Четвъртък, 15 Ноември 2018, 21:54
Frognews
4| 47688 |19.03.2010

Д‒р Ив. Сигридов: Раждат 50 и 11-годишни жени, но оптималната възраст е 20‒30 г.

.
Д-р Иван Сигридов /вляво фронтално/ и д-р Георги Стаменов /вдясно в профил/ - част от екипа на Център по репродуктивно здраве
Мит е ниската успеваемост на ин витрото и огромните разходи, свързани с него, казва за Frognews.bg акушер-гинекологът.

интервю на Ана Кочева

‒ Д-р Сигридов, на фона на огромните проблеми в здравеопазването да започнем оттам - здрава майка ли е българката?


‒ За съжаление трябва да отбележим, че в унисон със здравната реформа се движи и здравният статус на българската майка. Пълната липса на профилактика и превенция на масовите заболявания (сърдечно-съдови, неврологични, ендокринни, онкологични и т.н.) и в частност на тези, ангажиращи детеродната функция на жената – рак на шийката на матката и на гърдата, полово-предаваните заболявания, тазовите инфекции, миомите, ендометриозата и т.н., води както до затруднено забременяне, особено след 35 годишна възраст, така и до съпътстващи усложнения при износването на бременността. Тази слабост на здравната система води до забременяването на жени с различни нелекувани хронични заболявания, който се обострят, понякога до степен да застрашат живота на родилката и плода. От друга страна нормативната наредба обслужваща т.нар. „женска консултация” е морално остаряла и не посреща нуждите на съвременната заболеваемост на бременните и най-вече на така наречените рискови групи: жените над 35 години; след асистирана репродукция; с предхождащи спонтанни аборти; многоплодните бременности; с придружаващи тежки заболявания. Задължителни изследвания, като скрининг за синдром на Даун (чийто риск експоненциално нараства с напредване възрастта на майката), на изследване за носителство на увреждащи бебето инфекции, ежемесечни лабораторни показатели, са оставени изцяло на желанието на бъдещата майка и не на последно място на финансовата й подготвеност. Тук искам да отбележа, че социално слабите семейства са абсолютно необхванати от съвременните модели за наблюдение на бременността и продължават да генерират проблемни случаи и висока детска смъртност, които често „блестят” в медиите.

‒ През последните 10-тина години възрастовата граница за раждане на първо дете се измести нагоре. По-скоро добре ли е това, или обратното?

‒ Погледнато от ъгъла на отглеждането и възпитанието в по-добра социална среда и по-доброто образование, което получават децата на вече утвърдили се в обществото родители, това изместване нагоре е позитивна тенденция. Обикновенно такива родители са отдадени на детето си, тъй като е дълго чакано, отглеждат го в една стабилна семейна среда, в която разводите са по-редки и му дават добър личен пример за подражание. Тук обаче се намесва и здравният статус на майките в напреднала възраст, който дърпа везните надолу.

‒ Какви рискове крие късната бременност и къде е границата, след която вече зачеването става по-скоро опасно?


‒ Оптималната биологична възраст за бременност и раждане е между 20 и 30 години. След това постепенно физиологичните изменения на организма и анатомията на жената я правят все по-неподготвена да износи нормално една бременност, като това се отнася в голяма степен при бъдещите майки над 40-годишна възраст. Техният брой непрекъснато расте в последните години поради развитието на методите за асистирана репродукция. Моят съвет към тях е да преминат задълбочени профилактични прегледи, като част от планирането на бременността и ако се установят някакви здравословни проблеми, те да бъдат решени преди, а не по време на бременността, когато обикновенно протичат с усложнения и лекарственият ни арсенал е силно редуциран от факта, че повечето медикаменти влияят и на плода. Лечението на вече установените хронични заболявания, трябва също да се синхронизира с предстоящото забременяване. По мое мнение след 48-50-годишна възраст рисковете за бебето и майката са неприемливи от медицинска и етична гледна точка, но разбира се всеки случай трябва да се индивидуализира.

‒ На колко години е най -”възрастната” ви родилка, респ. най-младата?

‒ За последната година най-възрастната бременна, която съм наблюдавал беше на 50 години и роди живо и здраво момиченце, но бременността премина на фона на много медикаменти и широка гама здравословни проблеми. Най-младата родилка, с която съм се сблъсквал беше на 11 години, от ромски произход и роди преждевременно в 8-ми месец, но бебето оцеля и ги изписахме живи и здрави.

‒ На какво се дължи увеличаването на жените с репродуктивни проблеми у нас?


‒ Все още е трудно да се прецени дали броят им действително се е увеличил или проблемът има по-голяма гласност и са започнали по-често да търсят квалифицирана медицинска помощ. Ежегодното им покачване, като брой обаче е безспорен факт. Причините са комплексни и могат да се разгледат в няколко направления. От една страна трябва да се отчетат някои социални елементи, като например тенденцията за по-късно забременяване, характерна за развитите страни, която започна да се измества след 35 години. От друга страна се наместват здравните фактори, увреждащи детеродната функция на жената и закъснялото им лечение и профилактика.

‒ Кои са разрешими и къде дори и медицината не може да помогне?

‒ Диагностицирани навреме, по-голяма част от проблемите за решими. За тази цел обаче, трябва да се създаде стройна и работеща система за профилактика в здравеопазването. Например задължителни годишни профилактични прегледи, включващи елементарни изследвания, като цитонамазка, вагинална микробиология, ултразвук на органите в малкия таз, преглед при мамолог за жените над 35 години. Същото важи и за общите профилактични прегледи, следящи цялостния здравословен статус на жената. Нерешими на този етап на развитието на медицината остават проблемите, свързани с пълното изчерпване на яйчниковия резерв на жените и ранната менопауза (под 35 години), която все по-често се наблюдава в нашето съвремие. Тук бих поставил и жените с премахнати матки и запазени функциониращи яйчници, чиято единствена надежда е т.нар. сурогатство, т.е. друга здрава жена да износи бебето им. На този етап в България то се намира извън закона, но се надявам да бъде облечено в стегната законова рамка и да стане обичайна практика.

‒ Достатъчно ли са центрове по стерилитет и специалистите у нас?

‒ Броят на квалифицираните центрове за асистирана репродукция, които са с висока успеваемост и работят по световните стандарти, е твърде недостатъчен, дори за територията на малка страна като България. Това се вижда от факта, че в реномираните клиники за първичен преглед се чака повече от година! По отношение на специалистите също има изключителен недостиг, тъй като и до ден днешен в болниците, в които се изучава специалността акушерство и гинекология, не са базирани клиники по ин витро оплождане. Това налага специализации извън пределите на страната, които обаче често за непосилни за току‒що завършилия лекар.

‒ А как оценявате участието на държавата в процеса на подпомагане на двойките с репродуктивни проблеми?

‒ До скоро държавата участваше с минимално подпомагане на подобни двойки и това ограничаваше голяма част от семействата с минимални доходи да се обръщат към специализираните клиники. От м. април 2009 г. обаче успешно до сега работи т.нар. „Фонд асистирана репродукция”, чрез който държавата финансира до 3 опита ин витро, всеки от който в рамките на 5000 лв. Това е една инициатива, която трябва да бъде подкрепяна и в бъдеще, тъй като позволи на всяка двойка с репродуктивни проблеми да се обърне за помощ, без да се налага да тегли непосилни кредити или да си разпродава имуществото, нещо на което сме били свидетели многократно.

‒ Колко струва една процедура ин витро и въпреки че всичко е много индивидуално, колко на брой трябва да предприеме една двойка, за да разчита на успех?


‒ Мит е ниската успеваемост на ин витрото и огромните разходи, свързани с него. Средно стойността на процедурите рядко надхвърля 5000 лв. и рядко се налагат повече от три. Успеваемостта на ин витро процедурите зависи много от възрастта и подлежащите проблеми, като тя постоянно се покачва и в днешно време се движи между 30-40% в специализираните клиники.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. П. Берон: Хванаха министър като шаран 25| 10582 |17.03.2010 . Малина Стратиева: Доноси и натиск да бъде подарена инфраструктурата 0| 8551 |17.03.2010 . Тодор Кавалджиев: Ако Борисов се провали, Гоце идва с партия? 31| 13645 |16.03.2010 . Проф. Д. Иванов: Дянков провокира девалвация на лева? 31| 14659 |15.03.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах