Неделя, 16 Декември 2018, 08:03
Frognews
10| 4798 |12.08.2008

Александър Крилов: Големият въпрос е кой е по- виновен за войната

.
Руската реакция е напълно неизбежна, на страната на грузинското ръководство са западните държави, а Москва се държи пренебрежително с тях, казва известният специалист по проблемите на Кавказ.

 

- Какво се случи в Южна Осетия?

- Това, което се случи бе неочаквано за всички. Саакашвили явно разчиташе на блицкриг, на това, че ще реши проблемите за едно денонощие. Той разчиташе, че ще се повтори сценария, реализиран в Аджария. Грузинските власти смятаха, че лидерът на осетинците е бандит от дребен мащаб. Те много говореха за това. После обаче се оказа, че осетинците не воюват за своя лидер, а за собствения си живот, което бе неочаквано за Грузия. Също така бе неочаквана и руската реакция. Грузинците очакваха, че Русия ще се държи така, както с Аджария. И започнаха всячески да тероризират безкрайно мироопазващите сили в Южна Осетия. Пак неочаквано за грузинците мироопазващите сили оказаха яростна съпротива.

- Кой сбърка в своите преценки на ситуацията?

- Очевидно е, че това е Саакашвили. В Грузия смятаха, че  Южна Осетия е полупразна област, останала без жители, в която властва един криминален клан, занимаващ се с далавери - търговия на оръжие и наркотици, пране на пари. Но явно грузинците не са познавали добре ситуацията. Грузинската масирана атака забуксува. Осетинците показаха, че са далеч по- боеспособни за изненада на грузинците, че и на американците. Освен това смятаха, че в Южна Осетия не съществува реална власт, за разлика от Абхазия.

- Както показаха събитията, държавната структура в Южна Осетия се оказа достатъчно ефективно подготвена да окаже съпротива на масираното настъпление, в което грузинците използваха тежко оръжие.

- Ако лидерите на осетинците бяха обикновени бандити наистина нямаше да има такава съпротива.

- Ако на Грузия се бе удало в рамките на едно денонощие да установи контрол над Цхинвали, щеше ли Русия да се намеси?

- Мисля, че щеше да се намеси, но тогава ситуацията би била далеч по- сложна. Важно би било не толкова превземането на Цхинвали, колкото проходите на границита с Русия.

- Как могат да бъдат оценени действията на Русия и Грузия от гледна точка на международното право?

- Грузинската държава прави всичко за да представи, че ситуацията е възникнала в резултат на непровокирана агресия от страна на Русия. Тази позиция намира одобрение от Съединените щати и техните съюзници.

civili.jpg - Но ако отворим скоби, ще трябва да припомним началото на събитията - атаката на грузинските войски над Цхинвали.

- Тук не бива да следваме буквално понятия от международното право като агресия и териториална цялост. Когато има масово унищожаване на населението, това не може да бъде само вътрешнодържавен проблем на Грузия. Когато има нарушение на правата и свободите на отделни хора, тук не говоря за нарушаване на правата на цели етнически групи и народи, то тогава това е предмет на международните отношения. Второ, Русия бе гарант на всички мирни съглашения за Южна Осетия и бе невъзможно да остане изолирана от събитията. Съгласно миротворческия мандат, на мироопазващите бе възложено да защитават цивилното население и да гарантират невъзобновяването на военните действия. Очевидно е, че те не бяха възобновени от южноосетинците. Повтарям, руските мироопазващи сили бяха длъжни да направят всичко за да спрат грузинската армия.

- Действията на Русия се сравняват с тези на НАТО в Косово, справедлива ли е подобна аналогия?

- Такава аналогия може да съществува, но тя свидетелства за това, че САЩ и техните съюзници на Балканите взривиха системата на международните права. По- рано  въоръжени действия срещу страна - член на ООН бяха просто немислими без санкция на Съвета за сигурност. В Сърбия бе демонстрирано, че някой съвременни държави като САЩ и техните съюзници от Европа могат по своя инициатива, без да се съобразяват със Съвета за сигурност към ООН, да започнат военна операция срещу която и да е държава по какъвто и да е повод. Причината за намесата в Косово бе геноцид. Тук паралелите са очевидни. Ако в Косово можеше да се говориз а убийства на етническа основа, които бяха извършвани от двете страни, то в Южна Осетия става дума за държавна политика. В този план намесата на Русия е напълно обоснована. Друг въпрос е, че нашите западни партньори не се вслушват в руските доводи, тъй като гледат на проблемите по друг начин. Ако те виждаха, че косоварите убиват сърби, те виждаха, че и сърбите убиват косавари, но сега не виждат какво направиха грузинците с мирното население на Осетия. Тук  можем да говорим не само за двойни стандарти, но и за пълна аморалност на политиката им. 

- Може ли по действията на руската армия да се направи извод, че това е била подготвена операция?

- Ако тази военна опрецаия бе предварително подготвена, то това би било свидетелство за плачевното състояние, в което се намира руската армия. Три дни нашата армия не успя да ликвидира артилерийските позиции на грузинците, които обстрелваха пътищата, даже бе ранен един генерал. Ако операцията срещу агресията на Грузия бе планира по- рано, щеше да се използва по- модерна военна техника, а не десантчици. Характерът на военните действия предизвиква голямо недоумение, защото той свидетелства за примерно равенство между двете страни. Тук нямам пред вид моралната оценка на действията на грузинската армия спрямо мирното население, но от военна гледна точка нашата армия не можа да демонстрира превъзходство. По скоро става дума наистина за някакво равенство, а при това положение войната би могла да продължи дълго, което не е никак изгодно за Русия.

saak.jpg - Пропусна ли Русия този момент, в който можеше да спре войната?

- Саакашвили излъга всички. Може да се даде пример с неговото заявление за прекратяване на военните действия и решаването на конфликта по мирен начин. В дезинформационен план настъплението на грузинците бе подготвено на най- високо равнище. Освен това всичко се случи в деня на откриването на Олимпидата. Моментът не бе избран случайно, цялото ръководство на Русия бе в отпуск - Путин в Пекин, Медведев на почивка. Съветът по безопасност се събра едва на следващия ден. Като се има пред вид нашата бюрокрация, както при военните, така и при цивилните, всички чакаха някаква заповед отгоре. Може би на това разчиташе и Саакашвили, че няма да успеем да реагираме навреме и грузинците ще променят ситуацията изцяло в своя полза. 

интервю на Евгений Натаров, Газета.Ru 

препечатваме интервюто със съкращения

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Александър Божков: Полицаят все още преобладава в столичния кмет 3| 4644 |23.01.2008 . Александър Божков: Проблемът на българския бизнес е, че не усеща подкрепата на държавата 5| 4988 |18.01.2008 . Доста Димовска, директор на КИЦ на Р Македония в София: Идентичността е въпрос на конкуренция 7| 5160 |09.11.2007 . Александър Маринов:На „Позитано” наричат шефа друг човек, не председателя 0| 5664 |13.04.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах