Вторник, 20 Ноември 2018, 00:20
Frognews
52| 11596 |19.12.2013

Божидар Данев: Държавата влиза в сивия сектор

.
Божидар Данев
Емиграцията беше използвана като най-мощния инструмент за решаване на вътрешните проблеми на страната ни. Българската нация обеднява генетично. Българският народ е достатъчно разумен и неговият изход в момента, за съжаление, е емиграцията. Това е косвена оценка на политиката - българската нация гласува с краката си, а не с главата си. Това заяви пред „Фрог нюз” изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) и член на Икономическия и социален съвет (ИСС) Божидар Данев.

Интервю на Ренета Попова

- Г-н Данев, кои са по-значителните подобрения във финансовата картина на България за 2013 г., според Вас?

- България беше една от малкото страни в Европейския съюз, която не беше драматично засегната от икономическата криза. Причините за това са две. Нашата банкова система изживя много сериозна криза по времето на Жан Виденов – през 1996 г. - и донякъде беше имунизирана от развитието на кризата, каквото наблюдавахме в други европейски страни. Беше натрупана и висока капиталова адекватност, което постави България в една сравнително стабилна ситуация. Втората причина, поради която се демонстрира сравнително стабилна финансова система и макроикономическа рамка, е поради това, че негативите от кризата бяха прехвърлени от държавата върху бизнеса и населението. През 2008 г. България имаше значителен фискален резерв и много нисък външен дълг, един от най-ниските в Европа. Тогава финансовият министър на предходното правителство Симеон Дянков взе едно странно решение да гони нулев касов бюджетен дефицит. В резултат на това българската икономика започна да стегнира и на практика се оказа, че тези стабилни макроикономически баланси са кухи. Действително, България все още има сравнително ниска външна задлъжнялост, но в периода на кризата страната изразходва не по-малко от 8 млр. лв. средства от фискалния резерв на основата на заеми и използването на различни други финансови инструменти. В замяна на това бизнесът задлъжня изключително много.

- Каква е картината в момента с българския бизнес?

- Корпоративната задлъжнялост е 220% от БВП, докато задлъжнялостта на държавата е около 16-18 на сто от БВП. Подобна диспропорция не съществува никъде в Европа. Естествено, тази негативна финансова картина сега се усеща. Сега усещаме и че се харчат предимно резервите на страната. Станахме свидетели и на одържавяването на над милиард и половина лева на здравната каса. Да, преживяхме кризата, но всички негативи бяха прехвърлени върху икономиката и населението, в резултат на което сега имаме драстичен ръст на безработицата. Реалната безработица вече е около 19,6%. Регистрираната безработица е със седем процента по-малко, което говори за нарастване на т. нар. „обезкуражени лица“.  Особено драматично е състоянието с младежката безработица, която е около 39 на сто. Голямата безпътица за българската икономика и държава се отразява в един друг косвен индикатор – недоверието на хората към политическия елит. Независимо от икономическата криза, наблюдаваме и драстичен ръст на емиграцията. За голямо съжаление, и предходните правителства, но особено последното, използваше емиграцията като най-мощния инструмент за решаване на вътрешните проблеми на страната ни. Политиците очакваха емиграцията да намали разходите за социални помощи, за образование, да увеличи средствата за по-добър стандарт на живот. Емиграцията се ползва и за пренос на пари, за да можем да заздравим валутните си баланси. Българската нация обеднява генетично. Няма европейска оценка, в която страната ни да не е на последно място. Това е достатъчно показателно за пропастта, която се отваря между нас и развитите страни.

- Разклащат ли финансовата ни стабилност външните заеми, които изтегли сегашното правителство? Ще имат ли заробващо влияние върху следващите управления?

- Сегашното правителство е поставено в много тежка ситуация в следствие на прекомерното харчене на фискалния резерв и, съответно, натрупването на дългове в рамките на последното управление. На кабинета „Орешарски“ му трябва глътка въздух, за да може да извърши прехода от тежкото наследството, което има. Наследството е свързано не само с грешни действия, но и с общата икономическа криза. България е със сравнително ниска задлъжнялост, както казах. Поемането на един заем, който е до 20 на сто от БВП, не съставлява особена трудност нито за неговото обслужване, нито създава лош имидж на страната ни от финансова гледна точка.

- Как се отразяват протестите на взаимоотношенията на България с международните ни партньори? Какви рискове носи това за страната ни в икономическо отношение?

- Цялата политическа нестабилност, пародията, която се разиграва в парламента и неустойчивостта, която се подклажда от уличните протести, създават висок политически риск. Подобен риск гони нвеститорите и чуждестранните ни партньори. Най-негативното влияние върху икономиката ни имат непрекъснатите боричкания в политическата сфера. Фактът, че България има едни от най-високите лихви по кредитите е оценка на този висок политически риск. Докато не се обърне тенденцията не намалее рязко цената на кредитите, докато не се привлекат чуждестранни инвестиции, трудно ще се възстанови доверието в страната ни. За жалост, в основата на това доверие са политиците.

- Тази година зимата ни навести сравнително късно. Очаквате ли възобновяване на гражданското недоволство от февруари след получаване на по-високите сметки за ток през студените месеци?

- На първо място за мен има погрешна политика, която провежда и сегашното правителство, както и всички преди него – чрез цената на тока се опитваме да провеждаме социална политика. Цената на енергията е икономически обоснована. Ако се провежда подобна социална политика, би трябвало да е чрез социални помощи. Освен това, в страната се наблюдава последователен натиск върху бизнеса да доплаща, защото той субсидира битовото потребление. От друга страна, битовото ни потребление е с най-ниската цена в Европа. Така не се стимулира подобряването на енергийната ефективност. Коренно погрешната политика в енергийната система през последните години, включително и на последното правителство, довеждат до този прогнозируем резултат. Наблюдаваме почти финансов колапс на цялата ни енергийна система.   

- След като фискалният резерв е на прага на допустимия минимум, има ли заложени буфери в проектобюджета, които да неутрализират неизпълнение в приходната част?

- Ако успешно бъдат завършени определени проекти, от усвояването на европейските фондове ще постъпят доста средства в рамките на няколко месеца и фискалният резерв ще бъде далеч от този минимум, за който се говори. Не виждам особена опасност в макроикономическата стабилност на страната. Да се надяваме, че новото правителство има планове да направи необходимите промени и да увеличи събираемостта на данъците и на средствата, които постъпват по вносните продукти, както и да запуши контрабандните канали.

- Ще се разреши ли ситуацията около средствата от Оперативна програма "Околна среда", след като дори министър Михайлова определи случващото се като предизвикателство за страната ни?

- Причините за спирането на средствата по ОП „Околна среда” са в политиците, които ни управляваха от 2010 година до 2012 г., ако се доверим на написаното в писмото. Драматичното е, че обществото непрекъснато е подложено на лъжливи обяснения от хората, които имат власт. Досега ние смятахме едва ли не, че сме отличниците в усвояването на европарите, а се оказа, че в тази политическа джунгла, не можем да имаме доверие на политиците, защото те ни лъжат. От три години се знае, че ние имаме проблеми с обществените поръчки по ОП „Околна среда“, но това знание си е останало само в онези, които имат власт. Ето това е една от големите причини за протестите. Защото това говори за морала.

- Дали българският народ сам не избира да живее в лъжата „ние сме отличници” в слабостта си?

- Българският народ е разумен, но неговият емоционален изход в момента е емиграцията. Това е косвена оценка на политиката - българската нация гласува с краката си, а не с главата си. В избора на народните избраници има сериозни деформации. Тази импотентност на обществото да излъчи свои представители, които да могат да генерират конструктивни решения, е повече от притеснителна.

- В коя сфера сивата икономика е най-хищна и ощетява приходната част на бюджета? Какви мерки са наложителни?

- Най-голямото ощетяване на бюджета идва от контрабандата. Сивата икономика расте, което е нормално за кризата, в която се намираме. Сивата икономика има различни проявления – укриване на ДДС, укриване на осигурителни вноски. Драматичното за България е, че държавата също е в сивия сектор. През последните 4 години, например, държавата не е плащала здравноосигурителните вноски в пълния дължим размер. Тоест, управниците дават пример на цялото ни общество как не трябва да се спазват законите. За 4 г. са внесени годишно по 941 млн. лв. в здравната каса. Съгласно законодателството, държавата осигурява 11 категории – пенсионери, всички деца и учащи и т.н. За тези 4 г. обема на платените пенсии е нараснал с 30 на сто, минималният осигурителен доход, върху който се плащат осигуровки за здраве на децата и учащите, е нараснал около 20 на сто. Тоест, налице са всички показатели да има повече пари, които се внасят от държавата в НЗОК. Черешката на тортата на сивата икономика, генерирана от държавата, е одържавяването близо 2 милиарда – отново пари за здраве.  

- Реално изпълнима ли е заявката на правителството за съкращения в администрацията, след като всяко правителство тръгва с обещания за оптимизирането й? Кабинетът според вас ще успее ли да устои на противодействието на синдикатите?

- Наблюдаваме доста некоректна картина в обществото. Виждаме, че правителството е подложено на особен натиск, както от всякакъв вид протести, така и от тежката икономическа ситуация. Голяма част от определени слоеве рекетират правителството и се опитват да му извият ръцете с  предложения и доста успешно го правят. Използват това, че правителството търси успокояваве на средата. Правителството трябва да бъде по-решително в това отношение, ако иска да направи промяна. Този натиск не довежда до стабилна икономика. С решението за връщане на необлагаемия минимум, например, ще позволят да се разшири сивият сектор в икономиката.

- Защо вдигането на мин. работна заплата с 30 лв. според Вас е в противоречие със заявката за откриване на нови работни места и намаляване на безработицата?

- Защо трябва с държавен акт да се променя минималната работна заплата? Изменението й има няколко проекции – едно е да се измени в София, друго в Неделино, в Лом и в Дулово. Едно е да се измени за големи предприятия, друго за малки. Като се промени минималната работна заплата в малък хотел, той ще фалира, ако това се случи в 5-звезден – ефектът ще е друг. Решението с административно регулиране на минималната работна заплата е прокризисно явление. То не спомага за развитието на балансирана икономика. Като резултат, голяма част от икономиката първо ще закрие работни места, второ – част от бизнеса ще отиде в сивия сектор и няма да плаща осигурителни вноски.

- Каква е вашата прогноза за развитието на икономиката ни в предстоящата 2014 г.?

- 2014 е преходна година във всички случаи. Това си личи и в бюджет 2014. Моята прогноза е, че ако преживеем успешно зимата, нещата биха могли да се възстановят постепенно и икономиката ни да потегли нагоре – да постигне едни поносими ръстове в своето развитие. Има необходимост, обаче, от по-сериозни мерки в създаването на работни места за нискоквалифицираните работници, което е генерален проблем на страната ни. Необходима е и промяна в бизнес климата, за да можем да привлечем инвеститори. Естествено, че е важно за България и усвояването на структурните фондове на Европейския съюз. Нека да бъдем премерени оптимисти. Аз вярвам, че нацията има сили в себе си да се отблъсне от това дъно, което е създадено изкуствено от политическия елит.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Мартин Христов: Искаме да помагаме, но държавата ни спъва 12| 16431 |04.04.2013 . Божидар Димитров: Турция е страна за подражание 62| 12174 |12.09.2012 . Проф. Пламен Легкоступ: Образованието да бъде стратегически приоритет на държавата 91| 7596 |03.02.2012 . М. Ризински: Свободомислещите в Македония ги заплашват с линч като предатели на държавата 89| 10088 |30.09.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах