Петък, 21 Септември 2018, 09:46
Frognews
34| 13994 |19.09.2010

Проф. Александрова: Бойко най-добре играе гняв в политическия театър

.
"Министрите стават жалки с опита си да имитират вожда си, който е много артистичен, особено като играе "гняв". Ако не ти е дадено "отгоре", не можеш насила да го постигнеш. Най-трагикомичен в ролите е Симеон Дянков.", каза в интервю за Frognews.bg преподавателят по реторика в Алма Матер проф. Донка Александрова.

Тя е един от основателите на катедра „Реторика” в СУ „Св. Климент Охридски” преди 30 години. Завършила е българска филология в ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и е защитила докторска дисертация по изкуствознание в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Специализирала е в Санктпетербургския институт за театър, музика и кинематография, Московския държавен университет, Братиславския университет, Института за комуникация в Делхи и др. Била е гост-професор в два индийски университета и един в Тексас, САЩ. Член е на редица български и международни научни дружества и организации. За приноса й в областта на реториката е удостоена с орден „Св. св. Кирил и Методий”. Наградена е и от президента на Индия – д-р Шанкар Дайал Шарма за заслуги за развитието на българо-индийските културни връзки. Автор е на книги, учебници и антологии.

Интервю на Васил Василев


- Проф. Александрова, какво се промени в политическата реторика през последната година?


- В интерес на истината се промениха много неща през последната година. Тя дойде натоварена с много желание и надежди. Бойко Борисов и всички негови сподвижници се появиха като героя на Джани Родари - „продавач на надежди”, обещавайки много неща. Дори такива, които техните избиратели и симпатизанти не бяха чували като обещания, но ги натовариха със собствените си очаквания през тази година. Много пъти се е търсила причината за този невероятен успех на ГЕРБ, за тази митологична биография на Бойко Борисов. Отговори са давали десетки анализатори, журналисти, симпатизанти и опоненти. Причините за успеха трябва да се търсят в няколко насоки. Първо, разбира се, защото Борисов дойде действително на гребена на недоволството на 1,6 млн. души. Както знаем, българинът обикновено гласува „против”, а не „за” нещо. Личностните качества на Бойко Борисов, особено от реторическа гледна точка, са много интересни. Той притежава тази харизма, с която се идентифицира и се слива с народа. Аз не мисля обаче, че той самият се е променил много от времето, в което създаваше партията досега. Промяната идва не по отношение на реторическия изказ, а по отношение на завоюване на властовите територии. Трябва да припомним всъщност с какви думи той започна политическата си кариера. В началото говореше, простете ми за израза, но това е негов цитат, че „политиката е лайно, обвито в целофан”. След това се стигна до думите му: „когато говори Цветанов, все едно говоря аз”. Т.е. тук става въпрос за една абсолютна тоталитарност, стремеж към завземане на всички властови позиции, за его, което е преекспонирано – „аз направих това, аз ще ви направя пътищата, разликата между мен и Станишев е 1 млрд.” и пр. Това от една страна е характерно за силния лидер, но от друга – трябва много внимателно да възприемаме подобен авторитарен стремеж, реализиран в много отношения. Защото, ако има около 120 депутати, които са на ГЕРБ, фактически те са човеците на Бойко. В същото време 95-99% от тях са господин или госпожа Никой. Поставянето на тези хора в сянката на Борисов вече буди страхове.
Харизмата не идва само от това, че хората очакваха да реши проблемите им, а и от факта, че Бойко Борисов не срамува и не се страхува да се появи пред камери и фотоапарати по долни гащи, да играе на игрището, да говори на езика от улицата, да се обръща към всички на „ти”, влизайки директно в душата им. Т.е., това не е само популизъм, а сливане с масата, със средния българин, който не само му вярва, а и прощава. Ако трябва да бъдем честни, ние всички познаваме биографията на Бойко. Дошъл от подземието, той в известна степен си остава там, привързан към подземния свят. Неслучайно напоследък публикуваха SMS-и, в които ясно се виждат връзките му с т.нар. „ъндърграунд”. Средният българин на свой ред си казва: „Какво от това? Такова беше времето. Всички трябваше да оцеляваме по някакъв начин.” Искам да припомня и още един факт – Бойко Борисов – сутрин, обед и вечер говори различни неща. Обикновеният българин как отвръща: „Какво му е на Бойко? И аз съм такъв! Ако не ми изнася, ако ситуацията, интересът ми и времето го изискват, и аз ще се променя.” Бойко поема всички задачи със своето „аз”. Нека не забравяме, че сме патриархален народ, свикнали сме с Тато. Неслучайно толкова харесваме прословутите турски сериали, които се излъчват в момента. Свикнали сме някой друг да мисли за и вместо нас. Свободата е бреме, за този, който не може да я оцени, а в същото време тя е върховно щастие за този, който я цени.

- Какви промени наблюдавате в речта на министрите на Борисов? Като че ли те лесно приеха неговия език на назидателност към медиите и постоянни обвинения към предишните управляващи.

- Да, наблюдението ви е точно. Те започнаха в началото изключително плахо и не смееха да излизат толкова често пред медиите. Постепенно обаче приеха реториката на Бойко Борисов. Онзи ден слушах Росен Плевнелиев, който говореше с патос за това, как ще построи за една година 60 километра от магистрала „Тракия”, докато предишните били направили само 11 км. Всички министри са огледално отражение на своя лидер. Най-трагикомичен от всички е образът на финансовия министър Симеон Дянков, който също като своя патрон искаше да бъде със самочувствие и харизма. Но, както казват артистите от началото на 20-ти век – „Господ не му го е дал”. Бойко е много артистичен, той се превъплъщава непрекъснато. Много успешно му се получава тогава, когато играе „бесен премиер”. В първия момент човек си мисли, че този гняв е естествен, мъжки, но след това си казва: „Не, не този гняв е на шега и е една игра, за да се постигне такава и такава цел”. Та министрите затова се стремят към имитиране, защото са хората на Бойко, защото нямат достатъчен бекграунд и фон, който да са изградили и като експерти, и като политически личности. В подражанието си стават смешни и жалки, но в крайна сметка всички ние плащаме за тази „игра”. Аз искам това правителство да успее, както всеки нормален българин, и не злорадствам. Реториката на стълкновението и непрекъснатият стремеж за разделяне, от една страна са добри, като например спортният дух на премиера, да бъде винаги първи, независимо дали играе футбол или тенис, или е в парламента. Но, от друга страна, те водят до нещо много опасно за демокрацията – „Държавата – това съм аз”. Народното събрание на свой ред изгуби тежестта си. Няма да забравя, когато Цецка Цачева обясняваше с въодушевление как парламентът имал висок и нарастващ рейтинг, и хората вярват в институцията, как Яне Янев и Волен Сидеров си плисват помията: „Ти си гей! Ти си безплоден!” Ние сме една държава, която преди пет-шест години наричахме „абсурдистан”. Аз мисля, че вече спокойно може да сменим тази квалификация с „гафоленд”. Няма партия, няма лидер, няма обществена институция, която да не е сътворила гафове, които в последната година са в кондензиран вид. Нека видим Народното събрание. В днешния му вид няма парламентаристи, липсва парламентарното говорене; има надговаряне, наприказване, надвикване, надобиждане. Само заради елементарната надпревара: „Аз съм по-добрият! А защо ти, ти защо не го направи?! Помниш ли ти като краде?!” Това, освен в двамата вождове Бойко Борисов и Цветан Цветанов, много силно се проявява и в речите на Волен Сидеров и Иван Костов. Респективно и при Яне Янев. Той, милият, много олекотява изказа си, независимо, че казва много истини.

- По какъв начин се олекотява езикът в този парламент?


- Олекотяването на един политик, на един учен и пр., се осъществява тогава, когато излезе от периметъра си на конкретните социални и експертни цели. Олекотява един Яне Янев, например, който никога не е бил политик с особена тежест. Вие си спомняте димките, теменужките, балончетата, лимонките, бомбичките и какво ли още не в миналия парламент. Той вкарва съдбоносни за България теми в една форма, в която първо, днес говори едно, после друго и второ – говори неща, които не са доказани с обещанието „аз ще ги докажа”. Използва едно бъдеще време, което Бойко забрани на своите, въпреки че в 90% от речите си той самият говори за бъдещи намерения и цели. Така приказваше и като беше кмет. Колко години чакаме завода за преработка на отпадъци, който беше обещан от общината.
Американците измислиха политическата коректност: в езика да се отбират такива думички, които да не са вулгаризми, да не са цинизми, улични, паразити от диалектите и т.н., тоест евфемизиран език. Не затова пледирам обаче аз или за замазване и лустросване, което се правеше дълги години преди прехода. Бих искала да видя една култура в политическата комуникация, да се хващат проблемите за рогата и да се предлагат истински решения. Георги Първанов може да бъде критикуван за много неща, но успя да съумее в продължение на много години, след като никой не вярваше, че ще се върне в политиката, да разбере кога, какво и как да го каже. Разбира се, ако вървим по френската скала за президентите, то най-важното за един държавен глава е чувството за хумор, което при Георги Първанов рядко може да видим. Въобще чувството за хумор сред политиците ни липсва, в парламента всички са оперирани от него. Няма смях, няма разтоварване, няма доброта в комуникацията, а само концентрирана злоба. Или ако има някакви шеги, независимо от кого, са просташки и глупави.

- Какво впечатление ви прави реториката на опозицията в това Народно събрание?


Този въпрос има две страни. От едната е Лютви Местан, който на гърба си изнася целия негативизъм към Ахмед Доган и към ДПС. Той отстоява геройски позициите си. Като реторик смятам, че това наистина е човекът с най-правилен български език. Той е най-аргументираният ни политик, въпреки, че някои от журналистите говорят, че е псевдоинтелигентен или наукообразен. Това не е вярно. Мисълта му е по-сложна. Но какво се случва с опозицията като цяло. Струва ми се, че за последните 20 години това е най-голямата загуба и удар на БСП. За мен основната вина за загубата беше, че лидерите нямаха доблестта да излязат и да си признаят грешките. За мен е необяснимо как един министър на енергетиката като Румен Овчаров, не излезе и до днес да каже публично какво всъщност се случва. Могат да ме обвинят, че съм наивна, че не ги разбирам аз тези сложни неща. Но аз съм обикновен българин и като представител на тази група хора, ако честно и почтено излязат и си признаят, бих простила. Както хората прощават непрекъснато на Бойко Борисов. Това за мен е основната грешка на БСП. В партията има лидер, който вдъхва интелект, има чувство за хумор и страхотно самообладание. През всичките тези години той беше рисуван по всевъзможни начини – момченцето, мишокът, зайчето, беше третиран като онзи нещастник, който е воден за носа от Доган и Симеон, но дефакто това не беше така. На него му липсва повече интуиция, за да завладее повече медии. Нека да не се лъжем. Бойко, ако не 100, то поне 80% е медиен продукт. Главно телевизиите го направиха премиер и политик, и продължават да го правят. При него няма „добро утро”, а само „добър ден”, защото цялото през цялото утро той е зает да изпраща SMS-и на този или онзи журналист. Той не ги командва какво да правят, но ги пита, споделя им приятелски. Докато Сергей не успя да го направи това. БСП не успя да общува с медиите и да намери общ език. Не правя реверанс към Frognews.bg, но медиите са властта, която в 21-ви век все повече ще манипулират хората. Аз не се лаская от тази мисъл, тъй като реториката дефакто е теория на манипулацията. Много често, обикновено масата, не вярва на логиката, а на емоцията.

- Има ли нови понятия в политическия език, които се появиха през последните години?

- Днес някои министри ни предлагат ново тълкуване на понятия, с които сме си служили много години. Например това, което предложи в защита на съпруга си, че нямат конфликт на интереси, новият здравен министър Анна-Мария Борисова. Според нея имало много голяма разлика между проучване и изследване. Проучването се използвало, когато не познаваш материята и откриваш нови неща, а изследването – когато си предварително запознат, например „изследване на кръвта”. Е, никак не ме убеди мен тази госпожа, още повече, че на английски думичката е една. Или пък друг подобен пример е проблемът с ромите и с връщането им от Франция в България. Твърде много лицемерие се натрупа при разрешаването на циганския въпрос. Циганите навсякъде са проблем, особено у нас, защото нито едно правителство на прехода не направи кой знае какво за тях. В същото време Европейският съюз праща страшно много средства за различни проекти и програми, които отиват в джобовете на цигански барони. Колкото и да не ми допада политиката, която води Никола Саркози, той по един елегантен начин успя да отпрати нежеланите български роми от страната си. Тук обаче френският посланик започна да ни дава съвети за нов министър, който да отговаря специално за циганите. А защо във Франция няма министър за емигрантите? Действията на ромите „не са престъпление, а нарушение”, казва още Етиен дьо Понсен. След като се нарушават законите на една държава, това автоматично се превръща в престъпление. Имаме една игра на думи. Или – не е „депортиране”, а само „изпращане”.

- Какво мислите за поведението на Иван Костов, който е в една особена полемика с всички партии в момента?

- Иван Костов и Ахмед Доган са двете най-мразени фигури в българската политика, които изпитват и особена омраза помежду си. Лидерът на ДСБ в своето слово и в своите действия доказа, че компетентен човек и финансист, който си разбира от работата. Най-добре може би го доказа в личен план. Аз съм от хората, които не му вярват, защото всички негови приближени, които го изнесоха на ръце и с които 4 години управлява, се обърнаха срещу него и го изоставиха вкупом. Уволни 10 министри от своя кабинет, без да каже и до ден днешен защо. Той не е искрен, некоректен в политическата и управленската комуникация. Бойко Борисов прави същите грешки. Човек, който не може да работи в екип, е лош ръководител. Годините на тоталитаризма минаха. Няма как да се върнем вече към тях. Първият етап от политическата кариера на Костов е романтизмът, когато той влиза в СДС – плахо, но успява да се наложи със строгото си, логично и премерено слово. За действията му аз не мога да взема отношение. Говоря за видимото. Наред с грешките по отношение на „Балкан”, „Кремиковци” и т.н., при неговото управление имаше и куп позитивни неща. Костов внушава експертност и е много агресивен. За мен си остава загадка защо, въпреки тази агресивност, той мълча две години, обиден на народа си... Убедена съм, че това мълчание не беше заради обида, а за да си осигури време, в което да се окопити и да замете под килима всичко, което трябва. И сега, колкото и да крещят Яневци, Воленовци и др., че Костов е направил лоша приватизация, че е унищожил здравеопазването, те не могат да го докажат. Защото имаше цели две години, през които тези аргументи да бъдат така добре замаскирани, че никой да не може да му каже копче. И подобно на току-що изгонената от двете парламентарни комисии Многострадална Геновева Алексиева от ГЕРБ, Костов също иска да внуши, че законът е над морала, което Римското право отрича.

- Съгласна ли сте, че Мартин Димитров е неформален говорител на Иван Костов?


- Колкото и да не ми се иска, трябва да се съглася с това. Мартин Димитров е неговата сянка, при това бледа. Въпреки че говори със самочувствието на финансист и икономист. Той е като малкото пале, което джафка към големия пес, без от това да следва абсолютно нищо.

- Кои са бърборковците в този парламент?

- Във всяко Народно събрание и във всяка партия си има такива бърборковци, които досаждат. В това отношение най-гениален е антиподът им Ахмед Доган, който мълчи и не досажда с празнудумни слова. С месеци той набира инерция, за да каже нещо на място и то да натежи. Един такъв бърборко беше Лъчо Мозъка, д-р Лъчезар Иванов, който беше компетентен по всички въпроси, за всичко се изказваше, но гръмовержецът Зевс в лицето на Бойко Борисов го изгони от Олимп. Бърборковците са напаст. Те винаги носят вреда за страната ни, но в същото време успяват винаги да си извлекат дивиденти, защото в очите на някои хора тези празнодумци действително изглеждат компетентни и знаещи. Те се представят за близки с този и онзи, навират се навсякъде. Те са нищожества, приспособленци, дребни души, формалистите в политиката ни. Големите оратори, политическите и държавните лидери не говорят много, а тогава и това, което е необходимо.

- Има ли в историята на България политик, който умее да използва изкусно реториката?

- Един голям оратор беше Петър Дертлиев – умен, дълбок, емоционален. Той беше великодушен, защото можеше да прости на тези, които са го изтезавали.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Г.Касчиев: Комисионите в енергетиката се пренасочват към новата власт 37| 15180 |15.09.2010 . Проф. Диана Гергова: Разпределиха полугласно 900 хил. лева за археология 13| 11140 |12.09.2010 . Проф. Г. Марков: Захари Стоянов сътвори Съединението 26| 14024 |05.09.2010 . Проф. Вучков: Президентът ме махна от Нова ТВ, както уволни Иво Инджев от БТВ 42| 15608 |06.07.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах