценен кадър и си на работа в ЦК на БКП. Също и ако работиш в градския транспорт и строителството поне 10 години.

 

Нямаш право да говориш и пишеш срещу БКП и нейната политика. За политически вицове можеш да попаднеш дори в затвора.

 

Оттук нататък всеки може да преценява сам.

 

НЯКОЛКО ЖОКЕРА ЗА КОЛЕБАЕЩИТЕ СЕ

 

Сергей Станишев на Бузлуджа, 2012 г.:

 

Тези, които днес са на власт трябва да знаят и всички пътища да затворят, пак ще стигнем на Бузлуджа на тази дата. Никой не може да ни спре. Събираме се на тази историческа поляна да сверим нашия часовник с това, което се случва в България и да почерпим сили, вяра, мъдрост и енергия за бъдещето.

 

Всички разбираме, че имаме срещу себе си арогантна, безхаберна, власт, която ще направи всичко възможно без да има доверието на българите пак да ги командва. Чака ни трудна година. Срещу нас ще бъде използвано всичко - власт, страх, лъжи, компромати, пари, всичко и трябва да сме готови за това. Защото това е лицето на ГЕРБ, те са разбойници облечени във власт, но ние имаме визия, която не е партийна, визия, която е национална, която е отговорност пред държавата, трябва да ги свалим от власт.

 

Др. Тодор Живков за социалистическия прогрес на Народна Република България и СССР на национално съвещание на актива през 1987 година:

 

Съветският съюз надмина САЩ по производство десетки пъти. СССР надмина САЩ с пъти в областта на културата и образованието. От изостанала аграрна страна НРБ се превърна в процъвтяваща социалистическа страна. До края на 80-те години ще бъдем далеч напред пред капиталистически страни като Франция, Англия и ГФР. Необходимо е само да продължим борбата за увеличаване на асортимента на стоките. Вече произвеждаме тенджери, телевизори, печки, грамофони, котлони, обуща, мебели. Лозунгът трябва да бъде: „Високо качество, богат асортимент и ниска себестойност”. Увлечени по бита обаче не бива да питъпяваме нашата революционна бдителност. Фашистите, капиталистите, класовия враг не спи. Той излиза от леговището си и иска да трови светлия ни строй. Няма да стане, ще им противопоставим нашата революционна бдителност и Народната милиция! Връщане назад не може да има. Ще ги превъзпитаме по трудов път. Класовата борба се разраства и който не върви по указания път, ще му намерим мястото. Няма да позволим на никой да пречи на ръзвития социализъм, който вече изграждаме и на който всички се радват. Особена грижа в това отношение трябва да обърнем на децата, другари.

 

Пинк Флойд

ТУХЛА В СТЕНАТА - 1
Татко ми далеч замина, 
Имам спомен- като млад
Някъде в албума сниман. 
Татко бе, какво ми завеща? 
А бе, татко, кво ми завеща? 
Май че само една тухла в стена. 
Остави само една тухла в стена. 

 

ТУХЛА В СТЕНАТА - 2
Стига с вашето учение, 
Стига с вашия контрол! 
И без сарказъм във класа! 
Стига вече произвол!
Хей, даскал, остави децата! 
Ти си друга ръбата тухла в стената. 
Ти си друга ръбата тухла в стената. 
 
ТУХЛА В СТЕНАТА - 3
Не ща ръцете ви крепителни, 
Нито хапчета успокоителни. 
Прочетох онзи надпис на стената
И нямам друго вече във главата. 
Не искам нищо друго в тишината. 
Всичко е само една тухла в стена. 
И всички вие, братя, сте тухли в стената. 

 

(Превод: Христина Кочемидова)

 

Ще припомня само, че в годините на прехода, навъртяха се вече 22, имаше няколко социалистически правителства. Две бяха с премиер Андрей Луканов и ни осигуриха т.нар. „луканова зима”, когато за хляб и мляко се чакаше по цяла нощ. Социалисти министри имаше също в кабинетите „Попов” и „Беров”. Министри социалисти имаше и в кабинета „Сакскобурготски”. Социалистическо бе и правителството на Жан Виденов (тогава се случиха зърнената криза и банковиет фалити). Тройната коалиция бе доминирана от БСП, а премиер бе Сергей Станишев. През всичките тези години на социалистическо управление е могла да се случи социалната държава, за която говори Станишев на Бузлуджа. Включително можеше да е построена и тъй желаната от БСП АЕЦ – Белене. Но не се случиха. 40 000 на Бузлуджа не попитаха защо. Тяхно право.

 

Изборът трябва да направи всеки за себе си, но да не забравя и децата, и внуците си. Добре е да може да ги погледне след това в очите.

 

Севт Трети,

Тракийски цар

 

П.П. Някога, когато управлявах, не знаехме що е социализъм и има ли той почва у нанс. Но и тогава се намираха вражески елементи. Имахме си обаче методи за превъзпитаване. Едни се оправяха, но някои не издържаха... За последните нямаше никакво значение дали здравеопазването е безплатно или зависи от здравна каса. Нямаше и проблем с лекарствата, щото си беряхме билките в гората. Няма обаче билка за отрязана глава, от мен да го знаете. Чудя се само младият полутрак и полуукраинец Станишев на какво вика „социална държава”. На такава, в която командват социалистите или която е пълна със социално слаби. Защото ми се струва, че в неговата свита има главно социално силни. Дано тези 40 000 траки, които са били на Бузлуджа, да знаят какво искат. Доколкото знам единствените останали социалистически страни в света са Северна Корея и Куба. Понякога мечтите се сбъдват и тогава става: майка плаче – грамофон свири...



№4



 

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНИТЕ ЦЕННОСТИ


Посещения: 91 039

Коментари: 94

22 Февруари, 2012

 

Заради рейтинги и тиражи гащите на Иван и Вихра и темата за вагината на Гала изместват на заден план Левски, Георги Черкелов и Иван Славов. Това е предумишлено духовно убийство. Тези дни, както всяка година по това време на февруари, нацията се връща към името и делото на Апостола. За кратко и доста лицемерно.
Темата не е водеща, нито предизвиква дискусии. Няколко протоколно добри думи за Левски, после едноминутно мълчание. Толкова. Тази година се случи нещо по-различно. В София бе открита паметна плоча в чест на Апостола до средновековната църква „Св. Петка Самарджийска”. Според някои изследователи там е погребан Левски преди 139 години. Плочата бе открита с тропар на братята Св. Св. Кирил и Методий, който е пял Васил Иванов Кунчев, докато е бил дякон. Плочата е скромна, но е символ на преклонение пред саможертвата му и дългогодишните усилия на Николай Хайтов и десетки родолюбци за разкриване на истината за гроба на Левски. Заслугата това да се случи е на Столична община.

Откриването мина без много шум, въпреки че бе стилно и емоционално. Медиите го отбелязаха, факт, но събитието бе удавено в залповете на чутовни новини като тези за развода на Иван и Вихра, както и дали ще роди на 3 март Николета, булката на Валери Божинов. „Най-чаканото бебе на годината”, написа смело един вестник. Аз лично не го чакам, за вас – не знам.
Иван, който според някои родни стандарти е супер тв звезда, разказа пред втрещените зрители как съпругата му му слагала рога с някакъв чичо режисьор в БНТ. Колко неморално, трябва да си помислим ние. В същото време Вихра приказва други неща пред други медии. И ние се разкъсваме и разстройваме, което влияе на работоспособността, на производителността, пада БВП, а безработицата расте ли расте. Ето как заради едни свалени гащи сме на опашката в ЕС.

Отвратително, ще кажете. Е да, но защо тогава темата е водеща седмици наред? Какво направихме да не е? Гащи, сперма, ботокс и пикантерии са предпочитаните медийни сюжети, налагани заради рейтинги и тиражи. Не искам да си представям какво би станало, ако някое замерване покаже, че содомията... Защото има и нейни фенове, твърдят психиатри. Става въпрос за дереджето на ценностната ни система. Може и да е имало някога такава, но очевидно си е отишла. Тръгнала си е в мига, когато е видяла колко охотно и с какво опиянение се отдаваме на оглупяването.

Тези дни ми попадна книгата на някогашния генерал от разузнаването и депутат от левицата Тодор Бояджиев за Ким Филби. Темата за шпионажа винаги е била привлекателна заради тайните, които крие или пестеливо разкрива. Само че... Тодор Бояджиев не пести похвалите и възхищението си от Ким Филби. Нарича го „най-големият разузнавач на 20-и век”. Опитва се да ни внуши и на нас, читателите, преклонение пред неговия кумир. Ким Филби всъщност е Харолд Ейдриън Ръсел Филби. Получава прякора Ким от името на герой в едноименен шпионски роман. Вербуван е от съветското разузнаване още като студент в Кеймбридж през 1929 г. До 1963 г. служи формално на Британската корона на различни постове в разузнаването, като през цялото време предава тайните на родината си на Кремъл. През 1961 г. британският разузнавач Джордж Блейк е осъден за шпионаж в полза на Съветския съюз на 42 години затвор. Филби се уплашва, че го очаква същата участ, ако го разкрият. През 1963 г. той вече е сигурен, че му дишат във врата и от Бейрут, с помощта на съветски другари, избягва в СССР.
За ген. Тодор Бояджиев Филби е икона в шпионажа, герой и пример за подражание, най-големият и пр.

За Великобритания Филби е най-големият предател и позор за нацията. Коя от двете оценки е по-точна? Дали като читатели и наблюдатели не би трябвало да се задоволим с оценки като „най-големият успех на КГБ” или „най-големият неуспех на британските служби”? А да не би Тодор Бояджиев също да е служил на чужда страна и затова да си пада толкова по предателството?

В същото време, когато Ким Филби е посрещнат в Москва като герой, у нас арестуват дипломата Иван-Асен Георгиев, който е бил висш служител в ООН. Той е обвинен, че шпионира в полза на САЩ, осъден е на смърт и разстрелян по бързата процедура. Не е реабилитиран и след 10 ноември 1989 г., защото е родоотстъпник. Как така Ким Филби е герой, а Иван-Асен предател? Двоен стандарт ли е това или такава е ценностната ни система.

Ген. Владимир Заимов дълги години минаваше за безспорен герой в България. И все още. Има улици, а в София и парк, носещи неговото име. Несъмнено като военен е дал много за армията и родината, а като артилерист е постигнал високо ниво. Но бил вербуван от съветските тайни служби в навечерието на Втората световна война. Срещу заплащане. През 1942 г. е разкрит и осъден на смърт. Пише молба до Борис Трети за помилване. Царят обаче отказва с мотива, че Заимов е предавал страната си за пари – 300 000 лв., които тогава са били страшно много пари. Не знам, трудно ми е да преценя все още, тъй като дълги години съм чел и слушал за подвига на „червения” генерал и съм вярвал, че звездата на „Герой на Съветския съюз” е заслужена. И то си е така – за Москва той е герой, но такъв ли е за нас? И щяхме ли да знаем за ген. Заимов и какво, ако не беше станал съветски шпионин? Все някога трябва да почнем да си отговаряме на тези въпроси.

Объркването става още по-голямо, когато ни обясняват от Светия синод как Левски не можел да бъде обявен за светец, защото е убил човек. Е да, но Св. Георги, Св. Димитър, Св. Теодор Тирон и Св. Мина са били воини и са убивали. Те обаче, казват ни, го правели в името на Христа и вярата. Но нали и Дякона в името на свободата, висша християнска мечта, е грабнал калъчката, а не в кръчмарска свада? Може би подобен абсурден аргумент някога е наложил вместо плоча на Левски пред църквата „Св. Петка Самарджийска” да се издигне гранитен паметник на Ленин.

Вождът на „червения Октомври” Улянов срещу Апостола на свободата Двамата обаче нямат вина, вината е наша. Геранът, в който пропада ценностната ни система от години, обаче е толкова дълбок, че още не сме стигнали дъното. Преценете сами: съобщенията за смъртта на големия актьор Георги Черкелов и на проф. Иван Славов „отнеха” около 30 секунди на повечето телевизии. За сравнение Гала, в своето предаване „На кафе”, говори за вагината си и женските кондоми поне половин час. Рейтинг, казват експертите. Духовна смърт – отеква ехото...

Недоволстваме, че платен преглед при доктор струва 20 лева, а при професор до 50. Ужас! - викаме и сме готови да бутаме правителства. В същото време охотно даваме на врачки колкото ни поискат, защото били последната ни надежда, а здравеопазването било в криза. Да, в криза е, но и защото половината от нас не плащат осигуровки, а искат лечение като в швейцарска клиника. Няма как да стане. Вместо да говорим за това, охотно прехвърляме собствената си вина върху медиците.
Същите проповедници и манипулатори ни учат, че престъпниците имат права. Нито дума за правата на жертвите. Нагли мафиоти се представят за света вода ненапита, а жертвите им биват унижавани и заплашвани. По улици и пътища пияни и самонадеяни шофьори убиват хора, но калпаво (неслучайно) законодателство ги пази от справедливо наказание. Това не е ли тотален срив на ценностната ни система? И ако не е, какво е? Не трябва ли справедливостта да е висша цел на обществото ни?

Тази неделя е Сирни Заговезни, ден, в който се иска прошка – по-младите на по-старите. Вече трябва да е обратно. Да поискаме прошка и извинение от децата си за ценностната система, която им отнехме с лека ръка. Че дебеловратите и едрогърдите екземпляри са новите икони. Че не сме наясно с героите си, което затруднява да сме наясно със себе си. Ако не направим нещо по въпроса час по-скоро, все едно сме си пуснали куршума. Не е крайно – вярно е.

Христо Ботев
Кой българин, кой патриотин няма да се замисли и да попита себе си:„Какво трябва ние да правиме?”

Атанас Далчев
Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.

Огнян Стефанов

 

 

№5

 

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО МАФИЯТА СЕ СТРАХУВА


Посещения: 80 247

Коментари: 104

16 Февруари, 2012

 

Престъпници и свързани с тях политици ни внушават, че всички са мръсници, че всичко е гнило и не може да има промяна. Лъжат ни! Повечето хора се заглеждат след хубавите жени. Красивата жена е дар от Бога. Всеки иска да стигне до нея, да я пипне, да направи комплимент, да я целуне.
Само че хубавиците не са лесни. Искат ухажване, галантни обноски, внимание, закрила и пр. Красотата е скъпо нещо. Също като демокрацията.

Току що изхлузили ботушите на тоталитаризма, си помислихме, че демокрацията ни е в кърпа вързана. Но тя се оказа капризна, своенравна, взискателна, придирчива, строга, хладна понякога и необщителна, ако прекалим с нахалството.
И тогава се появиха изнасилвачите. Безскрупулни, нагли и агресивни, които, без да се церемонят, й се изредиха брутално. Кой знае защо този насилствен акт бе наречен преход. След първите години на явно насилие организираните престъпници от всички сектори смениха сивите костюми с маркови и поискаха да ги наричаме честни бизнесмени и отговорни политици.
Под скъпия дрескод обаче продължава да наднича милиционерската униформа Защо отделям внимание на тези, от които се срамуваме пред света и се страхуваме у нас? Защото те са още тук, силни са и продължават да влияят на живота ни. Вече не изнасилват демокрацията публично на площадите, но продължават да го правят по прикрит (под прикритие) и доста перверзен начин.

Повече от двайсет години целият този потрес се разиграва пред очите ни – широко затворени, ако използваме метафората на Стенли Кубрик. Когато на власт дойде ГЕРБ, един от най-неотложните проблеми, с който обещаха да се заемат, бе организираната престъпност. Ножът бе опрял о кокала и обществото бе на границата на разпада. Тройната коалиция, няма какво да се лъжем, бе като родна майка за мафията. Тя бе не само отглеждана с грижи, но и официално поканена да участва във властта, в правоохранителните структури и получи достъп до най-големите тайни на държавата. Нещо, което не беше се случвало дори в Италия по времето на Салваторе Маранзано, нито в САЩ при сухия режим. ГЕРБ се зае да изпълнява своето обещание, но се натъкна на съпротива, каквато не беше си представяло и в най-мрачните прогнози. Срещу опита да се измести от живота ни бруталната, всеядна и всевластна престъпност, тя изправи отрядите си от корумпирани политици, магистрати, полицаи и медии.

Въпреки това се стигна до съдебни процеси срещу „Октопода”, „Килърите” и „Наглите”. Онзи ден присъди на първа инстанция получиха и хората от т.нар. „Фирма”, свързвана с трафик и разпространение на дрога. На светло излязоха убийства, рекет, отвличания, побоища, грабежи, свързани с високи етажи на властта За първи път ясно се очерта връзката организирана престъпност – власт, прикривана толкова години с бутафорни фрази за европейско бъдеще. Лъснаха и връзките със съмнителни кръгове в чужбина. И когато обществото аха да си помисли, че най-сетне идва Видовден, нещата почнаха да се объркват. Пропагандната машина на престъпността започна да сее съмнения, че битката срещу мафията всъщност е лична, постановка, цирк, шоу. Че властимащите отмъщават за стари сметки, че са част от гадния свят на ъндърграунда, че са ментета, некадърници, завистници.

Подкупни журналисти и смрадливи копои на мафиотските босове се опитват да ни втълпят от екрана, пресата и пресконференции, че всички са мръсници, че всичко е гадно, че опитът за промяна е всъщност уреждане на сметки и поредна кражба, че акциите срещу бандитите са полицейско насилие. Роберто Савиано го е казал точно като за нашия случай: „Именно това внушение е упойката, която дава възможност да се развива толкова познатата „честна” корупция, да се правят и приемат компромисите, да се избира единствено кражбата, оцеляването, порнографското наблюдаване отстрани, наслаждението от всички най-лоши неща, влизащи всеки ден в дома ти. Всяко нещо може да бъде оправдано, защото винаги е било така, защото всички правят така, или което е още по-лошо, защото не може да не се прави така”. Гадничко, а? Но абсолютно точно, приляга ни като удобна маратонка. А би трябвало да ни убива.

Изнасилвачите знаят това. Те разчитат на своя пропаганден талант и на инерцията с която приемаме всякакви лъжи и фалшиви тези. Те знаят, че не се бунтуваме от думи и ни приспиват с онази упойка, от която няма събуждане. Анестезиолози на бавната и мъчителна смърт. Забележете. Преди дни отвлеченият преди три и нещо години бизнесмен Киро Киров участва в сутрешен телевизионен блок. Разказа отново ужасите, които е преживял, както и неговите близки. Разбира се, не отмина и темата за мафията, която прозира зад всяко по-голямо престъпление. И отговорът не закъсня. Веднага в някакви „медии” се появиха коварните и гнусни внушения, че видите ли, той може и сам да е организирал отвличането си.

Друга жертва на „Наглите” – Катрин Маркова, на която отвлякоха детето, остана без кола. Запалиха я в понеделник през нощта. Не за разчистване на някакви бизнес или лични сметки, а за сплашване. Защото напоследък говореше открито за мафиотски почерк дори в отвличането и убийството на 17-годишната Мирослава от Перник. (Което ме кара да се безпокоя и за сестрата на Мима Елеонора, която също не си мълчи за нередностите и мистериите, с които се сблъска по време на разследването.)
Васил Иванов от Нова тв направи поредното си журналистическо разследване и показа, че всъщност големите политически противници на правителството и борци за човешки права семейство Начкови от Мировяне всъщност търгуват с цигари без бандерол. Пред камерата го казаха техните съселяни, познати и дори партньори. Оказа се, че и белезите от полицейския произвол срещу тях са силно преувеличени Нещо като балоните, за които говореше неотдавна бившият главен прокурор Никола Филчев. И да не мислите, че Хелзинкският комитет или вездесъщият Николай Велков, който се пръкна до Начкови, за да основават граждански комитет с искане за оставки на Цветан Цветанов,

Бойко Борисов и цялото правителство, са се извинили за самоотвержената подкрепа, която дадоха на „пострадалите”? А дали на някой от опозиционно настроените политици, които се опитаха да заковат с пирони към кръста Цветанов, казаха нещо по повод разобличаването на „революционерите” от Мировяне? Няма да чуем подобно нещо. У нас се счита за срамна работа да признаеш, че си се поувлякъл, или, че си се олял. Нещо подобно се получи и по случая „Стефан Кленовски”. Уж арестуван пред деца, ама не съвсем. Уж го проснали на пода, ама не съвсем, и уж всичко му било наред, само дето бил с фалшиви документи за самоличност. Правозащитниците във и извън парламента отново потънаха в мълчание.

В същото време Алексей Петров се появи в целия си блясък на поредната пресконференция и ни озари със знанията си за язовири и водни запаси. Трактора - Конфуций на хидромелиорацията Да не би да е бил на прикритие в „Язовири и каскади” и да е в основата на изграждането на Асуанския язовир? Ама пък близък с Израел... Не се връзва много, но при него е възможно. Възможно е, казвам ви. Веднага ви доказвам: по някакво радио се отдал на темата за банковите лихви, която му е любима. От язовирите направил скок право в лихвите. Чудно защо новият ректор на УНСС го държи още доцент. Обидно е някак. Не, не за Алексей Петров, той е скромен човек, но за всички нас е обидно, защото излиза, че не ценим талантите. Но за това друг път.

На някакъв счетоводител от Инвестбанк пък му дали ролята на бунтар в пиеса за корупцията. Не му казали обаче, че става дума за пиеса на абсурда и човекът, като се вживява пред микрофоните, се опиянява от собствената си храброст. По едно време толкова се увлече, че забрави папката с доказателствата за твърденията си. После се разбра, че такава изобщо няма и на зрителите им стана скучно и тъпо. Всъщност сетиха се, че тия сюжети от години ги пишат едни и същи сценаристи, които по съвместителство или пък на прикритие, де да знае човек, са част от някакви гейдружинки. Разбира се, както си е редно, доблестни следователи се заеха да разкрият тъмния банков заговор. Вместо да започнат оттам, където са спрели още преди две години, когато срещу героя счетоводител са предоставени сигнали и документи за измами и закононарушения, те се опитват да стигнат до истината, като привикат жалбоподателите. Е, не е ли това пиеса на абсурда? Самюел Бекет ряпа да яде.
Разбирате ли сега какво имах предвид, като ви заговорих в началото за изнасилвачите на демокрацията? Същите изнасилват и истината, също толкова ужасно и брутално.

Накрая обаче ще ви кажа къде е ключът от бараката. Страхът. Да, точно така. Страхът кара мафията да отваря нови и нови фронтове, да заплашва, компрометира и охулва всички, които искат промяна. Не говоря за правителството. Говоря за всички, които не искат да търпят повече игото на престъпността. Знам, че тези не са сами. Знам, че има други над тях: силни, коварни и жестоки. Но знам, че и тях ги е страх. Запалиха колата на Катрин. Утре ще пребият някого. Може и да убият. Така е. Но ако си траем, ще умираме всеки ден. А изнасилвачите ще се гаврят с мечтите ни.

Огнян Стефанов

 


№6

 

Александър Томов

 

ПИСАТЕЛЯТ АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: РОБИ СМЕ ПО ДАДЕНОСТ, ПО ПРИРОДА


Посещения: 71 098

Коментари: 588

4 Юли, 2012

 

Такова интервю не сте чели! Известният писател Александър Томов е по-откровен отвсякога, а изводите му са тежки, нелицеприятни, разголващи днешната действителност. „Какво означава за последните 25 години една група българи да ограби безпрецедентно останалите и те да не надигнат глас, да не се противопоставят, а да й разрешат да го направи? Отговорът може да бъде само един и той е крайно неприятен
Той е автор на над 20 книги. Някои от тях са остро критикувани, други са считани за класика. Романът му „Ала булгаро” е сравняван с „Под игото” на Вазов, „Тютюн” на Димитър Димов, тетралогията на Димитър Талев и романите на Емилиян Станев. Самият той прилича на вълк единак, който отдавна е извоювал своя територия в българската литература.

 

- Г-н Томов, преди дни откриха нова отсечка на магистрала „Тракия”, но пък поскъпна тока и се подпали гора на Витоша. Как да балансираме между добрите и лошите новини?

 

Трябва да се балансира умерено между доброто и лошото, които всъщност са двигателите на живота.

 

- Изследване на ООН ни нареди сред най-нещастните нации в света. Защо така?

 

Нареждаме се сред най-нещастните нации в света, поради една съществена причина - робското  у  нас се оказва водещо. Робът у нас е култивиран с векове, предимно последните пет  века робство. Отделните изблици на възторзи и емоции само потвърждават правилото на робското ни мълчание и тарикатлък, които са в основата  на нашата народопсихология. Какво означава за последните 25 години една група българи да ограби безпрецедентно  останалите и те да не надигнат глас, да не  се противопоставят, а да й разрешат да го направи? Отговорът може да бъде само един и той е крайно неприятен за всички нас:  може би сме роби  по даденост, по природа. В момента завършвам едно свое пространно есе под работното заглавие: ”Робска нация”, в което ще се опитам да обясня,   на какво се дължи това... Ужасно есе, бих предпочел да не го напиша, но изводите от писателската ми работа през целия ми съзнателен живот, ме водят към това.

 

 

- Как живее днес един писател, който е издал десетки книги?

 

Един писател живее като всички останали - оцелява. Трябва да заявя категорично, че лично аз съм си избрал и препочитам да живея, както всички останали. Така по-добре ги чувствам, иначе ми е невъзможно да пиша, невъзможно да ги тълкувам правилно и да оставя нещо след себе си евентуално. Това е съзнателен избор.

 

- Може ли човек да живее от писане?

 

Може да живее от писане, ако е много кадърен и талантлив, в противен случай се проваля. Но както е казал любимият ми философ  Шопенхауер: ”Всеки живот, в края на краищата, е един провал, поради простата причина, че завършва със смърт.” Както е добре известно на четящите,  в творчеството си  аз имам голяма слабост към тъмните тонове, към тъмните човешки драми. Въпрос на светоусещане. Напоследък например ми направи голямо  впечатление филмът на Ларс фон Триер „Меланхолия”, в който мотото  на главната му героиня е: ”Земята е зло. Не трябва да тъжим за нея.” Значи, предполагам сте наясно, на какви  всъщност състояния напоследък съм подвластен...

 

- Четете ли млади автори? Вярвате ли на техните истории?

Рядко чета млади автори. Аз съм затворен в своята самота човек. Предпочитам да чета мъртвите автори. От тях научавам много повече, отколкото от всички млади взети заедно. Предпочитам  да кажа за някой млад автор - не съм го чел, защото прилича на един друг автор, който също не съм  чел. Звучи мизантропично и против самия мен, защото ме обрича на забрава и липса на последователи, но за съжаление, е така. Любимият ми стих си остава този на големия италиански херметик Салваторе Куазимодо: ”Човек е сам върху сърцето на земята, пронизан от едничък слънчев лъч. И неусетно пада вечерта...” Това е.

 

- На какво ниво са, според вас, сценариите на последните български сериали като „Стъклен дом”, „Седем часа разлика”, „Под прикритие” и др.?

 

Сценариите на последните  нашумели български сериали са на средно ниво,нищо повече. Наши провинциални ерзаци, които не могат да направят никакво впечатление на големите ценители. Аз съм  един от тях, колкото и да им е неприятно на някои да го кажа. Мога дума по дума да обясня,  защо  и с какво Тарантино  или Дейвид Линч  са велики, а нашият Дюлгеров с неговия „Козел” посредствен. Анализът също е въпрос на талант, или го имаш, или го нямаш, простете за нескромността...

 

- Като писател замисляли ли сте се какво ни отличава от българите, живяли по времето на Борис Първи, например?

 

Ние не можем да кажем, какви са били  хората  по нашите земи от времето на траките, на прабългарите или на покръстилия ни Борис Първи. Психиката на траките например, е  крайно интересна, невероятна направо. Знайно е, че те са плакали, когато децата са се раждали и са се веселяли и ликували, когато са ги изпращали в гроба. Както е знайно, че са били безумно войнствени и безумно смели, освен това, и безумно жестоки. Съществувала е стара римска поговорка, която гласяла: ”Жесток като тракиец...” Какво сме взели и наследили ние, днешните българи от тях? Никой не може да каже. Траките са били безписмени, нищо не са оставили след себе си. Или, какво сме наследили от прабългарите на Борис Първи. Знайно е също, че при  покръстването, той е унищожил над сто болярски рода, които са продължили да почитат бог Тангра, до девето коляно. Какво е останало в нас от тази изумителна жестокост? Може ли да ми обясни някой? Пак повтарям, нашата робска психика се формира по време на петвековното турско робство до момента, в който отец  Паисий простенва в своята „История Славяноболгарская”: ”О, неразумни юроде...” На остатъците от тая наша психика се дължи и днешното отчаяно положение на нашия собствен народ, на всички нас, на това се дължи и последното ни място по стандарт в Европа.

 

- Какво ни липсва, за да сме щастливи?

 

Липсва ни борбеност, непримиримост, себеотрицание, смелост, жертвоготовност, всички ония качества, които са признак на гордост и на достойнство и са противопоказни  на роба в нас, към който роб, за съжаление, принадлежа и самият аз...

 

 

- Ваши литературни герои са били политици, мафиоти, бизнесмени. В книгата си „Йешуа” обаче навлизате по един необичаен, дори скандален начин в библейската тема. Как стигнахте до нея?

 

Последният ми роман „Йешуа” е сложен  и многопосочен психологически роман. Темата за месията Йешуа ме занимава много отдавна. Знайно е, че има историци, които се съмняват изобщо в неговото съществуване. Моят Йешуа е манипулиран от политиците националисти на тогавашна Юдея -зилотите, съгласява се в началото да им служи, но впослествие се отмята и е обзет от  фанатичната вяра за собственото си безсмъртие и собствената си непреходна слава и успява да я постигне, когато го разпват горе, на кръста. Това е роман за фанатизма на един  млад човек, който е много важен за християнството. В своята „История на западната философия” Бъртранд Ръсел посочва някои от точките, според английския историк Гибън, които налагат християнството като водеща религия по времето на Константин Велики. Една от тях е верската нетърпимост на християните, произтичаща от юдейската религия, но прочистена от нейния тесногръд и необщителен дух, който отблъсквал неевреите от приобщението към Мойсеевия закон. Втората точка е учението за отвъдния живот, а третата,  много важна, е чистата и аскетична нравственост на християните. Тъкмо тия точки са вложени подводно,  художествено в този мой роман и затова той не е никак лесен за тълкуване и за анализ. С други думи, това е един от редките ми интелектуални опити за роман.

 

- Близък ли ни е Юда?

 

Образът на Юда в този мой роман е един от най-сложните и най-драматичните. Той е едновременно манипулатор и жаден също за слава, с която го изкушава Йешуа. Напоследък се заговори за едно намерено евангелие от Юда, в което става дума за нещо твърде сензационно, че самите Йешуа и Юда взаимно са се уговорили за предателството по време на Тайната вечеря и, ако това е било наистина така, то преобръща с главата надолу цялата Библия. Удивително, нали! Аз като писател с въображение не мога да подмина подобни страховити драматургични обрати и това е една от причините за написването на този роман. Той е драматургичен от първата до последната буква. В него мисля, че съм надхвърлил себе си, но това е мое лично мнение, а  далеч по- важно е  мнението на негово величество читателя.

 

- Предатели ли сме българите, както често сами се наричаме?

 

Ние обичаме да се окайваме. Ако съществува предателското у нас, то се дължи единствено на нашата робска психика, която често е до такава степен  изродена, че  нашето предателство минава за благопристойност, за възпитание, за оцеляване, за дяволък, тарикатщина и за какво ли не друго. Аз неведнъж съм го казвал: у нас хитрите и подлите победиха... Да го тълкува кой както си иска и както му е удобно. За мен е така...

 

- Готов ли сте да спорите с представители на църквата, за да защитите романа „Йешуа”?

 

За мен църквата е институция, с която е невъзможно и не трябва да се спори. Познавам добре историята на човечеството. Въздигането на църквата и по-специално на Християнството е една от малкото добрини в тази история, която е пропита от Зло. Имайте предвид, че преди въздигането на църквата, по време на така наречения елинистичен период в историята на човечеството, доброто сред младите хора се е считало за нещо неестествено. Дайте си сметка, какво е било въздействието на църквата и на Вярата за налагането на морала. ”Йешуа” или който и да е роман е просто една от многото художествени интерпретации, на които който и да е писател има  своето право. Влиянието и въздействието на Църквата е нещо много повече. На нея лежи цяла една цивилизация, западната. Излишно е да се говори...

 

- Как ще коментирате акциите и съдебните процеси срещу организираната престъност?

 

Акциите и съдебните процеси срещу организираната престъпност поставят пред всички нас един фундаментален въпрос - за ползването на НАСИЛИЕТО като инструмент, като аз лично под насилие разбирам западния демократичен ред за въвеждане на закони и на правила, без които европейската цивилизация би била невъзможна.Тази така жадувана от повечето от нас  демокрация е изтъкана от закони и правила, в които насилието и наказанието е възприето от векове като нещо естествено. В Лайпциг веднъж ми показаха на тогавашния запазен средновековен пазар една килия, в която са затваряли всеки, който си е позволявал да лъже и мами в кантара. Всеки  е могъл да  го плюе и замеря с огризки, докато не се покае. Представяте ли си, да направят подобна килия за наказание на нашия Женски пазар? Опашката към нея ще бъде огромна. Искам да кажа, че насилието в определен момент може да дава и своите добри плодове, представете си. Петър Първи някога чрез насилие е създал руската аристокрация, която впоследсвие ражда руските гении Пушкин и Лермонтов, Толстой, Чехов и Достоевски. Нещата по този въпрос съвсем не са еднозначни. Историците твърдят, че осемте века невиждан терор на шогуните в Япония, е създал възпитаните японци, които благодарение на собствената си дисциплина, творят сега чудеса. А какво да кажем за жестокостта на конквистадорите, формирали католицизма на Латинска Америка. Тая изумителна магическа смес дала на света по-късно Алехо Карпентиер и  Маркес с техните „Изгубени следи” и „Сто години самота”? Осъзнатото насилие ражда закон и ред, без които една държава е немислима.

 

- Може ли да има справедливост и възмездие без ефективно правосъдие?

 

Абсурд. Без ефективно правосъдие, справедливостта и възмездието не съществуват.

 

- Смятате ли, че българската интелигенция е способна да поведе нацията, както това се е случвало в миналото?

 

Не. Докато родният интелигент не осъзнае и  не анализира роба    в себе си и не се освободи от него, е изключено да поведе когото и да е. Това освобождение понякога продължава цял живот. Знам го по самия себе си. Написах и издадох десетки книги и още не мога да се освободя от робското в  мен. Изглежда това е заложено,д аденост. Не мога да се залъгвам. Не забравяйте, че изходите от тая кошмарна дилема не са много, а най-често е един - евтаназия или още по-точно - обезболяване чрез смърт. В последния ми роман моят Йешуа избира тъкмо тоя път.

 

- Как ще коментирате носталгията по социализма?

 

Социализмът уреди някога държавата ни с насилие, спомнете си народния съд, въведе в нея ред чрез насилието. Това е една от основните причини за носталгията по него. Имаше наказание и възмездие. Да припомняме ли насилието на Ленин и Сталин, на Джерзински и Троцки? Днес ние говорим за демократично насилие, за демократични правила и закони и това ни звучи като утопия. Можете ли да си представите, какво и колко ни предстои? А, ако наистина се окаже  утопия? Не знам. Страх ме е да мисля и да расъждавам повече. Нашият противоречив преход разкри неведоми бездни у собстения ни народ, у самите нас, които тепърва ще ни се налага да преосмислим.

 

- Ще се завърнат ли някой ден, според Вас, българите, които живеят в чужбина?

 

Да. Ще се завърнат. Носталгията ще ги съсипе. Човек никога не може да се излекува от собствената си младост.

 

- Обаждат ли ви се с политици?

 

Не. Политиците не ценят собствените си писатели, не ги броят изобщо за такива. Особено самостоятелните и мислещите като мен. Противопоказен съм им. Има и друго, ние сме конкуренти за едно и също нещо - Славата и Безсмъртието, които са подвластни единствено на безмилостното ВРЕМЕ. Затова и винаги се отлага за небитието този толкова съдбовен  въпрос.

 

 

№7

 

ЗЕМЕТРЪСЕН СЕКС СКАНДАЛ ПАНИКЬОСА БЪЛГАРСКИЯ ЕЛИТ


Посещения: 64 420

Коментари: 71

2 Юли, 2012

 

Шок и ужас в българския политически и бизнес елит. Назрява грандиозен секс скандал, който може да срине кариери и да съсипе дългогодишни бракове.
Става дума за имена на депутати и бизнесмени, които се мъдрят в тефтерите на главния букър на модната агенция "MY agency" на Ралица Тодорова. Това разказали пред "Стандарт" родни магистрати. 

Депутати и бизнесмени плащали по специална тарифа от по 1000 лв. за първокласна мома от каталога на Антон Петров-Хамстера. Търговецът гарантирал пълна дискретност. Обемите на работа обаче паднали главоломно след акцията „Октопод” и започнали процес срещу Алексей Петров и негови сътрудници. И главният букър на "MY agency" Ралица Тодорова, и плеймейтката Светлана Василева, позната като Гонзовица, успели да разгърнат пълноценно бизнеса с елитни момичета едва за година и половина: от средата на 2010 г. до зимата на 2011 г.

девойки от "MY agency" се предлагали с паролата „Салата Цезар”. Първоначално оспорваната "Мисис България 2008" Ралица Тодорова пращала каталога с момичетата на диск. После направила мейл адрес "Салата Цезар" и лично давала на клиентите парола, с която могат да разгледат "менюто" на агенцията. Всички девойки вътре били описани като порноактриси - с първо име и инициали на второто.

Макар адвокатката на Мирослав Йончев Ваня Траянова да твърди, че Ралица никога не е работела в агенцията на шампиона по фитнес, самата Тодорова е написала в страницата си във Фейсбук, че е главен букър - т.е. занимава се с одобряването на моделите, които да имат презентация на страниците на "MY agency". Което би могло да означава, че е ползвана като експерт и е плащан хонорар.

Софийският градски съд остави в ареста в петък вечерта Антон Петров-Хамстера, шефа на модната агенция "MY agency" Мирослав Йончев и бодигарда в "Спартак секюрити" Цвятко Цветков, който контролирал движението на проститутките. Преди това антимафиоти закопчаха на софийското летище минути преди да излетят за Брюксел с полет на "Уиз еър" Ралица Тодорова, съпруга й Георги Стефанов и колежката й Камелия Хасан. Те трябвало да отворят нов „офис” в белгийската столица.

Ралица се съгласила да стане защитен свидетел и разказала доста пикантни подробности около схемата за наемането на скъпоплатени девойки от разгонени политици и бизнесмени. Нормалната тарифа била 600 лв. на час, 800 лв. за 3 часа и 1000 лв. за цяла нощ. За партньори и приятели на кръга около Алексей Петров имало промоции и намаления. Не е ясно обаче колко от ползвалите на намаленията са заснети и записани.

Проститутките пък били разделени в 2 категории, като цената на второкласните била с 200 лв. По-ниска. Смята се, че от 600 лв./ч за платена любов по 250 лв. прибирал Антон Петров.

Ралица като една Шехерезада разказала на разследващите, че било престижно да си на повикване за отбрани клиенти, защото алтернативата била да се кълчиш в стриптийз баровете, за които отговарял Димитър Митров-Полицая. А цената била едва 150 лв. за час платена любов. Ралица била сред богопомазаните - Мирослав Йончев лично я запознал с боса Антон Петров във фитнеса на бул. "Цариградско шосе" още през март 2010 г.

Според прокурор Милчо Момчев понякога ВИП проститутките оказвали специално внимание на някои клиенти - придружавали ги и при пътувания зад граница. Други споделяли почивката на даден бизнесмен на баровски остров, докато семейството му мислело, че е в командировка по важни дела.

Гонзовица придружавала богати бизнесмени заедно с Камелия Хасан в техен воаяж. Имало случаи, когато двете красавици пътували до Дубай.

Плеймейтката Светлана Василева опроверга данните, изнесени от прокуратурата в отворено писмо. "Обръщам се към всички медии да не преписват всичко онова, което безизвестни, жадни за слава персони казват по мой адрес. Най-лесният начин да станеш популярен е да обидиш едно популярно и вече доказало се лице в медийното пространство. Излишно е да коментирам подобни слухове, че съм била на повикване, тъй като това е безпочвено твърдение и няма доказателства", написа Гонзовица.

След като "Октопод"-ът се оказал на мушка обаче, оборотите от работата драстично спаднали. Затова през януари тази година Ралица Тодорова и Камелия Хасан - по поръка на босовете си, отишли в Брюксел, където да търсят разширяване на бизнеса. Там се свързали с българина Виктор Иларионов, който ги уредил да работят на витрина.

Цената им под "червените фенери" била 50 евро за 20 минути. Вноската, която трябвало да дават на Йончев, била по 1700 евро на месец, а по-късно паднала на 1000 евро. На 25 юни, ден преди да я закопчеят на път за Брюксел, Ралица Тодорова пише в страницата си във Фейсбук: "Ако не сътвориш сам план за своя живот, най-вероятно животът ти ще стане част от плановете на някой друг. И познай какво са планирали другите за теб? Нищо особено...".

Очевидно Ралица е планирала да вземе съдбата си в свои ръце. Този път МВР и прокуратурата й нарушиха намеренията. В него тя разкрива мръсните тайни на родния елит и ъндърграунд и едновременно с това трепери за живота си. Навярно се страхуват и други - дали с наближаването на изборите дясната ръка на Алексей Петров - Хамстера, няма да извади ядрено секс оръжие срещу политиците? Предстои да узнаем...

 

 

 

№8

 

Йосиф Висарионович и Георги Димитров

 

КГБ ПРИЗНА: СТАЛИН УБИЛ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

 

Посещения: 66 974

Коментари: 103

20 Април, 2012

 

През 1947 г. България можеше да стане империя зад гърба на Кремъл. Заради Южнославянския съюз героят от Лайпциг е отвлечен и умира мистериозно, а Трайчо Костов увисва на въжето. Стотици българи гинат или изчезват безследно. Приятелят на Димитров Йосип Броз Тито се прави на болен и оцелява.
България можеше днес да е велика сила, даже империя. Да е един от китовете в Евросъюза. А можеше да е преживяла война като югославската и да се е разцепила на няколко части. Можехме да си печем задниците на Адриатика, на Балатон да ловим риба, да пием водка в Закопане, а бира в Кръчмата на Швейк в Прага. Можеше, ама не стана. Защото чичко Сталин, бащата на народите, имаше други намерения през 1947 година.

 

Завесата на архивите на КГБ постепенно се повдига. И започват да изкачат неща, които подсказват, че историята би могла да се случи и по друг начин. Такъв е случаят с Южнославянския съюз, който преди десетилетия държавните глави на Югославия и България – Йосип Броз Тито и Георги Димитров искали да създадат. На бял свят излизат и реакциите на Сталин и КПСС за смъртта на Георги Димитров и Трайчо Костов.  

 

Ето какво пише в някои от излезлите неотдавна на светло кагебистки документи. „Ние ще създадем голям и силен Южнославянски съюз, който ще може да се противопостави на всякакъв натиск”. Това е заглавие на в.„Правда”от 28.11.1947 г.).

 

В Москва ръководството на КПСС е хвърлено в ужас. Сталин иска светкавично да му се предостави доклад за „престъпните намерения” на Тито и Димитров. Удря по бюрото и се заканва, че ако КГБ не спре българите и югославяните, ще хвърчат глави.

 

В документа на съвестките тайни служби пише: „Получихме данни, че за Тито и Димитров този Съюз е само първата крачка към съдваване на Федерацията на всички народни републики. На 17 януари 1948 г. Димитров заявява на пресконференция в Букурещ, на която обсъждат заедно с вожда на румънските комунисти Георги Георгиу-Деж плановете за румънско-български митнически съюз: „По отношение на проблемите на Федерацията в Румъния и България, в Югославия, Албания, в Чехословакия, в Полша, Унгария, а вероятно и в Гърция, нашите народи сами могат да вземат решение. Именно те ще решат да бъде създадена Федерация или Конфедерация, къде и как трябва това да се осъществи”. Докладът с еретичната идея е предоставен на Сталин на 23.01.1948 г.

 

Информацията го вбесява. Свидетел на случката я описва по следния начин: „Сталин се ядоса и хвърли папката на земята. След това отсече:

 

Това е нечувана провокация!

 

Те искат да създадат социалистически блок, независим от СССР! Нарушиха принципа най-важните решения да взимам аз! Ще си платят!”

 

По разпореждане на Йосиф Висарионович на 29 януари в „Правда” се появява необичайно рязко възражение: „Ние публикувахме заявлението на другаря Димитров, но това не означава, че споделяме неговото мнение. Тъкмо обратното, ние смятаме, че тези страни не се нуждаят от натрапваната федерация или конфедерация.”.

 

На 10 февруари Сталин вика при себе си вождовете на българската и югославската партии. Югославските секретни служби съобщават на Тито какво го чака в Москва и той благоразумно остава вкъщи, като се извинява с някакво заболяване. В Кремъл изпраща Кардел и Джилас.

 

Димитров обаче не успява да отклони личната покана и заминава, съпроводен от Трайчо Костов. Сталин и Молотов подлагат Димитров на резки нападки и унижения, както съобщава Джилас по-късно, „му изнасят като на първокласник лекция за правилната ленинска политика в областта на междудържавните отношения”. По време на срещата най-неочаквано Сталин разпорежда Югославия и България да създадат двустранен Съюз – т.е. да реализират нещо, срещу което е бил преди две години. Всъщност идеята е Димитров да държи под контрол лошия Тито. „Той искаше Димитров да стане предател, настояваше за това”, пише в  разсекретените документи. Смирилият се Димитров покорно признава своите „грешки” и обещава да се придържа към „правилната линия”. Кардел и Джилас се връщат в Белград и съобщават за случилото се. На заседание на Централния Комитет на Компартията на Югославия съветското изискване за незабавен съюз с България е отхвърлено. Съветският съюз отговаря с отказ на предложението на Югославия да сключи ново икономическо споразумение.

 

В действие влизат изпитаните средства на съветската идеология - изфабрикувани процеси, чиито жертви се разобличават като „врагове”. През май 1948 г. Сталин заповядва на шефа на безопасността Лаврентий Берия да изобличи всички „титовисти” в държавите-сателити.

 

Ударът трябвало да порази най вече България.

 

През май 1948 г. в Москва започва търсенето на „човека на Тито в София”. Най-добрият кандидат за това естествено бил 63-годишният Георги Димитров. Близка дружба и уважение го свързва с Тито. Димитров е удобен и защото е бил пречупен още от пребиваването си през 30-те години в Москва, където като Генерален Секретар на Коминтерна е трябвало мълчаливо да наблюдава как безследно изчезват един след друг неговите съратници и приятели. Със собствените си очи той е виждал смъртоносните последици от всяко инакомислие и е познавал дори най-незабележимите следи на недоволство върху лицето на Сталин. Той още в Москва е знаел, че неговият личен телохранител и зет Вълко Червенков е бил вербуван от НКВД със задачата да го следи.

 

И все пак за Сталин било немислимо изпращането на Димитров на подсъдимата скамейка като ”титовистки заговорник и империалистически агент”. Героят от процеса за подпалването на Райстага през 1933 година, опълчил се срещу Гьоринг пред нацисткия съд и от този момент тачен от всички антифашисти, уважаван от българската партия като митологичен полубог. За да се избавят от Димитров, руснаците избрали „по-елегантен” начин. През януари 1949 г. той изчезва от София. Според някои слухове той заминал за летището, за да посрещне заместник-председателя на Съвета на министрите на СССР Андрей Вишински, който направил междинно кацане в София. Той се намирал в самолета, когато вратата зад него внезапно се затворила. Дълго време за Димитров не се знаело нищо, докато през април в пресата не се появило кратко известие, че той е болен и е в Съветския съюз. Димитров умира на 2 юли 1949 г.  в московска болница. Тялото му е балсамирано от същите специалисти, които са мумифицирали и Ленин. Така и не става ясно от какво е умрял.

 

Потенциални жертви на изфабрикувания процес, които можел да набележи Берия, били Васил Коларов, Антон Югов и Трайчо Костов. Коларов бил най-близкият приятел и съратник на Димитров. Двамата били заедно от 1918 г. Той бил с болни сърце и черен дроб и очевидно неподходящ за жертва.

Третият „московчанин” Вълко Червенков от самото начало не се разглеждал като възможна жертва. В края на краищата той бил очите и ушите на съветските тайни служби в София.

 

Скоро Берия намерил отговор на своите търсения. Твърдият сталинист Трайчо Костов, висшият ръководител на българската икономика, сам облекчил неговия избор. По време на конференция в Москва той прекъснал обсъждането и изразил пред Сталин съжаление относно неравностойните, вредни за България пунктове от българо-съветския Икономически договор. Сталин се разгневил и обвинил Костов, че отклонява вниманието от важните проблеми на комунистическото съзидание.

 

Този наглед незначителен инцидент решил съдбата на Костов.

 

Освен това в КГБ се знаело, че „по време на режима на цар Борис Трети Костов е бил арестуван и заедно с група комунисти застава пред съда. Макар да е било известно, че е един от лидерите на компартията, животът му бил пощаден, а всички останали получили смъртни присъди. Днес имаме доказателства, че агентите на известни капиталистически държави са се превърнали в редица функционери на някои комунистически партии”.

Разработката на подробностите била поръчана на Червенков, Югов и група съветски експерти по изфабрикуването на процеси под ръководството на ген. Судоплатов. Те съставили списък с членовете на „бандата на Костов”, които трябва да бъдат арестувани. След това проектът бил представен в Москва, където Берия и щабът му проверили списъка, поправили го и го разширили. Окончателната редакция била утвърдена лично от Сталин.

1949 г. започва с ред действия по дескредитирането на Трайчо Костов. Той обаче се отбранява. Пише дори писмо до ЦК на КПСС в Москва, за да се защити от неоснователните обвинения в антисъветска дейност. Не получава отговор. В края на май 1949 г. тайната подготовка на изфабрикувания процес е приключена и Червенков отива при Сталин и Берия. Димитров така и не научава нищо, изолиран безпомощен в московска болница.

След завръщането си от посещение в Москва Червенков сваля Трайчо Костов от всички партийни и държавни постове и урежда изключването му от партията.

Костов не присъства на заседанието, тъй като същата нощ е арестуван. Отначало арестът е бил секретен. Едва на 20 юни в централния орган „Работническо дело” се появява кратко съобщение на МВР, че Трайчо Костов се намира под стража за икономически саботаж и шпионаж в полза на империалистическите държави.

Костов е докаран в Главно управление на Държавна сигурност и хвърлен с вързани ръце и крака в подземна килия. Започват да го измъчват. Още първата нощ през въздушен клапан в килията пускат ледена вода и заплашват Костов, че ще го удавят, ако не признае за шпионската си дейност. Това е само началото. Следват жестоки изтезания. Костов се държи четири месеца, но през октомври 1949 г. Рухва и  подписва протокол с признания.

Заедно с Костов са арестувани още 200 души, висши партийни функционери. Те били измъчвани, докато не признаят „вината” си. Избрани са десетима от тях за съдебен процес.

През ноември обвинителният акт бил проверен от Берия и утвърден. Указанията били сведени на генералния прокурор Димитър Георгиев и на шестима от членовете на Върховния съд, начело с неговия председател Борис Лозанов. “Процес № 1891/1949 срещу изменниците на Родината, шпионите и саботьорите от групата на Трайчо Костов” се провежда от 7 до 14 декември 1949 година в Голямата зала на Централния Дом на Народната армия. Милицията прави кордон, за да държи любопитните далече от сградата, изпълнена със сътрудници на тайната полиция, съветски наблюдатели, родни и чуждестранни журналисти, надеждни делегати от заводи и колхози. Заседанията на съда се предават по радиото. Сред обвиняемите са министърът на финансите Иван Стефанов, двама членове на ЦК: Никола Павлов, заместник-министър на строителството и Васил Ивановски, началник на управлението за пропаганда, Никола Начев, заместник-председател на Икономическия съвет; Борис Андронов Христов, търговски аташе в московското посолство; Цончо Цончев, управител на Народната банка; Иван Гевренов, началник отдел в Министерството на промишлеността и Иван Тутов, началник сектор в Министерството на търговията. Останалите двама са Илия Баязалиев, секретар на профсъюза на строителните работници и македонецът Благой Иванов Хаджи-Панцов през 1947 година бил изпратен от Тито в София като съветник в посолството, след началото на конфликта със Сталин минал на страната на Коминформа и сега по инструкция на съветския посланик и софийския резидент на КГБ трябвало да разобличи Тито като оръжие на „империалистите”.

 

По това време Димитров разбира за процеса,

 

но отказвал да помогне на лъжливите обвинения срещу Костов. Той знаел, че скоро ще умре и затова отказът му вече не можел да му навреди. Писмото, „намерено” малко преди началото на процеса, в което той предупреждава партията за Костов, било фалшифицирано в лабораториите на КГБ и ГРУ (Главно разузнавателно управление на Съветската армия).

Когато на 14 декември 1949 година на 11 от обвиняемите била дадена последна дума, Костов заявява: „В своето последно слово пред дълбокоуважаемия съд смятам за свой съзнателен дълг да заявя пред съда, а чрез него и на българската общественост, че никога не съм бил на служба като английски шпионин, никога не съм участвал в загововорите на Тито и неговата клика и че винаги съм изпитвал към Съветския съюз уважение и почит”. Костов бил прекъснат и охраната го отвела със сила на подсъдимата скамейка.

На 14 декември съдът огласява присъдата, предварително произнесена от Сталин, Берия и Червенков: Костов е осъден на смърт чрез обесване, Иван Стефанов и Павлов – на доживотен затвор, Начев, Цончо Цончев, Иван Славов, Иван Георгиев и Благой Иванов Хаджи-Панцов – на 15 години каторжен труд, Борис Андронов и Васил Атанасов – на 12 години, Илия Баязалиев – на 8 години затвор.

Ден след произнасянето на присъдата Червенков посещава Костов в килията на смъртниците и го уверява, че българските и съветските другари знаят със сигурност, че той не може да бъде нито шпионин, нито престъпник и го призовава към вярност към комунистическата партия и му предлага да признае греховете си и ще бъде помилван. До днес не е известно защо Костов не успява да устои пред този натиск. Българските власти публикуват факсимиле на молбата му за помилване пред президиума на Народното събрание.

На следващия ден, 16 декември 1949 година, президиумът отклонява молбата на Костов за помилване като неоснователна.

 

Костов е обесен още същата вечер.

 

Единадесетте жертви били само видимата част на айсберга. Последвали закрити процеси срещу над 200 обвиняеми. Стотици членове на партията, чийто единствен грях бил, че са колеги, приятели или роднини на осъдените, по административен ред били интернирани в лагери. 17 от 49-те членове на Централния комитет попадат в месомелачката на процеса.

От водещите функционери, безследно изчезнали и осъдени в тайните процеси като „шпиони на фашистката полиция, империалистически агенти и титовистки заговорници”, е достатъчно да дадем само представителна извадка: членът на Политбюро професор Петко Кунин, министърът на промишлеността Георги Ганев, директорът на управлението на Държавна сигурност; Иван Масларов, секретар на Централния комитет; полковниците от Държавна сигурност Стефан Богданов и Никола Задгорски; ръководителят на военното разузнаване генерал Петър Вранчев; командващият Гранични войски генерал Лев Главинчев; Любомир Кайраков, Йордан Божилов и Стефан Тончев, министрите на електрификацията, външната търговия, пощите, телеграфите и телефоните; по-нататък – петима заместник-министри на външните работи, транспорта и вътрешната търговия.

 

Така планът „Юг”, както го наричал лично Сталин, постигнал пъклените си цели. Той бил ръководен и координиран от ген. Судоплатов. Същият, който реализира у нас т.нар. „събеседване” с отклонили се другари. В мазетата на милицията изчезват десетки инокомислещи българи, което става примчина да се осуетят събития, каквито избухват през 1956 г. в Унгария и през 1968 г. в Чехословакия. Ръководството на БКП е поставено на колене и се превръща в най-верния сателит на СССР чак до 1989 година, когато пак „московци” като Андрей Луканов и Петър Младенов свалят с преврат Тодор Живков.


Борис Петков

 

 

№9

 

НАГРАДА ЗА ГЛАВИТЕ НА БРАТЯ ГАЛЕВИ!


Посещения: 60 936

Коментари: 76

9 Май, 2012

 

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов призова обявените за общодържавно издирване Пламен Галев и Ангел Христов да се предадат доброволно. Това било, според него, най-разумно. Груба грешка!

Това е силно неразумно. Разумните неща са няколко, но те дълго време не се вършеха, а накрая закъсняха.

В този момент единственото разумно нещо, което може да се направи, е МВР или прокуратурата да обяват награда за всеки, който каже къде се намират т-нар. „братя”. Тя да не е по-малка от 50 000 лв. Само след няколко часа, ще се знае откъде са тръгнали тия разбойници, откъде са минали, кой ги е пуснал и къде се намират в момента.

 

В с. Риселово, където им била лятната резиденция, половината селяни са техни хора. Останалите се насират от страх, като чуят имената им. Парите обаче правят смел и най-големия страхливец. На българина му покажи пачка и той ще доведе майка си в ареста, ако трябва. Цинично, но това е истината.

 

Колко години Галеви разиграват държавата като мечка от санаториума в Белица? То не бяха съветници на кмета в Дупница. То не бяха детски градини и ремонтирани църкви. То не бяха пинизи и чупки в кръста. То не бяха ах и ох. Ходиха на срещи с депутати в хотел „Радисън” с охрана, колкото на американския президенти и със затъкнати патлаци на кръста. Никой не им каза копче.

 

Плевенският фонтанчик Румен Петков и недоразумението Алексей Петров се срещаха на „високо равнище” с тях на басейна „Спартак”. Били обсъждали въпроси на националната сигурност. Каква наглост! Трима бандити и един пишман политик бистрят сигурността на страната! Ами да разпуснем армията и МВР тогава. Що са ни, като си имаме такива специалисти. Колко години оттогава, а главният прокурор Борис Велчев се прави на Стиви Уондър... Не нам, драги. Или си с мафията или си против мафията. Против ли си?

 

После се оказа, че Трактора, докато бил на някакво театра, наречено за повече сериозност прикритие, писал доноси комай единствено срещу същите тия Галеви. И срещу бившия си ортак Златко Баретата. Забележете само какъв отбор. Все офицери, все бивши барети, клели се на родината, а станали най-големите мафиоти.

 

На всичкото отгоре цяла седмица медиите ни проглушиха с описания на хотела-затвор, където Галеви щели да лежат. Бил на 2 километра от Самораново, удобни кревати, плазми, видеотека, санитарен възел, стая за отдих, спални за двама, за трима и за сам човек, ако иска да се усамоти или са му доставили курва, например. Дават ли си сметка властите, че две трети от българите живеят при по-лайняни условия? Нещастните хорица от наводнените Бисер и Дъбене с върховна радост биха се преселили в такъв затвор и биха изкарали дните си там. За циганите да не говорим. Биха се интегрирали до един!

 

Само че Галеви удариха шут в задника на държавата. Те не искат да прекарат дори няколко месеца в хотела, наречен общежитие на свободен режим. Те са бизнесмени,  баровци и имат други планове. Освен това вероятно са платили на адвокати, прокурори и съдии, които са им се клели, че няма да се стигне въобще до присъда. Само че се стигна, и Галеви справедливо са обидени. И са прави – обещанията трябва да се изпълняват. Иначе се дава лош знак.

 

Затова трябва да се даде награда за тяхното залавяне. Българинът като е мотивиран финансово, ще почне да уважава даже законите. Та нали точно за пари той става помагач и на мутрите. Те дават, а държавата само му взема. Изборът не е особено труден.

 

Галеви, например, ако искат да разберат кой ги порти в МВР или прокуратурата, плащат награда на подходящите хора, и след ден два получават списък с лошите. Тази практика може да бъде ударена само по същият начин. С тяхното оръжие по тяхната глава. Изглежда скъпо начинание, но не е. Дори 20-30 милиона да отиват годишно за награди за главите на бандити, пак е нищо. Те заграбват от нас сто пъти по толкова. Ако са в затвора, ще намалее наркотрафика, всички видове контрабанда, корупцията, кражбите, далаверите, ДДС измамите и пр. Ще се спестят поне 2 милиарда. Представяте ли си ако тези пари бъдат дадени към пенсиите. Не ми се мисли. Ако се плаща и за доказателства, такива ще се осигурят от народонаселението, че съдът ще трябва само присъди да чете. Което ще доведе до нови икономии, ако се замислите.

Въпросът е дали има политическа воля да се направи подобна радикална крачка. И ако няма – защо. Дали защото липсват традиции, или защото някой няма да му е удобно да бъдат хванати всички престъпници. В други държави се прави и резултатите са повече от положителни.

 

Не е хубаво вътрешният министър да моли някой да се предаде. Няма право да го прави. Разочароващо е някак, демотивиращо. Нали държавата е по-силна и от най-силната мафия. Няма какво да ги призовава, а да праща да ги ловят. Пък когато ги открият, ако това се случи де, тогава нека и матраците да им сменят с анатомични, и фитнес да им обзаведат. А когато слънцето залезе и луната изгрее, да ги водят на чалготека, за да не се прекъсват социалните им контакти. Хуманно общество сме все пак.

 

Всъщност искате ли да ви кажа, как ще завърши този цирк? По някое време Галеви ще се появят отнякъде, придружени от адвокати, а правозащитни шайки, ще запеят в хор, да не им се нарушават човешките права. И цялата тази трупа ще ни се смее в очите. Защото наистина сме смешни хора в смешна държава.

 

Хайдут Сидер

 

 

 

№10

 

Раксалана в харема на Сюлейман

 

ХАРЕМЪТ: СЕКС, ЗМИИ, СМЪРТ И КОРАН


Посещения: 53 238

Коментари: 49

Харемът: секс, змии, смърт и Коран

1 Октомври, 2012

 

Мързелуване, сладострастие и интриги. Що е то? Харем, разбира се. Който следи сериала „Великолепният век” вече се е убедил какво е било мястото на харема в онези времена на величие на Османската империя.
Няма значение дали на нас, българите, темата за успехите на някогашните ни поробители ни харесва или не. Това е наше право – да приемаме или не подобни филмови интерпретации на миналото.

Тук обаче става дума за харема, а поводът е сериала за Сюлейман Великолепни, който е управлявал над 40 години и е оставил следа в световната и европейската история. За балканската да не говорим.

Харем. Полуголи одалиски в басейн, развлекателни танци, обучение на обноски. Всичко това е насочено единствено към удоволствието на господаря... Това е европейското впечатление в продължение на векове за харема.

Реалността обаче е по-различна. Названието „харем” произлиза от арабската дума „харам” – „забранено”. Забранена територия. Това е женско помещение, женската половина, живот, подчинен на строги правила. Глава на харема е майката на падишаха, наричана „валие султан”. Тя подбирала момичетата за сина си. Бъдещето им е зависело изцяло от тяхната красота и талант. Най-умните ставали съпруги на султана. Останалите живяли в харема до дълбока старост, понякога стигали и до важни постове.

Всеки момент султанът можел да се увлече по някое момиче от харема и да го направи своя наложница. Имал е право да умъртви предишната си жена. Обикновено я поставяли в кожен чувал, пускали вътре дива котка, рис или отровна змия. Завързвали чувала и го хвърляли с тежък камък във водите на Босфора.

 

Провинилите се считали за голям късмет да узнаят предвалително какво ги очаква и да се самообисят с копринено въженце.

Известният дворец на турските султани Топ Капъ, или Домът на радостта, както високопарно го наричали от Високата порта е приютявал султанския харем. През него са минали хиляди жени: жени за секс, слугини, масажистки, медици и робини. Ръкововдител на женското царство е главният евнух – къзлярагасъ.

Евнусите обикновено били негри. Кастрирали ги в копитските манастири в Северен Египет. Султанът искал ако някое от жените му забременее, като роди да е спокоен, че именно той е бащата.

Мюсюлманското жилище по традиция се дели на мъжка и женска част. Гаренлик – дамската половина на богатия мюсюлмански дом е място, където се пее, танцува и се посрещат приятелки. В тази част има лазарет, затвор и специална врата за изнасяне на покойници, когато някоя от жените почине. Това се е случвало често в Топ Капъ, защото харема не се отплявал. Много от жените заболявали от туберкулоза. По няколко часа на ден жените четяли Корана. По-старите наложници обучавали младите на всички тайни на секса.

 

До XVI век османските султани са се женели за дъщерите на главите на съседните християнски държави. Много рядко мюсюлманка е ставала съпруга. В харема обикновено са били рускини, българки, сръбкини, гъркини, хърватки, украинки. Орхан гази, управлявал в петнайсети век, е бил женен за дъщерята на император Константин – принцеса Каролина. Султан Баязид е бил женен за една от византийските принцеси. Сюлейман Великолепни пък е имал за съпруга украинката Роксолана, с която е споделял спалнята си 40 години.

 

Последният харем е бил закрит през 1909 година, когато Абдул Хамид Втори се отказва от престола. Той е заключен като изгнаник в двореца Топ Капъ, който е превърнат в музей. В съвременна Турция няма хареми. Според официалната информация. В южните и източните райони многоженството обаче е факт. Притежатели на съвременните хареми са производители на килими, заможни фермери, собственици на фабрики и заводи, които могат да си позволят лукса да издържат няколко жени.  В такива домове в харема има дори 12-годишни момичета. Законът в Турция позволява само една съпруга, но исляма разрешава многоженството. За да са нещата що годе законни, мъжете прибягват до хитрост. С една от жените си те сключват официален граждански брак, а с останалите ислямски обред – „никах”. Не е рядкост мъже от големите градове да имат по две, три или четири съпруги. 

Не е тайна, че хареми съществуват и до ден днешен. Над 40 на сто от жените в Буркина Фасо, Мали, Нигер, Сенегал и Того са част от полигамни бракове. Между 20 и 40 процента са те в Гана, Камерун, Кения, Либерия, Малави, Нигерия, танзания, Уганда. Многоженството е популярно в Египет, Замбия, Зимбабве, Ирак, Иран, Йемен, Алжир, Бурунди, Мавритания, Мароко, Намибия, Пакистан, Инндия, Руанда, Сирия и Мадагаскар.

 

Известно е също, че в съвременните хареми на султани, шейхове и прочие силни на деня далеч не всички девойки са местни красавици. Сред наложниците има европейки и американки. Не става дума само за стриптизьорки, елитни проститутки, но и за победителки в конкурси по красота, манекенки и дори актриси. Някои от тях са там по собствено желание, а други - принудително.

Някои от наложниците подписват договор за опредлено време, след което се прибират в къщи. Това обаче не е нито много романтично, нито толкова просто, защото „бизнесът” с момичета е незаконен и носи рискове. Понякога на момичетата в харема се налага да изпълняват прищявки и неща, които са далеч от приятните вечерни купони и класическия секс.

Всяка наложница, преди да влезе в харема, минава през строг медицински преглед, включително и тест за СПИН. Епилацията се извършва с натурални средства. Тялото трябва да ухае на мляко и мед. Процедурите са особено болезнени. Счита се, че ако някоя одалиска не крещи и приема болката хладнокръвно, ще е студена и в леглото.

 

Вторият изпит е по сексуалност. Тестващите обикновено са близки роднини на собственика на харема. Те се упойват с билки и преминават в състояние на транс. Момичето трябва да ги съблазни и възбуди.

Най-големият действащ харем в света е на пирата Бен Бели, който напада кораби в Южнокитайско море, край бреговете на Малайзия. Той притежава около 900 жени. След него е султанът на Бруней, един от най-богатите мъже на планетата – обслужват го 800 наложници. С някои от тях той не е правил нито веднъж секс. Такава е съдбата на американката Шенън Маккетик, която е Мис САЩ 1992 г. Тя била в харема три месеца. След като се прибира в САЩ Шенън завежда дело срещу султана за това, че е била третирана като проститутка. Разследването по делото показало, че през споменатото време нито султанът, нито братята и синовете му са я докосвали сексуално. Когато си тръгнала й дали 100 000 долара и колие с брилянти. 

В харема на Саддам Хюсеин е имало около 500 девойки на различна възраст и от различни националности.

 

БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА

 

Мария Банкович или Мария Бранкова, както я изписват някои историци е известна повече като Мара Султанката, Мара царкинята, Кало Мария и Мара бяла българка. Била е съпруга на Мурад II и мащеха на Мехмед II. Мария е дадена за жена на Мурад II като гаранция за мира между владетеля на Смедеревското десподство Георги Бранкович и султана. Това става през 15 век.

В родословието на султаните се споменава и за друга българка, някоя си Соня (Айше Первар), жена на Абдул Хамид и приемна майка на злощастния султан Мустафа IV.

Най-известна е Кера Тамара Българска, дъщеря на цар Иван Александър и царица Теодора. Сестра е на Иван Шишман и Иван Срацимир. Наричат я още и Мара.

Кера (кера означава господарка, госпожа, гр.) Тамара първо е омъжена за деспот Константин. Той умира рано и тя остава вдовица.  По-късно Кера Тамара е омъжена за турския султан Мурад I и става част от неговия харем. Дадена е за да се гарантира мира между България и империята на султана. Мара запазва християнската си вяра. В Бориловия синодик съдбата й е оценена като саможертва. Гробът на Кера Тамара в Бурса (старата столица) е запазен и до днес във фамилната гробница на Османовци редом до този на султан Мурад I и посетителите го знаят като мястото на "българската царица Марийче". Според волята на Тамара гробницата ѝ е оставена непокрита, а върху гроба ѝ се сеел ечемик.

В италиянското издание на "Константинополски хроники" Кера Тамара  се споменава като съпруга на Мурад Първи и майка на Баязид Светкавицата.

В архива на Найден Геров се намира текст, писан през 1876 г., в който пише:

В нашата епархия повече от 150 села са опленени и изгорени от башибозуци и от черкези: старци, жени, деца и невъоръжени мъже бяха избити безмилостно. Досега са избити повече от 60 000 души. Чисто българските наши села Батак, Перущица, Белюво, Ветрен, Стрелица, Панагюрище, Копривщица, Клисура и други станаха плен и пожар. Близо 20 000 млади невести и девойки бяха поробени, потурчени и закарани в харемите: много девойки турците продават по градовете Пловдив, Одрин, Цариград и другаде".

 

Такава е била съдбата на много девойки от Балканите столетия наред по време на османското владичество.

 

 ***

 

Еволюция: Хора, народ, общество, гражданско общество...

 

„Кучета в резерв”, както се казва, са две от най-важните теми за българите: здраве и политика. Читателите печели не просто темата, а откритата позиция, която заявява нещата такива, каквито са. 

 

ПРОФ. ТОДОР КАНТАРДЖИЕВ: НАШИТЕ ТУРШИИ И МЛЯКО СПИРАТ ВИРУСИТЕ


Посещения: 44 218

Коментари: 24

20 Февруари, 2012

 

Имаме най-модерните ваксини в Европа, но не знаем дали се поставят
Проф. д-р Тодор Кантарджиев е роден на 24.12.1955 г. Председател е на Българската асоциация на микробиолозите, зам.-председател на Научно дружество по микробиология, както и член на Управителния съвет на Европейската конфедерация по медицинска микология. В момента изпълнява длъжността директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

- Проф. Кантарджиев, кои са най-опасните зарази, които ни застрашават?

- От инфекциите болестите биват два вида. Едните, които са смъртоносни и много опасни, но слава Богу, редки, а другите са ежедневни и не са толкова страшни. Инфекциите са съпътствали винаги развитието на човечеството, но вече 60 години то успешно се справя с тях. В исторически план трябваше се справим с най-опасните, за което бяха открити ваксините. Така бе ликвидирана едрата шарка например. Все още в страни, където масово не се използват ваксинации, голяма част от родилките умират от инфекции, както и голяма част от новородените. Става дума за тетанус. Има места по света, където още
режат пъпната връв със сърп В развитите страни най-опасните инфекции са предотвратени чрез масова ваксинация.
Другите инфекции, които ни преследват в ежедневието, са свързани с имунно дефицитни състояния на хората. Когато на човек отслабнат защитните сили, той е склонен към всякакви инфекции. Такива примери са всички оперирани, най-вече трансплантираните, и всички тежко болни. В момента успехите на медицината, свързани с трансплантацията, се дължат до голяма степен на факта, че инфекциите, които се появяват при тези пациенти, се овладяват. Всички успехи в медицината са постигнати благодарение на това овладяване. Тъжното е, че колкото по-добра е работата на микробиолозите и колкото по-малко епидемии има и по-малко хора умират, толкова повече обществото и другите лекари забравят за нашата специалност. Ние сме най-старият неуниверситетски висш медицински институт в държавата, създаден още през 1881 година. Сещат се за нас по време на епидемия.

- Какви мерки предприемате, когато се появи нов вид инфекция?

- Най-опасни са вирусите, които мутират. Държавата трябва да разполага с кадри, които са изграждани с години и знаят какво да направят в такава ситуация. Обикновено в такива случаи няма готова ваксина, нито средство за диагностика. Ако е нова бактериална инфекция, обикновено се поддава на някакво лечение, но трябва да знаеш на какво. Когато е вирусна обаче, не се поддава и трябва да се поддържат възможности за производство на гама глобулини. Държавата трябва да се грижи за това, защото когато се произвеждат такива лекарствени вещества, разполагаме с защита от поява и на нови инфекции. Взима се кръв с антитела от преживяващите инфекцията, за да могат да се лекуват следващите заболели.

- Такъв ли беше случаят със свинския и птичия грип?

- Абсолютно неправилно употребяваме „свински” и „птичи” грип като названия. Птичият грип е само при птиците и много рядко боледуват хора, както и свинският. Грипът, който се появи в Мексико, а след това и у нас си е човешки грипен вирус, който получи генетичен материал от птици и прасета. Беше опасен за хората, защото само възрастните имат антитела. Към края на 50-те – 60-те години имаше една епидемия от подобни вируси, а към средата на 70-те се появи и втора – от подобни вируси. Младите хора обаче нямат този имунитет. Пандемията преди 2 години беше сходна с тези вируси и тогава наблюденията показаха, че повече боледуват младите хора.

- Какви мерки ще предприемете, ако се окаже, че има зараза?

- Атака срещу комарите. Обезпаразитяване чрез инсектицидни средства, унищожаване на комарите и техните биологични епитопи – местата, където се развиват (застояла вода, блата, занемарени язовири). Общините също трябва да вземат мерки, семействата трябва да се пазят и да използват репеленти.

- Повишава ли се броят на болните при ниските температури навън?

- Когато им е студено, хората се събират в тесни помещения, които не проветряват. Обичам да казвам, че грипът започва, когато започнем да затваряме прозорците на трамваите. Големият студ води до преохлаждане на организма, което води до отслабване на имунната система. Точно тук искам да отбележа нещо много важно – заболяване тип „настинка” няма. Още през 1931 г. трима американски учени отиват на един от полюсите, започват да се поливат със студена вода, да спят по снега и доказват, че от студ не можеш да се разболееш. Причините да се разболяваме са други. Настинката, както я наричаме, всъщност е вирусът. Като стане студено, хората спират да проветряват стаите, често се събират на едно място, за да са на топло, и така се заразяват един друг. Друга причина е стресът, който причинява студеното време на тялото. Ставаме по-податливи на вируси. Ако няма вируси и бактерии обаче, които да причинят заболяване, няма как да се разболеем само защото е студено.

Всичко е до имунна система и хигиенни навици. Ръцете трябва да се мият колкото може по-често. Не бива да се разхождаме с обувки в къщите и апартаментите си. Това са все неща, които уж всички знаят, но не изпълняват и после питат „защо все съм болен”. Всичко е вирус, който намалява имунитета, а оттам идват и бактериалните усложнения.

- Може ли да се говори в момента за грипна епидемия?

- Да, грипът вече започна. Единствената лаборатория, която доказва грип и която доказва какъв е този грип, е нашата. В момента върлува грипният вирус H3N2 и 54% от всички болни са заразени именно с него.

- Какво първо трябва да правим, когато усетим някакво неразположение?

- Ако започне с висока температура, болки в мускулите и дразнене от светлината, много вероятно е да е грипна инфекция. Често се шегувам, че грипът започва в петък следобед, но практиката доказва, че най-често се случва точно така. Човек трябва да има задължително антигрипно лекарство вкъщи. 48 часа след началото на инфекцията обаче ефективността на лекарството става много ниска. Затова, ако започнете лекарството в петък вечерта, събота на обяд вече ще сте по-добре, вечерта ще можете да гледате телевизия и в понеделник да сте готови за работа. Ако изчакате понеделник сутринта, за да вземете мерки, цялата седмица ще я изкарате вкъщи.

- Какво е най-подходящо да се пие за подсилване на имунната система?

- Не бива да се пият на поразия хапчета и хранителни добавки, за които се твърди, че са имуномодулатори. Достатъчно е човек да се храни пълноценно. Като добавка например е подходящо рибеното масло, както и лененото масло. Полезни са за ставите, за имунитета като цяло и за белия дроб. Някои се притесняват, че от рибеното масло се пълнее, но всъщност българинът пълнее от пържолите, които толкова много обича, а децата пълнеят най-много от чипсовете. Моята лична препоръка е да се ядат български туршии. Дълги години именно туршията и киселото зеле бяха единствения източник на витамин C през зимата за българите. За съжаление народът много се влияе от рекламите, с които е заливан всекидневно. И е жалко, че ние, които дадохме на човечеството киселото мляко, сега ядем някакви сурогати и боклуци. Народът е болнав, защото изгуби доверие в лекарите и вярва на една шепа мошеници.

- Превенцията ли е най-важна за здравето?

- Разбира се. Само чрез диагностика и ваксини един микробиолог спасява много повече животи и от най-големия хирург. В България имаме един от най-хубавите имунизационни календари в Европа. В нашата страна има най-модерните ваксини, но точно защото ги имаме в изобилие, не се слагат и явно се хвърлят. Преди 2-3 години имахме най-голямата в историята на съвременна Европа епидемия от морбили – около 25 хил. души регистрирани, въпреки че при нас има задължителна ваксинация. Значи тези ваксини просто не са се поставяли. Или и да са – нямаме програма, която да проследи дали тези ваксини са предизвикали антитела у хората, за да сме наясно каква част от населението няма да се разболее, ако възникне епидемия.

- Какво бихте казали на хората, които са против ваксините и твърдят, че са вредни?

- Има много грозни антиваксинални настроения, които са предизвикани от псевдо интелектуалци. Една част от тях може да са честни хора, но са доста заблудени. Има ваксини и ваксини. Има ваксини, без които не може. Никого не съветвам да не се имунизира за хепатит Б. От 1982 г. всички деца са имунизирани, по-възрастните ги съветвам, ако имат възможност, също да го направят, защото инфекцията се предава и по полов път, не само по кръвен. За тетанус всички трябва да се имунизират, за коклюш също. Да, не мога да кажа, че на всяка цена е задължителна имунизацията срещу грип, защото на всички е ясно, че зимно време се боледува не само от грип, боледува се и от други вируси. Няма как да се предпазим от всичко.

- Вярно ли е, че България е правила ваксини за Третия райх?

- В началото нашият институт е създаден за производство на ваксини за едра шарка, която е върлувала след Освободителната война 1878 г. По-късно се разраства като противочумен институт за опасни инфекции, а през 1900 г. става бактериологичен. Тъй като през 40-те години на миналия век няма антибиотици, а около 30% от ранените военни по фронтовете на Втората световна война умират от някакъв вид инфекция, всеки ранен немски войник получава противогаз гангрена и противогаз тетаничен серум. Горе-долу една трета от серумите, които ползва десетмилионната воюваща армия на Третия райх до септември 1944 г. са произведени в българския институт. Това е все едно към днешна дата България да изнася компютри за Япония или за Южна Корея. Германия все пак е държавата с най-развитата микробиология, но до 1980 г. дори армията на Западна Германия се имунизираше с българска тетанична ваксина. Това е абсолютно признание за нашите възможности.

Смъртоносната Нилска треска ни дебне през лятото
През 1996 година започнаха много случаи на неизяснен енцефалит (възпаление на мозъка – б.р.) северно от България и за година и половина заболяха около 780 души. Тогава чак се разбра, че това е треската от Западен Нил, която се предава от комарите, включително такива, живеещи на наша територия. Притеснителното в момента е, че миналата година в Северна Гърция се появиха такива случаи, като някои от тях бяха смъртни. От 100 ухапани от комар, който носи вируса обаче, заболяват около 3-5%. От тях само 3-5 % правят енцефалит. При другите, развили болестта, тя преминава като грипоподобно заболяване с висока температура, болки в мускулите, неразположение, лошо настроение, след което напълно оздравяваш. Лошото е, че в момента лабораториите, които могат да поставят диагноза на този вирус, са само в Националния център по заразни и паразитни болести. В момента чакаме да се стопли времето, за да може да изследваме вода от места, където сме сигурни, че се развиват комари. С генетични методи искаме да докажем има ли такава опасност, за да се вземат необходимите мерки.

„Щастлив бамбук”  привлича опасния тигров комар
Тигровият комар е друг преносител на опасни тропически заболявания, който изисква по-топъл климат. В България до този момент има единични случаи, въпреки че в Европа преди години беше допуснат в Северна Италия, където се появиха случаи на треска „чикунгуня”. Този вирус беше внесен в Италия чрез употребявани автомобилни гуми, които са били в заразена вода, където е имало ларви на комара. През първата година имаше около десет случая на тази треска, която се проявява с възпаление на ставите (полиартрит). Повечето случаи преминават без усложнения, но лекарите трябва да я разпознават, защото когато не се вземат мерки от общините, държавата и хората, случаите с всяка изминала година се увеличават главоломно. Засега в България е имало единични такива комари, които се внасят чрез тропически растения. Най-често си купуваме и садим вкъщи или на вилата така нареченият „щастлив бамбук”. Задължително трябва да се обработи, за да се избегне опасността от най-опасните вирусни заболявания, а именно „чикунгуня”. Повишаването на средните годишни температури увеличават вероятността тигров комар да се завъди и у нас. Той едва ли би издържал сегашната студена зима, но не бива да се успокояваме.

 

 

ПАРТИЯТА НА КУНЕВА - СВЪРТАЛИЩЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ НОМАДИ


Посещения: 34 564

Коментари: 124

10 Декември, 2012

 

Текстът, който четете е последната /засега/ част от разследването ми, посветено на партията на Меглена Кунева и кадрите там.

 

Признавам си, че колкото повече човек задълбава в информацията и персоните, толкова повече се налага да си запушва носа – вони, та се не трае, както казваше един от героите в „Баш майстора”. Важно е да се знае кой кой е, за да прекратим най-накрая тази вредна практика българските политици да лъжат като „брадати римляни”. Баста. Ще спрат да лъжат или ако продължават да го правят ще бъдат наказвани. Недопустимо е принципът „всяко чудо за три дни” да ръководи българската публична политика.

 

Напук на това, което се опитват да ни говорят твърдя, че за се прекрати с тази нелепа и обидна практика е нужен друг принцип - „знанието е сила”. От Бога е грехота и пред хората срамота да позволяваме „под вънкашност чужда и под име ново” едни и същи изпечени мошеници и бандюги да се появяват отново и отново в политиката, като истински символ на вечното завръщане. Близкият до сърцето ми Жозеф дьо Местр беше казал, че „фалшивите тези са като фалшивите монети – сечени от големи престъпници и употребявани от почтени люде, които затвърждават престъплението, без да го съзнават”. Коя е следващата порция майстори на фалшиви политически монети в партията на Кунева, които 4,2% от българите са готови да употребяват, за да затвърдят престъплението? Чудя се например Мария Дивизиева, която миналата година беше шеф на предизборния щаб на двойката Кунева и Христов къде да я дяна – представена ни е като ново лице, но това изглежда да е поредната  и много характерна за Кунева проява на политическо дебелокожие или късопаметност.

 

Мария Дивизиева, както изглежда от фамилията и си пада май по щабните работи – през 2007 г. докато беше заместник-министър на държавната администрация тя стана шеф на щаба на  уж синия кандидат за кмет на Варна на тогавашните местни избори Димо Гяуров. Гяуров две години по-късно стана депутат от Сините благодарение на пълното погазване устава на СДС и на тогавашните правила за избор на кандидат-депутати там. Гяуров загуби вътрешните избори в СДС 2009, за водач в 3-ти избирателен район във Варна, но с едноличното решение на тогавашния шеф на СДС – Мартин Димитров, той беше тропосан за водач на листата в Пловдов. После – що ги гонели от СДС. Трябва да Ви бият, че съсипахте всичко, хаймани с хаймани!


Но да се върнем към Дивизиева. Какво „ново лице” може да е тя, след като се върти от 2001 във висшата администрация, чат пат „обяздвайки” по купони шефа и гуруто си Николай „Инч Хай” Василев по сбирките на НДСВ? / „Властта яхна и държавата, и себе си”, 10 септември 2002 г., в. Стандарт,

А в по-нови времена е сред управляващите акционерното дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) „Експат бета”, където си правят компания с майката и съпругата на Николай Василев и бившия главен секретар на Министерството на държавната администрация (МДААР) Биляна Дякова. Интересен щрих е фактът, че Дивизиева наследи в управителния съвет на дружеството преди година Моника Йосифова – жената, с която живее бившият премиер от БСП Сергей Станишев. Как да не творят тогава свинство след свинство, след като са оплетени като свински черва?! Журналистическо разследване през 2010 г. показа, че  учредителите на „Експат Бета” АДСИЦ са все близки до тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС. Купените от тях имоти в района на Камчия са на цени в пъти под пазарните, плюс цял поменик достойни за вниманието на прокуратурата действия и сделки. Сред физиономиите в Националния съвет на партията на Меглена Кунева забелязваме Найден Зеленогорски. Другарката го удостои с особено благоволение, когато на 2 юли тази година в интервю за НОВА заяви: „За мен Найден Зеленогорски е моделът”?! Нека проследим какъв е моделът, който си е избрала да следва другарката Кунева.

 

За такива като Зеленогорски старата лисица Ришельо е казал, че измяната е въпрос на време. Запомнил съм този човек от годините си в СДС – винаги се държеше като по-католик от папата, винаги с демонстративна и претенциозна „седесарска” праведност. Ето какво каза преди година, след като загуби местните избори: “Ще направя това, което партията сметне за целесъобразно. Аз съм екипен играч. И ако колегите от СДС преценят, че трябва да заема определена позиция, ще го направя и ще работя с всички сили за това партията да си стъпи на краката”. Днес прави точно обратното. Оказва се, че и той като други български политици си умира да прави обратното на това, което проповядва. Да си ходи, следователно, не да ни се натрапва като пример от претенциозни госпожи! Не, такива като него нямат навика сами да ни освобождават от присъствието си. Те са като своеобразни дялани камъни на българското задкулисие – полягат, където и да ги сложиш. Вижте това видео и после затрупайте с въпроси Кунева дали продължава да мисли, че Зеленогорски е моделът. Нека уточни, ако обича модел за какво е Зеленогорски - за това как се печелят избори с помощта на циганите на цар Киро ли?

 

Найден Зеленогорски е бил директор на клона на „Български пощи” в Плевен в периода 1992-97 г., когато става депутат от ОДС. Зеленогорски е един от много малкото сини кадри, който не е уволнен от червения шеф на КПД Любомир Коларов в периода 1995-96 г., по време на правителството на Жан Виденов. Изобщо, както всички в партията на Кунева и Зеленогорски много обича да говори за десницата, за антикомунизъм, за евроатлантизъм, но както при повечето в тази партия, когато се взреш подробно в биографиите им виждаш грозното лице на криптокомунизма и задкулисието. На една от снимките с незабравими образи видях около Кунева да се върти и бившият седесарски депутат, после от ДСБ Стефан Мазнев. Добре би било да бъде попитан петцифрената сума, която получи от Мини „Марица изток” ЕАД през 2005 г., след като не се класира отново за депутат, за каква конкретно извършена работа е дадена? Искам да спра с описанието на „опитните” лица около Меглена Кунева, но тези хора не ми позволяват. Не мога, не трябва да оставям без внимание и „опитният” Петър Стоянович – бивш СДС, бивш Гергьовден, настоящ куневист.

 

В опит да коментира срещата на Движение България за гражданите в Рейнбоу плаза през лятото той роди странно изречение във Фейсбук страницата си: „Софийска среща на Меглена. Фрашкано с читав народ!”. Види се, че той е човекът със задача да създава новия фолклор, който трябва да донесе внезапна историческа радост на българчетата поради пръкването на поредния кърпеж на политическия д-р Франкенщайн. Той, ами кой друг, кога, ако не сега -  нали е историк, при това молепсан с хитрост във Виена. Класа!

 

От известно време при другарката Кунева се е присламчил знаков политически номад. Друми Друмев се казва, за запознатите с българското задкулисие името му действа като червено на бик. Да, това е същият някогашен шеф на Агенцията за енергийна ефективност, който – а сега, внимание – беше уволнен през 2003 г. от тогавашния енергиен министър Милко Ковачев. Ковачев обясни като причина за освобождаването му, че не го е уведомил за участието си в съвета на директорите на „МГ енергетика и природни ресурси”! До назначаването си за председател на агенцията Друмев е бил и в борда на директорите на „Минстрой холдинг”, също част от криминалната корпорация Мултигруп на убития през 2003 г. Илия Павлов. Ето, всичко това се вижда на снапшотовете от сайта на агенция за фирмено разузнаване. И още – запитан тогава за участието си в „МГ енергетика и природни ресурси” Друмев даде неясни и оплетени отговори. Нещо повече – тогавашният министър Милко Ковачев директно обвини Друмев в лъжа: „Той твърди, че участието му е съгласувано с мен, което не отговаря на истината”, коментира Ковачев пред медиите. Нека кажем отново – основният енергиен експерт, „новото лице” в партията на Меглена Кунева Друми Друмев е стар, проверен кадър на криминалната структура Мултигруп. Точка. Само този факт би трябвало да е достатъчен наканилите се да  гласуват за другарката Кунева в спешен порядък да бягат като от огън от това олигархично-бекапейско образувание. Има и още за Друмев – той е сред най-отявлените лобисти на ВЕИ сектора и помнете ми думата, че ако тези са във властта ще ни се разкаже играта с цената на тока. Това са „кучетата в резерв” на българското задкулисие. Особен суициден устрем на част от българите ще представлява пускането им в кошарата за нова взятка. 


Преди да премина към т.н. „нови лица” не мога да пропусна един от главните съветници на другарката Кунева. Воала, появява се в пълния си блясък ОРОН /оперативен работник на обществени начала/ „Талев”. Казано иначе – Иван Гарелов. Този човек и неговата ПР агенция първо се усукваха покрай НДСВ, а после се грижеха за имиджа на Кунева по време на кампанията за президентските избори 2011. Ето, имаме снимка, на която сме запазили за историята тези мръсни връзки. Иначе, Кунева не спира да твърди, че била „дясна”, „антикомунистка”, „срещу ДС” и т.н. Макар че вече започна да бие отбой като всички политически ментета в т.н. дясно. На 20 юни 2012 Кунева и другите от ДБГ приеха устав на партията си, в който пише следното: Чл. 9. (1) Член на „Движение България на гражданите” може да бъде всеки български гражданин, който:

5. не е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както и на техните предшественици и правоприемници”. 


А сега да видим какво каза Меглена Кунева година преди това в предаването „Неделя 150” по БНР в отговор на въпрос по повод отзоваването на дипломати, които са били агенти на ДС и на военното разузнаване.: „Трябва да се прави разлика между доносниците и разузнавачите, работили за тайните служби”. Край на цитата. Ами това е същата теза като на самите служители на ДС и РУМНО, защо някой изобщо си мисли, че Кунева е различна? Ако не беше така, нали около нея нямаше да бъдат допускани такива като „Талев”. Прочел съм шестте тома от личното и работното му дела – отврат. Само така ще опиша прочетеното. Нула като разузнавач, нула като способности, нула като резултати. Четем служебния архив на Първо главно управление на ДС, Фонд 8, архивна единица 152, Том 1 от личното дело на ОРОН „Талев”. От лист 98 до лист 121 се намират контролните листове, в които е оценявана информацията, която ОРОН „Талев” - Гарелов е добивал и за която е харчил пари /често безотчетни/. Оценките на начилниците му са следните - материала е „неизпозваем”, обща оценка на материала - „неценен”, оценка на данните – „не представляват интерес”! Това е разузнавачът, близък до другарката Кунева. Освен кука Иван Гарелов е и неморален човек. Колко струва това, което ще прочетете сега - вие преценете. Преди да бъде превербуван като ОРОН, Иван Гарелов е бил кадрови офицер от I-во Управление ДС /така се е казвало ПГУ-ДС тогава/, откъдето е уволнен. Защо е уволнени ли? На 19 декември 1967 г. младши лейтенант Иван Гарелов е назначен за служител на I-во Управление ДС.

 

На 1 септември 1968 г. е изпратен в разузнавателната школа на КГБ. Ето какво пише в предложението за дисциплинарното му уволнение: „В школата мл. лейтенант Гарелов ... е тръгнал по хлъзгавия път на пиянството, моралната разпуснатост и недисциплинираността. Влизал е в недостойни пререкания със съветските другари, напускал е без разрешение района на школата, а при връзките си с жени проявявал такова лекомислие, че допуснал да бъде заразен от венерическа болест трипер”! Ето какво пише в рапорта си полк. Паско Маринов Тодоров, старши на спецкурс „Б”- гр. Москва до началника на I-во Управление ДС: „Др. Началник, във връзка с поведението на слушателя Иван Гарелов донасям: в началото на септември м.г., след напиване в кафе „Лира”, гр. Москва, същия си е загубил личния паспорт...Въпреки дадените обещания Гарелов и след това на няколко пъти се напива. Характерното за него е това, че много бързо се опива и в такова състояние не може да контролира действията си...В средата на април ми стана известно, че Гарелов е заболял от венерическа болест. При проверката се установи, че е болен от трипер и му се провежда лечение...Освен това, в поликлиниката на КГБ, където е бил на преглед, е съобщил на лекаря само името на жената, с която е имал полова връзка, без да даде други данни за нея”. 


Другарко Кунева, стоите опасно близо от години до този човек, помислете върху това! Нека помислят и феновете Ви. В документите за Гарелов е написано и още нещо: „Вуйчо му е бивш партизанин, сега генерал в БНА (ген. Дупинов)”. Попитах Ви и в предишния текст – как така около Вас е гъмжило от куки, висша номенклатура от БКП, от ДКМС, от ЦК на БКП, от Секретариат на ЦК на БКП, кадрови офицери от ПГУ, ОРОН-и. Каква е тази гмеж, какво е това чудо невиждано?! И като за капак – измамници. Друми Друмев според Милко Ковачев е лъгал. Вижте какво пише пък за Иван Гарелов, ПР-ът на Кунева: „От 1963г.. до 1967 г. е следвал в Софийския университет журналистика. За направен опит да препише през 1965 г. му е наложено партийно наказание – удължаване на кандидатския партиен стаж..”

 

Нека обърнем малко внимание и на „новите” лица в тази партия. Те са точно като в онази реклама, дето старецът казва на внука си, коментирайки последното му гадже: „Това ли е новото, че то като старото!”. Та и тук така. Прошко ли е ново лице? Ако го накарате да напише на един лист що е свършил като кмет на район „Лозенец” сигурен съм, че ще върне празен лист или в най-добрият случай написното ще изглежда като източна миниатюра – два чертички и празно пространство между тях. Иначе, добре се е изучил от чичо си, „злият демон на спортния тотализатор”, както пише в. Монитор преди време за него, доказвайки, че  Неделчо Прошков „Години наред източва държавното тото. Упорито, арогантно, безнаказано” / Чичото на „новото лице” в Куневата партия Прошко Прошков е „бившият общ работник на стадион "Васил Левски" и е един от първите, който се отрича от членството си в БКП. След победата на СДС Прошков демонстративно боядисва личния си автомобил в синьо..веднага след падането на СДС от власт мистър Джакпот забрави за любимия си син цвят и си купи жълто сако”   После, защо племенникът прескача като лос от партия в партия! Ето какво пише в личния си блог Прошков: „Роден съм на 31 август 1974 г. в София. По образование съм инженер, магистър и докторант по „Автоматика и системотехника“ в Техническия университет. След дипломирането си заминах за Германия, където повече от 4 години работих ….

 

Семейната среда и бурните години на детството ме запалиха от рано по политиката.“ Ето, Прошко има такъв велик пример в лицето на чичо си Неделчо Прошков. Нека припомня докъде е стигнал с това си поведение чичото – до Надзорния съвет на „Петрол” АД. И едновременно нещатен съветник в парламента на друга фамозна фигура – Асен Агов /за Агов съвсем скоро ще има новини тук/. Дай боже всекиму, както се казва! В Надзорния съвет на Петрол Прошков е заедно с бившия министър на Костов Иван Нейков, където пък като ПР се изявява друг кадър на Ванко Черничкия – Албена Ивайлова. 


Взорът от нийде надежда не види, защото дори и неопитните лица на Меглена Кунева се оказват от същата сбъркана порода. Едно девойче, с бакалавърска диплома от Бъркли, кубински приятел, нелегално пребиваващ в САЩ и стаж в ООН, каквото и да означава това, със стряскащ здравия смисъл и добрите маниери патос се изцепи при представянето по време на учредяването на партията Движение България на гражданите: „Аз съм бъдещият министър на културата”. Реших, че в България е започнала поредната операция „Шок и ужас”, толкова стресово ми дойде това. Вече знаех за това видео, с участието на Ива Йорданова, бъдещият министър на културата -


Искам да видя сцената, в която на това нещо му задават въпрос за произведенията на Панчо Владигеров. Ловя бас, че ще надмине предшественичката си, израелската фризьорка от НДСВ Нина Чилова, която на този въпрос уверено заяви: "Любимият ми е Златю Бояджиев”.

 

Антон Тодоров

 

 

Това е. Малко дълго се получи, но вярваме, че си заслужава. Това е почит не само към вниманието на читателите, но и към труда на авторите.

Следващата година ще продължим да търсим и предлагаме интересни, провокативни и оригинални текстове. Обещаваме тържествено.

Бъдете живи и здрави!

Чакат ни нови предизвикателства.

 



Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Джунглата 21| 31108 |19.12.2012 . Шефът на военното ни разузнаване преди 9 септември – агент на НКВД 71| 50918 |17.12.2012 . Имаме нужда от ново Освобождение! 0| 36447 |13.12.2012 . Партията на Кунева – свърталище на политически номади 150| 310726 |10.12.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах