Сряда, 19 Септември 2018, 02:43
Frognews
43| 7078 |11.10.2009

За шофьора-мароканец, пловдивския кмет и провинциалността

.
инсталацията на авангардиста Давид Черни
Холандските вестници изкоментираха, че на българските политици взела да им излиза пара от ноздрите и ушите.

Даниела Горчева, Холандия

Бъбрим с момичето на рецепцията, когато таксито пристига, качвам се и потегляме.
- На сауна ли си била ? - пита ме шофьорът.
Поглеждам с изненада към него, защото не е прието да се проявява любопитство от личен характер към клиент. Човекът зад волана обаче очевидно не е холандец и бърка кода на поведение, пренасяйки своята култура. Отговарям вежливо, но дистанцирано.
- Хе, хе - засмива се шофьорът, който явно не е разчел сигнала в интонацията ми и продължава да фамилиарничи: - те тук... жени, мъже всички заедно ходят на сауна.
- Така е. – потвърждавам. - Е, и?
Моята реакция малко го обърква и той изтриса:
- Абе то тия тука не са мъже!
Напушва ме смях и дяволът в мен се събужда.
- Така ли? - питам невинно. – Сигурно имате богат личен опит с тукашните мъже?
- Кой аз ли?!? – шофьорът се облещва насреща ми и почти се задавя от възмущение.
- Или може би съпругата ви? - продължавам аз да питам все така невинно.
Той за малко не изпуска волана от изненада, но още преди да е успял да каже нещо, аз продължавам:
- Е, добре, а откъде тогава сте толкова убеден, че „тукашните не са мъже”?
Моят спътник най-после загрява накъде бия и се разсмива – смутено, но и с облекчение. Засмивам се и аз.
- Откъде сте? – питам.
- От Мароко – казва ми човекът. Говори добре холандски и споделя, че в Холандия печели добре, но не може да свикне с климата и с някои разлики в културата. Кимвам с разбиране.
- Аз съм от България – казвам му. – Знаете ли, тези приказки, че западняците не са мъже, а нашите са все големи бабаити и любовници ги слушам и у нас.
Мароканският ми спътник се усмихва широко.
- Според вас - продължавам аз темата - откъде всъщност идват всичките тия митове за голямата мъжественост на балканците и на арабите или съответно за най-красивите жени (разбира се, бързам да му обясня, че българките са най-красиви, да не започне да спори сега, че от мароканките по-хубави няма)?
- Откъде? – пита моят спътник заинтригувано.
- Според мен от комплексарщина и от простотия – отговарям откровено. – Като няма с какво лично да се похвали човек, остават му хвалбите за големите фалоси на мъжете от великото племе, от което и той произхожда, славното минало на дедите му, красивата местна природа и най-красивите (има си хас!) жени. Тия от другите племена не обитават красиви места, а жените им са грозни, естествено.
Мароканецът ме слуша и се смее на глас. Накрая внезапно признава:
- Абе така е. Все гледаме с нещо да се изтъкнем и като няма с какво друго... дай да се изкараме големи мъже.

*
Сетих се за тази весела случка като прочетох изказването на пловдивския кмет Атанасов: „Няма да посрещам Давид Черни с хляб и сол, но ще му зачисля екскурзовод, за да види със собствените си очи нашите старини, култура и традиции.”
Ха, така мисля си, ашколсун! Задължително да му се „зачисли” (каква дума само!) един опитен екскурзовод на този Черни, който направо е причернял пред очите на нашенските патриоти! Защото ето какви бели стават като се шматкат чуждите туристи без балкантуристки надзор из китната ни Родина и вземат, та попаднат вместо на „старини, култура и традиции” на ...хм... не дотам старинни клозети- клекала. И ето от такова безнадзорно шляене навремето, когато Давид Черни още не е бил известен художник, а само един неориентиран младеж с раница на гърба, обикалящ соцлагера, вкл. и България с нейната ухайна Розова долина и впечатляващи обществени тоалетни, сега я докарахме до дипломатически скандал.
И да оставим дипломатическия скандал, ами на някои свръхчувствителни бранители на честта на „майка България”, току-виж вземе, та им пресипне гласа от кряскане. И после кой ще плаши гаргите на анти-българската пропаганда?

*
Ще рече някой: добре, де, но какво общо има между шофьора - мароканец в Холандия и пловдивския кмет Славчо Атанасов? Е, няма много общо освен в комичното предъвкване на глуповати клишета и парадирането с някакви съмнителни „национални” гордости. Но мароканецът поне имаше чувство за хумор и бе достатъчно интелигентен да прецени комизма на ситуацията, в която сам се постави. Пък и доблест да си го признае.

*
Между другото, в конкретния случай част от възмущението и патоса на родните патриоти е предизвикан от това, че явно не са внимавали много в часовете по български език и са пропуснали урока за относителните прилагателни. А те могат да означават не само принадлежност, но и произход на предмета. В случая „турска тоалетна” не означава принадлежаща на Турция тоалетна, а предмет (вид тоалетна), произхождащ от Турция. Всъщност, ако някой трябваше да се обижда, то това бяха комшиите, но пък техните политици може да са всякакви, само не и толкова отчайващо провинциални като нашите. А и не им е изпила чавка акъла да стават за смях, размахвайки показалец на хората на изкуството.
Така че не Давид Черни ни орезили, а нашенските пишман политици, които вдигнаха патардия и по стар тоталитарен навик взеха да учат творците кое е правилното изкуство. Именно тяхната реакция, а не творбата на Черни ни направи за смях. Коментарът в холандските вестници, например, беше че на българските политици взела да им излиза пара от ноздрите и ушите.
Но ако нашите патриотчета са изтървали уроците по граматика, то видно е, че за сметка това всички клишета от скалъпените ни по съветски образец соц-учебници по история са им заседнали здраво в главите. Затова и сега, колчем чуят прилагателното „турски/турска/турско”, очите им се наливат с кръв и започват да махат въображаемите си боздугани, виждайки се като същи кралимарковци, които ще скъсат синджирите на поробената „майка България”. И няма кой да им каже на клетите, че „майка България” поне от 130 години не е част от „турската” империя, която дори не е турска, а Османска.
Виж, синджирите на правешкия манталитет, завещан ни от еничарите на съветската империя, още дрънчат в изказвания като това на пловдивския кмет, който си позволява да говори от името на всички българи и по стар навик решил... да филтрира изкуството в общинските галерии.
Но това го помним. Нали заради такива славчоатанасовци и поетът Коста Павлов бе натикан в „утробата на кита’ за няколко десетилетия, понеже бил „гърмяща змия” за родния соц-реализъм, докато антондончевци гордо вееха знамето на „българщината”.
Затова нека да поздравим славчоатанасовците с откъс от стихотворението „Защо!” на Коста Павлов, което има следното посвещение: „На всички, които хиляди пъти са ме разстрелвали с полицейското : "ЗАЩО ?", посвещавам тази проста и ясна историйка. С отвращение : Авторът”
...
Питаме "защо" и "как така"!

Ще ви кажа:
ако някой я попита -
"Как така?",
рибата отвръща
все това:
"Искам
сламена шапка
с козирка!"

А трагикомичният хор на славчоатанасовците изпълнява следния рефрен в поемата:

Нищо не разбираме! Ни текста,
ни подтекста...

Ясно е, че не разбирате ни текста, ни подтекста, но що ви трябваше с изкуство да се захващате. Всичкото Мара втасала...
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Българският народ днес 20| 8877 |10.10.2009 . Давид Черни – закуска за диктатори 50| 23196 |07.10.2009 . Четвърти километър 32| 36856 |04.10.2009 . Първанов взе думата, на Куйович му я дадоха 11| 6395 |01.10.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах