Неделя, 23 Септември 2018, 15:39
Frognews
11| 7579 |05.10.2009

Антон Станков: Изхарчиха 45 милиона лева за 1% доказателствен материал

.
Антон Станков Източник: Вяра Йовева
Миналата седмица депутати от партиите “ГЕРБ” и “Атака” внесоха законопроект за промяна в Закона за специалните разузнавателни средства с предложение да се закрие бюрото за контрол върху СРС. Законопроектът бе приет на първо четене в пленарна зала.
Според бившия правосъден министър и член на Националното бюро за контрол на СРС Антон Станков, обаче внесеният законопроект цели да избегне механизма за контрол. А да се контролира съдебната власт чрез парламента в събирането на доказателства е правно недопустимо.

Интервю на Преслава Преславова

- Какво провокира желанието да се иска закриването на бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства (СРС)? Ще спечели ли държавата от неговото закриването или ще загуби?

- Дали ще е добре за държавата? Коментарът ми е – категорично няма да е добре, защото от 2007-ма година България беше осъдена в съда, в Страсбург, затова че не разполага с контролен механизъм в областта на използването на специалните разузнавателни средства. Така че такъв контролен орган е необходимо да има и аз съм дълбоко убеден, че това дори това бюро за контрол на СРС да бъде закрито, то пак ще съществува в някакъв вид, вероятно под друго име.

- И все пак в краткия си живот, който бюрото за контрол върху специалните разузнавателно средства просъществува, то изпълняваше ли функцията си на контролен орган?

- На практика не можа, защото на първо място предходното правителство и парламента не изпълниха задължението си по закон да сформират в срок състава на бюрото и съответно да обезпечат бюрото с материална база. Това трябваше да се случи през месец февруари 2008-ма година най-късно, защото закона за изменение и допълнение на закона за СРС казва, че в 3-месечен срок правителството трябва да обезпечи работата на бюрото. Добре известно е, че съставът на бюрото беше попълнен в края на месец май, а членовете на бюрото успяха да стъпят в длъжност едва през месец септември. Така че това бюро не е създадено в 12 без 5, а ако използваме тази терминология то е създадено в 12 и 30, някъде с голямо закъснение. На второ място бюрото не успя да осъществи функциите си и в условията на новото управление, защото то не разполага с материална база. Това е една изцяло секретна институция и по изискването на закона за секретната информация всяка една проверка, всяка една секретна информация трябва да бъде съхранявана при високи условия на секретност, в секретно деловодство. Това, което успяхме да свършим за краткия период бе да подготвим наш правилник за дейността си ( което е наше задължение по закон). Правилникът е даден за публикуване в Държавен вестник преди повече от седмица. Подозирам, че това е катализирало и бързо депозирания законопроект за закриване на бюрото.

- Защо? Може би новите управляващи съзират нещо, което не им се нрави във вашия правилник?

- Не мога да отговоря. Не знам. Този въпрос е по-скоро политически, а не юридически.



- А по своята същност бюрото за контрол върху СРС изпълняваше ли функцията освен на контролен орган и на независим такъв?

- Да. В коментарите след депозиране на законопроекта в НС чух неща, които са неверни от правна гледна точка. Едно от тези неща е, че бюрото не е независим орган, а е част от изпълнителната власт. Така, както бюрото е дефинирано сега в закона за СРС, то е независим орган, защото: всички членове са избрани с мандат от 5 години и има конкретни три основания на база на които те могат да бъдат освободени, ако са налице съответните предпоставки. Членовете на бюрото се освобождават от НС, така че гаранциите за независимост са много категорични, основанията за освобождаване са съответно подаване на оставка или смърт на някой от членовете на бюрото или ако членовете не отговарят на някое от условията за работа с класифицирана информация. Така че гаранциите за независимост на бюрото, дадени в закона, са абсолютно сериозни. От друга страна държа да подчертая, че бюрото не е част от изпълнителната власт и на Министерство на правосъдието конкретно. Има едно недомислие в закона, че бюрото е второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на правосъдието, което единствено означава, че паричните средства в бюджета на това бюро минават през правосъдното министерство като първостепенен разпоредител.

- И това не означава, че Министерство на правосъдието би могло да упражнява някакво влияние върху бюрото?

- Това означава, че министърът на правосъдието не би могъл примерно да уволни член на бюрото, нито да упражнява някакъв контрол върху него. Бюрото е задължено, съгласно закона, веднъж в годината, в края на май да дава отчет пред НС. Няма никаква пречка този бюджет и текущо да бъде получаван от съответните комисии в парламента, ако има такава необходимост и ако така възложат на бюрото. Не ми харесва идеята, защото я считам за правно недопустима, този вид контрол да бъде управляван от парламента като парламентарен контрол. Говори се, че ще има такава парламентарна комисия.

- Защо не ви харесва тази идея?

- Защото, на първо място, парламентът е един политически орган, съставен от членове на политически партии и сам по себе си парламентарният контрол винаги е съществувал откакто съществува парламент. Ако съдиите от Страсбург са мислели, че парламентарният контрол е достатъчно ефективен върху тази дейност, те нямаше да препоръчат на България да създаде такъв орган, какъвто е настоящото бюро. А такава препоръка категорично съществува в решението на съда на Страсбург. На второ място, дори тази комисия да бъде съставена на паритетен принцип от всички политически представени участници в сегашния парламент, това не означава, че политическият елемент в контрола няма да съществува. Напротив, като пример бих искал да дам прословутата разработка “Галерия”, която беше проверена от една парламентарна временна комисия, също съставена на паритетен принцип. Резултатът от тази проверка е известен и според мен не доведе до нещо кой знае какво.

- Като заговорихте за “Галерия”, тези дни се чу за паралелна разработка на “Галерия” – съществува ли наистина такава?

- Не съм запознат, но в контекста на досегашния ни разговор мога да кажа, че едно подобно независимо бюро би могло да извърши проверка дали са нарушавани човешки права при използване на СРС във всяка една разработка. Ако журналисти са били обект на разработка, това би могло да бъде проверено от бюрото и съответно то да даде съответното заключение. Едно от задълженията да бюрото е да уведомява гражданите тогава, когато неправомерно са били обект на СРС. Да подчертая, че това не са само подслушванията, а и наблюдението, и контролираните пратки, и агентите под прикритие и т.н. Изобщо всички видове тайни дейности на спец службите и на полицията.

- Според вас мит ли е това, че българинът вярва в “Голямото ухо”, че непрекъснато го подслушват, наблюдават и следят, или е истина?

- Ако нашето бюро беше заработило щях да ви дам отговор. Сега мога да дам отговор просто като български гражданин. Знам, че всеки се притеснява от подслушване, ако имахме шанс да работим щях да дам много по-точен отговор.

- Всъщност бихте ли изяснили отношенията по веригата: бюро за контрол - СРС – държава - общество?

- Всъщност много добре, че задавате този въпрос. Нека не забравяме, че държавата би искала винаги да бъде информирана в лицето на своите тайни служби да ги наречем, но границите на тази информираност би трябвало да бъде допустимата, тоест онази граница, която не нарушава нашите права като граждани. Използването на СРС е способ за събиране на доказателства, поради което още веднъж подчертавам, че парламентарният контрол е недопустим, защото ще се окаже, че парламентът ще контролира съдебната власт в събирането на доказателства. Като пример бих искал да кажа, че не мога да си представя как един председател на окръжен съд, който разрешава използването на СРС ще бъде проверяван от депутат как води регистъра, сещате се, че в такъв случай политическите интереси винаги ще надделеят и информацията, придобита от един политически представител може да бъде използвана не за нуждите на наказателно производство, а за съвсем други, политически нужди.

- Добре, а в одобрения на първо четене проектозакон предлагат ли се някакви конкретни мерки срещу използването на СРС за политически нужди, доколкото сте запознат с него?

- Доколкото съм запознат, в мотивите на проектозакона се твърди, че единствено парламентарният контрол дава възможност този контрол да бъде независим, което не е така, както вече казах. Контролът трябва да бъде извън ясно очертаните власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Ако продължим по логиката на вносителите на проекта контролът би могъл да бъде осъществяван и от прокуратурата – да припомним, че до момента две големи и единствени проверки по използването на СРС са били правени от прокуратурата. Тоест възможност за контрол в тази посока – парламентарен, прокурорски винаги има, но да не забравяме, че нашето бюро бе натоварено със задачата да защитава правата на гражданите. Намесата на изпълнителната власт в работата на съдебната чрез парламентарния контрол върху СРС би била противоконституционна.

- Има ли опасност от злоупотреба със специални разузнавателни средства след закриването на бюрото?

- Би било пресилено да кажа, че това е така, но не е лошо да се погледнат цифрите. Съвсем грубо, според неофициална информация за използване на СРС миналата година са дадени над 45 милиона лева, а в същото време статистиката сочи, че внесените за използване в съда веществени доказателствени средства, събрани по реда на закона за СРС, са под 1%. 45 милиона лева са употребени за такава ниска ефективност, което говори само по себе си, че тези пари се изразходват, информацията се трупа и вероятно отива другаде. И след закриването на бюрото има опасност по-скоро нищо повече да не се случи.

- А беше ли бюрото за контрол на СРС кранче за изтичане на информация към управляващите – чу се и такова определение в медиите?

- Не би могло да е така. Може би хора, които са работили в службите да виждат такива възможности, но всеки един от нас в бюрото е проверен по реда на закона за ДАНС може ли да работи с класифицирана информация и съответно всеки от нас е получил допуск. Ако се установи изтичане на информация от нас, това означава, че ние трябва да бъдем изгонени от бюрото и да си носим съответната наказателна отговорност. Ние за разлика от народните представители, нямаме имунитет. Тоест, ако един народен представител реши да изнася информация той е под чадъра на имунитета, докато ние не сме. Искрено се надявам да бъдат чути правните аргументи за закриване на бюрото за контрол на СРС, иначе уважавам усилията на колегите от парламентарната група на ГЕРБ, те действат решително и тези техни действия са разбираеми. Но все пак е важно да се чуят и правните аргументи за закриването, за да не бъде допуснато държавата да понесе негативи.

- А според вас прозират ли някакви или нечии интереси зад желанието да престане да съществува бюрото за контрол на СРС ?

- Ще отговоря като юрист – подобен законопроект може да бъде тълкуван в две посоки: или да бъде подменен персоналния състав на бюрото, което не е проблем или въобще да бъде избегнат механизма за контрол.

- Като бивш правосъден министър как бихте коментирал протакането на реформата в съдебната система – не е ли крайно време да започнат конкретни действия, за да може поне едно правителство да се пребори мудността по важните съдебни дела?

- Самото понятие съдебна реформа е оксиморон, изпразнено от съдържание вече. Усилията за съдебна реформа трябва да бъдат не за реформиране, защото това означава да приемем друга форма. А трябва да бъдат насочени в посока модернизиране на нашето правораздаване и връщане към традициите му. В дълъг период от време, например не сме имали три-инстанционно производство, а дву-инстанционно с една особена процедура после пред Върховния съд – преглед по реда на надзора. Общото мнение на колегите, които срещам в Съдебната палата, пък и не само в София, но и в провинцията, че това беше една добра процедура, ненужно отречена. И ето ви тук една наистина безсмислена реформа – създадохме три-инстанционно производство, променихме формата и в момента вече констатираме, че тази форма не е подходяща, години по-късно. Тоест прибързаните реформи не са желателни, има достатъчно и европейски, и наш опит, трупан, за да преценим накъде. Но първата посока е доверие в обществото. Много е неприятно, свидетели сме в последно време на протести срещу съдебни решения, срещу присъди, а това говори, че доверието в съдебната власт е изключително намаляло.

- И какво трябва да се случи, за да се върне доверието на обществото в съда, в правосъдието?

- Това е въпрос към колегите от съда и това въпрос не към ръководителите на съдилищата, а към всеки, който е там и работи.



- Има ли реален шанс това да се случи – хората отново да повярват ?

- Има шанс. Новото правителство би трябвало да бъде поздравено с усилията, които полага в разкриването на злоупотреби и съответно предоставянето на информацията на прокуратурата. Искрено се надявам, че този процес ще стигне до край, тоест до присъди. Това би могло да върне доверието в съда.

- А как се отнасяте към едно друго мнение, което битува, че една реформа в съдебната система ще я направи още по-тромава?

- Зависи в каква посока ще се преобразува съдебната система. Но ако пак се доверим на цифрите, ще видим, че много е нараснала числеността на съдиите и прокурорите, отскоро и следователите са със статут на прокурори. В същото време ефективността на работата не се е повишила. Нараснала е администрацията, бюджетът на съдебната власт непрекъснато расте, но ефективността остава ниска. Това е една доста тъжна констатация. От опита ми като министър на правосъдието знам, че държавите, в които има добра съдебна система, са обвързали резултатите от правосъдието със съответния финансов резултат. Тоест, издръжката на съответната единица в съда или прокуратурата е подчинена на така наречената доларова логика, която стимулира да се работи. Според нея, който работи повече, получава повече, а който не работи, просто напуска системата. Това е една от посоките, в които трябва да продължи модернизирането на съдебната власт.

- Как ще коментирате напрежението, което се появи наскоро между Министерство на правосъдието и Висшия съдебен съвет?

- Съвсем нормално е желанието на новия правосъден министър да обяви нови приоритети. Нека да видим как ще се развият нещата. И възможностите на министъра, и възможностите на съдебния съвет са ясно разписани в закона. За мен напрежението не е скандално, а по-скоро и там трябва да се стигне до лична отговорност в кадруването. Кадруването е задълбочаващ се проблем, който отчасти се дължи на законодателни проблеми, отчасти на желанието на всички нещата да се променят бързо.

- По ваше време по-добре ли функционираше съдебната система или не?

- Не е скромно, но трябва да отбележа, че по време на моя мандат се стигна до няколко конституционни решения срещу мои законопроекти, които пък предизвикаха и първата, и втората, и третата промени в конституцията, най-вече главата “Съдебна власт”. Да припомним, че от 2003 г. насам съдиите и прокурорите нямат имунитет, не са несменяеми – все неща, с които бързо свикнахме, но това беше една трудна битка и мисля, че вече се оценява това, което е направено тогава. Идеята е да спрем да робуваме на чужди модели, да си видим как ние сме работили. България веднъж е преживяла подобно нещо, след Освобождението. Нашата, Търновска конституцията в почти като белгийската – тогава ние сме копирали много европейски модели, много европейски опит. Хубаво е и сега да изкопираме нещо по-модерно, но да бъде и с мисъл за традицията, която сме натрупали вече. Не всеки нов парламент трябва да започва от голото поле и забитото копие с конска опашка на него.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Али Юзеиров: Няма да се откажем от партията, ще правим нов паметник 27| 5757 |02.10.2009 . Б. Лазарова: Записали насилствено 310 000 българи като македонци 10| 7923 |30.09.2009 . Цвета Караянчева: „Вещиците на Станишев” са вилнели в Кърджали 19| 19412 |29.09.2009 . Татяна Кирякова: Няма лъжа! Били сме 16-та република на Съюза 25| 19073 |28.09.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах